Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите
 

3.5.5.Кипър

 

3.5.5. Кипър-2 - монети

 

3.5.5.Кипър

3.5.5.Кипър-1 – Керамика (VІ хил. пр.н.е.-1489 г.)

3.5.5.Кипър-2 – Монети

3.5.5.Кипър-2.1 – Монети (VІ-ІV в. пр.н.е.)

3.5.5.Кипър-2.2 – Монети

 

Анотация:

Използването на знаци на българите в Кипърската сричкова писмена система и като монограми върху произведени в Кипър монети свидетелстват за водеща роля на български родове и на българската общност в Кипър.

 

3.5.5.Кипър-2.1 – Монети (VІ-ІV в. пр.н.е.)

 

Съдържание:

Допълнение към първа част: 3.5.5. Кипър-1     Илюстрация № 32

3.5.5. Кипър-2.1 - Монети

Градове-държави                                                Илюстрация № 41

Саламин                                                               Илюстрация № 42 - Илюстрация № 57

Китий                                                                     Илюстрация № 58 - Илюстрация № 64 Амат                                                                      Илюстрация № 65

 3.5.5. Кипър-2.2 - монети

Идалий                                                                  Илюстрация № 66 - Илюстрация № 67

Лапет                                                                     Илюстрация № 68

Неустановена                                                       Илюстрация № 69

Соли                                                                      Илюстрация № 70 - Илюстрация № 71

Марион                                                                  Илюстрация № 72 - Илюстрация № 79

Пафос                                                                    Илюстрация № 80 - Илюстрация № 84

Нов Пафос                                                            Илюстрация № 85

Кипър под римска власт                                      Илюстрация № 86 - Илюстрация № 88

Използвани знаци

Извод

Източници

 

 

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на знаците на българите, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността (историята) на остров Кипър.

 

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

 

Допълнение към първа част: 3.5.5. Кипър-1

Кипър, архаичен период.

Лапит (?) (Lapithos), 600-550 г. пр.н.е.

Илюстрация № 32

Горна част от женска фигура, вероятно жрица, ръчна изработка, двойна огърлица с централен диск; теракота, Лапит (?), 600-550 г. пр.н.е. Британски музей [Bitishmuseum: Lapethos, 1]. (Горната и долната (прилича на лента към нагръден знак) огърлици са изобразени чрез поредици от знаци Т.27.а един в друг.)

 

 

3.5.5. Кипър-2.1 - монети

Градове-държави в древен Кипър.

 

Илюстрация № 41

Градовете-държавив древен Кипър са били гръцки, гръцко-финикийски или гръцко-кипърски: Пафос (Paphos) - гръцки, Саламин (Salamis) - гръцки, Соли (Soloi) - гръцки, Курион (Kourion) - гръцки, Китра (Chytroi) - гръцки, Китий (Kition) - гръцко-финикийски, Амат (Amathus) - гръцко-кипърски, Идалион (Idalion) - гръцки, Ледра (Ledrai) - гръцки, Тамасос (Tamassos) - гръцки, Кирения (Kyrenia) - гръцки, Лапет (Lapethos) - гръцки,гръцко-финикийски за кратко време, Марион (Marion) – гръцки [city-kingdoms:, Марион:]. (Впредставените по-долу изображения изобилстват троични знаци на българите, кактов Кипърската сричкова писмена система, така и като монограми върху монетите.)

 

Саламин

Саламин или Саламис (Salamis, на асирийски: Ki-(i)-su, на старогръцкиΣαλαμίς, на гръцкиSalamina, Σαλαμίνα, на латинскиConstantia) е град-царство идревен град от желязната епоха в източната част на остров Кипър на около 6 кмсеверно от съвременна Фамагуста.

Митичният основател на Саламин е Тевкър, син на Хесиона и Теламон, царят на остров Саламин.

Саламин играе водеща роля от 11 векпр.н.е. [Саламин:].

В Саламин е билаедна от най-ранните монетарници на острова при управлението на владетеляЕвелтон (560-525г. пр.н.е.). Голям брой от първитемонети, произведени в Кипър, са били открити в древен гроб в некрополите наСаламин. На лицевата страна на монетите владетелят Евелтон е използвал източнисимволи: легнал овен или глава на овен. Обратната страна на монетитепървоначално е била празна, а по-късно е бил изобразяван египетския символ наживота – анкх  [Zapiti,2003: 70].

