Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.33. Халдеи (ІІ хил.-VІ в. пр.н.е.)

 

      Анотация

      Чрез изображенията на Илюстрация № 2 и № 3 се разглежда вариант на ранно (първоначално) създаване (натрупване) на карма при българите. По онова време на тези територии троичните (българските) знаци и в частност знака на рода Дуло, са били обожествявани.

 

      На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в книгите: "Тангра" - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак "Тангра". Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак "Тангра". Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак "Тангра" и по-специално по следите на разновидност на знак Т.11 - владетелски знак на рода Дуло, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от историята на Халдеите. 

  Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите 

      Халдеи - семитски народ, който е обитавал устието на реките Тигър и Ефрат на северозападния бряг на Персийския залив. За първи път халдеите се споменават през 878 г. пр.н.е. в аналите на асирийския цар Ашшурнацирапала II. Известни са шест халдейски племена. През ІХ в. пр.н.е. халдеите заели южната част на Вавилония и постепенно се предвижвали на север. През 625 г. пр.н.е. във Вавилон управлява Набопалассар - основател на нововавилонската халдейска династия [Халдеи:].

      Халдея - отначало е била разположена по двата бряга на Долен Ефрат до Персийския залив с главен град Вавилон. По-късно с това име се обозначавала цяла Вавилония. Халдея,  е била отечество на Авраам. В старо време, тя се наричала и земята Сенаар [Халдея:].

      Халдейската династия е последната династия управлявала Вавилон и неговото второ и последно Нововавилонско царство.

      Произхожда от т. нар. халдейска земя или Халдея. В древността това е страната, в която живеят халдеите, семитско племе, утвърдило властта си в края на второто хилядолетие преди Христа по брега на Персийския залив в днешен Ирак.

      Халдейците или халдеите воюват с Новоасирийското царство на асирийците и на два пъти превземат от тях Вавилон. След 6 век пр.н.е. пък шахиншахът Кир II превзема от своя страна Вавилон от управлявалата го халдейска династия... властта преминала в ръцете на арийците Ахемениди [Халдейска династия:].

      Нововавилонското царство, наречено още Халдейско царство се отнася до държавата Вавилония в периода от 626 г.пр.н.е. до 539 г.пр.н.е.

      Навуходоносор ІІ, синът на Набопаласар царува между 605 и 562 г.пр.н.е. Той завладява Сирия и Палестина. Вавилон отново става най-силният и блестящ град в Двуречието. Това е време на политическа мощ, стопански подем и активен културен живот. През 539 г. пр.н.е. Персия превзела Вавилон [Нововавилонското царство:]... властта преминала в ръцете на арийците Ахемениди [Халдейска династия:].

Илюстрация № 1

Нововавилонското царство около 540 пр.н.е.

Някои автори откриват пряка връзка между Халдея и България на Черно море: „СпоредСтрабон халибите били наричани още халдеи. Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685) [sparotok.blog.bg:].

Още една информация за тази връзка: „В Хроникатана Констанцкия събор 1414-1418 г. от Улрих Рихентал се съдържа сведение, чеБългария е в “Месопотамия” /Междуречието/”. „В Хрониката на Рихентал е посочено, че българският владетел е “император на България и крал на Халдея” [bghistoryanalysis:].

Използване на троични знаци

Илюстрация № 2

Бой между Бел-Мардук и Мумму-Тиамат (Асирийски стенен барелеф) [История-Халдеи: 325].

Мардук (на староеврейски Merodach [Marduk:]) е акадски и вавилонски бог, върховен бог и цар на богове и смъртни във Вавилония, бог-създател. Мардук е божество на есенното слънце, на заклинанията и предсказанията.

Първите писмени сведения за Мардук са от средата на третото хилядолетие преди Христа. От 22 век пр. Хр. се споменава като покровител на Вавилон. По време на Първата Вавилонска династия (19-16 в. пр. Хр.) е обявен за централно божество във вавилонския пантеон. Според други източници това става през 12 век пр. Хр.

