Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите
 

3.5.5.Кипър

 

3.5.5. Кипър-2 - монети

 

3.5.5.Кипър

3.5.5.Кипър-1 – Керамика (VІ хил. пр.н.е.-1489 г.)

3.5.5.Кипър-2 – Монети

3.5.5.Кипър-2.1 – Монети (VІ-ІV в. пр.н.е.)

3.5.5.Кипър-2.2 – Монети (V в. пр.н.е.-ХХ в.)

 

Анотация:

Използването на знаци на българите в Кипърската сричкова писмена система и като монограми върху произведени в Кипър монети свидетелстват за водеща роля на български родове и на българската общност в Кипър.

 

3.5.5.Кипър-2.2 – Монети (V в. пр.н.е.-ХХ в.)

Продължение от 3.5.5.Кипър-2.1 – Монети (VІ-ІV в. пр.н.е.)

 

Съдържание:

Допълнение към първа част: 3.5.5. Кипър-1     Илюстрация № 32

3.5.5. Кипър-2.1 - монети

Градове-държави                                                Илюстрация № 41

Саламин                                                               Илюстрация № 42 - Илюстрация № 57

Китий                                                                     Илюстрация № 58 - Илюстрация № 64

Амат                                                                      Илюстрация № 65

3.5.5. Кипър-2.2 - монети

Идалий                                                                  Илюстрация № 66 - Илюстрация № 67

Лапет                                                                     Илюстрация № 68

Неустановена                                                       Илюстрация № 69

Соли                                                                      Илюстрация № 70 - Илюстрация № 71

Марион                                                                  Илюстрация № 72 - Илюстрация № 79

Пафос                                                                    Илюстрация № 80 - Илюстрация № 84

Нов Пафос                                                            Илюстрация № 85

Кипър под римска власт                                      Илюстрация № 86 - Илюстрация № 88

Използвани знаци

Извод

Източници

 

 

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на знаците на българите, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността (историята) на остров Кипър.

 

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

 

Идалий

Идалий (Idalion, Idalium, на гръцки: Ιδάλιον, Idalion) и бил древен град в Кипър, съвременен Дали (Dali), област Никозия. Градът е бил основан за търговия с мед през ІІІ хил. пр.н.е. Първоначалните обитатели са били местните жители на острова, известни на учените като „Етеокипърци” ("Eteocypriotes") – истински или оригинални кипърци [Idalium:].

 

Илюстрация № 66

Статер. Дидрахма, сребро, около 480-470 г. пр.н.е.

Лице: Свинск с издигната предна лява лапа.

Гръб: Лотосов цвят с две спирални мустачета долу  [asiaminorcoins: Idalion-10727]. (В лотоса е изобразен знак Т.2.)

 

 

Идалий. Владетел Gras?

 

Илюстрация № 67

Статер, 460 г. пр.н.е.

Лице: Свинск седнал със свити крила; ръб от точки.

Гръб: Лотосов цвят с две спирални мустачета; вляво контур на лист от бръшлян; вдясно astragalos; всичко в блед кръг [snible.cyprus/5: Pl. 5-9  (В лотоса е изобразен знак Т.2.)

 

В Идалий  е бил използван знак Т.2 вероятно като минограм/родов/владетелски знак.

 

 

Лапет

Лапет/Лапит (Lapithos или Lapethos, на гръцки: Λάπηθος, на кипърски: Λάπαθος, на турски: Lapta) е град на северния бряг на Кипър. Съгласно Страбо (Strabo)  селището е било основано от спартанците [Lapithos:].

 

Освен в Китий финикийската династия властвала в Лапит (цар Сидкемелек, 449-420 г. пр.н.е. ?) [Финикия:]. Представяме само едно изображение, от което се вижда, че и в този град-държава анкх също се е ползвал (виж още Изображение № 32 в началото на темата).

 

Илюстрация № 68

Статер, сребро, Лапет (Lapethos), около 425 г. пр.н.е.

Лице: Почти изтрита глава на Атина с каска.

Гръб: Глава на Атина с Коринтска каска, всичко в квадрат, символ анкх в горния десен ъгъл [asiaminorcoins/index: Lapethos, 5397].

 

 

Кипър, неустановена.

