Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите 

3.5.3.Турция, VІІ хил. пр.н.е.- съвремие

 

Анотация:

Използваните родови/владетелски знаци при Тюрките, Селджуците и Османците, както и от управляващия елит от населението на древна Мала Азия (преди идването на Селджуците) показват/онагледяват същностна връзка с българите. Произтича необходимост да бъде            признато правото на българите в Турция/Мала Азия да се наричат българи, свободно да              говорят български език и да развиват своята българска култура.

 

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на знаците на българите, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни за Турция.

 

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите.

 

Известни са различни версии за произхода на турците. Редица специалисти изследват българските племена на територията на Древна Мала Азия, но резултатите от техните изследвания не са получили популярност. Нас ни интересува същността на турците и тъй като във всяко изследване има субективност, ще вървим последователно по използваните знаци от Тюрки, Селджуци и Османци, за да постигнем по-високо ниво на обективност.

 

Тюрки

Произходът на турците се свързва с тюрките. А произходът на самите тюрки е твърде дискусионен. Тук ще се спрем на една от версиите, която е свързана със знаците на тюркските племена.

Родоначалник на тюрките е митичният Огуз. Той имал шестима сина, а всеки от тях - още по четирима, с което са се формирали 24 тюркски клана. Всеки клан имал свой знак/тамга. Тези 24 знака, в три варианта според различни автори, са представени на Илюстрация № 1:

 

Знаци/тамги на Огузките племена

 

Илюстрация № 1

Знаци/тамги на Огузките племена [Görgünay 2002: 9].

 

Известно е, че в древността властта се е наследявала по линия на първия син. В конкретния случай вероятно това е първият клан – Кайъ (Kayi). Неговият знак е знак Т.9 с две хасти или разновидност на знак Т.21. След като първият син е имал този знак, който е наследил своя баща – Огуз, то и самият Огуз би следвало да е имал същия знак (не е известен знакът на Огуз). Знакът показва/онагледява принадлежността на Огуз към български род, към българите, а племето Огузи, което е получило името си от Огуз, също би следвало да е българско.

Разнообразието от знаци на тези 24 клана подсказва, че тюрките са били обединение от различни племена (огузки племена), някои от които са били български. Известно е, че в продължение на определен период от време тюркските владетели са били избирани само от племето Огузи.

Родът Ашина е владетелската династия на Тюркския хаганат на гьоктюрките („небесните тюрки“). Те стават известни в началото на VІ век. Според редица изследователи в продължание на десетилетия потомците на Ашина образуват своеобразна аристокрация, чиито представители управляват поредица държави в степната зона на Евразия. Според някои гьоктюркски и хазарски сведения те имат свещен статут, може би близък до обожествяване, в религията на степните номади от този период [Ашина:].

В настоящото изследване ще насочим своето внимание към знака  IYI знак на рода/племето     Кайъ (Kayi) и като основен знак в тюркската общност. Този знак е използван далеч преди        появата на тюрките. Тук ще покажем два примера за използване на разновидност на знак Т.17          от І в. пр.н.е на територията на България и от ІV в. пр.н.е. на територията на Мала Азия    (Македония), т. е. българки родове са използвали тези знаци векове преди появата на тюрките.

Александър ІІІ Велики (336-323 г. пр.н.е.)

  

Илюстрация № 1a

Тетрадрахма, произведена около 100 г. пр.н.е., монетарница Несебър (Messembria).

Лице: Глава на Александър ІІІ като Херакъл, облечен с лъвска кожа.

Гръб: Надпис: BASILEW[S] ALEXANDPO[Y]. Зевс на трон, държи орел в протегната ръка, кръстосани крака, Коринтска каска и монограм РА отпред, монограм PY под трона [wildwinds Alexander III: Price_0992v]. (Монограмът „PY” е изобразен чрез знак Т.17 с хоризонтална линия над знака. За повече подробности виж Илюстрация № 373 в темата:

3.5.2.Македония-3.3 - http://www.za-balgarite.com/3.5.2.Makedonia-3.3.html

 

Александър ІІІ

  

Илюстрация № 1б

Драхма. Монетарница Абид (Abydus). 310-301 г. пр.н.е.

Лице: Глава на Херакъл с лъвска кожа.

