Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите
 

3.5.31. Шумер

      

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в книгите: "Тангра" - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак "Тангра". Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак "Тангра". Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак "Тангра" и по-специално по следите на разновидност на знак Т.11 - владетелски знак на рода Дуло, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от историята на Шумер. 

  Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите 

Шумер е първата голяма човешка цивилизация (възникнала през IV хилядолетие пр.н.е.) на територията на Южна Месопотамия. Шумерите се считат за изобретатели на писмеността, колелото, множество селскостопански сечива, грънчарското, пивоварството и други [Шумер:].

 

 

Илюстрация № 1

Шумер, Акад и Елам – карта [Sumer:].

 

 

 

Илюстрация № 2

Шумерската богиня Инанна с тризъбец [Shumer:].

Общността в Шумер е била приспособена към копиране на „небесните образци”, а не към тяхното изобретяване или преобразяване, т.е. тази цивилизации би могла да е пристигнала тук от други огнища на култура.

В епоса за Гилгамеш е написано как праведникът Ут-напиштим по съвет на бога Эйи се е спасил със семейството в ковчег от потопа. В ковчега взел изкусни майстори. Следователно, ако може да се вярва на сказанието, културните ценности на допотопното човечество са били съхранени от шумерите.

Шумер вероятно е бил наследник на най-доброто, което е било създадено от човечеството през „доисторическия период”. Между другото, шумерите не са си приписвали изобретения. Те считали тях за дар от боговете, които присъствали наред с тях. На някого даже те оставили потомство. Оттук натуралистичния оттенък в чувството за „присъствие” на Бога при шумерите [Shumer:].

 

 

 

Илюстрация № 3

Изображение на Инанна.

Инанна (на акадски Иштар) в шумерската митология и религия е централно женско божество [Инанна:]. (Инанна е изобразена със „женски” триъгълник с вертикална черта в долния край, символизиращ жена. Такъв триъгълник е бил използван на територията на България през VІ хил. пр.н.е. На врата на фигурата като яка е изобразен знак Т.27.а.)

 

 

Аккад, 2316-2137 г. пр.н.е.

 

 

Илюстрация № 4

Карта на Акадското царство по време на най-големия си разцвет при Нарам-Суен.

Акад е древна област в средната част на Месопотамия на територията на съвременен Ирак, а също така държава, съществувала през XXIV-XXII в. пр.н.е. – най-голямата за своето време държава със столица гр. Акад (на шумерски Агаде).

Акадската държава е възникнала като резултат от завоевателните походи на Саргона Древен, който обединил под своя власт земите на шумерите и източните семити (впоследствие акадци). Най-голямо могъщество Акад достига при внука на Саргона, Нарам-Суен, но вече в края на XXIII в. пр. н. е. държавата е в упадък, и нейната основна територия попада под властта на планинските племена кутии (гутии).

По време на акадската епоха са били поставени основите на държавната система на последващите крупни държави в Месопотамия – Шумеро-Акадското царство, Вавилония и Асирия. При народите от Близкия Изток (в частност при хетите) Акад се е считала за държава „еталон”, образец на древна монархия [Акка́д:].

 

Източници

Инанна: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0

Шумер: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%80

Shumer: URL: http://www.nadiya-club.narod.ru/Uchebnik_istoriya/Mesopotamiya/Shumer/Drevniy_Shumer.html

Sumer: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Sumer

 

 Назад към:  Начало  или  Съдържание