Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите
3.5.5.Кипър
 
3.5.5.Кипър-1 – Керамика (VІ хил. пр.н.е.-1489 г.)
 
3.5.5.Кипър
3.5.5.Кипър-1 – Керамика (VІ хил. пр.н.е.-1489 г.)
3.5.5.Кипър-2 – Монети
 
Анотация:
Представените илюстрации показват/онагледяват, че поне през разглеждания период
от VІ хил. пр.н.е. до ХІV в. в Кипър устойчиво се използват троични знаци, т. е. български
родове изявяват своята същност чрез използване на троичните знаци на българите.
 
3.5.5.Кипър-1 – Керамика (VІ хил. пр.н.е.-1489 г.)
Съдържание:
Кипър – карта                                                                        Илюстрация № 1
История на Кипър
Кипърска керамика
Неолит (VІ-ІІІ хил. пр.н.е.)                                                     Илюстрации № 2 - № 3
Каменно-медна епоха (ІV-ІІ хил. пр.н.е.)                             Илюстрации № 4 - № 6
Бронзова епоха (ІІІ-ІІ хил. пр.н.е.)                                        Илюстрации № 7 - № 20
Кипърски геометричен период (1050-750 г. пр.н.е.)           Илюстрации № 21 - № 23
Кипърски архаичен период (750-600 г. пр.н.е.)                   Илюстрации № 24 - № 26
Асирийско завладяване (709-669/3 г. пр.н.е.)                     Илюстрация № 27
Персийски период (526-5 г. пр.н.е.)                                      Илюстрация № 28
Елинистичен период (333-323 г. пр.н.е.)
Птоломеи, Деметрий (312-58 г. пр.н.е.)
Керамика червено върху черно (312-100 г. пр.н.е.)            Илюстрация № 29
Римски период (58 г. пр.н.е.-330 г.)
Християнство (от 45 г.)
Византийский период (395-1191 г.)                                       Илюстрация № 30
Кипър под властта на кръстоносците (1191-1489 г.)           Илюстрация № 31
Извод
Източници
 
 
На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги:
„Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската
и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на
българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра”
и по-специално по следите на знаците на българите, да получим възможност за докосване до някои
малко известни страни от древността (историята) на остров Кипър.
 
Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите
 
 
Кипър (на гръцки: Κύπρος, на турски: Kıbrıs) е третият по големина остров в Средиземно море,
разположен в североизточната му част [Кипър:].
 
Остров Кипър.
 
Илюстрация № 1
Карта на остров Кипър [Кипр:].
 
 
История на Кипър
Първите културни свидетелства в Кипър се свързват с неолита към 8000 г. пр.н.е. На острова
се откриват следи от каменния, медния  и от бронзовия век чак до края на ІІ хил. пр.н.е.
В древността Кипър се славил със своите меднорудни находища и гори. Това го е правил обект
на стремежите на мощни държави от Средиземноморието. Асирийци, египтяни, перси са
завладявали острова и са го владеели, докато Александър ІІІ Македонски не го завоюва/освобождава
през 333 г. пр.н.е. [Кипр:].
 
Кипърска керамика.
Изкуството за правене на керамика датира от 5000 г. пр.н.е. [Lambousa:].
 
Неолит (6000-4500 г. пр.н.е.) [Prehistoric_Cyprus:].
 
Илюстрация № 2
Фрагмент от ваза, керамика червено върху бяло. Неолит [Brown 1986: 11]. (Поредица от
знаци Т.27.а един в друг.)
 
Керамика от типа червено върху бяло или
Бяло рисувана керамика (White Painted ware) – съдове с червена или кафява декорация върху
светла повърхност - една от най-характерните керамики за Кипърската Средно-бронзова ера.
Тя продължава много от основните типове форми, открити в Червено полираната керамика,
включително съдове с животни. Декорацията основно е праволинейна, съдържаща паралелни
линии, кръстове, зигзаг и ромбове, както и врязаните о
брази [White Painted ware:].
 
 
Каменна фигура.
 
