Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.51. Волжка България

3.5.51. Волжка България - владетелски/родови знаци,  ХV хил. пр.н.е. - ХХ в.

Анотация
Използваните владетелски/родови знаци в древността на територията на Волжка Бългапия показват/онагледяват съществуването на редица български родове – владетелски, управители на провинции и градове.

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни за използваните владетелски/родови знаци във Волжка България.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите.

 Съдържание:
І. Знак Т.11/Т.9 (тризъбец)                          Илюстрация № 1 - Илюстрация № 5
ІІ. Гербове на губернии и градове              Илюстрация № 6 - Илюстрация № 20
ІІІ. Символи на българската митология     Илюстрация № 21
Извод
Използвани знаци
Източници

При изследване на темата за владетелски/родови знаци във Волжка България би следвало да се отчита следната особеност: след приемането на исляма във Волжка България като държавна религия през 922 г. мюсюлманските правовярващи настоявали за пълна забрана на старите държавни символи като отживелици от езическите времена. Известно време българските царе успявали да съхранят тризъбеца – „балтавар“ под предлог, че той уж символизирал арабската буква „б“ и означавал „Булгария“. Но към края на Х в. тризъбецът престанал да бъде официален герб на Волжка България и по-късно останал като дамга само на една от 12 провинции на България – Тубджак (съвременен Казахстан). Въпреки това, българските владетели продължавали да считат „балтавар“ за свой родов знак [Нурутдинов 1997:].

Във Волжка България са били използвани различни родови знаци като владетелски и като гербове на губернии/провинции и на градове/столици. Това би следвало да означава, че на съответното място и в съответнотио време различни български родове са имали водеща роля.

І. Знак Т.11/Т.9 (тризъбец) - знак на рода Дуло

Род Дуло е един от най-дълго управлявалите родове в Евразия и по-конкретно във Волжка България. Известни са няколко хипотези за произхода на рода Дуло, на знака на рода Дуло и на самата дума  Дуло. Тук няма да ги анализираме. Придържаме се към версията, че представители на рода Дуло са дошли сред човешките същества от Лемурия и от Атлантида. Те са притежавали качества, с които далеч са превъзхождали човеците, поради което първоначално са били възприемани като богове, а знакът на рода Дуло е бил обожествяван като атрибут на боговете. На по-късен етап знакът е бил ползван като владетелски/родов знак.

Знак Т.9


Илюстрация № 1
Балтавар – название на герба на рода Дуло – Ψ [Словарь: 351].
В началото тризъбецът е бил символ на самия Тангра (Тенгри) [Нурутдинов 1997: 161]. (Необходимо е да разграничим българския бог Тангра от тюркския му вариант Тенгри. И още: разграничаване на космическото понятие „Тангра“, познато на древните българи, от човешкото възприятие като „български бог Тангра“.)

Един от най-важните летописи на „Джагфар Тарихы“ - „Хон китабы“ – „Книга за хуните“ от Кул Гали (1242 г.) съобщава, че всички дамги така или иначе са свързани с героите от българските митове – алпите (духовете) [Нурутдинов 1994:].

Първоначално този знак е бил изображение на женския дух на любовта Туран, управлявала държавата на предците на българите  Волго-Урал, наричана Туран или Иске Туран - "Стар Туран". След легендарния Турански период, от ХV хил. пр.н.е. до VІІ в. държавата на българите съществувала с названието Идел, а от VІІ до ХVІ в. под името Булгар (Булгария) [Нурутдинов 1994:].
Царете от рода Дуло считали себе си потомци на Туран, поради което дамгата на Туран станала дамга на рода Дуло [Нурутдинов 1994:] - българската царска династия Дуло приела тризъбеца за свой герб [Нурутдинов 1997: 163].

Още една разновидност на знака на рода Дуло
Дамга на рода на българските царе Дуло


Илюстрация № 2
По-късно българите започнали да виждат в знака Туран изображение "балта" (топор) -  и "бeр" (лък) -   и нарекли тази тамга "балтабeр", приела формата "балтавар". Тъй като българите избирали вождове и царе само от рода Дуло, то названието на тази дамга означавало също „вожд", „владетел" [Нурутдинов 1994:, Нурутдинов 2011: Дамга на рода на българските царе – Дуло].  (Използвани са знак Т.9 и знак Т.28. Разглеждаме този знак с хоризонтална линия в основата като разклонение от рода Дуло с водеща роля по онова време. Подобен знак виждаме върху бронзов печат от Западен Хан, Китай; виж: 3.5.42.Китай-писменост - http://www.za-balgarite.com/3.5.42.China-script.html, Илюстрация № 10.)
Названието „балтавар“ имало и значението „стрела“ - І и „лък“ - U [Нурутдинов 1997: 163]. (Ψ - виж Илюстрация № 1.)