Като пръв кипърски град Саламин сечемонети от 515 пр.н.е. [Саламин:].

 

Евелтон (Evelthon, Euelthon), владетел на Саламин (560-525 г. пр.н.е.)

Илюстрация № 42

Евелтон, владетел на Саламин, около 530-515 г. пр.н.е.

Статер, сребро, Саламин, посмъртна емисия, произведена около 530-480 г. пр.н.е.

Лице: Надпис "Euelthon" на кипърски, овен легнал.

Гръб: Празен [asiaminorcoins album:].

 

Показваме тази монета, за да обърнем внимание, че още от началото на производство на кипърски монети се използват знаци от Кипърската сричкова писмена система и предшестващата я Финикийска/Бибълска писменост [виж например: Cyprusscripts:, Cyprus-syllabary:, Бибълската писменост: и др.]. В тях изобилстват троични знаци на българите и комбинации на тяхна основа. Но използването им е вече на ниво писмена система, където информационното съдържание е сведено до конкретно значение на знака, т. е. значително е ограничено в сравнение с информационното съдържание на троичните знаци. По-долу ще представим примери за връзка между буквите/сричките от Кипърската писмена система и знаците на българите.

Финикийската азбука e най-старата писменост, открита в руините на древния финикийски град Библос на източния бряг на Средиземно море. Писмеността е датирана около 2000-1500 г. пр.н.е. [PhoenicianAlphabet:].

Библос (на гръцки: βύβλος; на латински: Byblos), срещан още и като Бибъл, Библ (Гублу) е древен финикийски град. Днешният град се нарича Джубейл. Библос се е намирал в центъра и бил сърцето на древен Ханаан, т.е. Финикия  [Библос:].

Финикия (на гръцки Φοινίκη) е антична страна, намираща се на брега на Средиземно море, на сегашната територия на Ливан и Сирия [Финикия/wiki:].

 

 

Евелтон

Евелтон (Evelthon, Euelthon), владетел на Саламин (560-525 г. пр.н.е.)

 

        

Илюстрация № 43

Сигла, сребро, Саламин, около 560-525 г. пр.н.е.

Лице: Овен лежи.

Гръб: Сричкова писменост [Zapiti, 2003: 75]. (Знакът, вписан в „анкх” е тълкуван като сричка „ku” от Кипърската сричкова писмена система. От позиция на знаците на българите това е комбинация от знак Т.27.г, горе знак Т.27.а и долу вертикална линийка; всичко в кръг. Долу вляво – комбинация от вертикална линия (хаста) и знак Т.27.г. Долу вдясно – знак Т.28 с удължени рамена. Твърде е възможно комбинацията, вписана в „анкх”  и другите две изображения да са родови знаци.)

 

Да сравним с изображението на сричка „ku” от Кипърската сричкова писмена система. Ето как изглежда:

 

Илюстрация № 44

Сричка „ku” от Кипърската сричкова писмена система [Cyprus-syllabary:].

Във вписаната в анкх комбинация на Илюстрация № 43 двете части на знака Т.27.г не се докосват, докато в цитираното изображение на „ku” те са се превърнали в „х”. Този вариант е познат, но едва ли има връзка с конкретния случай.

 

 

Да продължим разглеждането на различни варианти на вписания в анкх знак.

Саламин, Евелтон, 560-525 г. пр.н.е.

 

Илюстрация № 45

Статер

Лице: Овен лежи; надпис: Евелтон горе и точки долу.

Гръб: Анкх, кръг от точки, щанцуван квадрат [Snible-coins-Cyprus/9: pl. 9, 14]. (При този вариант комбинацията, вписана в анкх, е от знак Т.13 (добре се разграничава) и знак Т.27.г на долното рамо с докосващи се върхове на рамената.)

 

 

Владетел Евелтон и/или негови наследници: анкх на гърба, VІ-ІV в. пр.н.е.

