Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

 

3.5.91. Връзки: Македония – Ахемениди, Волжка България – Монголи,
Османци – Втора българска държава

 

 

Анотация:

Чрез докосването до същността на някои процеси от древността между древна Македония и Ахемениди (Персия), Волжка България и Монголи,  Османци и Втора българска държава се възстановява история и се разкриват неизвестни ни връзки.

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на знаците на българите, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността.

 

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

 

Съдържание:
1. Александър Македонски срещу Дарий ІІІ (Ахемениди) (Македония срещу Персия),
1.1. Древна Македония
1.2. Ахемениди (Персия)
2. Монголи срещу Волжка България
2.1. Волжка България
2.2. Монголи
3. Османци срещу Втора българска държава
3.1. Османци
3.2. Втора българска държава

Българите са в основата на човешката култура. Представители на български родове в продължение на хилядолетия са създавали и управлявали империи и държави из цяла Авразия – от Япония и Корея до Франция и Белгия. Българите не са имали реални противници, но наблюдаваме многократно жесток сблъсък между държави, управлявани от български владетели. Тук ще покажем някои от тях.

1. Александър Велики (Македония) срещу Дарий ІІІ (Ахемениди, Персия),
1.1. Древна Македония

 

Разгледани са около 2000 изображения във връзка с Древна Македония. От тях са подбрани над 200 с ясно изразени троични знаци на българите, без повторения или голяма близост, които са представени в девет части:

- 3.5.2.Македония-1 - общности, селища;
- 3.5.2.
Македония-2 - Филип ІІ (359-336 г. пр.н.е.);
-
3.5.2.Македония-3.1, 3.5.2.Македония-3.2, 3.5.2.Македония-3.3, 3.5.2.Македония-3.4, 3.5.2.Македония-3.5, 3.5.2.Македония-3.6, 3.5.2.Македония-3.7 - Александър ІІІ Македонски/Велики (336-323 г. пр.н.е.).

 

В Таблица 1 са представени някои основни родови знаци/монограми, използвани по времето на Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики.

 

Таблица 1

Илюстрация № 1

Знаци/монограми на български родове, участвали в управлението на древна Македония по времето на Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики.

 

Обяснения:

1. Таблицата е разделена на две части; втората част е продължение на първата.

2. На първия ред са представени троични знаци съгласно горната Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите.

3. На втори и четвърти ред са показани основните знаци/монограми, използвани по време на властването на Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики.

4. На трети и пет ред са показани номерата на Илюстрациите, от които са извлечени представените монограми.

 

Някои изводи:

Извод:

Александър ІІІ Македонски/Велики е бил непосредствено свързан с българските родове и не би могъл да принадлежи към гръцката общност, защото „Н” – знакът на гръцката общност като монограм е бил използван твърде ограничено.

 

Твърди се, че Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики принадлежат към династия Агреади. Троичните знаци върху монети започват да се използват от времето на Филип ІІ Македонски и този процес продължава до падането на Македония под римска власт, независимо от принадлежността на владетелите към различни династии. От друга страна се вижда, че на територията на Македония се използват троични знаци поне от ІІ хил. пр.н.е. (от информацията, с която разполагаме). Всичко това поставя под сериозно съмнение достоверността на твърдението за принадлежността на Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики към династия Агреади. Следват изводи:

 

Извод:

Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики принадлежат към династия, името на която предстои да бъде изяснено.

 

Извод:

Българският геном е твърде устойчив и сега, след повече от 2000 години, съществена част от населението на Македония в Гърция е свързано с българското.

 

Досега на е-страницата www.za-balgarije.com бяха представени повече от 20 древни държави на територията на Евразия – на изток от Япония и Корея до Франция и Белгия на запад. Използването на знак Т.11/Т.9 – знак на рода Дуло, в тези държави недвусмислено (категорично) показва/онагледява, че владетелят на съответната древна държава е принадлежал към (бил е представител на) рода Дуло и той е управлявал еднолично и пълновластно. (Да уточним, че думата „Дуло” е съвременно разбиране/произношение. Доколкото ни е известно съгласната „д” се е появила по-късно; думата в древността вероятно е звучала като „уло”, „уно”.)

Нещо различно наблюдаваме в древна Македония при управлението на Филип II Македонски и Александър III Македонски/Велики: по онова време са били използвани десетки родови знаци на различни български родове, т. е. десетки български родове са участвали в управлението на древна Македония.

 

Изобразените знаци/монограми върху монетите не ни дават основание да предположим, че някои от тях са владетелски. Защото ако са били такива, то те би следвало да заемат определено място върху монетата и да бъдат по-често използвани в сравнение с всички останали. От тук произтичат два извода:

 

Извод:

Разгледаните повече от 1500 изображения не ни позволяват ясно да разграничим владетелски знаци нито за Филип ІІ Македонски, нито за Александър ІІІ Македонски/Велики.

