Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.65. Румъния (V-VI в.)

 

Анотация

Знаците от представените илюстрации показват (онагледяват) свързващо звено между традиционно близките отношения на Румъния и Франция  – знаците на българите и по-конкретно знакът на рода Дуло.

 

Настоящата тема е свързана с теми: 3.5.12. Български свидетелства в историята и в съвремието на Франция, 3.5.13. Белгия и 3.5.15. Германия.

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак Тангра. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на разновидност Т.11 – владетелски знак на рода Дуло, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността (историята) на Румъния.

 

 

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

 

Апахида

Апахида (Apahida) - район от осем села в Румъния [Apahida:].

Съкровища Апахида – археологическа находка от две гробници в Некрополите Апахида, Румъния. [Apahida_necropolis:].

Апахида, некропол, култура – непрецизирана, V-VІ в. [cimec.ro/scripts:]. (Възниква въпрос: защо не е прецизирана културата Апахида [cimec.ro/scripts:] след като използваните троични знаци категорично отговарят на този въпрос?)

 

 

Апахида (V-VІ в.) - Хилдерих І (458-481 г.)

За да добием представа за знаците върху достъпните ни предмети от съкровището Апахида (Apahida), Румъния ще ги сравним със знаците върху достъпни ни предмети от погребението на Хилдерих І (458-481 г.). Знаците показват (онагледяват) съществуването на непосредствена връзка между тях.

 

 

Апахида

 

 

 

Илюстрация № 1

Горе: Апликация - капак на поясна чанта (горе) [Апахида:].

Долу: Детайл от капак на поясна чанта (долу).  Гроб ІІ от Апахида [arheologiq/6: 4/43].

На долното изображение представляват интерес: три знака в средата горе на изображението – това са три знака Т.14 със закръгления . Между тях са представени още два знака Т.14 със закръгления обърнат вариант. Под тях са изобразени още два знака Т.14 със закръгления прав вариант. Най-долу в триъгълната форма – един знак Т.14 с допълнителни линии в края на рамената обърнат вариант. На най-долния ред - поредица от поредица от знак Т.28 с допълнителни линии в края на рамената (бъдещата буква „к” в глаголицата). Фигурите равностранен кръст и овал са формирани със знаци Т.14 със закръгления.

На горното изображение – сложна комбинация от поредици вляво и вдясно, които наподобяват знак Т.14 със закръгления един в (върху) друг (както е при ръкохватката на меча на Хилдерих – Илюстрация № 2, 3.5.13. Белгия) и поредица от знак Т.28 с допълнителни линии в края на рамената (бъдещата буква „к” в глаголицата). На най-горния и на най-долния ред на апликацията - поредица от знак Т.28 с допълнителни линии в края на рамената.

 

 

 

Илюстрация № 2

Катарама [arheologiq/6: 33/43].

Върху средната част на катарамата (езика) са изобразени знаци Т.9 (Т.11) със закръгления един в (върху) друг. (Сравни с изобразените знаци на Илюстрация № 2, 3.5.13. Белгия.) Върху другата част на катарамата е изобразен стилизиран знак Т.27.г с равностранен кръст в средата, подобен на изобразения на Илюстрация № 1.

 

 

Илюстрация № 3

Катарама [arheologiq/6: 32/43].

Върху езичето на катарамата са изобразени знаци Т.9 (Т.11) със закръгления един в (върху) друг, но с разделение по дължина на вертикалната линия (средното рамо). (Сравни с Илюстрация № 9, 3.5.55. Корея.) Върху другата част на катарамата е изобразен стилизиран знак Т.27.г с равностранен кръст в средата, подобен на изобразения на Илюстрация № 1.

 

 

Апахида - Хилдерих І (ок.440-481 г.)

 

 

Илюстрация № 4

Ножница на меч от гробницата на Хилдерих І [nbu.bg: 20/53].

Хилдерих (ок.440-481) е меровингски крал на Салическите франки, управлявал от 457 до смъртта си през 481 г. Той наследява Меровей през 457/458 [Хилдерих:]. (Повече информация за Хилдерих І виж 3.5.13. Белгия.) Между представените изображения от Апахида и от гробницата на Хилдерих І се забелязва пряка връзка – тук сравни рисунъка на изображенията, представени на Илюстрация № 4 и № 5.

 

 

 

 

Илюстрация № 5

Елемент от аристократичните гробове при Апахида [arheologiq/6: 33/43].

Стилизиран знак Т.13.в на хоризонталната част; на изпъкналата част знак Т.28 с допълнителни линии в края на рамената (бъдещата буква „к” в глаголицата).

 

 

 

Илюстрация № 6

Елемент от аристократичните гробове при Апахида [arheologiq/6: 33/43].

Знак Т.28 с допълнителни линии в края на рамената (бъдещата буква „к” в глаголицата).

 

 

 

Илюстрация № 7

Елемент от аристократичните гробове при Апахида [arheologiq/6: 33/43].

Стилизирани трираменни свастики с кръг в средата; вляво в кръга стилизиран знак Т.13.в чрез шестоъгълници; вдясно знак Т.5.г в кръг и с кръг в средата; незавършени знаци Т.28 с допълнителни линии в края на рамената в десните изображения.

 

 

 

Илюстрация № 8

Златно фолио от първи гроб Апахида [mnir :]. Фигурата е във формата на знак Т.22.

 

Обобщение:

В представените илюстрации са използвани следните троични знаци: Т.9 (Т.11) със закръгления, Т.13.в, Т.14 (Т.15) със закръгления, Т.22, Т.27.г, Т.28

 

Изводи:

Знаците от представените илюстрации показват (онагледяват) свързващо звено между традиционно близките отношения на Румъния и Франция  – знаците на българите и по-конкретно знакът на рода Дуло.

 

Източници:

Апахида: URL: http://www.mnir.ro/ro/Colectii/ItemsColectii.aspx?IDItemColectie=17

Бейджънт 1994: Бейджънт, Майкъл и Ричард Лии, Хенри Линкълн

Светата кръв и свещенният граал. Тайните на тамплиерите и масонската ложа.

София, Абагар, 1994.

Хилдерих: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%85_I

Apahida: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Apahida

Apahida_necropolis: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Apahida_necropolis

arheologiq/6: URL: http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/6.pdf

Златният гранат на империята.

Поглед към един особен стил на късноантичното ювелирство.

cimec.ro/scripts: URL: http://www.cimec.ro/scripts/ARH/RAn/sel.asp?loc=89&Lang=EN&crsl=2&csel=2&clst=1&lpag=100&campsel=loc&ids=2

mnir : URL : http://www.mnir.ro/ro/Colectii/ItemsColectii.aspx?IDItemColectie=17#01a

nbu.bg: Думанов, Боян. Гробната находка от Дуросторум или странният път на два меча. Нов български университет, 2008.

URL: http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/Presentation1.pdf

Турне: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B5

Назад към:  Начало  или Съдържание