Илюстрация № 3
Каменна фигура от Choirokoitia с релефна декорация от неолитния некарамичен  период.
Средата на ІІІ хил. пр.н.е. Кипърски археологически музей [Stone figurine:]. (Отпред на фигурата
изобразен знак Т.6.)
 
Неолитното селище Choirokoitia е било едно от най-важните в предисторическо Източно
Средиземноморие през периода VІІ-ІV хил. пр.н.е. Получава името си от село в областта на
арнака  [Choirokoitia:, Choirokoitia Neolithic:].
 
 
Статуетка от епохата на халколита.
 
Илюстрация № 4
Идол от Lemba, Кипър [Lemvald:]. В обекта Lemba-Lakkous, на западния бряг на острова,
частично е разкопано селище от медно-каменната епоха (около 3500-2500 г. пр.н.е.). Сред
находките има стилизирани фигури от различни материали. Намерената тук керамика е от
типа червено върху бяло, украсена с геометрични мотиви. Много от най-добрите керамични
съдове, каменни брадви и фигура от варовик (Lemba Lady) са открити в сграда 1 [Lemba-Lakkous:].
(В тази е-страница е представената очевидно керамична фигура, а не фигура от варовик;
„геометричните мотиви върху фигурата представляват знак Т.6.)
 
Халколит (4000-2000 г. пр.н.е.)
Медно-каменна епоха, халколит (от гръц. χαλκός - медь + λίθος - камък), энеолит (от лат. aeneus -
меден + гръц. λίθος - камък) – преходен период от неолита към бронзовия век [Халколит:].
За епохата на халколита са характерни статуетки с разтворени ръце [История Кипра:].
 
 
Червено-полирана керамика.
 
     
Илюстрация № 5
Глинен рог. Червено-полирана керамика. Около 2000 г. пр.н.е. Неясен произход [AncCyp-Ter-04:].
(В основата - поредица от знаци Т.27.а и Т.27.б един в друг с едно общо рамо във формата на
зигзаг; на върха – поредици от знаци Т.27.а един в друг.)
 
 
Червено-полирана керамика.
 
        
Илюстрация № 6
Кинжал и ножница. Червено-полирана керамика. Около 2000 г. пр.н.е. Неясен произход [
AncCyp-Ter-04:]. (Върху ножницата - поредица от знаци Т.27.а и Т.27.б един в друг с едно
общо рамо във формата на зигзаг; на върха на ножницата – знаци Т.27.а и Т.27.б един
срещу друг с широката си част; върху ръкохватката на кинжала – множество кръгове с точка.)
 
 
Бяло рисувана керамика
 
Илюстрация № 7
Керамичен съд с дълг чучур от Среден бронз, светло-бежова основа с кафяви хоризонтални 
и полегати линии. Датирана 1900-1800 г. пр.н.е. Метрополитен музей за изкуство
[cypriote/middlecypriote4:]. (Знак Т.27.б с паралелни линии на рамената за енергийно подсилване.)
 
 
Бяло рисувана керамика.
 
Илюстрация № 8
Едно от най-характерните изделия за Кипърската Средна Бронзова ера е съд с червеникава
или кафеникава декорация върху светла повърхност. Тя продължава много от основните
типове форми, открити в Червено-полираната керамика, включително и съдове с изображения
на животни. Както и при врязаните форми, открити при червено-полираната керамика,
декорацията е основно линейна и съдържа паралелни линии, кръстосвания, зигзаги и ромбове.
Датирана 1800 г. пр.н.е. Неясен произход [cyprus/AncCyp-Ter-05:]. (Поредица от знаци Т.27.б един в друг.)
 
 
Керамика от Егина, открита в Крит
 
     
Илюстрация № 9
Ваза от Kolonna Aigina, датирана 1800-1650 г. пр.н.е. Пет фигури, четири пресечени от
полегата линия, тук интерпретирани като гребла, изчезващи в корпуса на кораба и като
три дълги копия [Kolonna-Vase:, aegina-ancient/index:]. (Три поредици от знаци Т.27.б един
до друг, при което всеки отделен знак Т.27.б е комбинация от знаци Т.27.б един в друг.
На гърлото на каната – три или четири комбинации от по два знака Т.28 един в друг,
разположени по модел на знак Т.27.д.)
 