 

Извод:

Използваните десетки родови знаци като монограми върху монетите не ни позволяват да преценим към кой български род са принадлежали Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики. Допускаме, че техния произход е бил свързан с няколко български рода, т. е. те са били продукт от сродяване между български родове.

 

Голямото разнообразие от използването на десетки различни знаци/монограми върху монетите потвърждава общоприетото мнение, че това са монограми на монетни магистрати, които са управлявали производството на монети. Важно е да отбележим, че използването на троични знаци говори/онагледява, че монетните магистрати:

- са заемали определено високо ниво в управленската йерархия на държавата Македония. За пример можем да посочим, че монетните магистрати на Месамбрия в определени моменти са били и стратези на града (3.5.2.Македония-3.3); монетните магистрати в Рим са използвали тази си дейност за техните покровители или за собствена политическа кариера (3.5.2.Македония-3.4);

- са принадлежали към приближените до владетеля български родове;

- са били в роднински връзки с владетеля; по-честото използване на определени знаци говори, че съответния български род е бил на по-високо ниво в йерархията на държавното управление, т. е. бил е един от основните български родове.

 

Има съществена особеност при използването на (отношението към) знак Т.11/Т.9 – знак на рода Дуло, по време на управлението на Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики. Този знак във вид на монограми и при двамата владетели е бил използван или в страничен, или в обърнат вариант (вероятно това е било знак на някакво разклонение от рода Дуло).

Относително по-голямото използване на знак Т.11/Т.9  върху монети по времето на Филип ІІ Македонски ни дава основание да предположим, че Филип ІІ Македонски се е считал в значителна степен свързан с рода Дуло. И обратно, относително ограниченото използване на знак Т.11/Т.9  върху монети по времето Александър ІІІ Македонски/Велики ни дава основание да предположим, че Александър ІІІ Македонски/Велики не се е считал до такава степен свързан с рода Дуло; при него многократно са използвани знаци с хасти.

От една страна това звучи нелогично - как може синът по наследствена линия съществено да се отличава от рода на баща си, но от друга, е известно, че при българите наследството се е предавало и чрез майчиния род. В конкретния случай в живота на Александър голямо влияние е оказал родът на майка му Олимпия. Неговият възпитател в детството е бил от рода на Олимпия. Олимпия е оказвала силно влияние върху сина си и му е осигурявала път за реализация, в това число и чрез опита за отравяне на първия син на Филип ІІ – Филип ІІІ Аридей. Противопоставила се е на Касандър, за да даде път за развитие на внука си Александър ІV – син на Александър ІІІ, в резултата на което вероятно е предизвикала смъртта си – Касандър нарежда тя да бъде убита. Знаците на българските родове в Епир не потвърждават принадлежност на тамошните български родове към рода Дуло (това ще покажем в следваща част за Епир).

 

Има още една съществена особеност при използването на знак Т.11/Т.9 по време на управлението на Филип ІІ Македонски и на Александър ІІІ Македонски/Велики: този знак в прав вариант е бил използван само във връзка с боговете. Прав вариант на знак Т.11/Т.9 виждаме на върха на скиптъра на някои богове (виж № 425 на долния десен ъгъл на Таблица 1), т.е. знак Т.11/Т.9 е бил обожествяван като присъщ само за боговете.

 

Върху монетите, произведени по време на властването на редица владетели на Персия, в това число и на Дарий ІІІ, виждаме използването на знак Т.11 на върха на скиптъра на владетеля, т. е. Дарий ІІІ е считал себе си представител на (принадлежащ към) рода Дуло и като такъв естествено той е имал право и задължение да използва знака на рода Дуло и да бъде представян с него.

 

За изясняването на това противоречие да се върнем към

1.2. Ахемениди (Персия)

Ахеменидите са владетелска династия на древната персийска държава (558-330 г. пр.н.е.); води началото си от Ахемен, вожд на съюз от персийски племена. Неговият потомък Кир ІІ (558-530 г. пр.н.е.) основава огромната Персийска империя, която в най-голямата си мощ се простира от Гърция до Индия. През 330 г. пр.н.е под ударите на Александър Македонски държавата на Ахеменидите прекратява съществуването си [БСЭ, т. 2. с. 458].

 

Артаксеркс II до Дарий III (390-300 г. пр.н.е.)

Илюстрация № 2

Лице: Бягащ цар с корона и брада; държи нож и лък.

Гръб: Удължена щанца [achaemenid:]. (Знак Т.11 – знак на рода Дуло, зад рамото на царя. Използването на разновидност Т.11 върху лицевата страна на монетите от представените владетели от Ахеменидите би следвало да означава, че те са съзнавали принадлежността си към рода Дуло.)

 

Артаксеркс II - Артахшатра II (Artaxšaçrā II) 404-358 г. пр.н.e.

Дарий III - Дараявахуш II (Dārayavahuš II) 335-330 г. пр.н.e., убит от Бес, заел неговото  място.

