Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите 
                           

 3.5.7. Боспорско царство - V в. пр.н.е.-ІV в.

 

        „Държавата Боспор се е намирала на територията на Северното Причерноморие - Керченски (Кимерийски) проток, в периода от V в. пр.н.е. до ­ІV в.

        Първоначално Боспорското царство е било управлявано от гръцкия род (цитирам) на  Археанактидите (480-438), който бил сменен от династията на Спартакидите (438-109 до н.э.). ІV-ІІІ в. пр.н.е. е времето на икономически и културен разцвет.

      През ІІ в. пр.н.е. Боспорското царство преживява остър социално-икономически кризис. През 63 г. попада под зависимостта на Рим. Боспорските царе са произлизали от местния сарматски елит и са били генеалогично свързани с Матридат ІV.

      Нашествието на хуните в края на ІV в. разрушава боспорските градове и унищожава Боспорското царство [БСЭ, т. 3, с. 589-591].

      В основата на знаците на боспорските царе е знакът на рода Дуло (тризъбецът” ”). Ето как се дискутира тава от В. С. Драчук: „Болшинството от гербовете (знаците) на Боспорските царе се състои от три части. Източникът на горната част на тези гербове се корени в именните сарматски емблеми, донесени на територията на Боспор от сарматите. Долната (династическата) част – тризъбецът, е един от древните символи на боспорските династии. Такова съединение на боспорски и сарматски традиции…произхожда от началото на сарматския период в историята на Боспор” [Драчук 1977: с. 25].

      В. С. Драчук стига до извода, че владетелските знаци на боспорските царе са

древни: „Вероятно произходът на знаците се свързва с най-старата история на Боспорското царство и античната цивилизация на северните брегове на Черно море” [Драчук 1977, с. 31].  

 

      На Илюстрация Знаци са показани 30 групи знаци на българите, част от които ще видим в настоящото изследване.

Илюстрация Знаци. 30 групи знаци на българите

 

      Ето какво показват знаците на владетелите от Боспорско царство.

 

Левкон II. 240-220 г. пр.н.е. Тетрахалк. Мед. Датировка 240-230 г. пр.н.е.

Илюстрация № 1.

Лице: Глава на Атина.
Гръб: Надпис. Мълния [serenity:]. (Комбинация от сдвоен знак Т.11 - сравни с мълнията в Египет -обожествяване на знаците - мълнията символизира Зевс.)

По инициатива на египетския цар Птоломей ІІ, Боспор установява дипломатически отношения с Египет. През втората четвърт на ІІІ в. пр.н.е от Египет в Боспор пристига специален посолски плавателен съд „Изида” [world-history:].

 

Митридат VI Евпатор. 121-63 г. пр.н.е. Обол. Мед. Монетарница Пантикапея. Датировка 109-100 г. пр.н.е.

 

Илюстрация № 2.

Лице: Глава на Посейдон, вляво трезъбец. (Зад главата - знак на рода Дуло Т.11.)
Гръб: Надпис. Н
ос на кораб [serenity:].

Уточнение: Митридат VI Евпатор е владетел (цар) на Понтийското царство. То се е намирало в Мала Азия на юг от Черно море (виж картата в [academic.ru:]). По онова време Понтийското царство е владеело почти цялото черноморско крайбрежие в т.ч. и Боспор, поради което Митридат VI Евпатор е бил и цар на Боспор. Да отбележим: използването на знак Т.11 върху лицевата страна на монетата (на владетеля) свидетелства, че Митридат VI Евпатор е принадлежал към рода Дуло и този факт е бил осъзнаван от него.

 

 

Митридат VI Евпатор. 121-63 г. пр.н.е. Обол. Мед. Датировка 70-63 г. пр.н.е.

 

Илюстрация № 3.

Лице: Глава на Аполлон.
Гръб: Надпис. Орел върху мълния, вдясно звезда, вляво монограм [
serenity:]. (Мълнията - комбинация от сдвоен знак Т.11 - сравни с мълнията в Египет, т.е. това е време на обожествяване на знаците – орелът и мълнията символизират Зевс.)

 

 

 

Илюстрация № 4. Сложни знаци от царски тип [Драчук 1975: Таблица ХІІІ, Рис. 1, 4-44]. (Представените знаци са различни варианти на знака на рода Дуло Т.11.)

 

 

 

Илюстрация № 5. Сложни знаци от царски тип от римско време [Драчук 1975: Таблица ХVІІІ, Рис. 3, 1-8]. (Представените знаци са различни варианти на знака на рода Дуло Т.11.)

