Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите
 

3.5.44. Монголи

3.5.44. Монголи-2 – ХІІІ в.-съвремие

(Продължение от 3.5.44.Монголи-1)

 

Анотация: Представените изображения подсказват, че Чингисхан и Чингисидите не са считали себе си за завоеватели, а са се стремели към възстановяване властването на рода Дуло в Евразия.

 

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на знаците на българите, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността (историята) на Монголите.

 

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

Монголи-2 – ХІІІ в.-съвремие

Съдържание:

Три точки                                                       Илюстрация № 30 – Илюстрация № 34

Символ Soyombo                                          Илюстрация № 35 – Илюстрация № 38

Владетелски знаци                                       Илюстрация № 39 – Илюстрация № 41

Монголи/българи                                          Илюстрация № 42

Конфликт Монголи - Волжка България       Илюстрация № 43 – Илюстрация № 45

Золотаревско селище                                  Илюстрация № 46 – Илюстрация № 49

 

 

Неопределени тамги върху монети на монголските ханове.

Освен тамгите на Чингисхан, на неговите синове и на техните наследници, които преобладават върху монетите на Монголската империя, има монети, които е трудно да бъдат интерпретирани [Nyamaa 2005: 76]. Такава например е тамгата

 

Три точки

Тамга „Chandman”

Илюстрация № 30

Тамга „Chandman” [Nyamaa 2005: 82]. (Изобразяване на троичността чрез комбинация от три точки/кръга.)

 

 

Тимур Кураган хан

 

Илюстрация № 31

Монета, произведена през периода на Тимур Кураган хан (Timur Kuragan Khan).

Лице: Монета с тамга „Chandman” [Nyamaa 2005: 82]. (Вляво е изведена тамгата „Chandman” - изобразяване на троичността чрез комбинация от три точки/кръга.)

 

 

Тимурити.

 

Илюстрация № 32

Монета, произведена от наследниците на Тимур Кураган хан (Timur Kuragan Khan)  с тамга „Chandman” [Nyamaa 2005: 82]. (Вляво е изведена тамгата „Chandman” - изобразяване на троичността чрез комбинация от три точки/кръга.)

 

 

Печат.

 

Илюстрация № 33

Освен като тамга, комбинацията от три точки/кръга е използвана и в персонални печати на Монголски ханове [Nyamaa 2005: 94].

 

 

Според Осман Акчокраклы [Акчокраклы:], тамгата върху монети на монголския хан Аргун Хан от 1284 г., произведена в гр. Мевр, има следния вид:

Илюстрация № 34

 

Уточнение:

Комбинацията от три кръга/точки разбираме по следния начин:

- поставянето на единичния кръг в горната част на комбинацията, възприемаме като начало на Инволюционния процес на Създаването – Първото проявление на Създателя; долните два кръга символизират Второто проявление на Създателя, двоичността; комбинацията от три кръга символизира Третото проявление на Създателя, троичността. Комбинацията е отворена надолу и символизира отдаване на енергия в процеса на Създаването.

- поставянето на единичния кръг в долната част на комбинацията, възприемаме като начало на Еволюционния процес; върхът на комбинацията е насочен надолу, а комбинацията е отворена нагоре да получава енергия от Създателя; комбинацията от трите кръга символизира троичността с трима Съсъздатели, но вече на еволюционно ниво.

 

 

Символ Soyombo - съвременно използване в Монголия в два варианта:

Илюстрация № 35

Символът Soyombo е специален писмен знак от монголската писменост Soyombo и е национален символ на Монголия. Изобразен е върху националното знаме от 1921 г., върху националния герб от 1992 г., а също така върху пари, печати и др. [Soyombo_script:]. За всеки елемент от символа се дава обяснение: за най-горната част - огънят е основен символ на вечното развитие, богатство и успех. Трите езика на пламъка изобразяват миналото, настоящето и бъдещето [Soyombo_symbol:]. (Най-горната част е стилизиран знак Т.25.)

Да обърнем внимание: най-горният елемент на символа Soyombo съвпада с тамгата на Тулуи от Генеалогичната схема на Тулуи – четвърти син на Чингисхан (Илюстрация № 14),  но има разлика в тълкуването: като тамга на Тулуи знакът е с огромно информационно съдържание, докато като елемент на символа Soyombo се приема, че изобразява огън с информационно съдържание на пиктограма. Съвременното тълкуване е в съответствие с материализацията на човешките същества – те губят представа за космическото и се ограничават до видимото, до явлението.