Артаксеркс V Бесс - Артахшатра V (Artaxšaçrā V) 330-329 г. пр.н.e., разпънат.

От 329 г. пр.н. e. Персийската империя престава существуването си, завоювана от Александър III Велики (Македонски) [Ахемениди:].

 

 

Да разгледаме Таблица 2 със знаци върху печати при Ахеменидите:

 

Таблица 2

Илюстрация № 3

Знаци върху печати при Ахеменидите [Ольховский 2001:]. (Виж Илюстрация № 2 - тема: 3.5.34. Ахемениди - http://www.za-balgarite.com/3.5.34.%20Ahemenidi.html)

Можем да направим следния коментар:печати могат да имат само хора от управленския елит надържавата. Изобилстват троични знаци – знаци на българите.

Да се опитаме да установим дали съществува връзка между използвани родови знаци в Македония и Персия. От Таблица 2 извличаме:

Илюстрация № 4

Някои троични българскиродови знаци върху печати при Ахеменидите.

Ако направим сравнение между използваните знаци в Македония от Таблица 1 и в Персия, представени на Илюстрация № 4, можем да забележим сходство: и в двете държави се използват троични знаци – знаци на българите. Но има различия: съществен дял при използваните знаците на българските родове в Македония се пада на знацис хасти, каквито не виждаме в Персия. В Персия се използват знаци, които сапо-близки до оригиналните знаци, представени в Илюстрация Знаци. В Македония наблюдаваме знаци, които онагледяват смесване на (роднинскивръзки между) родовете, докато в Персия знаците остават относително „по-чисти”,т. е. родовете запазват своята самостоятелност. Сходството говори, че и в двете държави българските родове са имали водеща роля. Различията можем да обясним с хилядите години разделение на тези две български общности.

Да направим съпоставка между използването на знак Т.11 – знак на рода Дуло, в Персия и в Македония.

 

Илюстрация № 5

Използване на знак Т.11 в Персия (Ахемениди) от Дарий ІІІ (вляво) и в Македония при богиня Нике (вдясно).

 

В Персия чрез използването на знак Т.11 – знак на рода Дуло, владетелите са се считали за представители на (принадлежащи към) рода Дуло. В Македония знак Т.11 е бил обожествяван и е бил свързван с боговете. В древността може би най-голямото престъпление е било посегателство към боговете на съответната общност. От това произтича предположението, че Александър ІІІ Македонски/Велики е считал за кощунство (самозванство) използването на този божествен знак от човешко същество, т. е. всеки, който си е позволявал да използва този божествен знак като свой владетелски знак е следвало да бъде строго наказан. А подобни спорове между държавите по онова време са се решавали чрез война.

 

Следват още два извода:

 

Извод:

Войната между Персия – Дарий ІІІ (тема: 3.5.34. Ахемениди - http://www.za-balgarite.com/3.5.34.%20Ahemenidi.html) и Македония - Александър ІІІ Македонски/Велики е била война между двама български владетеля, между български родове, т. е. война между западащият род Дуло в Персия и мощно възходящия неизвестен ни по име български род на Александър ІІІ Македонски/Велики.

 

Извод:

Александър ІІІ Македонски/Велики така разрушава държавата Персия, че тя повече никога не се възстановява.

 

 

2. Монголи срещу Волжка България
2.1. Волжка България

Доколкото ни е известно, след приемането на исляма във Волжка България е било направено запитване за съвместимостта между религията и владетелските знаци на българските ханове. Отговорът от Багдатския халив е бил, че е несъвместимо изповядването на исляма и използването на владетелски знаци от българските ханове. Може би с това се обяснява защо не могат да се открият владетелски знаци от Волжка България. Но все пак нещо се е запазило.

 

Владетелски/хански знаци от Волжка България

Илюстрация № 6

Знаци върху керамика във Волжка България – хански знаци, комбинациимежду знак Т.27.б и Т.27.а и някои разновидности със знак Т.13 [Кококорина 1989:].

Да разгледаменякои аналогични знаци/монограми на български родове върху монети от древнаМакедония.

Илюстрация № 7

Монограми върху монети от древна Македония – комбинации между знак Т.27.б и Т.27.а и някои разновидности със знак Т.13 и знак Т.28.

 

Сходството е очевидно. Но почти пълно съвпадение наблюдаваме в следващата извадка: сравнение между знаци/монограми на български родове от древна Македония и Волжка България.

 

Илюстрация № 8

Съвпадение между знаци/монограми на български родове от древна Македония (горен ред) и хански знаци от Волжка България (долен ред).

 

Извод:

Съществувала е силна връзка между древна Македония и Волжка България – виждаме едни и същи български родове и в древна Македония, и във Волжка България. Разликата във времето е около 1500 години и хиляди километри разстояние.

 

 
2.2. Монголи - ХІІІ-ХІV в.