 

Илюстрация № 69

Лице: Ko... или Go... Лъв върху основна линия, Λ отдолу, кръг от точки по периферията.

Гръб: Бик се разхожда, Λ отдолу, квадрат от точки [asiaminorcoins: Uncertain -6445]. („Λ” - знак Т.27.б на лицето и на гърба на монетата.)

 

 

Соли (Soli)

 

Илюстрация № 70

Монета, неопределена, статер, сребро.

Лице: Лъв готов за скок, Λ.

Гръб: Бик, Λ [Snible-coins-Cyprus/25: pl. 25, 9:]. („Λ” - знак Т.27.б на лицето и на гърба на монетата.)

 

 

Соли

Илюстрация № 71

Монета, неопределена, тетрабол, сребро.

Лице: Глава на лъв, Λ.

Гръб: Анкх, клонки в ъглите на квадрат [Snible-coins-Cyprus/25: pl. 25, 13:]. ((„Λ” - знак Т.27.б; „клонките” са изобразени чрез знак Т.24; „анкх” е с двойна хоризонтална линия и с точка в центъра.)

 

 

Марион

Марион (Marion, Marium - на гръцки Μάριον) - един от десетте градове-държави на древен Кипър в северозападната част на острова в района на съвременния Пафос [Марион:].

 

Марион, владетел Тимочарис, ІV в. пр.н.е.

Тимочарис (Timocharis) е бил владетел на държавата Марион, Кипър около ІV в. пр.н.е.

 

Илюстрация № 72

Монета, бронз, монетарница Кипър, ІV в. пр.н.е.

Лице: Глава на Афродита.

Гръб: Мълния, ВА и кипърски букви (=si) горе, MAΡIEΥΣ долу [Acsearch-Timocharis:]. („Мълния” - стилизация на сдвоен знак Т.11, енергийно подсилване с паралелни на страничните рамена линии.)

 

 

Марион, владетел Тимочарис (Timocharis), ІV в. пр.н.е.

 

Илюстрация № 73

Монета, бронз, монетарница Марион, ІV в. пр.н.е.

Лице: Глава на Афродита.

Гръб: ВА и MAPIE (кипърска сричкова писменост,  Marieus), усилена мълния [Acsearch-Timocharis:]. („усилена мълния” - стилизация на сдвоен знак Т.11, енергийно подсилване с паралелни на страничните рамена линии.)

 

 

Възпоминателна монета

 

  

Илюстрация № 74

Кипър, монета 50 цента.

Лице: Изображението представя легендата за похитената Европа от Зевс, преобразен като бик, на път от Финикия за Крит, с надпис: „Владетел Тимочарис” на Кипърската сричкова азбука.

Гръб: В средата на монетата е изобразен герба на Кипър [cachecoins.org/cyprus02:]. (Маслинената клонка в човката на гълъба е представена чрез знак Т.7.)

Тази монета е композиция въз основа на една от монетите на Тимочарис:

 

Илюстрация № 75

Сребърен дибол на Тимочарис (Timocharis), края на V в. пр.н.е., Археологически музей, Никозия.

Дибол, сребро; горе: датирано управлението на владетеля Тимочарис на Марион (Marion) в края на V в. пр.н.е. [cachecoins.org/cyprus02:].

 

 

Марион

 

Илюстрация № 76

Монета, бронз, 350-250 г. пр.н.е.

Лице: Глава на Афродита.

Гръб: Надпис: ΜΑΡΙΕΥΣ, крилата мълния [asiaminorcoins/index:]. („крилата мълния” - стилизация на сдвоен знак Т.11, енергийно подсилен с паралелни на рамената линии.)

 

 

Древни монети от Марион (Ancient Coinage of Cyprus, Marion)

 

Илюстрация № 77

Мариум (Marium); трибол, сребро. Stasoikos II, 320 г. пр.н.е.

Лице: Глава на Зевс.

Гръб: Глава на Афродита, три точки под брадичката. Трите точки долу под главата на Афродита вероятно идентифицират тази монета като трибол [cyprus/marion:]. (Изобразяване на троичността чрез три точки.)

Stasoikos II, владетел на Марион, 330-312 г. пр.н.е. [asiaminorcoins-album=65:].