Във връзка с обявяването на Мардук за върховен бог, той придобива черти и епитети на много от другите богове - Еа, Ан, Енлил, шумерския Асаллухи и други. Основните му епитети са "владетел на боговете" и "баща на боговете". Според мита "Енума Елиш" Мардук имал петдесет тайнствени имена. Основни символи на бога са брадва и драконът Мушхуш [Мардук:]..

Мумму-Тиамат - олицетворение на първородния Хаос в древно-халдейската космогония, победена в сражение от Мардук [История-Халдеи: 442].

 

 

 

Илюстрация № 3

Бой на Мардук срещу Мумму-Тиамат (На древни цилиндри) [История-Халдеи: 327].

 

      Някои съображения относно сцените на двубой между Бел-Мардук и Мумму-Тиамат:

      1. В сцената на Илюстрация № 2 в двете ръце на бог Мардук има по една "мълния" - сдвоен знак Т.9 с удължени рамена.

Бог Мардук заплашва Мумму-Тиамат с "мълниите" и тя отстъпва, вероятно познавайки тяхната сила (съкрушителна мощ).

      Приемаме, че човешките същества, които са създали изображението са се стремили да придадат по-застрашителен вид на "мълниите" чрез заостряне на средното рамо и вълнообразен характер на крайните рамена. Вероятно те не са знаели, че оригиналният вид на знака има много по-голяма сила.

      2. В сцената на Илюстрация № 3 бог Мардук държи в дясната си ръка знак Т.2. Той има възпиращо въздействие, защото пред неговия вид Мумму-Тиамат е спряла атаката си, вероятно познавайки неговата сила.

      3. Очевидно бог Мардук познава силата на троичните знаци и ги използва в двубоя с Мумму-Тиамат.

      Възниква въпросът: защо само бог Мардук борави с троични знаци - очевидно той има право на това. Следователно, само бог Мардук е свързан с тези знаци, т. е. същността на този бог е свързана с троичните знаци (знаците на българите).

      4. Човешките същества, които са изобразили сцените, по някакъв начин са получили информация за силата на троичните знаци, за тяхното използване и са ги претворили в изображенията.

      5. В двубоя бог Мардук убива Мумму-Тиамат, вероятно възползвайки се от силата на троичните знаци и разполовява нейното тяло.

      6. В перата по крилата на бог Мардук и на Мумму-Тиамат е вложен знак Т.7. Този знак символизира преминаване през много етапи в процеса на еволюцията, т.е. тези богове имат приблизително еднакво еволюционно ниво (но само бог Мардук има право да ползва троични знаци).

      7. В древността човешките същества са контактували с Космически цивилизации, посещавали планетата Земя. Тяхното ниво е било значително по-високо от човешкото, поради което са били приемани за богове. Доколкото ни е известно, сравнително малка част от съществата от Космическите цивилизации имат хуманоиден вид. "Богове" от животински (нехуманоиден) вид наблюдаваме в редица древни земни култури - Египет, Индия и др.

 

 

      Доколкото ни е известно, троичните знаци в своята същност са позитивни и използването на тяхната сила като средство за убиване (за негативни цели) е нарушаване на Космическите закономерности. Това се явява причина (кармични натрупвания), която предизвиква необходимост (следствия) от изплащане. Т.е. "бог" Мардук е един от древните ни предци, който е натрупал карма на бъдещите си наследници (потомци) - българите.

      Предполагаме следната реакция от страна на Космоса (използваме това общо понятие, тъй като нямаме достъп до различните нива от Космическата Йерархия):

      1. По отношение на човешките същества.