 

Символ Soyombo

 

Илюстрация № 36

Символ Soyombo на входа на правителствения палат в Уланбатор [Soyombo_symbol:].

 

 

Държавно знаме на Монголия

 

Илюстрация № 37

Държавното знаме на Монголия съдържа три редуващи се ленти – червена, синя и червена и националния символ soyombo в жълт цвят на първата червена лента [Flag_of_Mongolia:].

 

 

Държавен герб на Монголия

 

Илюстрация № 38

Държавният герб на Монголия се използва като символ на държавата [Coat_of_arms_of_Mongolia:].

 

 

Владетелски знаци.

В древността се е приемало, че има един управляващ род – род Дуло. Само представителите от този род са били признавани за владетели, само те са имали право да ползват знака Т.11 - знака на рода Дуло. Използването при монголите на знака на рода Дуло, като тамги (монограми) върви главно чрез наследниците по линия на първия и четвърти син на Чингисхан.

 

Зачитането (уважението) на рода Дуло и на знака на рода Дуло в древността ще онагледим с няколко примера.

 

Тимур Тамерлан (1370-1405 г.), основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя - тюркско-монголски военачалник, емир на Тимуридската империя. Той не е бил от Чингисидите, поради което не е могъл да носи титлата Велик хан; именувал се Емир. Все пак, сродявайки се през 1370 г. с рода на Чингизидите, той приема името Тимур Хурган (Gurkān) - иранизиран вариант на монголското күрүген или хүрген - „зет“. Това означавало, че Тимур, сродявайки се с хановете-чингизиди, можел свободно да живее в техните домове [Тимур:].

Илюстрация № 39

Реконструкция на М. М. Герасимов, 1941 г. [Знак Тамерлана:]. М. М. Герасимов възстановява скулптурния портрет на Тимур по неговия череп, който е бил с типично европейски черти – изпъкнало, а не плоско лице [Знак Тамерлана: Комментарии]. (Приемаме, че изображението на короната е предадено коректно и съответства на намерите вещи при погребението; на короната е изобразен стилизиран знак Т.24 (български род с родов знак Т.24, към който вероятно е принадлежал Тимур), т. е. това не е знак Т.11 – знак на рода Дуло, който очевидно е бил приеман за по-висш.)

 

Да сравним:

Знак Т.24 е присъствал и на руското знаме.

Илюстрация № 40

Руски флаг или флаг на Московския цар,три корони – две кралски и една императорска. Текстът, обясняващ рускитефлагове, е написан собственоръчно от цар Петър Велики [Алярд 1705:].(На короните е изобразен стилизиран знак Т.24.)

Допълнителна информация:

На големия печат на Борис Годунов (не по-късно от 1604 г.) двуглавият орел се изобразява с три корони.Трите корони означавали завоюването на Казанското, Астраханското и Сибирското царство [История герба России:].

През 1625 г. при Михаил Рома́нов (1613-1645 г.) върху малкиядържавен герб между главите на орела отново се появява трета корона. Върху Големия държавен печат на цар Алексей Романов (1645-1676 г.), син на Михаил Рома́нов, същото е направено през 1645 г.

Алексей Романов през 1667 г. за първипът дава официално обяснение за символиката на трите корони - три царства:Казанско, Астраханское, Сибирско. На 14 декември 1667 г. се появява първият висторията Указ за герба («О титуле царском и о государственной печати») с описание на царския герб:

„Двуглавият орел е държавен герб наВеликия Господар, Цар и Велик Княз Алексей Романов на цяла Велика, и Малка, иБяла Русия - самодержавец, Негово Царско Величество на Русийско царстване, накойто трите корони изобразяват знаменитите три велики Казанско, Астраханско иСибирско славни царства…” [ГербРусского царства:].

Очевидно е, че от една страна, по онова време в Русия са се гордеели със завоюването на тези три държави. Всъщото време са се отнасяли с уважение към тях, наричайки ги „знаменити” и„славни” и са поставили трите корони на Руското знаме над герба.

Определено се вижда какво е било тогавашното отношение към Казанското, Астраханското и Сибирското царство за разлика от нашата съвременност.

Малко информация за роднинската връзка между династите Рюриковичи и Романови.