Гръб: Надпис: ALEXANDROU, Зевс седнал, един крак изопнат назад, държи орел и скиптър. Монограм MU в ляво поле, І под стола [wildwinds Alexander III: Price_1528]. (Монограмът „MU” е изобразен чрез знак Т.18. За повече подробности виж Илюстрация № 384 в темата:

3.5.2.Македония-3.4 - http://www.za-balgarite.com/3.5.2.Makedonia-3.4.html

Уточнения:

1. При производство на монети в древността монетните магистрати са поставяли своя родов    знак, чрез който са поемали отговорността за качеството на произвежданите монети.

2. Представените/последните две изображения категорично показват/онагледяват властването/управлението на представители от българския род с родов знак IYI   Доколкото          ми е известно тюрколозите търсят „прототюрките“ в Азия, а векове пр.н.е. „те“ са съществували/управлявали тук, в България/на Балканския полуостров.

И още един пример:

Илюстрация № 1в

Съд от музея в гр. Нова Загора, ранна Бронзова епоха [Nova_Zagora_32:]. (Знакът върху съда е по модел на знак Т.21 със знак Т.14 вместо знак Т.13, обърнат вариант; около началото на ІІІ хил. пр.н.е.)

Последният пример показва/онагледява използването на знак Т.17 на територията на съвременна България преди повече от 3000 години преди възникването на тюркската общност.

 

 

Селджуци

Селджу́ците (на турски: Selçuklular, на туркменски: Seljuklar, на азърбайджански: Səlcuqlar, на персийски: سلجوقیانSaljuqiyân, на арабски: سلاجقة‎‎ Saljuq, as-Salājiqa) са тюрко-персийска династия, клон на огузите, от племето Кънък (KINIK) и подобно на тюркмените, османците, гагаузите и азербайджанците са принадлежали към западните тюрки. Името си получили от главния вожд на своята орда Сельджук ибн Дукак, който по преданието се заселил през 955 г. в Дженде на Сър-Даря. Селджу́ците идват в Анадола от Централна Азия в края на Х в., сеейки ужас и разруха във византийските провинции и в халифата на Абасидите[Сельджу́ки:, Селджуци:].

Огузо-селджукските племена, едно от които е и племето Кайъ, нахлуват в Мала Азия брутално-грубо, даже и неимоверно-жестокото и кръвопролитно завладяване със силата на оръжието, избиване, прогонване, обезлядяване, заграбване и ограбване на арменските и гръцките села [Добрев, Иван: 2].

 

Ето как е изглеждала картата на западащия султанат на Рум, васал на Монголите и появяващите се бейлици около 1300 г.

 

 

Илюстрация № 2

Султанат на Рум или Селджукски Султанат на Рум (на персийски: سلجوقیان روم‎, Saljūqiyān-i Rūm, на съвременен турски: Anadolu Selçuklu Devleti или Rum Sultanlığı) е била средновековна Тюркско-Персийска държава в Анадола. Тя е съществувала от 1077 до 1307 г. със столица първоначално Изник (İznik), а по-късно Кония (Konya). Терминът „Рум” идва от арабската дума за Римската империя. Селджуците наричали страната на техните султанати Рум, защото е била установена на територията, която дълго време била считана за „Римска”. В западните източници държавата понякога е наричана Султанат на Кония или Иконийски султанат [Sultanate_of_Rum:].

 

 

Тук се натъкваме на нещо интересно. От една страна, съгласно по-горния текст, селджуците са клон на огузите, от племето Кънък (KINIK). Ето как изглежда увеличението на знака на племето Кънък, пореден № 24 от Илюстрация № 1:

 


Илюстрация № 3

В първия вариант този знак е затворен и не би могъл да принадлежи на български род; другите два варианта също са далеч от знаците на българите.

От друга страна, виждаме, че по времето на владетеля на селджуците Гийас ад-Дин Кей-Хосров II са били използвали родови знаци на българите.

 

Гийас ад-Дин Кей-Хосров II (на турски: Gıyaseddin Keyhüsrev) е селджукски владетел на Конийския султанат (1236/1237-1246 г.) [Гийас ад-Дин Кей-Хосров II:].

 

      

Илюстрация № 4

Монета дирхам, 1240/1241 г., произведена в Сивас [Гийас ад-Дин Кей-Хосров II:].

Лице: Персийски герб: Лъв под Слънце. (На лицевата страна вляво: два сдвоени знака Т.2 прав и обърнат вариант (по модел на „мълния”) с хоризонтална линия между тях (сравни с Илюстрация № 19- без хоризонтална линия между двата знака Т.2 - http://www.za-balgarite.com/3.5.2.Makedonia.html); долу в средата: знак Т.5 – владетелски/родов знак на представител от българска общност с родов знак Т5.)