Империята на монголите (Монголската империя) е основана от Чингизхан през 1206 г. и е с най-голямата в световната история територия от Дунав до Японско море и от Новгород до Камбоджа. През периода на своя разцвет е включвала обширни територии от Централна Азия, Южен Сибир, Източна Европа, Близкия изток, Китай и Тибет. През втората половина на ХІІІ в започва разпада на империята на улуси, начело на които стояли чингисиди. През последната четвърт на ХІV в. Монголската империя престава да съществува [Монголи:].

 

Уточнение: В българския език има две думи, които се отнасят за Монголия: монголи, които се свързват с древната Монголска империя на Чингисхан и монголци – жители на съвременната държава Монголия.

В редица източници се обосновава, че монголите са имали основно европоиден вид, за разлика от съвременните монголци, които са монголоиди – резултат от нашествието на китайци след превземането на Монголия от Китай. Тази тема излиза от обхвата на нашата тема, поради което тук няма да я изследваме, но приемаме, че Чингисхан е бил европоид.

 

Нас ни интересуват знаците, поради което се насочваме към монографията Badarch Nyamaa. The Coins of Mongol Empire and Clan Tamga of Khans (XIII-XIV) [Nyamaa 2005:].

 

Ще разгледаме две страни на проблема: Тамга на Чингисхан и използване на знак Т.11 – знак на рода Дуло.

 

Тамга на Чингисхан

 

Чингисхан (1155/1162-1227 г.)

 

  

Илюстрация № 9

Медна монета със сребърно покритие.

Лице: Две тамги в центъра, встрани надпис: Да бъде разпространявана в Самарканд. Датата на производство на монетата е изписана по ръба: 624 AH/1227 г. Тамга с кръгла форма като „слънце” на подпора; тамга във вид на „лък”.

Гръб: Върху три реда в центъра е изписано: Монета на Чингис, Чингисхан [Nyamaa 2005: 14, 30]. (Тамгата в горната част на монетата се приема за Тамга на Чингисхан.

 

Тамга или тамгха (монголски: тамга/tamga, турски: дамга/damga) е понятие за печат или отпечатък, използвано от евроазийските номади и от повлияните от тях култури. Тамгата е била емблема на някои племена, кланове или родове [Tamga:]. (В българския език е възприета думата „дамга”, но същностният превод е  „знак”; по-нататък ще използваме термина „тамга” като по-близък до монголите.)

 

Генеалогична схема на Джучи/Жучи/Зучи (Zuchi) – най-големия син на Чингисхан.

 

Илюстрация № 10

Генеалогична схема на най-големия син на Чингисхан – хан Джучи [Nyamaa 2005: 37].

(Най-вляво е тамгата на Чингисхан; втора е тамгата на хан Джучи; трета е тамгата на хан Бату (Батый); най-вдясно е тамгата на хан Абд Аллах.)

 

 

Член на Монголската асоциация на нумизматите.

 

Илюстрация № 11

Лого на Монголската асоциация на нумизматите с тамга Хунну (Xiongnu). Тези пет символа по-късно са използвани като тамги на Чингисхан и неговите синове. Конкретният образ е бил маркиран върху кости от глезен, открит в гробове на Хунну [Tamga:].

 

Хионг-ну (Xiongnu/Hsiung-nu), на български Хунну, са номадски народ, обитавал днешните земи на Монголия, Северен Китай и Южен Сибир между 12 в. пр.н.е. и 5 век. През 3 в. пр.н.е. хунну създават обширна степна империя в Централна Азия, поддържаща активни военни, дипломатически и търговски отношения с Китай.

Основната част от информацията за хунну идва от китайски писмени източници. Преки сведения за езика им няма, а отделните думи с предполагаем произход от хунну са запазени в китайски текстове. Това предизвиква затруднения в интерпретацията им, тъй като в китайския говор някои звуци на съседните народи отсъстват и се предават приблизително [Хунну:].

Предположенията на учените включват монголи, тюрки, тохари, иранци, уралци и др. В Хунну вероятно са практикували тангризъм. Названието хунну може би е родствено с името хуни, но данните за това са противоречиви [Хунну:, Xiongnu:].

 

 

Хунну

 

Илюстрация № 12

Карта на Хунну (Xiongnu), която включвала Монголия, Западна Манджурия, Басейна на Тарим, Източен Казахстан, Източен Киргистан, Вътрешна Монголия, Гансу, около 250 г. пр.н.е. [Xiongnu:].

 

 

Връзка между Ахемениди, Монголи и Хунну чрез „Тамга на Чингисхан”

 

Илюстрация № 13

На горния ред: Тамга на Чингизхан, тамга на Джучи (Zuchi), тамга на Абд Аллах Хан (Abd_Allah_Khan) [Nyamaa 2005: 36].

На долния ред: Някои знаци върху печати при Ахеменидите [Ольховский 2001:].

 

Връзка?!