 

  

Илюстрация № 46

Монета от Саламин, VІ-ІV в. пр.н.е. Докторска дисертация, Лондонски университет [McGregor 1999: Vol. 2, Pl. 9, 189]. (При това изображение на вписана комбинация в анкх ясно се разграничават знак Т.13 и знак Т.27.г на долното рамо с докосващи се върхове на рамената.)

 

 

Владетел Евелтон и/или негови наследници: анкх на гърба, VІ-ІV в. пр.н.е.

 

Илюстрация № 47

Монета от Саламин, VІ-ІV в. пр.н.е. Докторска дисертация, Лондонски университет.

Монетата съдържа надпис „ko-ru („ku” в центъра) в лявото и дясното поле на анкх. Възможна е интерпретация като „ko-ru или ru-ko”, и „ku-po-ru Kuproü”, която навежда на мисълта, че това са инициали на владетел или на магистрат [McGregor 1999: Vol. 2, Pl. 10, 223]. (Вписаната в центъра на анкх комбинация би могла да се оприличи на знак Т.13 и знак Т.27.г както по-горе.)

 

 

Владетел Евелтон и/или негови наследници: анкх на гърба, VІ-ІV в. пр.н.е.

 

  

 

Илюстрация № 48

Монета от Саламин, VІ-ІV в. пр.н.е. Докторска дисертация, Лондонски университет.

Монетата съдържа надпис „ko-ru („ku” в центъра) в лявото и дясното поле на анкх. Възможна е интерпретация като „ko-ru” или „ru-ko”, и „ku-po-ru” „Kuproü”, която навежда на мисълта, че това са инициали на владетел или на магистрат [McGregor 1999: Vol. 2, Pl. ХІ, 227]. (В центъра на анкх е вписана комбинация с ясно различими знак Т.27.а и знак Т.27.г, и къса линийка в долната част на комбинацията.)

 

 

Владетел Евелтон и/или негови наследници: анкх на гърба, VІ-ІV в. пр.н.е.

 

     

Илюстрация № 49

Монета от Саламин, VІ-ІV в. пр.н.е. Докторска дисертация, Лондонски университет.

Гръб: анкх, „ku” в центъра и „ko-ru” [McGregor 1999: Vol. 2, Pl. 11, 231]. (В изображението, вписано в центъра на анкх, много ясно се разграничават знак Т.13 и два знака Т.28 или знак Т.27.г, по модел на знак Т.21. Вероятно това изображение е монограм. В горните два ъгъла на квадрата – стилизирани знаци Т.24;)

 

 

Наследници на Евелтон, 525-500 г. пр.н.е.

 

Илюстрация № 50

Статер, 525-500 г. пр.н.е.

Лице: Овен лежи; горе и долу надпис

Гръб: Символанкх, кръг формиран от точки, щанцуван квадрат; в кръга :[Snible-coins-Cyprus/9: pl. 9, 18]. (Всяко тълкуване е спорно поради лошото качество наизображенията.)

След Евелтонпродължава ползването на тези изображения.

 

Саламин (515-480 г. пр.н.е.)

Илюстрация № 51

Хемиобол, сребро,Саламин, около 515-480 г.пр.н.е.

Лице:Глава на овен, точици по периферията.

Гръб:Анкх символ, кипърска буква „е” вътре, отпечатан кръг [asiaminorcoins album:]. (Изображението на знакав анкх е неясно.)

А ето как епредставена буквата „е”:

Илюстрация № 52

Буква „е” от Кипърската сричкова писмена система [Cyprus-syllabary:].

 

 

Горгос

Горгос (Gorgos), владетел на Саламин (около 500-480 г. пр.н.е.)

  

Илюстрация № 53

Статер, Горгос (Gorgos)?, около 500-480 г. пр.н.е.

Лице: Овен лежи на линия от точки; точка в обърнат полумесец горе; надпис горе и под линията;  ръб от точки.

Гръб: Символ анкх с буква в кръг; щанцуван квадрат с клонки по ъглите.

В кръга:; в полето ; вляво,; вдясно (Ko ru) [Snible-coins-Cyprus/10: pl. 10, 1]. („буква в кръг” – комбинация от знак Т.13 изнак Т.27.г на долното рамо.)