 
Егина (Aegina)
 
Илюстрация № 10
Егина (гръцки: Αίγινα) е най-големият остров в Сароническия залив. Намира се на 27 километра
от Атина [Aegina:, Егина:]. Kolonna – древен град в Егина.
 
 
Древен Кипър, Британски музей.
 
Илюстрация № 11
Бяла рисувана керамична амфора (около 1750-1550 г. пр.н.е.). Британски музей, Каталог
№ U.240 [ancient_cyprus_british_museum/acknowledgements:]. (Знак Т.27.а и знак Т.27.б,
подсилени енергийно с успоредни на рамената линии.)
 
 
Древен Кипър, Британски музей.
 
  
Илюстрация № 12
Черна керамика, кана (около 1650-1450 г. пр.н.е.) Британски музей, Каталог № 19.96
[Ancient_cyprus_british_museum- Tombs 11-20:]. (Усложнен вариант на комбинация от
знаци Т.27.б един в друг.)
 
 
Кипърска керамика, Късна Бронзова ера І.
 
Илюстрация № 13
Типична Кипърска двуцветна керамика, изработена на грънчарско колело, 1550-1400 г. пр.н.е.
[Journal of Archeological Sciece:]. (Усложнена поредица от знаци Т.27.б един до друг.)
 
 
Кипърски аскос
 
 
Илюстрация № 14
Кипърски аскос с форма на бик, датиран 1400-1230 г. пр.н.е. [Cypriotic_askoi:]. (На тялото са
изобразени два знака Т.7.)
 
Аскос, аск (лат. askos)— древногръцки плосък съд със закръглена форма и с ръчка за носене.
Аскосите са били изработвани от глина и са били украсявани с фигури както при вазите; били са
използвани за съхранение на масла и за зареждане на маслени лампи.
 
 
Древен Кипър, Британски музей.
 
Илюстрация № 15
Фигура на богиня „Ащарт” („Astarte”) със заострено лице, теракота (около 1450-1200 г. пр.н.е.).
Британски музей, Каталожен № 67.85 [Ancient_cyprus_british_museum-Tombs 61-70:]. (Добре
различим знак Т.7 на половия орган на богинята.)
 
Ащарт и Ищар (Astarte и Ishtar) – древни Средно-източни богини, с качества, подобни на по-късната
гръцка богиня Афродита – богиня на плодовитостта, любовта и красотата [Aphrodite:].
 
 
Късен Кипър ІІ [Prehistoric_Cyprus:].
 
  
Илюстрация № 16
Илюстрация настатуя от теракота на гола жена, детайл черна и червена боя. Късен Кипър ІІ
(1300-1200 г. пр.н.е.) [Brown 1986:]. (Поредица от знаци Т.27.а един в друг.)
 
Аскос пръстен
 
Илюстрация № 17
Аскос пръстен. Рисувана керамика. Период Средна Елада ІІ, 1250 г. пр.н.е. Музей Бруклин,
САЩ  [Ring-Askos:]. (Поредица от знаци Т.27.б един в друг.)
 
 
Важен етап в историята на Кипър е заселването на острова от древногръцки колонисти (?)
през ХІІ-ХІ в. пр.н.е. след Троянската война. Именно това е определило културното лице на
острова. През този период са били привнесени гръцкият език, културата, религията и традициите.
Освен това се полагат основите на градове, които продължават да съществуват чак до днешни времена [Кипр:].
 
 
Рисувана керамична ваза
 
Илюстрация № 18
Рисувана керамична ваза с форма на военен кораб от Лапит (Lapithos, Гробница 74), Кипър.
Бронзова ера, датирана около 1150-1050 г. пр.н.е. Повърхността е покрита с рисувани геометрични образи. Дългите и бързи военни кораби са били използвани за докарване на Егейски емигранти в Кипър и други места в края на Късната Бронзова ера [Ships:]. (Поредица от знаци Т.27.б един до друг двойно щриховани – двойно енергийно подсилване.)
 
 
Аскос с форма на военен кораб.
 