 

 

 

Илюстрация № 6. Изображения на „тризъбец” и специални знаци във вид на „тризъбец” върху монети на боспорски царе от римско време:

1. Монета на Динамий – до 14 г.  пр.н.э.

2. Монета на Митридат VІІІ (39/40 – 44/5 г.)
3. Монета на Рескупорид ІІ (67/8 – 91/2 г.)
4. Монета на Савромат І (93/4 – 123/4 г.)
5. Монета на Реметалк (131/32 – 153/54 г.)

6. Монета на Тиберий Евпатор (154/55 – 170/71 г.)

7. Монета на Савромат ІІ (173/74 – 210/11 г.)

8. Монета на Рескупорид ІІІ (210/11 – 226/27 г.)

9. Също

10. Монета на Котий ІІІ (227/28 – 233/34 г.)

11. Монета на Рескупорид V (239/40 – 275/76 г.)

12. Също

13. Също

14. Монета на Савромат ІV (275/76 г.)

15. Монета на Рескупорид VІ (318/19 – 332/33 г.)

16. Също [Драчук 1975: Таблица ХІІІ, Рис. 2, 1-16]. (Представените знаци са различни

 варианти на знака на рода Дуло Т.11.)

 

 

 

Илюстрация № 7. Знаци на Тиберий Евпатор (154/55–170/71 г.) на памятници от Северното Причерноморие [Драчук 1975: Таблица ХІV, Рис. 5, 1-13]. (Представените знаци са различни варианти на знака на рода Дуло Т.11.)

 

 

Илюстрация № 8. Бронзова тока от римско време от Керч със знак на Тиберий Эвпатор в декоративен стил [Драчук 1975: Таблица ХV, Рис. 6]. (Представеният знак е вариант на знака на рода Дуло Т.11.)

 

 

Митридат VIII. 39-41 г. Асарий. Мед.

 

Илюстрация № 9.

Лице: Глава на Митридат. Надпис.
Гръб: Буздуган и кожа на лъв, вляво лък и колчан, вдясно трезубец, долу IB
[serenity:]. (Знак на рода Дуло Т.11 с удължена долна част.)

 

 

Реметалк. 132-154 г. Сестерций. Мед.

Илюстрация № 10.

Лице: Бюст на Реметалк. Надпис. (Пред лицето - знак на рода Дуло Т.11 с удължена долна част.)
Гръб: Щит, копие, вляво глава на кон и топор, вдясно шлем и меч, долу МН [serenity:].

 

 

Евпатор. 154-171 г. Сестерций. Мед.

Илюстрация № 11.

Лице. Бюст на Евпатор, вдясно „тризъбец”. Надпис [serenity:]. (Знак на рода Дуло Т.11 с удължена долна част.)

Гръб. Венец, в него МН [museum:].

 

 

Савромат II. 173/74-210/11 г. Датировка 186-210 г. [serenity:].

Илюстрация № 12.

Лице: Бюст. (Зад главата може би знак Т.11, обърнат вариант.)

Гръб: На върха на скиптъра Т.11 – знак на рода Дуло; вляво Т.5.

 

 

 

Илюстрация № 13. Гръцки надпис от 193 г. върху плоча от Танаис със знак на Совромат ІІ (173/74–210/11 г.) в декоративен стил [Драчук 1975: Таблица ХV, Рис. 7]. (Представеният знак е вариант на знака на рода Дуло Т.11.)

 

 

 

Илюстрация № 14. Знак на Рескупорид ІІІ. 210/11–226/27 г.), 1 и негови варианти по Д. Б. Шелов [Драчук 1975: Таблица ХІV, Рис. 6, 2-13]. (Представените знаци са различни варианти на знака на рода Дуло Т.11.)

 

 

 

Илюстрация № 15. Знаци върху монети на Фофорс (1-4) и близки по форма сарматски знаци [Драчук 1975: Таблица ХІV, Рис. 7, 1-4]. (Голяма част от представените знаци са различни варианти на знака на рода Дуло Т.11.)

 

 

 

Илюстрация № 16. Знаци (дамгообразни) върху токи и поясни накрайници боспорско производство от  римско време [Драчук 1975: Таблица ХV, Рис. 3, 1-6]. (Представените знаци са различни варианти на знака на рода Дуло Т.11.)