 

Горгос (Gorgos), владетел на Саламин(около 500-480 г. пр.н.е.)

  

Илюстрация № 54

Статер, Горгос (Gorgos)?, около 500-480 г. пр.н.е.

Лице: Овен лежи на линия от точки; точка в обърнат полумесец горе; надпис горе и под линията;  ръб от точки.

Гръб: Символ анкх с буква в кръг; щанцуван квадрат с клонки по ъглите. В кръга:; в полето; вляво, ; вдясно [Snible-coins-Cyprus/10: pl. 10, 3]. („буква в кръг” – комбинация от знак Т.13 и знак Т.27.г на долното рамо,а може би две хасти по модел на знак Т.21.)

 

Саламин (485-450 г. пр.н.е.)

 

 

Илюстрация № 55

Статер, сребро, Саламин, след 485/480 г. пр.н.е.

Лице: Овен легнал.

Гръб: Анкх символ, кипърска буква „ku” в центъра, листа  по ъглите в квадрат [asiaminorcoins album:]. (Сравни с Илюстрация № 43.)

 

 

Евагор I

Евагор I (Evagoras I), владетел на Саламин (411-374 г. пр.н.е.).

 

  

 

Илюстрация № 56

Тетрабол, сребро, Саламин, около 411-373 г. пр.н.е.

Лице: Херакъл седнал на скала, облечен с лъвска кожа, държи боздуган и рог на изобилието.

Гръб: Овен легнал, кипърско „РА” и „А” вдясно, „SI LE O” горе и надпис „SE [asiaminorcoins album:]. (Знак Т.26 долу.)

 

Евагор (Evagoras или Euagoras, на древно гръцки: Εαγόρας), владетел на Саламин (Salamis), Кипър (410-374 г. пр.н.е.), известен от трудовете на Изократ (Isocrates) като образцов владетел [Evagoras:].

В началото на ІV в. пр.н.е. Евагор І, от който започва нова гръцка династия в Саламин, подчинил голяма част от острова. Царете на Китий, Соли и Амат се обръщат към Артаксеркс II с молба за помощ срещу Евагор [Финикия:]. Евагор в коалиция с египетския фараон Ахорис, финикийският град Барка по крайбрежието на Либия, пизидийците в Мала Азия и арабите от Палестина, настъпва срещу Персия [Артаксеркс II:]. Артаксеркс II изпраща Тирибаза и финикийския флот, който разбива флота на Евагор [Финикия:]. Евагор получил по-малка помощ от атиняните отколкото се надявал и около 380 г. пр.н.е. бил принуден да капитулира. Останал владетел на Саламис до неговото убийство през 374 г. пр.н.е., но като васал на Персия.

Евагор въвел гръцката писменост, но Финикийската писмо и Кипърката сричкова система продължавали да се използват. Заедно с Египет и Финикия, Кипър въстанал срещу Персийското управление през 350 г. пр.н.е., но бунтът е бил потушен от Артаксеркс ІІІ през 344 г. пр.н.е. [Ancient history of Cyprus:].

Коментар:

Твърденията, че от Евагор „започва нова гръцка династия в Саламин” r че „Евагор въвежда гръцката писменост” насочват мисълта за принадлежност на Евагор към гръцката общност. Но използваните български знаци върху монети в Саламин в продължение на стотици години, в това число и от Евагор, онагледяват българския характер на владетелите на Саламин.

Според някои специалисти, буквата „Е” върху монети, произведени по време на  Евагор І, е инициал/първа буква от името му Евагор [sunsite.berkeley.edu=27:].

Коментар:

Буквата „е” в Кипърската сричкова система е представена на Илюстрация № 52  и съществено се отличава от коментираната буква „Е”. Горното твърдение е изказано от съвременни хора без да знаем начина на мислене на тогавашните владетели. Следователно, да се твърди, че това е буква „Е” е рисковано. Още повече, че знак Т.26 - „Е”, самостоятелно и в комбинации с други знаци, е бил използван в древна Македония – виж: http://www.za-balgarite.com/3.5.2.Makedonia-3.1.html - Илюстрации № 315 - № 330.)