 

Символиката – комбинация от „Слънце и лъв”, е била използвана в Персия/Иран още в ръкописа на Abu Ma'shar през 850 г.; като популярен символ през ХІІ в.; като Емблема на Персия (1423–1907), в Гербовете на династията на Сефевидите (15011722/1736),Каджарската династия (17811925), династията на Пахлави (19251979),Емблема на Иран (1979–1980) и др.[Lion_and_Sun:, Герб на Иран:].

 

Още една подобна монета:

Анадол, Кония

 

  

Илюстрация № 5

Монета дидрахма, сребро, 1242-1243 г. [Coins of the Sultanate of Rum:]. (Върху монетата са изобразени два знака Т.5, но завъртени на 15 о; десният знак би могъл да се разглежда и като знак Т.4 обърнат вариант.)

 

Използваните знаци върху лицевата страна на монетите показват, че при суджуците се е била съхранила традицията да избират свои владетели от български родове.

 

През ХV в. отслабените селджукски държавици са завладени от османските турци.

Селджуците са смятани за преки предци на днешните обитатели на Турция,Азербайджан и Туркменистан[Сельджу́ки:, Селджуци:].

 

 

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, на новотурски език:Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti) или просто Турска империя е ислямска теократична абсолютна монархия в периода между ХІV и ХХ в., заемала територии в Близкия изток, Мала Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа.

След разпадането на Иконийския султанат около 1300 година почти цяла Мала Азия, загубена от отслабената Византийска империя, остава под контрола на множество малки турски владения, наричани днес Малоазийски бейлици. Едно от тях, в района на Ескишехир в западната част на страната, е оглавявано от Осман I, който дава името си на бъдещата империя. Той увеличава територията си, достигайки до границите на Византия и премества столицата си в Бурса [Османска империя:].

 

 

Османска империя, герб, 1299-1923 г.

 

         

Илюстрация № 6

Герб на Османската империя [Османска империя:]. (В увеличение са показани някои детайли: вероятно орден с обратен пентаграм, считан са негативен; три лилии/трилистици, представени чрез стилизирани знаци Т.9/Т.25; комбинация, в която отчетливо се вижда знак Т.11.)

 

 

Турски знамена

 

      

Илюстрация № 7

Турски знамена, Национална библиотека на Франция [l'armée Turque:]. (Горе на първото знаме е изобразен знак Т.27.а; горе на деветото – знак Т.11 – знак на рода Дуло; на осмото (първо увеличение) - знак Т.7 или поредица от знаци Т.27.а един в друг; на единадесетото (второ увеличение) - поредица от знаци Т.27.а и Т.27.б един в друг в зигзагообразна линия.)

 

 

Подобна комбинация на второто увеличение е използвана на територията на България през VІ хил. пр.н.е.

 

Илюстрация № 8

Орнамент върху керамичен съд от Тлачене, България, датиран VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: 9]. (На външната страна на съда е нанесена зигзагообразна линия в комбинация със знак Т.27.а и знак Т.27.б.)

 

 

Осман І

Осман І (Osman I) или Отоман І (Othman I) или Осман Гази (Osman Gazi) (1258-1326 г.) (на отомански турски:سلطان عثمان غازى Султан Осман Гази Кхан (Sultan Osman Ghazi Khan), на турски: Осман Гази (Osman Gazi) или Осман бей (Osman Bey) или Осман І, Осман Гази Хан (Osman І, Osman Gazi Han), псевдоним „Черен” ("Kara") (черен на турски за неговата смелост) е бил лидер на Отоманските Тюрки и основател на династията, която основава и управлява Отоманската държава. Държавата, именувана след него, става световна империя за почти шест века. Съществува до 1922 г. след сериозен упадък от ранния ХVІІ в.

Осман обявил независимост на своето малко царства от Селджукските Тюрки през 1299 г. и бил одобрен за Кхан от племето Кайъхан (Kayihan) [Osman I:]. (Да обърнем внимание, че Осман І е от племето Кайъ и е получил титлата Кхан след неговото избиране за владетел.)

 

 

Меч на Осман бей - тамга

 

  

Илюстрация № 9

Меч на Осман бей с тамга [Добрев, Иван: 255]. (Знаците върху някои от атрибутите на владетеля като корона, скиптър и меч, са свързани със същността на владетеля и категорично свидетелстват за принадлежността му към определен род; в случая знак Т.17 върху меча показва принадлежността на Осман І към българския род с родов знак Т.17. Да обърнем внимание, че знакът върху меча се различава от знака на племето Кайъ съгласно Илюстрация №1, при който в средата е поставен знак Т.9, а не знак Т.13 както е върху меча.)