Илюстрация № 19
Аскос – прото-бялорисувана керамика с форма на военен кораб. Датирана около 1150-1050 г. пр.н.е. Повърхността е покрита с рисувани геометрични форми. Независимо дали новодошлите са нашественици или бежанци, те са се стремили да се заселят в Кипър. Във всеки случай е ясно, че тези които са дошли от Егея би следвало да идват на този остров като организирани групи с лидери аристократи. Те са имали средства да организират своя транспорт с военни кораби през период, в който пирати са кръстосвали Средиземноморието [Ships:]. (Поредица от знаци Т.27.а и Т.27.б един до друг в широката част на аскоса.)
 
Ваза с форма навоенен кораб.
Илюстрация № 20
Ваза от прото-бяло рисувана керамика с форма на военен кораб от Лапит, Кипър. Датирана около 1150-1050 г. пр.н.е. Повърхността е покрита с рисувани геометрични форми [Ships:]. (Поредица от знаци Т.27.а и Т.27.б един до друг с едно общо рамо щриховани.)
 
 
Кипърски геометричен период I (1050-950 г. пр.н.е.)
 
Илюстрация № 21
Поднос с дръжки, чиния. Бяло рисувана керамика; глина със светло-бежов цвят; черни концентрични кръгове; в долния край насрещно разположени триъгълници и ромбове. Кипърски геометричен период (1050-950 г. пр.н.е.) [cypriote/geometric6]. (Три знака Т.27.а горе и три знака Т.27.б долу.)
 
 
Кипърски геометричен период ІІІ (950-750 г. пр.н.е.) [cypriote/geometric:].
 
  
Илюстрация № 22
Двуцветно блюдо с две дръжки. Кипър [Brown 1986: 41]. Геометричен период (Cypro-Geometric ІІІ), 950-750 г. пр.н.е. [cypriote/geometric:]. (Четири комбинации знак Т.27.а един в друг, разположени по модел на знак Т.27.д; В центъра - концентрични кръгове с точка в средата.)
 
 
Лапит, бяло рисувана керамика.
 
  
Илюстрация № 23
Съд с форма на рог, широк ръб, овална дръжка на тялото. Твърда светло-бежова глина; матирана кафеникава светло-бежова ивица; матиран тъмно-сив рисунък; разнообразни мотиви по основата;  фриз от триъгълници обкръжават долното тяло; широк фриз от висока ивица от вертикални оцветени ромбове. Твърда светло-бежова глина. Датиран 950-850 г. пр.н.е. [Lapithos pottery:]. (В основата поредица 
от знаци Т.27.б един до друг (вляво); в горния край – знаци Т.27.б един в друг (вдясно).)
 
 
Кипърски архаичен период (750-600 г. пр.н.е.)
 
Илюстрация № 24
Двуцветна кана, декорирана в стил „Свободно поле” ("Free Field" style), газела и стилизирано дърво. Архаичен Кипър (750-600 г. пр.н.е.) [Brown 1986: 50]. (Две поредици от знаци Т.27.б един в друг.)
 
Стил „Свободно поле” ("Free Field" style) – както предполага името, декорацията изглежда плуваща, без рамка и основна линия по кръглото тяло на съда [Free Field style:].
 
 
Кипърски аскос.
  
Илюстрация № 25
Кипърски Аскос, около 650-625 г. пр.н.е., открит в Камирос (Kameiros), остров Родос, Гърция.
Музей Лувър, Париж. [Askos_Kameiros:]. (По горната повърхност на съда е разположена
поредица от знаци Т.27.б един до друг с двойна щриховка – двойно енергийно подсилване.
На гърлото на съда – комбинация от три групи по три знака Т.28 един в друг. Подобен вариант
може да се види и на Илюстрация № 9)
 
Остров Родос
Илюстрация № 26
Родос (на гръцки: Ρόδος; на италиански Rodi) е най-големият от Додеканезките острови и най-източният от големите острови на Гърция в Егейско море. Разположен е приблизително на 18 километра западно от Турция, меж ду континентална Гърция и остров Кипър [Родос:].
Камирос (Kameiros, Kamiros, на гръцки:Κάμειρος) е древен град на остров Родос; намира се в северозападната част на острова, на 3 км. западно от село Kalavarda [Kameiros:].
 