Царете на Волжка Булгария до ХVІ в. продължавали да считат тризъбеца за свой родов герб и го изобразявали върху българските монети. След разгрома на българската столица Казан от московско-татарските войски през 1552 г. българският народ в памет на загубената държавност, приел за свой национален терб дамгата на Казан -  или  [Нурутдинов 1997: 166]. (Това са два варианта на знак Т.15 - разновидност на знак Т.11/Т.9.)

В българската хералдика знакът "балтавар" означавал също стрела и криле. Към ХV в. дамгата придобила по-красива лирообразна форма [Нурутдинов 1994:].


Илюстрация № 3
Дамга на българските царе от рода Дуло [Нурутдинов 1994:]. („Дамгата“ е комбинация от знак Т.9 и два знака Т.28 обърнат вариант горе на страничните рамена – вероятно това е знак на разклонение от рода Дуло с водеща роля по онова време. Подобен знак виждаме на върха на скиптъра на Дагоберт I – крал на франките (629-639 г. от династията на Меровингите; виж: 3.5.12. Български свидетелства в историята и в съвремието на Франция - http://www.za-balgarite.com/3.5.12.%20France.html)

Тризъбец - знак на рода Дуло


Илюстрация № 4
Тризъбецът във вид на жезъл означавал власт на небето на Тангра и на неговите алпи над трите свята - Небесен, Земен и Подземен. Тризъбецът е бил  герб на династията Дуло и на Рюриковичи [Bulgar-livejournal: Трезубец]. (На илюстрацията са представени различни варианти на знаците Т.11, Т.9 и Т.2.)

За утвърждане могъществото на Тангра, на духовете-алпи и на своето собствено, българските тангристки свещеници кам бояни (“шамани“) винаги имали при себе си жезъл с тризъбец [Нурутдинов 1997: 162]. (Богове и владетели от различни държави са носили жезъл/скиптър със знак Т.9/Т.11 – „Тризъбец“.)

Съгласно тангристките митове на българите преди исляма, тризъбецът бил най-страшното мълниеударно оръжие: в началото на първия дух (алп, ас) Бигрюн [Нурутдинов 1997: 161]. (Редица народи са съхранили информация за силата на „Тризъбеца“ - знак Т.11/Т.9 като оръжие - оръжието на боговете “Мълния“; виж:
3.5.99. "Мълния"-1 - http://www.za-balgarite.com/3.5.99.%20Tunderbolt-1.html
3.5.99. "Мълния"-2 - http://www.za-balgarite.com/3.5.99.%20Tunderbolt-2.html)

Златен хански пръстен

Илюстрация № 5
Златен хански пръстен с вероятно изображение на прабългарския бог Тангра е открит в древния град Бoлгар на територията на днешната руска автономна република Татарстан [Кръстева 2009:, Хански пръстен:]. (Върху централното пано на пръстена са изобразени знаците Т.13 и Т.2. От двете страни на паното могат да се различат два знака Т.9.)

 

ІІ. Дамги/гербове на български губернии/провинции и градове/столици

В Булгария през ІХ-ХІІІ в. е имало 12 губернии (илеи, вилаети), а през ХV-ХVІ в. – 8. Всяка от тях имала свой герб, почти винаги съвпадащ с герба на столицата на губернията. Летописът Гази-Бараджа (1246 г.) е запазил няколко изображения на гербове на булгарски губернии през IX-XIII в. [Нурутдинов 1994:].

Най-древните столици на България били следните градове: през VII в. - Фанагория (по-български Банджа, Иске Банджа, Ечке (Вътрешен) Болгар, Иске Болгар); през VII-IX в. - Киев (Аскал, Башту, Кук-Куян, Шамбат, Кий); през IX-XII и XIII-XIV в. - Болгар (Улуг Болгар, Ибрахим); през XII-XIII в. - Буляр (Биляр, Болгар); през XIII в. - Hyp (Шам)-Сувар. Град Казан (Учел, Агикюл, Болгар ал-Джадид, Газан, Казан) е бил столица на Българската държава в сравнително по-късно време - през XIV-XVI в. (преди московския погром през 1552 г.), поради което в почетния списък на най-древните столици не е включен.