 

 

Различното използване на знаците продължава и след Осман І.

Знак на Османидите върху крепостната стена на Анкара

 

Илюстрация № 10

Династично-хералдичният знак на Османидите върху крепостната стена на Анкара; вероятно e нанесен след превземането на крепостта от Орхан през 1356 г. [Добрев, Иван: 262]. (Върху стената е изобразен Т.21, а не разновидността при племето Кайъ.)

Орхан I е 2-ият османски владетел (1326-1362 г.), син на Осман I [Орхан I:].

 

Този рунически символ (тамга) „IYI” може да бъде открит на много места между Сибир и Анадола. Това е една от най-известните Тюркски тамги. Символът „IYI” също е изобразен на паметници от VІІ в. в Централна Азия. Има много „IYI” в новата археологична е-страница на Анкара, Турция [macedoniantruth.org-IYI:].

 

 

Шлемове с тамга на Осман І

 

Илюстрация № 11

Шлемове с тамга на Осман І, ХІV-ХV в., Фиг. 74 [Добрев, Иван: 256]. (Изобразените знаци са разновидност на знак Т.21 - с Т.14 вместо Т.13 в средата между хастите. Вероятно тези шлемове са принадлежали на представители от клана Кайъ, но знаците не съвпадат със изобразения знак върху меча на Осман І.)

 

 

Тук ще посочим още една позиция, за да покажем колко е голямо разнообразието от мнения при различните изследователи.

Знаци върху турски шлемове

 

Илюстрация № 12

Знакът IYI е бил широко разпространен при протобългарите. Той се е запазил и е бил наследен освен от долганите и от тюркското племе „Кайъ”. Племето Кайъ е взело участие във формирането на турците-селджуци. Родоначалникът на османската империя е бил от този род. По ирония на историческата съдба върху шлемовете на турските завоеватели се срещал този най-древен „български” символ [Войников 2009:, google.ru_tamgi:]. (Този текст показва острите противопоставяния между представители на различни български родове, всеки от които се е стремял да докаже пред другия колко е по-силен. И това не е единичен случай. По този начин се е натрупала кармата на българите, която в момента ние, българите, изплащаме.) (Тук знаците са по-близки до тамгата на племето Кайъ от Илюстрация № 1, но с по-къси хасти.)

 

Владетелите на номадските тюркски племена в Източен Анадол и Иран, продължавали да използват тамгите на своите кланове. Ак Коюнлу (Ak Koyunlu), както много други владетелски династии в Евразия, поставяли тамги върху своите знамена и произвежданите от тях монети [Добрев, Иван: 256].

Ак-Коюнлу (Ağ Qoyunlu или Ak Koyunlu, също наричани Тюрки Бели овни) са били федерация от тюркски Огузки племена в Туркменистан, Иран, Азърбайджан, Армения, Източна Турция и северен Ирак от 1378 г. до 1501 г. [Aq_Qoyunlu:].

 

 

Продължаваме по-нататък с наследниците на Осман І.

Знаци на владетели

 

Илюстрация № 13

Знак/тамга на коляното Кайъ (Kayı)на османския султан МурадІІ (1421-1444 г.) върху монети [Görgünay 2002: 7, Görgünay 2001: 208]. (Знакът на Мурад ІІ е изобразен на предпоследния ред - ; това е знак Т.9 с две хасти или разновидност на знак Т.21 и съвпада със знака на коляното Кайъ (Kayı)от Илюстрация № 1.)

Мурад II (на османски: Murâdsânî, на турски: İkinci Murat) е шестият султан на Османската империя. Той е управлявал от 1421 г. до 1451 г. с прекъсване през 1444-1446 г. [Добрев, Иван: 262].

 

 

Османска монета с тамга на клана Кайъ (Kayı)

 

Илюстрация № 14

Османска монета с тамга на клана Кайъ [osmanli-kayi-damga:].Според проф. Добрев тази монета е произведена по времето на Мурад II [Добрев, Иван: 262]. (На лицевата страна на монетата е изобразен знакът/тамгата на клана Кайъ (Kayı) – знак Т.9 с две хасти или разновидност на знак Т.21 (виж Илюстрация № 1, първи ред). Между хастите от двете страни е поставен знак на друг български род – знак Т.5; същият знак е поставен и извън хастите вдясно (от друго подобно изображение се вижда, че същият знак е поставен и вляво). Тази комбинация би могла да означава роднинска връзка между два български рода – род със знак Т.21 и род със знак Т.5, в която представителят на род със знак Т.21 на племето Кайъ има водеща роля.)