 

 

Древни монети от Марион (Ancient Coinage of Cyprus, Marion)

 

Мариум (Marium), Кипър

Илюстрация № 78

Лице: Глава на Аполон с диадема.

Гръб: Анкх във венец [cyprus/marion:]. (Венецът е изобразен чрез знак Т.7.)

 

 

Каталог на гръцки монети от Кипър.

Илюстрация № 79

Мариум (Marium). Монета, сребро. Колекция Париж.

Лице: Глава на Аполон с диадема.

Гръб: Анкх с двойна напречна линия и V в кръг [Snible-coins-Cyprus/20: Plate 20, 17]. (Очевидно това вече не е анкх; „V” – Т.27.а с къса линийка горе на дясното рамо – обикновено означава вид родова връзка.)

 

 

Пафос (Paphos)

Пафос (Paphos, на гръцки: Πάφος) е крайбрежен град в югозападната част на остров Кипър. В миналото двете му части са наричани Стари Пафос (Paphos) и Нови Пафос (New Paphos). Понастоящем единствено новият дял е населен.

Според митологията Пафос е родният град на гръцката богиня на любовта Афродита. В гръко-римски времена средището е столица на Кипър. В него са запазени многобройни развалини от римската епоха [Пафос:].

 

 

Пафос

Илюстрация № 80

Обол, сребро, около 460 г. пр.н.е.

Лице: Бик се разхожда, крилат слънчев диск горе.

Гръб: Кипърска писменост, орел стои, маслинена клонка вдясно [wildwinds/paphos:].  („Маслинената клонка” е изобразена чрез знак Т.24 с точки в края на рамената.

 

 

Пример за връзка между знаците на българите и буква „а” от Кипърската писмена система:

Пафос

     

Илюстрация № 81

Moagetas, втора половина на V в. пр.н.е., статер.

Лице: Бик прав върху линия от точки; горе крилат слънчев диск; пред и между краката на бика:   (ЗнакТ.5 като буква „а” от Кипърската сричкова писмена система – в текста този знак е представен като Т.5.г, докато на монетата той наподобява на сдвоен знак Т.2 -Т.5.б.)

Гръб: Орел лети,тялото и главата в профил, опашка и криле; квадрат от точки с клонки в левитеъгли [Snible-coins-Cyprus/8: pl.VIII, 5]. („Клонките” са изобразени чрез знак Т.24.)

Ето как епредставена буквата „а”:

Илюстрация № 82

Буква „а” от Кипърската сричкова писмена система [Cyprus-syllabary:]. (Тук буквата „а” е представена чрез знак Т.5.в. Трите различия говорят за непознаване на първоизточника на тази буква – знаците на българите.)

 

 

Пафос

 

Илюстрация № 83

Птоломей І Сотер (Ptolemy I Soter), като Сатрап, 323-305 г. пр.н.е. Дихалкон (¼ обол), бронз, Монетарница Пафос, произведена 310-306 г. пр.н.е.

Лице: Глава на Афродита.

Гръб: Орел върху мълния [asiaminorcoins: Paphos-8466]. („Мълнията” е изобразена чрез сдвоен знак Т.2.)

 

 

Пафос

 

Илюстрация № 84

Клеопатра VІІ Филопатор (Cleopatra VII Philopator), 51-30 г. пр.н.е. Халкос (Chalkous - 1/10 обол), бронз, монетарница Пафос.

Лице: Глава с диадема.

Гръб: Орел върху мълния [asiaminorcoins: Paphos-8467]. (Устойчиво ползване на комбинацията орел върху „мълния” от Птоломей І до Клеопатра VІІ.)

 

 

Нов Пафос

 

  

Илюстрация № 85

Нов Пафос, Кипър, по времето на Клеопатра VІІ, 51-30 г. пр.н.е. Полуобол, бронз.

Лице: Глава на Зевс с диадема.

Гръб: Зевс прав, държи житен клас в дясна ръка и скиптър в лявата; звезда над главата

[cyprus/neopaphos:]. (Скиптърът горе завършва с три точки – форма за изразяване на троичност.)

 

 

Кипър под римска власт

Кипър влиза в състава на Римската империя от 58 г. пр.н.е. до 330 г. [Кипр:].

 

Кипър, Август

 

  

Илюстрация № 86

Монета, бронз, Август (Augustus), 27 г. пр.н.е.-14 г.