Михаи́л Фёдорович Рома́нов (1613-1645 г.), първият руски цар от династията Романови,е бил избран за цар от Земския събор на 21 февруари (6 март1613г. Той е бил син на болярина Фёдор Никитич Романов (впоследствие Московски Патриарх Филарет) иболярката Ксения Ивановна Романовоа (по баща Шестова). Михаи́л Рома́нов е бил втори братовчед племенник на последния руски цар Фьодор I Иоанович (1584-1598 г. - трети син на Иван IV Грозни) от московския клон на династията Рюриковичи [Михаи́л Рома́нов:].

От друга страна, изобразените знаци показват, че владетелите на тези три държави - Казанско, Астраханско и Сибирскоханство, по онова време (ХVІ в.) не са били от рода Дуло, а от друг българскирод с родов знак Т.24. От владетелските знаци на Рюриковичи се вижда, че те са били от рода Дуло. И тъй като по онова време представителитена рода Дуло са считали, че владетели (ханове) могат да бъдат само от родаДуло, то това се оказало достатъчно сериозно основание за противоречия между тези държави. И резултатът е известен: през ХVІ в. победа напредставителя на рода Дуло в лицето на Иван Грозни (предпоследенРюрикович).

За значимостта владетелите да са от народа Дуло и да ползват знака на рода Дуло, ще посочим още един пример.

Национален фолклорен музей на Република Корея

Илюстрация № 41

Владетел и съпругата му с корони със скъпоценни камъни от държавата Силла, Корея, V в. [Crown_of_Silla:]. (На короната на владетеля се виждат няколко поредици от по три знака Т.11 един над друг. На короната на женската фигура са изобразени три знака Т.2.)

Монголи/българи.

Да се върнем отново към монголите. Да обърнем внимание на следната картина:

 

Илюстрация № 42

Монголски кавалеристи нападат неприятеля - Илюстрация към ръкопис от ранен ХІV в., Национална библиотека на Франция, Париж [Mong-cavalry:]. („Монголските кавалеристи” и „неприятеля” носят еднакви облекла, конете им са оседлани по подобен начин, и двете страни са въоръжени с така наречения „български лък”. Случайно ли е всичко това?!)

Това изображение се цитира в различни е-страници, свързани с монголите, но като източник винаги се указва тази картина.

 

 

Използваните знаци в древността позволяват да направим опит да надникнем в същността на

Конфликта между Монголи и Волжка България

„Монголите” и българите от Волжка България непрекъснато воюват. Според нас това е конфликт между български родове и същностно основание за това се оказва принадлежността към различни родове. Чингисхан е бил от рода Дуло. А по онова време Волжка България е била управлявана от друг български род с родов знак - комбинация между знак Т.27.б и знак Т.27.а.

Доколкото ни е известно, след приемането на исляма от волжките българи, те правят запитване и багдатският халиф им отговаря, че изповядването на исляма не е съвместимо с използването на владетелски знаци от българските ханове. Вероятно това е причината да не могат да се намерят владетелски знаци във Волжка България. Въпреки това, нещо се е запазило.

 

 

Владетелски/хански знаци от Волжка България

 

Илюстрация № 43

Знаци върху керамика във Волжка България – хански знаци [Кококорина 1989:].омбинации между знак Т.27.б и Т.27.а и някои разновидности със знак Т.13.)

 

Чингисхан воюва с Волжка България, но не успява да я покори; неговият внук и втори син на Джучи - Бату (Батый) я побеждава.

 

На Илюстрации № 1, № 5 и № 15 е представена тамгата (знакът) на Бату. Близък до знака на Бату виждаме върху знаме на Каталански атлас.

 

Илюстрация № 44

Каталански Атлас (Catalan Atlas), Източна Европа, вид от юг, ХІV в. [Catalan Atlas: http://history-maps.ru/pictures/max/0/681.jpg]. (Съдейки по картата, това знаме със знак Т.15 е на селище, което се намира на изток от град Киев. А Сарай – столицата на Златната орда, създадена от Бату, според съвременните изследвания се е намирала близо до Астрахан, значително по на югоизток от посоченото място на картата между Черно и Каспийско море.)

 

Изобразеният върху картата знак се тълкува като знаме на Златната орда – два варианта:

      

Илюстрация № 45

Вляво - знаме на Златната орда със знак Т.15, както е показано на картата на Angelino Dulcert (1339 г.). Подобно знаме се появява в по-късния Каталански Атлас (1375 г.). Вдясно - друг вариант на знаме на Златната орда със знак Т.15, който видимо е по-близък до изобразения върху знамето на картата на Каталанския Атлас [Golden_Horde_flag:].