 

 

Мехмед Завоевателят и патриарх Генадий ІІ

 

  


Илюстрация № 15

Султан Мехмед Завоевателят (Mehmed the Conqueror) и патриарх Генадий ІІ (Gennadius II), гръцки иконограф, ХVІІІ в. [Ottoman_Empire:]. (Върху връхната дреха на Мехмед ІІ са изобразени три точки в прав и обърнат вариант – форма за представяне на троичност; Мехмед е син на Мурат ІІ с родови знак .)

Султан Мехмед Завоевателят (Mehmed the Conqueror) (1444-1446 и 1451-1481 г.), трети син на Мурат ІІ [Ottoman_Empire:].

Генадий ІІ – първи патриорх на Констинопол (1454-1464 г.) от управлението на турците [Gennadios-II:].

 

 

Начелници на коне с тамга на Осман І

 

     


Илюстрация № 16

Начелници на коне с тамга на Осман І. Тамга на Кайъ от племето Огуз от късния ХVІ в. и ранния ХVІІ в. [Добрев, Иван: 256]. (Представените знаци се различават и от тамгата на Осман І, и от тамгата на племето Кайъ от Илюстрация № 1. Вероятно конете, на които са били поставени тези начелници, са принадлежали на представители от клана Кайъ.)

 

 

Обсада на Белград

 

  

Илюстрация № 17

Обсада на Белград (1456 г.)  [Добрев, Иван: 285]. (В горния край на вътрешната шатра е изобразена поредица от знак Т.27.а и знак Т.27.б в зигзаг линия.)

 

 

Знак на Османидите върху оръдие

 

  

Илюстрация № 18

Династично-хералдичният знак на Османидите продължава да се слага и по оръжията, подобно на оръдието от времето на султан Сюлейман Законодателя (1520-1566 г.) [Добрев, Иван: 262, 263]. (На ствола на оръдието е изобразена поредица от комбинации от знак Т.21 и знак Т.13 обърнат вариант между рамената на знака.)

Сюлейман I (на турски: Birinci Süleyman, Kanuni Sultan Süleyman, на османки: سليمانا اول‎ — Süleymânevvel), известен също като Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя (Кануни), е 10-ят и най-дълго управлявалият султан на Османската империя - от 1520 г. до 1566 г. [СюлейманI:].

 

 

Обсадата на Виена

  

Илюстрация № 19

Обсадата на Виена (1529 г.), османска илюстрация от ХVІ в. [СюлейманI:]. (На задната шатра вдясно - комбинация от знак Т.27.б и успоредни линии на рамената на знака за енергийно подсилване; известна комбинация.)

 

Полша, ХVІІ-ХVІІІ в.

Илюстрация № 19a

Калпак (гренадирси каскет) и сабя на еничар от гвардията на краля на Полша Август ІІ, 1697-1733 г. [Zugulski 1988: 154]. (В предната част на калпака: поредица от знак Т.27.а един в друг; встрани: знак Т.7; върху ръкохватката на сабята и на канията (горе и долу): поредица от знак Т.27.б един в друг.)

 
 

Съвремие

Потомците на племето Кайъ не забравят своите велики предци. На редица места в съвременна Турция, повече от седем столетия се провеждат всенародни чествания и празненства. Много важна и неделима част от празничната украса е тамгата на родоначалника на племето Кайъ-хан, която се поставя на първо място сред тамгите на всички останали огузо-турски племена [Добрев, Иван: 318, 319].

Три примера:

 

Тамга на родоначалника на племето Кайъ-хан [Добрев, Иван: 318].

 

Илюстрация № 20

 

 

Тамги на родоначалника на племето Кайъ-хан [Добрев, Иван: 318].

 

Илюстрация № 21

 

 

Паметник на Огуз [Добрев, Иван: 319].

 

Илюстрация № 22

 

 

От представеното до тук се вижда колко е силно дискусионна разгледаната тема. Тук ще приведем само още един пример:

 

Илюстрация № 23

Знаци, изсечени върху скала в района на гр. Ерзерум, Североизточна Анатолия, Турция, близо до населеното място Караязи (9-13). Авторът свързва знаците със селджуките и ги датира в ХІІ-ХІІІ в., но не отдава значение на факта, че те са врязани вдясно от скална църква и че до тях има староарменски (т.е. християнски) надпис [Рашев 2008: 27, 30].