 

      Забележка: Знаците на боспорските царе върху монети, показани от В. С. Драчук, са в обърнат вариант. Върху самите монети те са в прав вариант и без допълнения в горната част на знака. Има известна разлика в годините на царуване:

 

 

            Монети с други троични знаци

 

Лепта? 403-393 г. пр.н.е. Мед.

Илюстрация № 17.

Лице: Глава на бик.
Гръб: Шестлъчева звезда, между лъчите букви

Илюстрация № 18.

Лице: Бюст.

Гръб: Горе вляво Т.5.

 

 

Савромат II. 173/74-210/11 г. Датировка 186-210 г. [serenity:].

Илюстрация № 18

Лице: Бюст.

Гръб: Горе вляво Т.5.

 

Савромат II. 173/74-210/11 г. Датировка 186-210 г. [serenity:].

Илюстрация № 19.

Лице: Бюст.

Гръб: Вляво Т.5.

 

 

Савромат II. 173/74-210/11 г. Датировка 186-210 г. [serenity:].

Илюстрация № 20.

Лице: Бюст.

Гръб: Долу Т.5.

 

 

Савромат II. 173/74-210/11 г. Датировка 186-210 г. [serenity:].

Илюстрация № 21.

Лице: Бюст.

Гръб: Вляво Т.5.

 

И още един интересен родов знак.

         

Илюстрация № 22.

Антропоморфна надгробна плоча от Керч с голям единичен знак. Сарматска надгробна каменна

плоча от римско време [Драчук 1975: Таблица ХХХІ, Рис. 7]. (Комбинация с разновидност Т.18.)

Надгробна каменна плоча. Боспорско царство. Сарматски знаци от Северното Причерноморие

от първите векове на новата ера [Драчук 1975: Таблица ХІІІ, Рис. 3, 28]. (Комбинация с

разновидност Т.18.)

Надгробна каменна плоча. Боспорско царство. Сарматски знаци от римско време, близки по изобразяване с някои знаци от боспорската аристокрация [Драчук 1975: Таблица ХІV, Рис. 13, 3]. (Комбинация с разновидност Т.18.) 

Очевидно това е знак на род, който е съществувал и при сарматите, и в Боспорското царство.

 

Ако направим съпоставка между знаците от Илюстрация № 22 и знаците от Илюстрация № 9 и

Илюстрация № 10 (Франция) се вижда, че същият този род няколко века по-късно е съществувал

и при Меровингите, Франкска държава.

 

 

         Обобщение:

         В представените Илюстрации са използвани редица разновидности знаци на българите:

         1. Знакът на рода Дуло Т.11 е използван в два варианта: с удължена долна (материална) част на знака и вариант с различни допълнения (линийки и дъгички). От една страна допълненията  свидетелстват за съответното разклонение на рода Дуло, но прекомерното им използване затруднява естественото протичане на енергиите.

         2. Използвани са и други разновидности български знаци: Т.5, сдвоен знак от срещуположно разположени два варианта на разновидност Т.11 като „мълния” и комбинация между орел и „мълния”.

         Знакът Т.11 е използван:

         - в лицевата част на монетите (на владетелите), т. е. тези владетели са съзнавали своята принадлежност към рода Дуло;

         - на гърба на монетите, където са изобразявани различни богове, т е. обожествяване на знаците – приема се, че орелът и „мълнията” символизират бог Зевс (сравни с  Птоломеите в Египет).

 

         Изводи:

         При владетелите от Боспорското царство се наблюдава противопоставяне:

         - между различни наследници от династията;

         - между владетели, принадлежащи към рода Дуло от Боспор и други държави (Митридат VI Евпатор и Атила). 

 

 

Източници:

БСЭ: Большая советская энциклопедия, Москва, Советская энциклопедия, 1970-1978, Третье издание.

Драчук 1975: В. С. Драчук. Системы знаков Северного Причерноморья (Тамгообразные знаки Северопонтийской периферии онтичного мира первых веков нашей эры). Часть ІІ. Киев, Наукова думка, 1975.   URL: http://ifolder.ru/14792259

Драчук 1977: В. С. Драчук. Рассказывает геральдика. Москва: Наука, 1977.

academic.ru: URL: http://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/11877                                                      museum: URL: http://www.museum.com.ua/istor/sev-vost/bospor/bospor.htm

serenity: URL: http://www.serenity.com.ua/ru/news.aspx?i=300

world-history: URL: http://www.world-history.ru/countries_about/2230.html

 Назад към:  Начало  или  Съдържание