Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите 

3. 5.92.Кон-дамга

 

Анотация: Представените изображения показват използването на родови знаци като дамги при коне, което онагледява българската принадлежност на техните стопани.

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността за използването на български знаци като дамги при конете.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

В древността българските общности са имали родова организация. Отглежданите от тях животни, включително и бойните коне, са били дамгосвани с родови знаци – дамга.

Конен воин от с. Равда

 
 Илюстрация № 1
Рисунка-графит на конен воин от с. Равда, Провадийско [Димитров 2012:]. (Върху бута на коня във вид на дамга е изобразен владетелски знак на български владетелски род с родов знак Т.21.)

Хазаро-аварска дамга

  

Илюстрация № 2
Хазаро-аварска дамга върху плочка от кост [kumukia.ru/8986: Рис. 8]. (Дамгата е изобразена чрез два свързани знака Т.9/Т.2 – прав и обърнат вариант, с удължено средно рамо, кръгче в най-горната част и скосена къса линийка, вероятно символизираща свързания с българите кичур коса. И при хазарите, и при аварите се използват знаци на българите, което свидетелства за техните български корени.)

Същата дамга виждаме като родов знак при един от кумикските родове, Дагестан.

 
Илюстрация № 3
Аваро-хазарска етно-родова и фамилна принадлежност от Чир-юрта [kumukia.ru/8986: Рис. 1, 4].

Още един вариант за изображението от Илюстрация № 2

  

Илюстрация № 2а

Плочка от кост от периода Велика Булгария, VІІ-ІХ в. От Беленджер (Варочан, Семендер), село Чир-Юрт [kostum/sv/02csirjurt:]. (Тук дамгата върху коня е представена като комбинация от два знака Т.2 – прав и обърнат вариант; удълженото средно рамо задършва горе със знак Т.13 и два знака Т.27.б един над друг с едно общо рамо.)

Алано-вандалски конници
  
Илюстрация № 4
Алано-вандалски конници (по мозайка от Тунис) [burdtzanski:].
Да обърнем внимание, че „алано-вандалските“ конници ползват знаци на българите – вероятно това са български общности/племена с различни наименования. Дамгата на конете представлява комбинация от четири знака: три знака Т.13 с къси наклонени линийки както при знак Т.3 (със закръгления) и знак Т.14, разположени във вид на кръст (по модел на знак Т.27.д). Вероятно в този случай комбинацията се използва като владетелски/родов знак, т. е. тези конници са принадлежали към български род с тази тамга/знак.

Според информация от Интернет:
Аланите са иранска народност, подразделение на сарматите, обитаваща през І век териториите, североизточно от Черно море. Под натиска на хуните през V век част от тях навлизат в Западна Европа и, заедно с вандалите, в Северна Африка. Смята се, че потомци на аланите, останали в Източна Европа, са днешните осетинци [Алани:].
Вандали (лат. Vandili) - съюз на източно-германски племена, близки до готите, който влиза в състава на Римската империя през V век и създава в Северна Африка държава със столица Картаген [Вандали:].

Още два примера с подобни комбинации.

Знак в църква


Илюстрация № 5
Знак в църква, вписан в план на храм. Румъния [Barnea 1981].

Българска бродерия

 

Илюстрация № 6
Роджета – ръкав от Софийско [Иванов 2007: Фиг. 6].

Елбетица

Илюстрация № 7
Орнаментът се среща масово в българското везмо. Най-чистата форма, стояща в основата на орнамента и която безпогрешно се разпознава, е два кръстосани кръста или по-точно кръстатки. В Софийско едната кръстатка до неотдавна е била широко известна сред шопите като "роджета".
Символът е наричан в различни краища на българското землище с различни наименования: "колото", "грошанката", "трапезата", "голямото коло", "зелената нишка" и др. [Elbetica:].

Подобна комбинация, изобразена като дамга на Илюстрация № 3, е документирана от Кръглата църква в Преслав и върху керамика от раннобългарски некропол, Девня, Варненско, датирани VІІ-Х в. [Дончева-Петкова 1980: Таблица ХХХVІ, 10]

Централна и Средна Азия

        

Илюстрация № 8а

Някои дамги на племена от Централна и Средна Азия, които са продавали коне на армията на китайската Танска империя, VІІ-VІІІ в. [Зуев 1960: 132]. (Последователно: комбинация от знак Т.9 и знак Т11 един над друг; комбинация от два знака Т.9 прав и обърнат вариант; комбинация от знак Т.25 прав вариант и знак Т.28 обърнат вариант; знак Т.28 прав вариант.)