 

Артаксеркс II (на персийски: اردشير يکم, Artaxšaça - властващият праведно), е владетел (Велик цар) на Ахеменидска Персия от 404/5 до 359/8 пр.н.е. Артаксеркс II е син на Дарий II и Parysatis. Наричан e от гърците с прозвището Mnemon, "Помнещия" [Артаксеркс II].

 

Артаксеркс III (Artaxerxes III Ochus от Персия, около 425-338 г. пр.н.е.; на персийски اردشير سوم‎; транслитерирано като Artaxšaçā) е бил Велик Владетел (Шах) на Персия и единадесети Император от Империята на Ахеменидите; първи Фараон от 31 династия на Египет. Бил е син и наследник на Artaxerxes II [Artaxerxes_III].

 

 

Евагор I (Evagoras I) (411-374 г. пр.н.е.).

 

  

люстрация № 57

Статер, сребро,Саламин, около 411-373 г. пр.н.е.

Лице:Херакъл с брада с лъвска кожа; надпис Euagoro на кипърски вдясно.

Гръб:Овен легнал, ечемичено зърно горе, кипърско a вдясно, basileus на кипърскии EY [asiaminorcoins album:]. (Знакътвдясно – хаста със знак Т.27.г; „EY” – знак Т.26 и знак Т.13 един до друг.)

Представените илюстрациини подтикват към извода, че в Саламин основно са били използвани две комбинацииминограми/родови/владетелски знаци:

1. знак Т.26;

2. Комбинациямежду знак Т.13 и към долното рамо знаци в диапазона от знак Т.27.г с докосващисе рамена до две къси хасти по модел на знак Т.21.

 

Китий

Китий (Китим, Kition, на древен гръцки: Κίτιον, също известен с латинското име Citium) е билград-държава на южния бряг на Кипър (съвременен Ларнака). Основан е през ХІІІ в. пр.н.е. и е съществувал до 312 г. пр.н.е. [Kition:, Китий:]. Китий (Citium) е бил най-важнатакрепост на Финикия в Кипър; бил е най-лоялен към Персия [sunsite.berkeley.edu=29:].

По монетите е било възможно да се направи списък на владетелите на Китий. Китийзапазва финикийската династия от тирски произход (цар Ваалмелек I, 479-449 г. пр.н.е.). Кимон успява да завладее Китий през 449 г. пр.н.е. Следващият цар Азваал(448-425 г. пр.н.е.) завладява Идалий. От тогава царете носят титлата „цар на Китий и Идалий” (Ваалмелек II до 400 г. пр.н.е., Ваалрам – 392 г. пр.н.е., Мелекиатон– 361 г. пр.н.е., Пумиатон– 312 г. пр.н.е., убит от Птолемей I) [Финикия:].

 

Китий, Baalmelek II - владетел на Китий, 425-400 г. пр.н.е.

Илюстрация № 58

Лице: Херакъл с лъвска кожа; боздуган в дясна ръка; лък издигнат над главата; в полето вдясно.

Гръб: Лъв върхуелен на колене; горе надпис; всичко в квадрат с точки [Snible-coins-Cyprus/3: pl. 3, 12]. („В полето вдясно ” – на лицето на монетатасе вижда, че „кръгът” в горната част на анкх е разтегнат както е при знак Т.23.Доколкото ни е известно знакът Т.23 е много по-древен от анкх. Това нидава основание да предположим, че анкх е по-късен вариант на знак Т.23, койтопридобива по-голяма известност в Египет.)

 

Китий, Мелекиатон (Melekiathon) - владетел на Китий, 392-361 г. пр.н.е.

Илюстрация № 59

Монета, бронз [Китий:].

Лице: Глава на Афродита с обици и огърлица.

Гръб: Херакъл прав в бойна позиция, държи боздуган с дясна ръка, лъвска кожа на лява ръка, арамейско „m” вляво [asiaminorcoins/index: Kition]. (Буква „m” е изобразена чрез знак Т.9/Т.11 и допълнителна хаста на дясното рамо на знака.)

Арамейската азбука е адаптация на финикийската азбука около VІІІ в пр.н.е. [Aramaic_alphabet:].

 

Буква m” във финикийската азбука:

Илюстрация № 60

Начини на изписванe на буквата m” във финикийската азбука [PhoenicianAlphabet:].