Използването на български родови знаци като гербове на губернии/провинции и градове във Волжка България ни дава основание да направим извода, че съответният род е имал основна роля в управлението на конкретната територия.

Герб на една от най-древните столици на Волжка Булгария

Илюстрация № 6
Дамга на губерния Бийс, получила през ХІІІ-ХІV в. името на своя център – град Нукрат, с название „Балуанска (Богатирска) дамга“. Герб на губерния Нукрат (Вятка) и на град Нукрат (Вятка, съвременен Киров) – стар български герб - лък със стрела. Булгарският цар Габдула Челбир подарил този герб на град Нукрат и Бийс през 1183 г.  [Нурутдинов 2011: Гербы древнейших столиц Булгарии].

Герб на град Нукрат

Илюстрация № 7
Герб на град Нукрат (Вятка, съвременен Киров) [Нурутдинов 2011: Гербы древнейших столиц Булгарии]. (Очевидно има различия с по-горния знак, но не немерихме обяснение.)

Герб на губернията Тубджак

Илюстрация № 8
Гербът на губерния Тубджак, разположена на територията на територията на Северен Казахстан и Южен Сибир, се явявал изображение на духа на изобилието Самар, който често изобразявали във вид на конник и с название „Итлар“ – „Конник“. Казахите са наричали тази българска дамга „борон“ [Нурутдинов 1994:]. (Изображението е представено чрез знак Т.11 обърнат вариант с къса хоризонтална линия от едната страна на основата.)
Самар – алп на урожая и покровител на скотовъдството; той е бил близък на тубджакските скотовъди – кипчаците (предци на казахите).  [Нурутдинов 1994:].

Герб на рода Старши Жуз

Илюстрация № 9
Герб на рода Старши Жуз при казахите до ХХ в. [Нурутдинов 1994:]. (Знак Т.11 обърнат вариант.)

 

Дамга на Казан

    
Илюстрация № 10
Монета с дамгата на Казан [Иванов 2011:].
Вляво - дамгата на Казан е изобразена във вид на стилизиран знак Т.15; знакът е подобен на използвания от Рюриковичи владетелски знак.
Вдясно – около цвета е изобразена известна комбинация от Т.27.а и Т.27.б в зигзаг с щриховка.

 

Знак Т.27.б/а - комбинация от знак Т.27.б обърнат вариант и знак Т.27.а един в друг - 
Различни варианти на този знак са били използвани като хански знаци:


Илюстрация № 11
Хански знаци от Волжка България [Кококорина 1989: 96].

Герб на Идел
с варианти: , и   
Илюстрация № 12
Герб на Идел (ХV хил. пр.н.е.-VII в.) съгласно "Джагфар Тарихи"  [Нурутдинов 2011: Дамга на рода на българските царе – Дуло.)
(Знак Т.27.б горе, под него знак Т.27.а и знак Т.13 обърнат вариант;
Знак Т.27.б горе, под него знак Т.27.а и още един знак Т.27.б обърнат вариант;
Знак Т.27.б горе и под него знак Т.27.а и вертикална линия;
Знак Т.27.б горе и под него знак Т.27.а.)

Валентин Иванов систематизира 5 наименования на тези знаци: като герб на държавата на българите (след легендарния Турански период), съществувала от началото на ХV хил. пр.н.е. до VІІ в. с названието Идел, а през VІІ-ХVІ в. – с названието Булгар (Булгария). Наименования: “Булгар“ – Глава на Вълк“ („булг“ – „Вълк“, „ар“, „Джар“ – „глава“), „Бури Баш“ (също Глава на Вълк“) и още „Барын Джар“ („Глана на Барин“). Този Вълк е бил могъщият алп Маг или Бури – Вълк, наричан също Барин. Алп Бури се считал за покровител на българския народ. „Бури Баш“ е бил първият герб на държавата на българите.