Ширинските бейове (феодали), играли голяма роля в историята на Кримското ханство, са имали на своето знаме следната тамга [Акчокраклы:]:

Илюстрация № 13а

Изследователят Осман Акчокраклы е открил около 400 тамги в различни места на Крым, но

между представените тамги в цитирания източник няма нито един знак с две хасти или

комбинация от знак Т.27.б и знак Т.27.а, каквито виждаме в Македония и във Волжка България.

Друга същностна връзка между ахемениди и монголи – между Дарий ІІІ и Чингисхан, откриваме при използването на знак Т.11 – знак на рода Дуло, като владетелски знак както при Дарий ІІІ, така и при Чингисхан.

 

 

Използване на знак Т.11 (“Тризъбец”) – знак на рода Дуло при Чингисхан


Чингисхан (1155/1162-1227 г.)

  

 

Илюстрация № 14

Мемориал в предполагаемата родна местност на Чингисхан, район Делюн-Болдок, Дадал Хентейска област [portalostranah:]. (Чингисхан е представен в зряла възраст. В горния ляв ъгъл: знак Т.11 – знак на рода Дуло. От това произтича, че Чингисхан по рождение и през живота си е бил свързан с рода Дуло.)

 

Още едно мнение: тризъбецът е бил личен знак (дамга) на Чингисхан [Трезубец:].

 

 

Съвременна реконструкция на бяло Сулде

 

Илюстрация № 15

Туг (монголски: туг, tug) или сулде (монголски: сүлд, sulde), обикновено наричано знаме/флаг (Banner), с косми от опашка на кон или як в различен цвят в горния край. Използван е по време на Монголската империя и сега в Монголия.
Бялото Сулде е символ на мира, докато черното Сулде е при война. Използването на конската опашка е символно, защото конете са заемали централно място в живота на монголите
[Banner:].
Знамето е висш символ на владетеля от древността. Тук знакът Т.11 – знак на рода Дуло, вероятно се свързва със същността на Чингисхан – принадлежност към рода Дуло.

 

 

Казахстанска паметна монета, посветена на Чингисхан

Илюстрация № 16

На втори план се виждат бойните знамена (сулде) на Чингисхан със знак Т.11 – знак на рода Дуло.

Използването назнак Т.11 – знак на рода Дуло, като тамги (знаци, монограми) върви главно чрез наследниците по линия на първия син на Чингисхан – Джучи.

„Тризъбецът” се е възпроизвеждал и върхумонети на хан Батий (Бату) [Трезубец:].

 

Бату хан/Батый (1236-1255г.)

Илюстрация № 17

Сребърна анонимна монета, произведена на територията на Волжка България през втората половина на ХІІІ в.

Лице: Тамга на хан Бату (Батый - внук на Чингисхан)

Гръб: Местна тамга (?) [hordecoins.folgat-bolgaria]. (Знак на хан Бату - знак Т.15 обърнат вариант с къса наклонена линия от вътрешната страна на едното рамо; знак Т.15 би следвало да се разглежда като по-високо еволюционно ниво на Бату в сравнение със знак Т.11 на Чингисхан.)

 

Очевидно провъзгласената от Чингисхан жестокост се наследява и от ченгисидите. Например, Бату (Батый) от рода Дуло така унищожава Волжка България че тя повече никога не се възстановява.

 

Как би могла да изглеждала тази война:

- от страна на Волжка България:

Отношението на българите от Волга към монголите е твърде критично поради жестокостта, с която хан Бату (Батый) - внук на Чингисхан, завладява Волжка България. В „Джагфар тарихы” се цитират думи на Чингисхан, от които се разбира философията и стратегията на монголите: „Чингисхан изрекъл: Жестокостта е единственото, което поддържа реда и е основа за процъфтяване на държавата. Следователно, колкото е по-голяма жестокостта, толкова е по-голям редът, а следователно и благата. И още: самият Тангра повели да се въздигне нашата държава, а неговата воля не може да бъде разбрана от разума. Жестокостта трябва да бъде над пределите на разума, само така ще бъде осъществена висшата воля” [Джагфар тарихы 1993: 158]. (Отношението към „Джагфар тарихы” е в твърде широки граници: от пълно отричане до пълно приемане. Не вземаме отношение към тази дискусия; в конкретния случай избраният цитат илюстрира отношението на волжките българи към Чингисхан и монголите.);

- от страна на Монголите:

От представените в Интернет около 25 държави/общности от древността се вижда, че владетели от рода Дуло са създавали и управлявали държави по цялата територия на Евразия – от Япония и Корея на изток до Франция и Белгия на запад. Очевидно това е било известно на Чингисхан и на чингисидите. Те вероятно са приемали, че тогава е имало само един управляващ род – род Дуло. Само те са имали право да бъдат владетели и да притежават титлата „Хан”. От това следва тяхното разбиране, че по онова време те единствени са били наследници на рода Дуло и единствени те са имали право да бъдат владетели и да носят титлата „Хан”.