 

 

Да се опитаме да надникнем в същността на противоречията между монголите и българите от Волжка България като да разгледаме техните предполагаеми позиции в този конфликт.

 

От страна на Волжка България:

Джагфар тарихы описва философията и стратегията на Чингизхан като цитира негови думи:

„Жестокостта е единственото, което поддържа реда и е основа за процъфтяване на държавата. Следователно, колкото е по-голяма жестокостта – толкова е по-голям редът, а следователно и благата”. И още: „Самият Тангра повели да се въздигне нашата държава, а неговата воля не може да бъде разбрана от разума. Жестокостта трябва да бъде над пределите на разума, само така ще бъде осъществена висшата воля” [Джагфар тарихы: 158].

 

Известен е терминът, който се използва във Волжка България, за ситуацията по време на настъплението на Бату – безчислени пълчища монголи настъпват срещу българите. Това определение „безчислени пълчища” на някой може да се стори пресилено, но вероятно е било факт. На какво основание се прави този извод?

Всички, които не са се съгласявали да се покорят на Чингисхан са били безмилостно избивани. А тези, които са се съгласявали да се покорят на монголите, са запазвали живота си, но мъжкото население е било мобилизирано. По такъв начин монголите действително са могли да разполагат с огромен човешки военен потенциал, поради което терминът „безчислени пълчища” е имал своите основания.

 

Очевидно провъзгласената от Чингисхан жестокост се наследява и от чингисидите.

Известна е съдбата на стратегически разположеното Златоревско селище (Золоторевское поселение/городище) по Пътя на коприната, което не се е съгласило да се покори на Бату от рода Дуло и се е сражавало до последни сили. Жестокостта на монголите към защитниците е била толкова голяма, че жителите от съседните селища в продължение на 700 г. нe са си позволявали да се приближат до това място.

 

Золотаревско селище.

 

Илюстрация № 46

Част от карта на Източна Европа VІІІ-ХІІІ в. Пътят на коприната е показан с точки [Zolotarevskoe-poselenie:]. (Доколкото разбираме на картата размерите на Волжка България са силно намалени.)

Золотаревското селище е било най-западната точка на Волжка България. Археологическите изследвания позволяват да бъдат разграничени три периода в неговото съществуване: городецки (III-IV в.), мордовски (VIII-X в.) и български (X-XIII в.). Най-интензивното развитие на селището е било през XII-XIII век, за което е способствал търговския път от Булгара към Киев. Селището е било напълно унищожено от монголо-татарската армия през 1237 г. [Zolotarevskoe-poselenie:].

 

От достъпните ни изображения открояваме редица троични знаци на българите. Тук показваме някои от тях:

 

Золотаревско селище.

 

Илюстрация № 47

Орнаменти върху керамични съдове [Белорыбкин 2001: 103]. (Орнаментът е по модел на комбинация от Т.27.а и Т.27.б със щриховка.)

 

 

Золотаревско селище.

Илюстрация № 48

Част от юзда [Белорыбкин 2001: 147]. (Изображението е комбинация от три двойни концентрични кръга с точка в средата и три отвора – цялата рисунка е по модел на комбинация от прав и обърнат вариант на знак Т.13.г. Подобен модел на комбинация от прав и обърнат вариант на знак Т.13.г виждаме при кристала на водата (виж: 2.5. По следите на знак „Тангра“. Докосване до същността на българите, София: Зимек-99, 2009. - 2.5.4. Тяло (pdf file) - Тяло (pdf file)   - http://www.za-balgarite.com/2.5.4.%20Kniga.pdf – стр. 39-45.).

 

 

Золотаревско селище.

 

Илюстрация № 49

Золотаревско селище – древни отбранителни съоръжения [Zolotorevo:]. (Показаното на снимката отбранително съоръжение (може би само част от него) е било построено по модел на комбинация от три кръга с точка.)

 

 

От страна на Чингисхан и на Чингисидите:

Използването на знак Т.11 – знак на рода Дуло, като тамги (монограми) върви главно чрез наследниците по линия на първия син на Чингисхан – Джучи.

В древността се е приемало, че има само един управляващ род – род Дуло; само представителите на този род са имали право да бъдат владетели и да притежават титлата „Хан”. Чингисхан и Чингисидите, от рода Дуло, също са считали, че те единствени са имали право да бъдат владетели, поради което всеки, който се е провъзгласявал за Хан и не е бил от рода Дуло, е следвало да бъде наказан.