 

 

Известни са много използвания на знака IYI на територията на Евразия – хилядолетия пр.н.е., т. е. много преди появата на тюрките. Тук ще покажем само четири примера от използването на знак IYI в България:

 

Илюстрация № 24

Знаци, врязани върху камък от настилката в Дворцовия център, Плиска [Дончева-Петкова, 1980: 11]. Династично-хералдичният знак на прабългарския род Дуло очевидно е издялан и поставен точно там по нареждане на хан Крум (803-814 г.), за да покаже и удостовери неговата принадлежност към рода Дуло [Добрев, Иван: 26]. (В редица източници се утвърждава, че знакът на рода Дуло е „тризъбецът” - тази версия е по-достоверна – знакът на рода Дуло е знак Т.11 и неговите разновидности: Т9, Т.14, Т.15, Т.25, Т.26 и др.)

 

 

Оловен печат

 

Илюстрация № 25

Оловен печат (Плиска?). На лицевата страна е представена птица с клонка, на опакото – кръст, разположен над знака  [Рашев 2008: 27, 28].

 

 

Оловен печат

 

Илюстрация № 26

Оловен печат от Преслав [Рашев 1998: 99-101]. Знакът на династичния прабългарски род Дуло върху оловен печат [Добрев, Иван: 37, 39]. (В редица източници се утвърждава, че знакът на рода Дуло е „тризъбецът” - тази версия е по-достоверна – знакът на рода Дуло е знак Т.11 и неговите разновидности: Т9, Т.14, Т.15, Т.25, Т.26 и др.)

 

 

Пръстен от Мировци

 

Илюстрация № 27

Пръстен от Мировци [Рашев, Рашо 2008: Табло LХХХІІ, 4].

 

 

Използвани знаци:

Т.2, Т.4, Т.5, Т.7, Т.9, Т.11, Т.13, Т.14, Т.17, Т.21, Т.25, Т.27.а, Т.27.б, три точки, „мълния”

 

Обобщение:

Между българите и турците съществува/има същностна връзка. Тя се изразява:

1. Използването на разновидност на знак IYI (Т.17) като знак на тюркския клан Кайъ, ни дава основание да допуснем, че този знак е свързан с водещото племе Огузи в обединението от „тюркски племена” и е принадлежал на първия син на Огуз като наследник на властта.

2. Знакът IYI на племето Кайъ като родов знак е бил използван от българите далеч преди появата на тюрките (виж Илюстрации № 1а и № 1б).

3. Редица изследователи утвърждават тюркския произход на българите. Приведените примери свидетелстват за наличие на връзка между тюрки и българи, но нейната същност се състои в следното: представител на български род с родов знак разновидност на знак Т.17, е обединил 24 рода/племена, получили название тюрки (тюркски племена) и е създал тюркската държава. (За допълнителна информация виж: Томов, Васил.  По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност. София, Зимек-99, 2005.) При това положение дискусията за тюркския произход на българите става безсмислена - по-коректно е да се     говори за българския произход на тюрките.

Едно мнение:

Дамгата IYI се използва от династията Кайъ, от която династия са и Османлийските турци.   Кайъ е наследник на Дуло клан. От Дуло клан произлизат и Селджукските турци [Kurt 2014:].

(Знакът на рода Дуло е разгледан в темата: 3.5.1. Знак-род-Дуло  - http://www.za-balgarite.com/3.5.1.ZnakRodDulo.html)

4. През VІІ хил. пр.н.е. в Мала Азия са ползвали троични знаци – знаци на българите, което означава, че това население е имало български произход. Около VІІ-І в. пр.н.е. в Мала Азия са съществували редица държави, управляващият елит на които е ползвал българки родови знаци – т.е. тяхното население по онова време е било българско/”прототракийско”.