 
Асирийско завладяване (709-669/3 г. пр.н.е.)
Открита е възпоменателна плоча в град Китон (Kiton), близо до съвременния град Ларнака, върху която е отбелязана победата на владетеля Sargon II (721–705 г. пр.н.е.) през 709 г. пр.н.е. над седем владетели в страната Ia' – асирийско название на Кипър  [Ancient history of Cyprus:].
Kition (на древногръцки: Κίτιον), също известен чрез неговото латинско име Citium, е бил град-държава на южния бряг на Кипър, основан през ХІІІ в. пр.н.е. [Kition:].
Sargon II (на акадски: Šarru-ukin "той [= господ] прави непоколебим владетеля", асирийски владетел, управлявал 722-705 г. пр.н.е. [Sargon_II:].
Ново-асирийската империя (Neo-Assyrian Empire) е била империя в Месопотамия; нейната история започва през 934 г. пр.н.е. и завършва през 609 г. пр.н.е.; била е първата империя в човешката история; доминирала е в Близкия Изток, Мала Азия, Кавказ, Северна Африка и източното Средиземноморие; наследява Средно-Асирийската империя (ХІV-Х в. пр.н.е.). Асирия първоначално е била държава на Акадите от ХХV-ХХІV в. пр.н.е. [Neo-Assyrian_Empire:].
 
Кои са асирийците? Известна информация може да се намери в темите: 3.5.33. Халдеи, 3.5.34. Ахемениди3.5.36. Елам. Тук ще дадем частичен отговор чрез „Костюми от Асирия”:
 
Костюми от Асирия
     
Илюстрация № 27
Костюми на висш Асирийски жрец (вляво) и на Асирийски владетел (вдясно) [Neo-Assyrian_Empire:]. (Над челото на владетеля се различават два знака Т.28 като част от комбинация в кръг; на гърдите на жреца са изобразени: поредица от знаци Т.27.б един до друг (горен ред), поредица от знаци Т.27.а един до друг (среден ред) и поредица от знаци Т.28 един до друг с точка в средата (долен ред). Горните две поредици могат да се разглеждат и като комбинация от знаци Т.27.а и Т.27.б един до друг.)
 
 
Персийски период (526-333 г. пр.н.е.)
През 526 г. пр.н.е. Персия завладява Кипър, но владетелите на Кипър запазват своята независимост. За сметка на това те плащат налог. Градовете-държави започват да произвеждат свои собствени монети през късния VІ в. пр.н.е. Върху монетите се изобразяват портрети на владетели. Владетелят Evelthon от Саламис (Salamis) (560-525 г. пр.н.е.) вероятно е първият, който лее сребърни или бронзови монети в Кипър; на лицевата страна на монетите е изобразяван овен, а на обратната – анкх (Египетски символ за успех). Керамиката в Кипър запазва своята специфика [Ancient history of Cyprus:].
 
Кои са персийците? Известна информация може да се намери в темата: 3.5.34. Ахемениди. Тук ще покажем една монета на Evelthon.
 
         
Илюстрация № 28
Саламис (Salamis). Evelthon, около 560-525 г. пр.н.е., сребърна сигла.
Лице: Овен лежи.
Гръб: Сричкова писменост [Zapiti, 2003: 75]. (В „анкх” е вписана комбинация от знак Т.13 и два
знака Т.27.а и Т.27.б от двете страни на долната част на знака по модел на знак Т.21; всичко в
кръг. Долу вляво – комбинация от знак Т.13 и два знака Т.28 от двете страни на долната част
на знака по модел на знак Т.21. Долу вдясно – знак Т.28 с удължени рамена. Твърде е възможно
комбинацията вписана в „анкх”  да е владетелски знак на Evelthon, защото едва ли монетен
магистрат би си позволил да използва свой родов знак в „анкх”.)
 
Саламис (Salamis, на древно-гръцки: Σαλαμίς) е древен гръцки град-държава на източния бряг на
Кипър, северно от съвременния град Фамагуста [Salamis:].
 