 

След като покорява Волжка България, Бату преминава през Киевска Русияогавашните й владетели Рюриковичи са били от рода Дуло) и се отправя на Запад към Централна Европа.

Допускаме, че монголите са се насочили към Европа не да завладяват нови територии, а да възстановят властта на рода Дуло по тези земи; преди това те са били управлявани от български владетели от рода Дуло Атила от хуните, Меровингите като създатели Франкската държава и др.

 

Публикуваните в Интернет вече 25 държави/общности, показват/онагледяват властването на рода Дуло по цяла Евразия – от Япония и Корея на изток до Франция и Белгия на запад (виж: http://www.za-balgarite.com/1.%20Sadarjanie.html). Действията на Чингисхан и представените изображения в тази тема ни подтикват към предположението, че Чингисхан и неговите наследници не са считали себе си за завоеватели на нови територии и народи, а са целели възстановяване властването на рода Дуло в Евразия.

 

Монголите - Бату (Батый) от рода Дуло, така унищожава Волжка България, че тя повече никога не се възстановява. (Виж още тема 3.5.91.Връзки-1: http://www.za-balgarite.com/3.5.91.Vrazki-1.html.)

 

 

Използвани знаци - 3.5.44.Монголи-2: Т.2, Т.11, Т.13, Т.15, Т.24, Т.25, Т.27.а, Т.27.б, „кръг с точка”, „три точки”.

 

Извод: Представените изображения в тази тема ни подтикват към извода, че Чингисхан и Чингисидите не са считали себе си за завоеватели, а са се стремели към възстановяване властването на рода Дуло в Евразия.

 

 

Източници:

Акчокраклы: Осман Акчокраклы. Татарские тамги в Крыму. (Татарские тамги в Крыму. Известия Крымского ПДЫ, 1927 г., т. 1, с. 32-47.)

URL: http://protatar.ru/tatarskie-tamgi-v-kryimu/

Алярд 1705: Алярд, Карл. Материалы V. Книга о флагахъ. Амстердамъ, 1705 г. ; Москва, 1709 г. С.–Петербургъ, Сенатская типографiя, 1911. URL: http://www.russian-family.ru/downloads/geralyodika/alyard_k._-_kniga_o_flagah_1911.pdf

Белорыбкин 2001: Г. Н. Белорыбкин. Золотаревское поселение. Санкт-Петербург, 2001.

Герб Русского царства: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1_%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE

Джагфар тарихы: Бахши Иман. Джагфар тарихы. Свод булгарских летописей. Том І, Оренбург, 1993.

Знак Тамерлана: URL: http://slavs.org.ua/znak-tamerlana Знак Тамерлана (печать Тимура, Знак Трёх Сфер)

История герба России: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B0_%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8

Клавихо 1881: URL: http://www.runivers.ru/bookreader/book9675/#page/8/mode/1up

Рюи Гонзалес  де Клавихо. Дневник путешествия ко двору Тимура в Самарканд в 1403-1406 гг. Подлинный текст с переводом и примечаниями.СанктПетербург, 1881.

Кококорина 1989: Кококорина, Н. Об одной групе знаков на керамике Волжской Булгарии. В: Ранние болгары в Восточной Европе. Казань, Ан СССР, Казанский филиал, 1989, с. 89-97. [Кококорина 1989: 96].

Михаи́л Рома́нов: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%A4%D1%91%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

Тимур: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%80

Catalan Atlas: URL: www.history-maps.ru

Coat_of_arms_of_Mongolia: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Coat_of_arms_of_Mongolia

Crown_of_Silla: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Crown_of_Silla

Flag_of_Mongolia: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Flag_of_Mongolia

Golden_Horde_flag: URL: http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Golden_Horde_flag_1339.svg?uselang=ru

Mong-cavalry: URL: http://afe.easia.columbia.edu/mongols/pop//conquests/cavalry_pop.htm

Nyamaa 2005: Badarch Nyamaa. The Coins of Mongol Empire and Clan Tamga of Khans (XIII-XIV). Ulaanbaatar, Mongolia, 2005.

Soyombo_script: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Soyombo_script

Soyombo_symbol: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Soyombo_symbol

Zolotorevo: URL: http://bulgarile.narod.ru/arheologia/zolotorevo.htm

Zolotarevskoe-poselenie: URL: http://сувары.рф/ru/content/zolotarevskoe-poselenie

Назад към:  3.5.44.Монголи-1   Начало  или Съдържание