Към момента са представени няколко от тези държави в Древна Мала Азия:

3.5.4. Мизия-1 - Кизик            - http://www.za-balgarite.com/3.5.4.MalaAzia-Mysia-1.html

3.5.4. Мизия-2 - Пергам         - http://www.za-balgarite.com/3.5.4.MalaAzia-Mysia-2.html

3.5.4. Мизия-3 - Абид и др.   - http://www.za-balgarite.com/3.5.4.MalaAzia-Mysia-3.html

3.5.4. Еолия                            - http://www.za-balgarite.com/3.5.4.MA-Aeolis.html

3.5.4. Йония-1                         - http://www.za-balgarite.com/3.5.4.MalaAzia-Ionia-1.html

3.5.4. Понт                               - http://www.za-balgarite.com/3.5.4.MalaAzia-Pont.html

С идването на Селджуците в Мала Азия и завладяването й от Осмаците, геномът на това население за няколко хиляди години не би могъл да се промени, поради което и сега основната част от населението на Мала Азия е свързано с българите; мощното социално въздействие оказва силно въздействие върху съзнанието на хората (известно е, че една лъжа, повторена хиляди пъти започва да изглежда като истина, но тя никога не може да стане истина), но то не е в състояние да промени генетиката;

5. Около осем века след възникването на тюрките, представител на същото това племе Кайъ – Осман І с родов знак IYI, основава Османската държава. От Илюстрация № 13 виждаме, че някои от султаните на Османската империя са използвали същия български владетелски знак, т. е. те са били свързани с българското. Някои резултати от генетични изследвания показват  силна връзка между българи и турци.

6. Предстои сериозно преосмисляне на българската история. Проф. Добрев: Ипсилонът, а и тамгата на племето кайъ нямат аналог сред всички ирански и тюркски тамги. Всичко това никак не е малко и направо ни задължава да се заемем с проучването на този толкова странен феномен, а не да чакаме за пореден път чужденците да ни казват кои сме, какви сме и откъде идем ние българите! [forum.boinaslava:].

7. Налага се преосмисляне на понятието османско владичество/робство – по-точно е да се говори за османо-българско владичество/робство. Очертават се две версии за отношенията между Османска държава и България.

От една страна противопоставянето би могло да се разглежда като противопоставяне между двете религии: ислям – християнство, т.е. на религиозна основа.

От друга страна се очертава нещо по-различно: използваните владетелски/родови знаци по време на Втората българска държава показват/онагледяват принадлежност на Асеневци и на Шишмановци към рода Дуло (за повече подробности виж: 3.5.1.Втора българска държава -  http://www.za-balgarite.com/3.5.1.VtoraBalgDarj.html). Следователно противопоставянето между османци и българи е противопоставяне между владетели от два български рода: български владетелски род с родов знак IYI (османци) и български владетелски род Дуло (знак Т.11 - „тизъбец“). В древната история са известни и други подобни противопоставяния между представители на български владетелски родове: между Македония и Персия и между Монголи  и Волжка България, разгледани в темата: 3.5.91.Връзки-1 -  http://www.za-balgarite.com/3.5.91.Vrazki-1.html

8. Завладяването на България от Османската империя и поставянето на българите в положение на „рая” в продължение на столетия, би следвало да се разглежда като акт на изпълнение на натрупаната карма от българите. (Нашето изследване показва наличие на остри противопоставяния, съпроводени с много човешки жертви, между древни държави, създавани и управлявани от български владетели. Всеки народ има своето място в произтичащите космически процеси на планетата Земя и носи своята отговорност според Космическите закономерности. Тук би следвало да разграничим високото еволюционно ниво на българите и превръщането му в Его при някои български владетели.)

9. Така наречените „турци” в България са преди всичко българи, изповядващи религията Ислям. Добре е известна доброволна и насилствена ислямизация в някои райони на Бългапия; тези общности не биха могли да изчезнат или да се „претопят” и да се превърнат в турци. Това налага промяна на отношението ни към „турците” в България.

(За допълнителна информация виж:

- Вестник ЗА БЪЛГАРИТЕ, бр. 3, 1996. URL: http://www.za-balgarite.com/2.1.3.Vestnik_broj3.html

- По следите на знак „Тангра“. Докосване до същността на българите, София: Зимек-99, 2009, стр. 47-50. URL: http://www.za-balgarite.com/2.5.4.%20Kniga.pdf)

Необходимо е взаимно да си дадем прошка едни на други и да престанем да даваме право на политици и различни външни фактори да ни делят на „българи-християни” и на „турци-мюсюлмани”;

 

Заключение:

Използваните родови/владетелски знаци при Тюрките, Селджуците и Османците, както и населението на Древна Мала Азия (преди идването на Селджуците) показват/онагледяват, същностна връзка между българи и турци.

 

Предложение:

Българската държава би следвало настоятелно да поиска: Турция/турското правителство да предостави/признае/осигури право на българите, които живеят на територията на Турция/Мала Азия да се наричат българи, свободно да говорят своя български език и да развиват свободно своята българска култура.