Тук произтичат три извода:

Извод:

Войната между Монголите и Волжка България е била война между български владетели, между български родове - Чингисхан от рода Дуло, а от цитираните по-горе хански знаци разбираме, че по онова време ханът на Волжка България вероятно е бил от друг български род.

Извод:

Всеки, който се е провъзгласявал за Хан и не е бил от рода Дуло и си е позволявал да носи титлата „хан” е нарушавал древните закони и е следвало да бъде наказан.

Извод:

Представените изображение ни подтикват към предположението, че Чингисхан и неговите наследници не са завладявали нови територии и народи, а са целели да възстановят българската власт по тези земи, управлявани преди това от български владетели от рода Дуло, да възстановят властването на рода Дуло в Евразия.

 

 

Обобщение:

Представените знаци ни позволяват да преосмислим връзката между древна Македония, Персия (Ахемениди), Волжка България и древна Монголия (Монголи). Съществувала е силна положителна връзка между Македония и Волжка България и между Ахеменидите и монголите и връзка на несъвместимост между Македония и монголите и между Ахеменидите и Волжка България.

 

Заключение:

Александър ІІІ Македонски/Велики от неизвестен ни български род така унищожава Персия с владетел Дарий ІІІ от рода Дуло, че тя повече никога не се възстановява.

След около 1500 години

Монголските владетели от рода Дуло – хан Бату така унищожава Волжка България с владетел от неизвестен ни български род, че тя повече никога не възстановява своята предишна мощ.

 

Възможна ли е такава памет след 1500 години и при хиляди километра разстояния?!

 

3. Османци срещу Втора българска държава
3.1. Османци
 Османската империя е ислямска теократична абсолютна монархия в периода между ХІV и ХХ в., заемала територии в Близкия изток, Мала Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа.
След разпадането на Иконийския султанат около 1300 година почти цяла Мала Азия, загубена от отслабената Византийска империя, остава под контрола на множество малки владения, наричани днес Малоазийски бейлици. Едно от тях, в района на Ескишехир в западната част на страната, е оглавявано от Осман I, който дава името си на бъдещата империя. Той увеличава територията си, достигайки до границите на Византия и премества столицата си в Бурса [Османска империя:].
 Осман І
Осман І (Osman I) или Отоман І (Othman I) или Осман Гази (Osman Gazi) (1258-1326 г.), псевдоним „Черен” ("Kara") (черен на турски за неговата смелост) е бил лидер на Отоманските Тюрки и основател на династията, която основава и управлява Отоманската държава. Държавата, именувана след него, става световна империя за почти шест века. Съществува до 1922 г. след упадък от ранния ХVІІ в.
Осман обявил независимост на своето малко царства от Селджукските Тюрки през 1299 г. и бил одобрен за Кхан от племето Кайъхан (Kayihan) [Osman I:]. (Да обърнем внимание, че Осман І е от племето Кайъ и е получил титлата Кхан след неговото избиране за владетел.)

  Меч на Осман бей - тамга

   

Илюстрация № 9
Меч на Осман бей с тамга [Добрев, Иван: 255]. (Знаците върху някои от атрибутите на владетеля като корона, скиптър и меч, са свързани със същността на владетеля и категорично свидетелстват за принадлежността му към определен род; в случая знак Т.17 върху меча показва принадлежността на Осман І към българския род с родов знак Т.17. Да обърнем внимание, че знакът върху меча се различава от знака на племето Кайъ съгласно Илюстрация №1, при който в средата е поставен знак Т.9, а не знак Т.13 както е върху меча.)

 

 Използването на знак IYI продължава при някои наследници на Осман І.

 
Илюстрация № 13
Знак/тамга на коляното Кайъ (Kayı) на османския султан Мурад ІІ (1421-1444 г.) върху монети [Görgünay 2002: 7, Görgünay 2001: 208]. (Знакът на Мурад ІІ е изобразен на предпоследния ред - ; това е знак Т.9 с две хасти или разновидност на знак Т.21 и съвпада със знака на коляното Кайъ (Kayı) от Илюстрация № 1.)
Мурад II е шестият султан на Османската империя. Той е управлявал от 1421 г. до 1451 г. с прекъсване през 1444-1446 г. [Добрев, Иван: 262].
Използването на този знак продължава  до нашата съвременност

Съвремие

Потомците на племето Кайъ не забравят своите велики предци. На редица места в съвременна Турция, повече от седем столетия се провеждат всенародни чествания и празненства. Много важна и неделима част от празничната украса е тамгата на родоначалника на племето Кайъ-хан, която се поставя на първо място сред тамгите на всички останали огузо-турски племена [Добрев, Иван: 318, 319].

Пример:

Паметник на Огуз [Добрев, Иван: 319].