Лице: Козел, шестлъчева звезда горе.

Гръб: Скорпион [Cyprus-Augustus:]. („шестлъчева звезда” – знак Т.5 с точка в средата. Когато знак Т.5 не се разглежда като комбинация от прав и обърнат вариант на знак Т.2/Т.13, той изглежда като шестлъчева звезда (шестица), но с точка в средата, той става седмица; тази добавка при българите се наблюдава също и при взаимнопресичащите се триъгълници – „звезда на Давид”; комбинацията от два триъгълника с точка в средата става седмица; такава комбинация е използвана от българите в древността.)

 

 

Кипър, Птоломей ХІІ

 

Илюстрация № 87

Монета, бронз, Птоломеи - владетели на Египет, Птоломей ХІІ, датирана 81-50 г. пр.н.е.

Лице: Глава на Зевс Амон.

Гръб: Два орела върху мълния, шапка на Изида и монограм в ляво поле [Cyprus-Ptolemy:]. (Устойчиво използване на комбинацията орел и „мълния” в Египет.)

 

Зевс-Амон обикновено е описван като сборно божество – комбинация между Зевс и Амон, като култ към Зевс-Амон [Zeus-Ammon:].

Изида (позната е още като Изис, Isis) - древноегипетска богиня на магията и на живота, на семейството, символ на матримониалната хармония и брачната вярност на съпругата към мъжа, дори и след смъртта му. Възкресявала мъртвите. Изида е сестра и жена на бог Озирис, и майка на Хор [Изида:].

 

 

Кипър, Веспасиан

 

  

Илюстрация № 88

Динар, сребро, 75 г.

Лице: Глава с диадема. Надпис: IMP CAESAR VESPASIANVS AVG.

Гръб: Пакс седнал, държи маслинена клонка. Надпис: PON MAX TR P COS VI [Cyprus-Vespasian:]. („Маслинената клонка” е представена чрез знак Т.6 в горната част и знак Т.2/Т.13 – в долната.)

 

Тит Флавий Веспасиан (лат. Titus Flavius Vespasianus) е римски император през периода от 69 до 79 г. [Веспасиан:].

 

Пакс – в Римската митология Pax (paqs), на латински - мир, гръцки еквивалент - Eirene, е богиня по време на Августите. В изкуството е изобразявана с маслинена клонка и скиптър [Pax:].

 

Използвани знаци - 3.5.5.Кипър-2.1: Т.5, Т.6, Т.7, Т.9, Т.11, Т.13, Т.24, Т.26, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.аб, Т.27.д, Т.28, три точки, „мълния”

 

Обобщение:

В Кипър са били използвани различни минограми/родови/владетелски знаци:

- в Саламин - знак Т.26 и комбинация между знак Т.13 и към долното рамо знаци в диапазона от знак Т.27.г с докосващи се рамена до две къси хасти по модел на знак Т.21;

- в Китий - знак Т.23 с хоризонтална линия в средата на знака;

- в Идалий - знак Т.2;

- в Соли – знак Т.27.б;

- в Марион – „мълния”;

- в Пафос – комбинация орел върху „мълния”.

 

Извод:

Използването на знаци на българите в Кипърската сричкова писмена система и като монограми върху произведени в Кипър монети свидетелстват за водеща роля на български родове и на българската общност в Кипър.

Източници:

Артаксеркс II: URL:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%81_II

Библос: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D1%81

Бибълската писменост: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Веспасиан: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B0%D0%BD

Изида: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B0

Кипр: URL:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%80_(%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)

Китий: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B8

Марион: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%BD_(%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%80)

Пафос: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%81

Саламин: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD_(%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80)

Финикия: URL: http://www.wikiznanie.ru/ru-wz/index.php/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F

Финикия/wiki: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F

Acsearch- Timocharis: URL: http://www.acsearch.info/search.html?search=similar%3A227126

Amathus: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Amathus

Ancient_history_of_Cyprus: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_history_of_Cyprus

Aramaic_alphabet: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Aramaic_alphabet