В чест на знаменития древнобългарски цар Буртас, управлявал в Идел през VІІ в. пр.н.е., знакът „БулгарБури Баш“ – „Барин Баш“ получил още едно наименование – „Тамга на Буртас“. По-късно българските царе започнали да се считат за потомци на Искандер Зулкарнайн (Александър Македонски) и знакът получава петото си название „Тамга на Искандер“ [Нурутдинов 1994:, Ivanov 2011:].

Не беше открито използване на подобна комбинация по времето на Александър Македонски през ІV в. пр.н.е.; подобни по-усложнени комбинации са били използвани през ІІ-І в. пр.н.е. когато Македония е била под Римска власт; виж Илюстрация № 407 и № 408,
3.5.2.Македония-3.4 - http://www.za-balgarite.com/3.5.2.Makedonia-3.4.html

Дамга на Буляр

Илюстрация № 13
На по-късен етап дамга на Буляр става идеалният герб с име „Дамга на Искандер“. [Нурутдинов 2011: Гербы древнейших столиц Булгарии]. (Вероятно това е знак на български род с родов знак комбинация от знак Т.27.б и знак Т.27.а, който е имал водеща роля в управлявението  на град Буляр по онова време.)

Дамги на управляващия княжески род в Биляр

 

Илюстрация № 13a

Върху керамични изделия от Биляр са зафиксирани повече от 20 различни знака. Между тях най-често се среща дамга във вид на буквата „А“. Изследователите предполагат, че тя е принадлежала на управляващия княжески род [Давлетшин:]. (Написаното от Г. Давлетшин потвърждава версията, че Волжка България по онова време е била управлявана от представители на български род с родов знак „А“, т.е. войната между монголи и Волжка България е била война между два български рода – род Дуло (Бату хан) и български род с родов знак „А“ (Волжка България). За повече подробности виж: 3.5.91.Връзки-1 - http://www.za-balgarite.com/3.5.91.Vrazki-1.html)

Биляр (на татарски: Биләр/Бүләр или Bilär/Bülär, на руски: Великий Город) e средновековен град във Волжка България, съществувал от Х до ХІІІ век. Намирал се е на левия бряг на река Мали Черемшан в днешния Алексеевски район на Татарстан. Градът е основан от волжкобългарското племе биляри. В руските хроники Биляр е известен под името Великий город (Велик град), тъй като жителите му наброявали над 100 000 души. Градът е бил главен търговски център по средното течение на Волга и между ХІІ и ХІІІ век е бил столица на Волжка България.

През 1236 г. Биляр е разрушен от ордите на Бату хан. По-късно градът е възстановен, но никога не възвръща предишните си размери и мощ. Руините на Биляр заемат площ от почти 8 кв.км. [Биляр:].

Подобни знаци са били използвани в България през VІ хил. пр.н.е. върху керамика

 България, Кърджали, VІ хил. пр.н.е.

 

Илюстрация № 13в

Фрагменти от керамични съдове с бялорисувана орнаментация. Раннонеолитна рисувана керамика. VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: Tabl. 120]. (Поредица от знак Т.27.а с препокриване и знак Т.27б с препокриване; поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б един над друг в знак Т.27.б щриховани.)

България, Азмашка могила, Стара Загора, VІ хил. пр.н.е.

Илюстрация № 13г

Фрагменти от керамични съдове с бялорисувана орнаментация - бяло върху червена основа. Раннонеолитна рисувана керамика. VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: Tabl. 156]. (Поредица от знак Т.27.а щрихован в знак Т.27б щриховани и още един подобен обърнат усложнен вариант.)

И още един пример:

Словакия, ІІІ хил. пр.н.е.

 

Илюстрация № 13д

Женска глинена фигурка „Венера“. Бешеново, Словакия, 2500 г. пр.н.е. Словашки национален музей в Братислава [Venera:]. (Комбинация от знак Т.27.б един в друг и знак Т.27.а един в друг.)

 

Приемане на исляма във Волжка България (съвременна рисунка) [Галанин 2012:].

  

Илюстрация № 13б

Ислямът във Волжка България е бил приет като държавна религия през 922 г. [Галанин 2012:]. (Върху знамето на българите е изобразена: комбинация от знак Т.23 и знак на „Искандер“; знак на рода Дуло (горе вдясно) и поредица от два знака Т.27.а един до друг като рамка. Но основният знак е знакът на „Искандер“,който би следвало да се приеме като знак на владетеля.)