      Доколкото ни е известно, преди няколко стотици хиляди години човешкият геном е прекроен от 12 на две генетични нишки. С това се затварят каналите за пряк контакт с Космоса и се предотвратява използването на космическите сили за негативни цели. С тази цел са създадени (внедрени) и монотеистичните религии, които порицават прекия контакт на вярващите с Космоса и проповядват необходимостта от посредник за връзка с Бога.

      Предоставя се възможност само на отделни личности (магове, контактьори, ектрасенси и т.н.) за частичен пряк контакт с представители от Космическата Иерархия.

      До каква степен са ефективни тези действия, можем да съдим по нашата съвременност. В съвременната наука има специална научна дисциплина "Семиотика", която изследва знаците, но тя не допуска никаква възможност, че те имат връзка с Космоса, че те произтичат от Космоса. А на "контактьорите" се гледа като на потенциални клиенти на психиатрията

      2. По отношение на човешките същества, същността на които е свързана с троичните знаци и по-късно наречени българи.

      Тъй като техните възможности в древността са превишавали възможностите на обикновените хора и практически не са имали съперници, а вероятно вече са били злоупотребили с космическите сили, им се "предава" мания за величие и произтичащите от нея съперничество и противопоставяне. За тяхната ефективност може да се съди:

- от действията на владетелите на древните държави, които разглеждаме в първата част на основната тема - "Величие";

- от продължаващото противопоставяне между българи особено през последните десетилетия в България.

      3. По отношение на "боговете".

      Вероятно им се "предоставя възможност" да се спуснат на Земята, да видят какви са последствията от техните действия, а на някои от тях - да участват в изплащането на натрупаната карма.

      4. По отношение на Създателите.

      Вероятно Създателите на троичните човешки същества (българите) са им предоставили по-големи възможности отколкото те са били в състояние да осмислят. (Да си припомним Прометей, който предоставя огъня на хората, а те го използват като средство за убиване и разрушаване.)

      Тъй като тяхното ниво е твърде високо в Космическата Йерархия, за да бъдат "наказани" със спускане на Земята (земните условия биха ги убили), вероятно изпадат в "немилост" и им се прекратява възможността да оказват съдействие (да помагат) на създадените от тях човешки същества.

 

Асирийска мълния

Илюстрация № 3а

На барелеф от Nimrud мълнията е представена в лявата ръка на бог, който държи топор в дясна си ръка; при Malthai тя е размахвана във всяка ръка от бога Merodach, ’’сражавайки се с чудовището Tiamat - месопотамски склуптури като сдвоен тризъбец или по-точно като удвоен тризъбец [Goblet dAlviella 1894: 97, fig. 44]. (Представеното изображение е сдвоен знак Т.11 (Т.9) с удължени вълнообразни рамена.)

Античният град Нимруд, някогошна втора столица на Асирия, се намира на 30 км. от Мосул на източния бряг на река Тигър и на юг от Нинев. Обявен е за столица през през 879 г. пр.н.е. от цар Ашурназирпал II и е бил наричан още Кахлу (в Библията се споменава под името Калах). Калху бил един от четирите големи града, за които се смята, че са изградени от библейския цар Нимрод. Останалите три са Нинев, Рехобот и Ресен. На иврит Калху означава завършен или още зрялост, което по-нататъшната история на Асирийското царство оправдава. През 606 г. пр.н.е. Асирия  е унищожена от Мидия и Нововавилонското царство, а Нимруд е разрушен през 612 г. от мидейците и халдеите. С идването на власт на цар Саргон II Корсабад става столица през 720 г. пр.н.е. [Нимруд:].

 

Илюстрация № 3б

Асирийският художник сдвоявал тризъбеца с цел подчертаване силата на бога

[Goblet d’Alviella 1894: 98, fig. 45].

      Използване и на други троични знаци

 

Илюстрация № 4

Свещени символи или владетелски възпоминателни плочки (Bavian) [Austin 1853: 173]. (Да отбележим, че подобен „тризъбец” – T.9 е бил използван от владетели от династията Рюриковичи (виж Киевска Рус) като владетелски знак след повече от 1000 години.