 

 

Китий, Демоник (Demonikos) – владетел/съуправител на Китий, 388-387 г. пр.н.е.

 

Илюстрация № 61

Статер, сребро.

Лице: Атина права с копие и щит.

Гръб: Херакъл прав в бойна позиция, държи боздуган и лък, монограм вдясно. [asiaminorcoins/index: Kition].(Монограмът е изобразен чрез знак  Т.23 обърнат вариант и с хоризонтална линия в средата на знака. Подобна комбинация е била използвала в древна Македония – виж: http://www.za-balgarite.com/3.5.2.Makedonia-3.3.html- Илюстрация № 376.)

 

Китий, Демоник (Demonikos) – владетел/съуправител на Китий, 388-387 г. пр.н.е.

 

Илюстрация № 62

Статер.

Лице: Атина права с каска; почиваща на копие дясна ръка, лявата ръка държи щит.

Гръб: ВойнственХеракъл с боздуган и лък; лъвска кожа около шията,  [Snible-coins-Cyprus/19: pl. 19, 9]. (На лицето на монетата еизобразен знак Т.23 обърнат вариант с хоризонтална линия.)

 

Китий, Демоник (Demonikos) – владетел/съуправител на Китий, 388-387 г. пр.н.е.

 

Илюстрация № 63

Дидрахма. Колекция Париж.

Лице: Атина права с каска; почиваща на копие дясна ръка, лявата ръка държи щит.

Гръб: Войнствен Херакъл с боздуган и лък; лъвска кожа около шията;  [Snible-coins-Cyprus/19: pl. 19, 12]. (На гърба на монетата знак Т.23 обърнат вариант с хоризонтална линия.)

„Демоник е узурпатор грък” [Cition:].

Коментар:

Малка е вероятността Демоник да принадлежи към гръцката общност след като върху произвежданите по негово време монети е изобразен знак на българите.

 

Китий, Пумиатон (Pumiathon) - владетел на Китий, 361-312 г. пр.н.е., син на Мелекиатон.

 

Илюстрация № 64

Полустатер, злато.

Лице: Херакъл напредва, боздуган в дясна ръка, лък в лява ръка с лъвска кожа; символ анкх вдясно.

Гръб: Лъв атакува елен, на кипърски „mlk pmjtn” горе, вдясно дата IIII− (= година 14) [asiaminorcoins/index: Kition]. (Да отбележим, че горната част на „символ анкх” е изобразена чрез нещо междинно между кръг и както е при знак Т.23.)

 

В Китий основно е била използвана една комбинация като минограм/родов/владетелски знак:

комбинация от знак Т.23 и хоризонтална линия в средата на знака.

 

Амат (около 450-400 г. пр.н.е.)

Амат (Amathus, на древен гръцки: Αμαθούς) е бил един от най-древните градове в Кипър на южния бряг на острова на около 24 мили от Ларнака и на 6 мили от Лимасол [Amathus:].

Амат е бил един от най-важните градове/държави; бил е предан на Персия; обединил се е със Соли и Китий за помощ от Персия срещу владетеля на Саламин Евагор І [sunsite.berkeley.edu=24:].

 

 

Евагор I (Evagoras I, 411-374 г. пр.н.е.).

 

 

Илюстрация № 65

Статер, сребро, Амат, Евагор І, владетел на Амат, 411-374 г. пр.н.е.

Лице: Излегнал се лъв, горе летящ орел, Е в полето.

Гръб: Предна част на ревящ лъв [asiaminorcoins/index: Amathos]. („Е” – знак Т.26, страничен вариант.)

Появата на буквата Е върху някои монети като съкращение на името на Евагор І от Саламин предполага, че тези монети са произведени когато той е владеел Амат по време на кипърската война (391-386 г. пр.н.е.) [sunsite.berkeley.edu=27:]. (Буквата „Е” – знак Т.26 страничен вариант; виж още текста към Илюстрация № 56 за използването му в Македония.)

Продължение: 3.5.5.Кипър-2.2 – Монети (V в. пр.н.е.-ХХ в.)

 Назад към:  Начало  или  Съдържание