Знак Т.5
Герб на столицата Буляр на Волжка България

Илюстрация № 14
„Гербът на Буляр (XII-XIII в.) в началото бил един от видовете на знак Тангра с шест края“ [Нурутдинов 2011: Гербы древнейших столиц Булгарии]. (Вероятно това е стилизиран знак на български род с родов знак Т.5, който е имал водеща роля в управлявението  на град Буляр по онова време. Да отбележим, че точката в средата на знака символизира първото проявление на Създателя, което е в основата на всичко останало.)

Герб на Бийс

Илюстрация № 15
Герб на Бийс е била  дамгата на Буляр преди герба на Илюстрация № 4 [Нурутдинов 2011: Гербы древнейших столиц Булгарии].

Герб на Фанагория

Илюстрация № 16
Герб на българската Фанагория е било изображението на легендарната столица на Джам-Иджик - първи владетел на Идел; тя се наричала Джамаил (други варианти - Джамбал, Там-бул и др.), т. е. "Град на Джам" (оттук къснобългарското название на красивите изображения на светите градове - "шамаил"). Знакът на представеното изображение означавал град (освен това той означавал планина, мавзолей, храм, страна), а знакът вътре – процъфтяване. По такъв начин тази дамга означавала "Процъфтяващ  Град (или Страна)". Българската Фанагория (Вътрешен Болгар) е била варварски унищожена през 966 г. от войските на киевския княз Светослав, а голяма част от оцелялото българско население се преселило в Новата Бан-джу в Жигули [Нурутдинов 1994:]. (Изображението наподобява комбинация от стилизирани знаци Т.28 и Т.27.б, а вътре – стилизиран знак Т.2.)

Фанагорският герб е бил Дамга и на провинция Мардан-Белакска и неговия център жигульовския град Банджа (Новая Банджа) [Нурутдинов 1994:].

Знак Т.25
Герб на губерния Ур

Илюстрация № 17
На герба на губерния Ур, обхващала в началото територии на Урал и Северен Сибир, а по-късно само на Урал, е бил поставен знака на Алпа на мъдростта и зимата Тайгас или Киш Тархан във вид на бяла сова [Нурутдинов 1994:]. (Гербът е изобразен чрез знак Т.25.)

Тайгас с името Ябалак (Сова) се считал за покровител на Урал и Сибир и старата сибирска столица на провинцията Ур на Иртиш поради това се наричала Ябалак. След разделянето на провинцията Ур на две губернии – провинция Ур и провинция Байгул (Северен Сибир), град Ябалак се оказал на територията на провинцията Байгул и постепенно западнал; но провинция Ур запазила старата дамга на алпа Тайгас-Ябалак [Нурутдинов 1994:].

Знак Т.30
Герб на Саксинската губерния била дамгата на нейния главен град Саксин-Болгар – изображение във вид на "четирилистен цвят" в кръг:

Илюстрация № 18
Това било изображение на знаменития алп на света Мардук (Нардуган) - Карга. Кул Гали представя историята за утигския произход на това изображение; утигите са били една от гропировките на източните българи, наричани още хони (хуни). Алп Карга се считал за застъпник на обикновените хора, поради което неговото изображение било на знамената на българските земедалци и занаятчии [Нурутдинов 1994:]. (Изображението наподобява четирилистен цвят, но по-вероятно е бил комбинация от четири знака Т.30, разположени по модел на знак Т.27.д в кръг.)

Кръг
Герб на българския Киев [Нурутдинов 1994:]

Илюстрация № 19
Герб на българския град Киев (VII-IX в.) – знак на Дракона или Змея (затворен в кръг). Резултат от този факт е украинската легенда за Змея-Горянин и за гибелта на един от киевските князе от ухапване от змея.
Възниква въпрос:
Според „Джагфар Тарихи“ град Киев е основан и управляван от Кий - брат на хан Кубрат. Защо гербът на града е различен от знака на рода Дуло, както наблюдаваме при другите градове и губернии, при които знакът на града съвпада със знака на управляващия род.