 
Елинистичен период (333-323 г. пр.н.е.)
Това е времето от завладяването/освобождаването на Кипър от Александър ІІІ Велики до неговата смърт. Няколко интересни цитата от е-страницата Древна история на Кипър (Ancient_history_of_Cyprus): „Завладяването на острова от Александър Велики през 333 г. пр.н.е. е послужило за ускоряване на вече очевидната тенденция за елинизация на Кипър…Смъртта на Александър Велики слага край на гръцките аспирации за глобално господство…Смъртта на Александър Велики бележи началото на елинския период в Кипърската история.” [Ancient_history_of_Cyprus:, Кипр:].
Уточнение:
В горните цитати има противоречие, но тук ще обърнем внимание на тяхното съдържание. Верността на тези твърдения може да се провери в темите: 3.5.2.Македония на е-страницата: www.za-balgarite.com. Представените изследвания показват/онагледяват, че при управлението на Александър ІІІ Велики представителите от гръцката общност са съставлявали около 1% от управленския елит в македонската държава. След смъртта на Александър ІІІ, по време на неговия полубрат Филип ІІІ, този процент нараства до към 4-5%. Т.е. тези факти категорично потвърждават, че Александър ІІІ не само че не е принадлежал към гръцката общност, но самите гърци са се чувствали потиснати по време на неговото управление, защото след смъртта му те са се активизирали и участието им в създадената от Александър империя се е увеличило до към 4-5%.
 
Още един интересен цитат от същата е-страница: „През периода от смъртта на Александър ІІІ през 323 г. пр.н.е. до завладяването на Кипър от Рим през 58 г. пр.н.е., финикийците и местните кипърци изчезват заедно със старата сричкова кипърска писменост и Кипър напълно се елинизира” [Ancient_history_of_Cyprus:]. – Използването на троични знаци продължава преди, по време на този период и след него, което показва/онагледява устойчиво присъствие на българи в Кипър.
 
Птоломеи, Деметрий (312-58 г. пр.н.е.)
Птоломей завладява Кипър през 312 г. пр.н.е. Антигон и неговият син Деметрий провеждат военни действия в Кипър. Кипър попада отново под управлението на Птоломеите през 294 г. пр.н.е. и продължава така до 58 г. пр.н.е., когато Кипър става Римска провинция.
Цялостната елинизация на Кипър се осъществява при управлението на Птоломеите. Финикийските местните кипърски белези изчезват заедно с кипърските сричкови знаци [Ancient_history_of_Cyprus:].
 
Уточнение:
Необходимо е да направим някои уточнения във връзка с твърдението: Цялостната елинизация на Кипър се осъществява при управлението на Птоломеите”.
Кой е Птоломей І Сотер? За неговия произход има различни версии:
- Птоломей І е  брат на Филип ІІ съгласно генеалогичната схема „Македонские цари”
- Птоломей І Сотер е близък съратник на Филип ІІ;
- Птоломей е интимен приятел на Александър ІІІ Велики от съвместното им детство.
Но общоприето е, че Птоломей І е един петте най-доверени генерали при Александър ІІІ Велики.
Става управител на Египет (323-283 г. пр.н.е.), приема титлата Фараон през 305/304 г. пр.н.е.,
основава династията на Птоломеите, управлявала Египет от 305 до 30 г. пр.н.е.
След като виждаме какво е отношението на Александър ІІІ Велики към гръцката общност, малко
е вероятно Птоломей І да е принадлежал към нея. Освен това, ако е принадлежал към гръцката
общност и е имал пълна власт в Египет, логично е да е елинизирал преди всичко Египет, а не Кипър.
 
Все пак откога доминира гръцката култура/гръцкият език в Кипър? На този въпрос не можем да д
адем еднозначен отговор, но следният цитат ни дава известна ориентация: „Към VII-VI в. пр.н.е.
в Кипър се появяват надписи на гръцки език, но на местната кипърска писменост.[История Кипра:].
 
 
Керамика червено върху черно.
 
Илюстрация № 29
Керамика червено върху черно. Датирана около 312-100 г. пр.н.е. Музей Ашмолиан (Ashmolean),
Оксфорд [Brown 1986: 64]. (Знак Т.7 с дълго долно (материално) рамо – символизира продължителен
роцес на материално развитие.)
 
