Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.24. Кушанска империя - І-ІV в.

 

         Анотация

         Представени са 35 илюстрации, чрез които се опитваме да разкрием отношението на владетелите на Кушанската империя към разновидност Т.11 - знак на роза Дуло. Монограмът при Вима Токту и Сотер Мегас свидетелства, че тези императори са съзнавали принадлежността си към рода Дуло. За следващите поколения императори е по-вероятно приемането на рода Дуло като спомен, а чрез обожествяването на знак Т.11 наблюдаваме обожествяване на рода Дуло и самообожествяване на самите императори.

 

 

         На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в книгите: "Тангра" - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак "Тангра". Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак "Тангра". Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак "Тангра" и по-специално по следите на разновидност Т.11 - владетелски знак на рода Дуло, да получим възможност за докосване до някои страни от историята на Кушанката империя.

 

 

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

         Кушанска империя

         Съществува голямо разнообразие от мнения по отношение на Кушанската империя. Тук ще представим някои от тях, които се отнасят до разработваната тема.

         Кушанската империя е възникнала около н.е. повече от сто години след разгрома на Бактрия, разпаднала се на отделни княжества. Едно от тези княжества в Бактрия, възглавявано от рода (племето) на кушаните, става ядрото на Кушанската империя. В периода на своя разцвет тя е включвала значителна част от териториите на  съвременните Средна Азия, Афганистан, Пакистан, Сев. Индия и може би Синцзян. Разцветът на Кушан се свързва с управлението на най-известния цар на кушаните - Канишка и неговия син Хувишка. Упадъкът на царството е около средата на ІІІ в. Историята на Кушанското царство през ІV век все още е недостатъчно ясна [БСЭ, т. 14, с. 64].

 

Кушанска империя

Илюстрация № 1.

Кушанска империя [Kushan:] при Канишка.

Произход на кушаните

Кушаните са потомци на народите, наричани от китайците юечжи, които идват в Средна Азия към 165 г. пр. Хр. отстъпвайки под натиска на хуните от Монголия. Към 130 г. пр. Хр. те нахлуват на юг, на територията на днешен Северен Афганистан, под натиска на васалните на хуните усуни, които заемат територията на Джетису (Седморечието, дн. Югоизточен Казахстан). През 1 век пр. Хр. юечжите се разпадат на различни племена, основното от които са кушаните, живеещи в Бактрия (дн. Северен Афганистан). Те образуват различни малки по територия и продължителност на съществуването държавици. Обединение и възход Към 0 г. кушанските племена са обединени от Куджула Кадфиз I. Той управлява до към 30 г. като завладява територията на Бактрия, днешен Таджикистан и Южен Узбекистан. Между 30 и 80 г. управлява Вима Кадфиз. Кушаните нахлуват в Индия и завладяват териториите на днешен Пакистан.Наследник на Вима Кадфиз е Куджула Кадфиз II, управлявал между 80 и 96 г. Към 80 г. той разгромява съществуващата на територията на Централен и Южен Афганистан и Белуджистан Индо-Партска държава и присъединява земите й към своите. Към 80 г. Кушан вече е световна империя и за нея има описания в римски и китайски източници. В началото на 90-те години на първи век кушанските армии отразяват натиска на китайските армии на Бан Чао в Източен Туркестан. Апогей, най-голяма мощ и величие кушанската държава достига при управлението на Канишка I - 96-128 г. Неговите армии нахлуват в Източен Туркестан и завладяват Кашгар и Хотан, като достигат ез. Лоб Нор. Източен Хан са принудени да признаят кушанското превъзходство в Средна Азия.На запад кушанското оръжие надделява и срещу Партската империя. Присъединен е Хорезм (дн. Западен Узбекистан) и земите на дн. Туркмения, без южните части. На юг кушанските армии навлизат дълбоко в Индия, като достигат чак до Паталипутра. Териториите на днешните индийски щати Пенджаб, Харяна, Утар Прадеш, Кашмир и Северен Раджастхан са включени в земите на Кушан. Държавата на саките, в днешен Гуджарат и Южен Раджастхан се признава за васал на Кушан. Към 120 г. Кушанската империя заема територия от 3,5 млн. кв. км. и има население от 18 млн. или близо 10% от световното население (в сегашен мащаб това биха били 650 млн. души).

Официалната религия е будизмът. Символ на подкрепата на кушанските владетели към будизма са двете огромни статуи на Буда (35 и 53 метра), издигнати близо до Бамиан, в Центр. Афганистан (те бяха варварски разрушени от талибаните). Предимство се дава на индийските територии на империята, като най-гъстонаселени и богати. Столицата е преместена от Бактрия в Пурушапура (дн. Пешавар). Годините между 126 и 225 са години на стабилно могъщество на Кушан, като една от великите световни държави, държаща под контрола си основната част от пътя на коприната и участваща активно в международния стокообмен. Не са отбелязани особено големи сблъсъци в никое от направленията, изключая известни конфликти с централно-индийската империя Сатавахана, в които обаче основно участват кушанските васали - саките. Кушанската династия постепенно се индианизира.