Герб на губерния/провинция Мартюб

Илюстрация № 20
Герб на губерния/провинция Мартюб, преименувана през ХІІІ в. в Казанска губерния, а също така и на град Казан, е бил знак Ага (Голям) Барадж [Нурутдинов 1994:].
Редица български родове (джулут, батбай, ал-бан-алан, ердим, сабан, елаур, багил) имали дамги, в основата на които бил знакът  Ага Барадж. Очевидно представители именно на тези родове господствали в Мартюб и основали град Казан, а техният родов герб станал дамга на провинцията и на града [Нурутдинов 1994:].


ІІІ. Символи на българската митология

Знак Т.27.а


Илюстрация № 21
Към най-любимите символи на българите се отнася дамгата Арча. Дамгата на алпа-бик Арча-Артиш (Можевелник) била символ на чистотата и девствеността и предпазвала от всякакви опасности [Нурутдинов 1994:].

Извод:
Използваните владетелски/родови знаци в древността на територията на Волжка Бългапия показват/онагледяват съществуването на редица български родове – владетелски, управители на провинции и градове.

Използвани знаци: Т.2, Т.5, Т.9, Т.11, Т.13, Т.15, Т.25, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.д, Т.28, Т.30, Кръг, Кръгче с линийка

Източници:

Биляр: URL:  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D1%80

Галанин 2012: Галанин А. В. Гунны и образование евразийского суперэтноса. Часть 3. Волжская Булгария и Чувашия.  URL: http://ukhtoma.ru/gunny3.html
Давлетшин: Давлетшин, Г. М., Хузин Ф. Ш. Булгарская цивилизация на Волге. Казань, Татарское книжное изд-во, 2011. Глава 2. URL: http://tatar-duslyk.ru/glava-2-bulgarskaya-civilizaciya-islam-i-narodnaya-kultura-4-pismennost/

Иванов 2011: Валентин Иванов. Най-древната история на Тризъбеца. URL:
http://atil.blog.bg/history/2011/05/21/nai-drevnata-istoriia-na-trizybeca.751384
Кококорина 1989: Кококорина, Н. Об одной групе знаков на керамике Волжской Булгарии. В: Ранние болгары в Восточной Европе. Казань, Ан СССР, Казанский филиал, 1989, с. 89-97.
Кръстева 2009: Кръстева, Цветана. Сондирам метър по метър. 24 Часа, 31.07.2009.

Николов 2002: Васил Николов. Раннонеолитна рисувана керамика. София, 2002.

Нурутдинов 1994: Ф.Г.-Х. Нурутдинов. Важнейшие символы и гербы родов, городов и губерний булгар. В: Бахши Иман. ДЖАГФАР ТАРИХЫ  (История Джагфара). Том второй.  Редакция вестника "Болгар иле", 1994, с. 143-151. URL: http://baltavar.narod.ru/Tom2.htm
Нурутдинов 1997: Фаргат Нурутдинов. Древнейшая история тризубца. В: Бахши Иман. Джагфар Тарихы (Летописи Джагфара). Том 3. Оренбург, 1997 г., стр. 157-166. URL: http://s155239215.onlinehome.us/turkic/10_History/Djagfar_Tarihi/Volume3/DjagfarTarihiV3P7Ru.htm
Нурутдинов 2011: Ф.Г.-Х. Нурутдинов. Важнейшие символы и гербы родов, городов и губерний булгар. В: Живата памет, 2011 г. URL: http://burdtzanski.blogspot.ru/2011_11_01_archive.html
Словарь: Краткий словарь средневиковых булгарских географических названий и терминов, встречающихся в Джагфар Тарихы. В: Бахши Имам. Джагфар тарихы (Летописи Джагфара). Гази-Барадж Тарихы (Летопись Гази-Бараджа) 1229-1246 г. Приложения. Том 1. URL: http://s155239215.onlinehome.us/turkic/10_History/Djagfar_Tarihi/DjagfarTarihiDictionaryRu.htm
Хански пръстен: URL:  http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/zlaten-hanski-prysten-e-otkrit-v-bolgar-2304671
Bulgar-livejournal: URL: http://bulgar-national.livejournal.com/29105.html#cutid1

Ivanov 2011: Valentin Ivanov. ВАЖНЕЙШИЕ СИМВОЛЫ И ГЕРБЫ РОДОВ, ГОРОДОВ И ГУБЕРНИЙ БУЛГАР

Venera: URL: http://www.trinitas.ru/rus/doc/0211/005a/02110073.htm

Назад към:  Начало  или  Съдържание