Один язди Слейпнир

 

Илюстрация № 9
Один язди осемногия кон Слейпнир, Исландски ръкопис от ХVІІІ век, Датска кралска библиотека [Odin:, Sleipnir:].
Слейпнир (на нордически: бърз) в скандинавската митология е конят на Один. Слейпнир е с осем крака и може да тича по земята, небето и морето. Той е най-бързото животно (може би отстъпва само на козлите Тангиостър и Тангриснир, запрегнати в колесницата на Тор). С негова помощ Один бързо се явява във всяка една точка на деветте свята [Sleipnir:].
На върха на шапката на конника е поставен знак Т.11 - знак на рода Дуло, който свидетелства, че конникът (владетелят) е от рода Дуло. На бута на коня е поставен жезълът на Один, в основата на който е знак Т.11, т.е. този кон принадлежи на конник от рода Дуло. Один държи „мълния” – сдвоен знак Т.11 с особеностите за Один, изобразени в жезъла на Один (виж тема: Один -  3.5.16.Odin - http://www.za-balgarite.com/3.5.16.Odin.html).

Жезъл на Один

 Илюстрация № 10
Один е бил скандинавски баща на боговете и хората; неговото име означавало „вселяващ ярост”, необходима по време на сраженията. Неговият жезъл символизирал неоспоримо превъзходство и сила на бродещ магьостник. Той също олицетволявал вълшебна пръчка. Трите зъбци на върха на жезъла символизират процъфтяване, власт и числото „3”, което е магически символ. Один се явява бог на знанието, войната и победата. С помощта на своя син Тор, той води непрекъсната борба със злото. Один се явява покровител на всички войни, загинали в честен бой [album=3: Один]. (Жезълът е съставен от сдвоен знак Т.11 (със закръгления); горният край на средното рамо е във вид на стилизиран знак Т.2, а долният – стилизиран знак Т.6.)

 

Обобщение:
Представените изображения показват използването на родови знаци като дамги при коне, което онагледява българската принадлежност на техните стопани.

 

Източници:

Алани: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Вандали: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8

Димитров 2012: Димитров, Георги. Българщината през първото хилядолетие на новата ера. София, 2012.

Дончева-Петкова 1980: Дончева-Петкова, Людмила. Знаци върху археологически паметници от средновековна България VІІ-Х в. София, БАН, 1980.

Зуев 1960: Зуев Ю.А. Тамги лошадей из вассальных княжеств. В: Новые материалы по древней и средневековой истории Казахстана. Труды института истории, археологии и этнографии, Т.8. Алма-Ата, Академия наук казахской ССР, 1960. URL: www.twirpx.com/file/322581 - zuev_yu_a_tamgi_loshadei_iz_vassalnyh_knyazhestv (1).pdf

Иванов 2007:  Иван Танев Иванов.  Основни прабългарски символи (Y, IYI) и тяхното значение. Азът на българите. (В-к България, издание на в-к Сливенско дело. Година II, брой 58, 4 декември, вторник, 2007, с. 10). URL:

аlbum=3: URL: http://fotki.yandex.ru/users/resurs3sergiy/album/70188/?&p=3

http://fotki.yandex.ru/users/resurs3sergiy/view/208183?page=3

Barnea 1981:  Barnea I.1981, Christian art in Romania, vol. 2, Bucharest, 46-90. URL: http://murfatlar.blogspot.com/2013_03_01_archive.html

burdtzanski: URL: http://burdtzanski.blogspot.com/2013_11_01_archive.html

kostum/sv/02csirjurt: URL: http://www.bulgaraljadid.narod.ru/kostum/sv/02csirjurt.htm

kumukia.ru/8986: URL: http://kumukia.ru/article-8986.html

Odin: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Odin

Sleipnir: URL: http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Sleipnir

Назад към:  Начало  или  Съдържание