Artaxerxes_III: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Artaxerxes_III_of_Persia

asiaminorcoins: URL: http://www.asiaminorcoins.com/gallery/index.php?cat=22

asiaminorcoins album: URL: http://www.asiaminorcoins.com/gallery/thumbnails.php?album=67

asiaminorcoins-album=65: URL: http://www.asiaminorcoins.com/gallery/thumbnails.php?album=65

asiaminorcoins/index: URL: http://www.asiaminorcoins.com/gallery/index.php?cat=22

Britishmuseum: URL: http://www.britishmuseum.org/research/publications/online_research_catalogues/ancient_cyprus_british_museum.aspx

cachecoins.org/cyprus02: URL: http://www.cachecoins.org/cyprus02.htm

Cition: URL: http://fr.wikipedia.org/wiki/Cition

city-kingdoms: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Ten_city-kingdoms_of_Cyprus

cyprus/amathus: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/cyprus/amathus/t.html

Cyprus-Augustus: URL: http://wildwinds.com/coins/greece/cyprus/t.html

cyprus/marion: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/cyprus/marion/t.html

cyprus/neopaphos: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/cyprus/neopaphos/t.html

Cyprus-Ptolemy: URL: http://www.ancientimports.com/cgi-bin/lotinfo.pl?id=27575

Cyprusscripts: URL: https://sites.google.com/site/collesseum/cyprusscripts

Cyprus-syllabary: URL : http://www.cyprusexplorer.globalfolio.net/rus/history/writing/syllabary/index.php

Cyprus-Vespasian: URL:

http://www.ebay.co.uk/itm/VESPASIAN-Silver-denarius-PON-MAX-TR-P-COS-VI-Rome-/300993976030

Evagoras: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Evagoras

Idalium: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Idalium

Kition: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Kition

Lapithos: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Lapithos

Марион: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%BD_(%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%80)

McGregor 1999: McGregor, K.A.; (1999) The coinage of Salamis, Cyprus, from the sixth to the fourth centuries B.C. Doctoral thesis, University of London. URL: http://discovery.ucl.ac.uk/1317689/

Pax: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Pax_(mythology)

PhoenicianAlphabet: URL: http://www.kosowskiklan.com/PhoenicianAlphabet.htm

Snible-coins-Cyprus/3: URL: http://snible.org/coins/bmc/cyprus/3.html

Snible-coins-Cyprus/8: URL: http://snible.org/coins/bmc/cyprus/8.html

Snible-coins-Cyprus/9: URL: http://snible.org/coins/bmc/cyprus/9.html

Snible-coins-Cyprus/10: URL: http://snible.org/coins/bmc/cyprus/10.html

Snible-coins-Cyprus/19: URL: http://snible.org/coins/bmc/cyprus/19.html

Snible-coins-Cyprus/20: URL: http://snible.org/coins/bmc/cyprus/20.html

Snible-coins-Cyprus/25: URL: http://snible.org/coins/bmc/cyprus/25.html

snible.cyprus/5: URL: http://snible.org/coins/bmc/cyprus/5.html

sunsite.berkeley.edu=24: URL: http://sunsite.berkeley.edu/cgi-bin/ebind2html/coins?seq=24

sunsite.berkeley.edu=27: URL: http://sunsite.berkeley.edu/cgi-bin/ebind2html/coins?seq=27

sunsite.berkeley.edu=29: URL: http://sunsite.berkeley.edu/cgi-bin/ebind2html/coins?seq=29

wildwinds/paphos: URL: http://wildwinds.com/coins/greece/cyprus/paphos/t.html

Zapiti 2003: Zapiti, Eleni. The coinage of the Cyprus city-kingdoms as presented in the Museum of the History of Cypriot Coinage. Bank of Cyprus Cultural Foundation. В: Actas de la VIII reunión del Comité Internacional de Museos Monetarios y Bancarios (ICOMON) = Proceedings of the 8th Meeting of the International Committee of Money and Banking Museums (ICOMON), Barcelona, 2001. COMON. Barcelona: Museu Nacional d'Art de Catalunya, 2003. стр. 69-77. URL: THE COINAGE OF THE CYPRUS CITY-KINGDOMS

Zeus-Ammon: URL: http://witchesandpagans.com/EasyBlog/zeus-ammon-appropriation-or-syncretisation.html

Обратно: 3.5.5.Кипър-2.1 – Монети (VІ-ІV в. пр.н.е.)

Назад към:  Начало  или  Съдържание