 

 Обобщение:
Използваните родови/владетелски знаци при Османците, както и от управляващия елит от населението на древна Мала Азия (преди идването на Селджуците) показват/онагледяват същностна връзка с българите. За повече информация виж:

3.2. Втора българска държава, ХІІ-ХІV в.

 Втората българска държава е възстановена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу византийската власт. Сключеното в последствие примирие с византийския император Исак II Ангел и коронясването братята Асен и Петър за царе, на практика официално установява възобновяването на българската държава [Втора българска държава:].
 Асеневци
Българският род Асеневци (Асени=Ашина) имал половски произход. През 1186 г. Асеневци станали царе на България [Асеневци:]. Родът Ашина е владетелската династия на Тюркския хаганат на гьоктюрките („небесните тюрки“).
Според редица изследователи в продължание на десетилетия потомците на Ашина образуват своеобразна аристокрация, чиито представители управляват поредица държави в степната зона на Евразия [Ашина:].
 Уточнение:
1. Знакът на рода/племе Кайъ, от което са избирани владетелите на тюрките, е IYI.
2. Знакът на Осман І от рода/племе Кайъ, който основава Османската държава, е IYI.
Следователно, след като се поставя знак на равенство между род Асеневци и род Ашина, то родовият знак на Асеневци също би следвало да е IYI.
Използваните владетелските знаци по време на Втората българска държава показват нещо друго.

 

Асеневци
Иван Асен ІІ (1218-1241 г.)
Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) е цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I [Иван Асен II:].

 Иван Асен ІІ

   

Илюстрация № 1
Монета, мед.
Лице: Фигура на цар с корона на главата, прав, държи скиптър с точки в дясната ръка и дълъг кръст в лявата.
Гръб: В средата на монетата има дълга вертикална линия, върхът на която завършва с буква „w”,  „а”(?) вляво; ц и р вдясно; н и с горе; неясни букви долу [Moushmov: Table LXIII, 1; moushmov/bulgarian: 7461]. (Твърде е възможно „дългата вертикална линия” да завършва със знак Т.11, а не с буква „w”; лигатурата цр () или цръ е съкращение за цар, а тук виждаме нещо по-различно - комбинация между цр и знак Т.11 – знак на рода Дуло, т.е. цар от рода Дуло.)

 

Шишмановци
Михаѝл III Шишма̀н Асѐн (Михаил Асен III) е български цар от 1323 до 1330 г., основател на последната царска династия на Втората българска държава - Шишмановци. Наследен е от сина си Стефан, а по-късно от племенника Иван Александър.
Михаил III Шишман е династичен наследник по майчина линия и на следните династии: Комитопули, Асеневци, Комнин Дука и Неманичи [Михаѝл III Шишма̀н Асѐн:, Michael Shishman:].

Михаил ІІІ Шишман

Илюстрация № 8
Монета, мед.
Лице: Две царски фигури, облечени в царски дрехи, с корони на главите, държат заедно висок кръст, вдясно: ми χ аил.
Гръб: Монограм [Moushmov: Table LXIII, 20; moushmov/bulgarian: 7488]. (Монограмът е представен чрез знак Т.11 – знак на рода Дуло; конкретното изображение свидетелства принадлежност към рода Дуло, а долната черта вероятно показва мястото в рода.)

Михаил III Шишман

 

Илюстрация № 9
Монета, произведена по време на цар Михаил Шишман (1323-1330) [Табов: Рис. 21-1]. (Знак Т.11 – знак на рода Дуло, онагледява принадлежността на Михаил Шишман към рода Дуло; от двете страни в долната част два стилизирани знака Т.5.г.)

 

Ива̀н Стѐфан (или Иван Степан) (ок. 1300/1301-1373) е търновски цар за 8 месеца (1330-1331), първороден син на цар Михаил III Шишман Асен и Анна Неда [Иван_Стефан:].
 
 Иван Стефан
 
Илюстрация № 12
Монета, бронз
Лице: Шишманов монограм.
Гръб: Иван Стефан и Михаил ІІІ, прави, държат дълъг скиптър между тях [Иван Стефан:]. (Върху лицето на монетата е изобразен знак Т.11 – знак на рода Дуло; допълнителната линия вероятно указва мястото в рода.)

 

 Иван Срацимир (1356-1396 г.)
Иван Срацимир (на старобългарски език: Іωанъ Сраѯимиръ), срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356-1396 г.) - предпоследният преди падането на България под османска власт [Иван Срацимир].
Владетел на Видинското царство (1371-1396), първороден син на цар Иван Александър (1331-1371) от брака с първата му съпруга - влашката принцеса Теодора. За сметка на по-малкия си брат Иван Шишман бил лишен от правото на престолонаследник и в замяна на това получил част от българската държава с център Видин. Там И. С. се обявил за независим владетел [Ив. Срацимир].
 