Авторът на книгата свързва произхода на изобразените символи, и на „тризъбеца”, върху плочките с асирийците и с Вавилон, поради което отнасяме това и следващите две изображения към настоящата тема.

Малко информация за Асирия

Илюстрация № 5

Асирия на картата на Близкия Изток [Асирия:].

Илюстрация № 6

Карта на Асирийската империя около 824 г. пр.н.е. (тъмно зеления цвят) и около 671 г. пр.н.е. (светло зеления цвят) [Асирия:].

Асирия е древна държава в областта на Месопотамия, но е обхващала и земи в Мала Азия и Египет. Името Асирия произлиза от град Асур (Ашур) - първи голям градски център.

Асирия възниква в горното течение на река Тигър в планинските райони на Североизточна Месопотамия. Това се случва някъде около 2000 г. пр.н.е., макар да са намерени следи и от по-ранни култури.

През IV и III хилядолетие пр.н.е. се появяват семитите. Към краят на III хилядолетие пр.н.е. те вече преобладават. През II и I хилядолетие пр.н.е. проникват още множество племена.

В историята на Асирия има 3 основни периода:

1. Староасирийски период - от заселването на семитите до Първото военно-политическо издигане на Асирия (средата на II хилядолетие пр.н.е.)

2. Средноасирийски период - първо военно-политическо издигане на Асирия (втора половина на II хилядолетие пр.н.е.)

3. Новоасирийски период - второ военно-политическо издигане на Асирия в Предна Азия (първите 4 столетия на I хилядолетие пр.н.е.)

През 606 г. пр.н.е.  настъпил краят на Асирия, унищожена от Мидия и Нововавилонското царство [Асирия:].

Илюстрация № 7

Фрагмент из Mujelibe (Вавилон) [Austin 1853: 433]. (Под ръката комбинация от Т.27.б един в друг. Подобна поредица от знаци виж Италия, Етруски.)

Илюстрация № 8

Глазиран наподобяващ ковчег предмет от Вавилон с дърворезба, взет от руините на Wurka [Austin 1853: 463]. (Знак Т.6 - може би по рамената на знака е изобразена поредица от Т.27.б един в друг.)

Извод:
Чрез изображенията на Илюстрация № 2 и № 3 се разглежда вариант на ранно (първоначално) създаване (натрупване) на карма при българите. По онова време на тези територии троичните (българските) знаци и в частност знака на рода Дуло, са били обожествявани.

Използвани знаци: Т.2, Т.6, Т.9, Т.27.б, „мълния” – сдвоени Т.9.

 Източници:

Асирия: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%8F

История-Халдеи: URL: http://history-fiction.ru/books/all_1/region_71_1/book_560

Рагозина З.А. История Халдеи с отдаленнейших времен до возвышения Ассирии. Изд.2-е. С. Петербург, издание на А.Ф. Маркс, 1902.

Мардук: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D%9C%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%83%D0%BA

Нимруд: URL: http://idi.bg/blogs/view/blog/476

Халдеи: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D0%B8

Austin 1853: Austin Henry Layard. Discoveries among the ruins of Nineveh and Babylon. New York: Harper & Brothers, Publishers, 1853. URL: http://books.google.com/books?id=378HAAAAIAAJ&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false

bghistoryanalysis: URL: http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2010/04/1414-1418.html

Goblet dAlviella 1894: URL: http://www.sacred-texts.com/sym/mosy/mosy10.htm 

Goblet d’Alviella. The Migration of Symbols. London: A. Constable and Co., 1894.

Marduk: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Marduk

sparotok.blog.bg: URL: http://sparotok.blog.bg/politika/2010/03/16/trakite-koito-ne-poznavame-i.512293

Халдейска династия: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F
Нововавилонското царство: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
 
Назад към: Съдържание  или Начало