 

Източници:

Войников 2009: Некоторые протоболгарские символы. URL:

http://iriston.com/books/ALANO-DR-BOLG-PISMO/AL-PBG-P-16.htm

Герб на Иран: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BD

Гийас ад-Дин Кей-Хосров II: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%B9-%D0%A5%D0%BE%D1%81%D1%80%D0%BE%D0%B2_II

Добрев, Иван: Добрев, Иван. Потомък на прабългарския династичен род Дуло основава турската държава. URL: http://bolgnames.com/Images/Osmanids_1.pdf

Дончева-Петкова 1980: Дончева-Петкова, Людмила. Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII-Х в. София, БАН,1980.

Николов 2002: Васил Николов. Раннонеолитна рисувана керамика. София, 2002.

Орхан I: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%85%D0%B0%D0%BD_I

Османска империя: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F

Рашев 1998: Рашев, Рашо. За два оловни печата с рунообразни знаци. Нумизматика и Сфрагистика, кн. V.2, 1998, 98-104.

Рашев 2008: Рашев, Рашо. Още за християнския смисъл на някои „прабългарски” знаци. – Историкии. Шумен, 2008, 25 - 31.

Рашев, Рашо 2008: Рашев, Рашо. Българската езическа култура VІІ-ІХ век. София, 2008. URL: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/R_Rashev_BG_Ezicheska_kultura.pdf

Сельджу́ки: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BA%D0%B8

Селджуци: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%86%D0%B8

Сюлейман I: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D0%BD_I

Aq_Qoyunlu: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Aq_Qoyunlu

Coins of the Sultanate of Rum: URL:

http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Coins_of_the_Sultanate_of_R%C3%BBm

forum.boinaslava: URL: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?10641-I-Y-I-%F2%E0%EC%E3%E0-%ED%E0-%F2%FE%F0%EA%F1%EA%EE%F2%EE-%EF%EB%E5%EC%E5-%EA%E0%E9%FA/page7

Gennadios-II: URL: http://www.britannica.com/EBchecked/topic/229190/Gennadios-II-Scholarios

Görgünay 2001: Görgünay-Kırzıoğlu, Neriman. Altaylardan Tunaboyuna Türk Dünyası’nda ortak yanışlar (Motifler). Ankara: Kültür Bakanlığı, 2001.

Görgünay 2002: Görgünay, Neriman. Oğuz damgaları ve Göktürk haflerinin el sanatlarımızdaki izleri. Ankara: Kültür Bakanlığı, 2002.

Google.ru_tamgi: URL: https://www.google.ru/search?q=%D0%9E%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD+%D0%86+%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B3%D0%B0&newwindow=1&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=ekGAU82DA4Ss0QW30YBQ&ved=0CC4QsAQ&biw=1001&bih=601#facrc=_&imgdii=Xl8z0Rh2eZINaM%3A%3BJilnYgHJPqV_JM%3BXl8z0Rh2eZINaM%3A&imgrc=Xl8z0Rh2eZINaM%253A%3Bp50bffAJxhWL_M%3Bhttp%253A%252F%252Fcontent.foto.mail.ru%252Fmail%252Fy-logic%252F_blogs%252Fi-659.jpg%3Bhttp%253A%252F%252Fmy.mail.ru%252Fcommunity%252Fworld_genealogy%252Fjournal%3B444%3B546

Kurt 2014: Subeyi Kurt. URL: http://www.pomak.eu/board/index.php?topic=4812.235;wap2

l'arméeTurque: URL :  http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b2000133k/f114.item

Lion_and_Sun: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Lion_and_Sun

macedoniantruth.org-IYI: URL: http://www.macedoniantruth.org/forum/showthread.php?p=97900#oogleto:http://img691.imageshack.us/img691/2518/vlcsnap2011022500h22m34.jpg

Nova_Zagora_32: URL: http://prarodinata.blog.bg/history/2012/11/12/iyi-hiliadoletnata-istoriia-na-nai-bylgarskiia-znak-po-nashi.1019587

Osman I: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Osman_I

osmanli-kayi-damga:URL:

http://www.memleket.com.tr/osmanli-kayi-degilse-bu-damga-niye-48843h.htm

Ottoman_Empire: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Ottoman_Empire

Sultanate_of_Rum: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Sultanate_of_Rum

wildwinds Alexander III: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/macedonia/kings/alexander_III/

Zugulski 1988: Zdrislaw Zugulski jun., Henryk Wielecki. Polski mundir wojskowy. Krajowa Agencja Wydawnicza Krakowie, 1988.

 Назад към:  Начало  или  Съдържание