 
Иван Срацимир

 

Илюстрация № 18
Монета на цар Иван Срацимир [Ив. Срацимир]. (Вдясно: комбинация от знак Т.11 – знак на рода Дуло и цр (съкращение за цар), т.е. цар от рода Дуло.)
Иван Шишман (1371-1395 г.)
Иван Шишман (на старобългарски: Їѡаннъ Шишманъ) е цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора) [Иван Шишман:].
 
Иван Шишман
 
Илюстрация № 21
Монета, сребро.
Лице: Монограм.
Гръб: Прав лъв с издигната опашка [moushmov/bulgarian:]. (Върху монетата е изобразена комбинация от знак Т.26 – разновидност на знак Т.11 – знак на рода Дуло (обикновено допълнителната чертичка определя мястото в рода) и съкрщението цр, т.е. цар от рода Дуло.)
 

 Тризъбец на рода Дуло, българска монета от ХІV в.

 

Илюстрация № 24
Тризъбецът е в употреба като държавен символ в Дунавска България до края на съществуването й при Цар Иван Шишман [Иванов 2011:]. (Знак Т.11 – знак на рода Дуло, онагледява принадлежността на царя към рода Дуло; от двете страни в долната част - два стилизирани знака Т.5.)
 
Обобщение:
Използваните владетелски знаци върху представените монети от времето на Втората българска държава показват/онагледяват принадлежност на Асеневци и Шишмановци към рода Дуло. (За повече информация виж:
Обобщение
Очертават се две версии за отношенията между Османците и Втората българска държава.
От една страна противопоставянето би могло да се разглежда като противопоставяне между двете религии: ислям – християнство, т.е. на религиозна основа.
От друга страна използваните владетелски/родови знаци по време на Втората българска държава показват/онагледяват принадлежност на Асеневци и на Шишмановци към рода Дуло. Следователно противопоставянето между османци и българи е противопоставяне между владетели от два български рода: български владетелски род с родов знак IYI (османци) и български владетелски род Дуло (знак Т.11 - „тизъбец“) – подобно е противопоставянето между представители на български владетелски родове: между Македония и Персия и между Монголи и Волжка България.
Извод:
Налага се преосмисляне на понятието турско робство – по-точно е да се говори за българо -османско робство.
 
Заключение:
Чрез докосването до същността на някои процеси от древността между  древна Македония и Ахемениди (Персия), Волжка България и Монголи,  Османци и Втора българска държава се възстановява история и се разкриват неизвестни ни връзки.

Източници:

Акчокраклы: Осман Акчокраклы. Татарские тамги в Крыму. (Татарские тамги в Крыму. Известия Крымского ПДЫ, 1927 г., т. 1, с. 32-47.) URL: http://protatar.ru/tatarskie-tamgi-v-kryimu/
БСЭ: Большая советская энциклопедия, Москва, Советская энциклопедия, 1970-1978, Третье издание.
Джагфар тарихы 1993: Бахши Иман. Джагфар тарихы. Свод булгарских летописей. Том І, Оренбург, 1993.
Добрев, Иван: Добрев, Иван. Потомък на прабългарския династичен род Дуло основава турската държава. URL: http://bolgnames.com/Images/Osmanids_1.pdf
Иванов 2011: Валентин Иванов. Най-древната история на Тризъбеца. URL:http://atil.blog.bg/history/2011/05/21/nai-drevnata-istoriia-na-trizybeca.751384
Кококорина 1989: Кококорина, Н. Об одной групе знаков на керамике Волжской Булгарии. В: Ранние болгары в Восточной Европе. Казань, Ан СССР, Казанский филиал, 1989, с. 89-97. [Кококорина 1989: 96].
Ольховский 2001: Ольховский, В.С. ТАМГА (к функции знака). Историко-археологический альманах, No 7, Армавир, 2001, стр. 75-86. URL: http://www.kroraina.com/alan/olhovskij.html
Табов: Табов, Йордан. Когда крестилась Киевская Русь? Глава двадцать первая. Монеты. http://www.chronologia.org/tabov/tab.html
Görgünay 2001: Görgünay-Kırzıoğlu, Neriman. Altaylardan Tunaboyuna Türk Dünyası’nda ortak yanışlar (Motifler). Ankara: Kültür Bakanlığı, 2001.
Görgünay 2002: Görgünay, Neriman. Oğuz damgaları ve Göktürk haflerinin el sanatlarımızdaki izleri. Ankara: Kültür Bakanlığı, 2002.
Moushmov: URL: http://www.wildwinds.com/moushmov. Moushmov, Nikola. Ancient Coins of the Balkan Peninsula. Translation from the Bulgarian and HTML Conversion by STS Enterprises: Denitsa Genkova, Dave Surber, & Slavei Theodore Slaveev. Мушмов, Никола. Антични монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе. София, 1912.
Nyamaa 2005: Badarch Nyamaa. The Coins of Mongol Empire and Clan Tamga of Khans (XIII-XIV). Ulaanbaatar, Mongolia, 2005.

 Назад към:  Начало  или Съдържание