 
Римски период (58 г. пр.н.е.-330 г.)
Кипър влиза в състава на Римската империя от 58 г. пр.н.е. до 330 г. [Кипр:].
 
 
Християнство (от 45 г.)
През 45 г. апостол Павел, Барнаба и св. Марк посещават Римски Кипър и започват покръстване на
хората в християнство; основат кипърската църква. След своето пристигане в Саламис, те се отправят в
Пафос, където кръщават Римския управител Серги Павел (Sergius Paulus). Кипър става първата страна света, управлявана от християнски владетел. През 431 г. Кипърската църква постига независимост [Ancient history of Cyprus:]. (Продължава използването на троичните знаци в Кипър.)
 
 
Византийский период (395-1191 г.)
След разпада на Римската империя на Източна и Западна, през 395 г. Кипър става част от Византия [История Кипра:].
 
 
Сребърно блюдо от Ламбоса (Lambousa).
 
Илюстрация № 30
През 627 г. византийският император Ираклий (610-641 г.) побеждава в сражение персийския генерал Raztis и го обезглавява. След това той сравнява победата с тази на Давид срещу Голиат и издава няколко възпоменателни сребърни блюда, които днес са известни като блюдата на Давид. Открити са в околностите на Ламбоса (Lambousa). Тези сребърни съдове са между най-фините примери за изкуството от ранната Византийска ера. Датирани са 627-630 г. [lambousa/ancient:]. (На арката е изобразен стилизиран знак Т.7.)
 
 
Кипър под властта на кръстоносците (1191-1489 г.)
    
Илюстрация № 31
Готическа фасадана събора Свети Николай в гр. Фамагуста с пристроеното вдясно минаре [СоборСвятого Николая :].
Съборът СветиНиколай е главен средновековен храм в гр. Фамагуста на източния бряг на остров Кипър. Построен е през ХІV в. по образец на Реимския събор в стил на късната готика от кипърските крале от династията Лузиняни. При обсадата на Фамагуста от турците през 1571 г. съборът е пострадал силно от оръдейния обстрел. Турците саунищожили фигурните скулптури а храма и са го превърнали в джамия. През 1974г. съборът е преименуван като джамия на Лала-Мустафа-паша в чест на командващия обсадата на Фамагуста през 1571 г. [История Кипра:]. (Над страничните два входа на фасадата - сложна комбинация по модел от знак Т.5.г. Всяко рамо от знака е комбинация от два сдвоени знака Т.13 с два знака Т.27.а и Т.27.б встрани; в същия момент се образува комбинация от по три знака Т.27.а между рамената на знак Т.5 (може де се разглежда и като трилистник); в средата – кръг с точка; всичко в кръг. По фасадата на оригиналния „Реимски събор” липсват троични знаци, което разбираме като
продължаване на древната традиция за използване на троични знаци в Кипър.)
 
Използвани знаци - 3.5.5.Кипър-1: Т.5, Т.6, Т.7, Т.13, Т.25, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.аб, Т.27.д, Т.28.
 
Извод:
Представените илюстрации показват/онагледяват, че поне през разглеждания период от VІ хил. пр.н.е. до ХІV в. в Кипър устойчиво се използват троични знаци, т. е. български родове изявяват своята същност чрез използване на троичните знаци на българите.
 
Източници:
Егина: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B0
Родос: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81
Aegina: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Aegina
aegina-ancient/index: URL: http://www.greeklandscapes.com/image-slides/aegina-ancient/index.html
AncCyp-Ter-04: URL: http://www.ashmolean.org/ash/amps/cyprus/AncCyp-Ter-04.html
Ancient_history_of_Cyprus: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_history_of_Cyprus
Aphrodite: URL: http://www.geni.com/people/Aphrodite-Goddess-of-Love/6000000001291943708
Askos_Kameiros: URL: http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Askos_Kameiros_Louvre_D115.jpg
Brown 1986: Brown, A.C & Catling, H.W. 1986. Ancient Cyprus, 2nd ed. (Ashmolean Museum, Oxford)
Choirokoitia: URL: http://whc.unesco.org/en/list/848
cypriote/geometric: URL: http://www.brynmawr.edu/collections/nehinterns/cypriote/geometric.html
cypriote/geometric6: URL: http://www.brynmawr.edu/collections/nehinterns/cypriote/geometric6.html
cypriote/middlecypriote4: URL: http://www.brynmawr.edu/collections/nehinterns/cypriote/middlecypriote4.html
Cypriotic_askoi: URL: http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Cypriotic_askoi
cyprus/AncCyp-Ter-05: URL: http://www.ashmolean.org/ash/amps/cyprus/AncCyp-Ter-05.html
Free Field style: URL: http://www.ashmolean.org/ash/amps/cyprus/AncCyp-Ter-06.html
Journal of Archeological Sciece: Journal of Archaeological Science. Volume 35, Issue 5, May 2008, Pages 1134–1147. URL: http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0305440307001616
Kameiros: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Kameiros
Kition: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Kition
Kolonna-Vase: URL: http://www.salimbeti.com/micenei/ships.htm
Lambousa: URL: http://kypros.org/Occupied_Cyprus/lambousa/people/people-trades-potteries.htm
lambousa/ancient: URL: http://kypros.org/Occupied_Cyprus/lambousa/ancient.htm
Lemvald: URL: http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Lemvald.jpg?uselang=ru
Prehistoric_Cyprus: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Prehistoric_Cyprus
Ring-Askos: URL: http://www.brooklynmuseum.org/opencollection/objects/44361/Ring-Askos
Salamis: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Salamis,_Cyprus
Sargon_II: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Sargon_II
Ships: URL: http://www.salimbeti.com/micenei/ships.htm
White Painted ware: URL: http://www.ashmolean.org/ash/amps/cyprus/AncCyp-Ter-05.html
Zapiti 2003: Zapiti, Eleni. The coinage of the Cyprus city-kingdoms as presented in the Museum of the History of Cypriot Coinage. Bank of Cyprus Cultural Foundation. В: Actas de la VIII reunión del Comité Internacional de Museos Monetarios y Bancarios (ICOMON) = Proceedings of the 8th Meeting of the International Committee of Money and Banking Museums (ICOMON), Barcelona, 2001. COMON. Barcelona: Museu Nacional d'Art de Catalunya, 2003. стр. 69-77. URL: THE COINAGE OF THE CYPRUS CITY-KINGDOMS
История Кипра: URL:
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%B0
Кипр: URL:
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%80_(%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)
Кипър: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80_(%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)
Собор Святого Николая : URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%80_%D0%A1%D0%B2%D1%8F%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%8F_(%D0%A4%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0)
Халколит: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82
ancient_cyprus_british_museum: URL: http://www.britishmuseum.org/research/publications/online_research_catalogues/ancient_cyprus_british_museum/acknowledgements.aspx
Ancient_cyprus_british_museum-Tombs 11-20: URL: http://www.britishmuseum.org/research/publications/online_research_catalogues/ancient_cyprus_british_museum/enkomi/the_tombs/tombs_guide_%e2%80%93_11-20.aspx
Ancient_cyprus_british_museum-Tombs 61-70: URL: http://www.britishmuseum.org/research/publications/online_research_catalogues/ancient_cyprus_british_museum/enkomi/the_tombs/tombs_guide_%e2%80%93_61-70.aspx
Lapithos pottery: URL: https://www.google.ru/search?q=lapithos+pottery&newwindow=1&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=hks9Up61D8fEsgbVmIC4Ag&ved=0CEYQsAQ&biw=979&bih=537&dpr=1
http://collections.smvk.se/carlotta-mhm/web/object/3204452
Lapithos pottery: URL: https://www.google.ru/search?q=lapithos+pottery&newwindow=1&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=hks9Up61D8fEsgbVmIC4Ag&ved=0CEYQsAQ&biw=979&bih=537&dpr=1
http://collections.smvk.se/carlotta-mhm/web/object/3204452
Stone figurine: URL: http://www.europeana.eu/portal/record/04601/E2AAA3C6DF09F9FAA6F951FC4C4A9CC80B5D4154.html

Назад към:  Начало  или  Съдържание