Упадък - след 225 г. Кушан навлиза в период на вътрешни размирици. Държавата се разпада на две части - индийска и средноазиатска. През 40-те години от запад мощно нахлуват армиите на Шапур I от нововъздигащата се персийска династия на Сасанидите. Кушан губи земите на дн. Туркменистан, Белуджистан и Западен Афганистан. На изток кушанската слабост има за резултат откъсване на саките от кушанско влияние и загуба на централноиндийските територии. Самият Кушан се признава за васал на персите. След 260 г. ангажиментите на Персия на запад дават възможност на Кушан да поеме дъх и да се освободи от васалитета си. След 270 г. обаче са загубени и останалите индийски територии. Под кушанска власт остават единствено Кашмир и северен Пакистан.

Край и свършек - Кушан съществува в намален вид до към 360 г., когато армиите на великия персийски владетел Шапур II я завладяват. Бившите територии на Кушан запазват известна автономия под персийска власт, под властта на управител от рода на владетелите, наречен кушаншах. Към 380 г. от североизток се появяват ефталитите, а към 410 г. от север навлизат кидаритие. Кушан изчезва окончателно от историята, въпреки че по-късно владетелите на огромната ефталитска държава се титулуват и като наследници на величието на Кушан, а в администрацията на държавния им апарат основна роля играят хора от кушански произход [Kushan:].

Още три мнения:

1. За отношенията между хуни и кушани, владетелите на които вероятно принадлежат към рода Дуло, може да се съди от следния текст:

- от началото на V в. пр.н.е. в китайски хроники се появяват сведения за западните арийци-кушани;

- ІV в. пр.н.е. кушаните се появяват на китайската граница;

- в края на ІІІ в. пр.н.е. хуните губят голяма част от своите позиции на запад, където кушаните чрез победоносно настъпление стигат до Алашан;

- 213 г. пр.н.е. – хегемония на кушаните на запад;

- 208 г. пр.н.е. – победа на хуните над кушаните;

- 197 г. пр.н.е. – ожесточена война на кушаните с хуните;

- 181 г. пр.н.е. – упорита война на хуните с кушаните;

- 177 г. пр.н.е. – кушаните са разбити от хуните; хуните завладяват всички княжества от Източен Теркестан, Усун и земите на кяните;

- 165 г. пр.н.е. – пълна победа на хуните над кушаните. Кушанските отстъпват зад Западен Тяншан. Кушаните завладяват Бактрия [Кушанско царство:].

2. Нумизматично е фиксирана титулатурата на кушанските царе - "Javuga/Kusanajavugasa" - сравни с българската титла "KANAСYBIГI";

…специално отбелязаните от Д. Димитров некрополи в Бешкетската долина (II-I в. пр. Р. Х.) по поречието на р. Кафирниган - десен приток на р. Аму-Даря и особено Бабашовския некропол (I в. пр.Р.Х. - III в. сл.Р.Х.) разположен недалеч от Бишкетската долина. От разкопаните 150 гроба - 108(72%) са ямни и 29(19%) нишови. Нишовите са със западна ориентация, а ямните със северна. Трупополагането е по гръб с обтегнати крайници и с над 50% изкуствена деформация на черепите. Беден инвентар, най-често състоящ се от 1-2 глинени съда. Погребаните са били европеиди мезобрахикрани със слабо изразена монголоидност [Димитров Д., Цит. съч., с. 64]. Археологически некрополът е идентичен с Девненския у нас, а гроб № 91 от "Девня-1" е почти копие на бабашовските. В него време там се установяват големите юечжи при това точно на десния бряг на р. Аму-Даря основават центъра на Кушанското царство. Също на десния бряг на р. Аму-Даря в района на скалните комплекси Кара-Тюбе и Челпик са открити знаци с преки аналози в българския ранносредновековен знаков материал. Между тях е и най-разпространения български знак, сигурен белег за българско присъствие - ипсилона "Y". Типичен за българите знаков материал е открит и в керамиката от Кангюи, а тамгите естествено се вписват в използуваните като родова символика от масагето-сармато-аланските племена знаци [Виж Георгиев П., Знак-идеограма от Плиска, сп. Векове, кн. 1/1978 г., с. 66-68.Също - Толстов С. П., По следам древнехорезмийской цивилизации, М., 1948 г., с. 82-83]. За сходствата между кушанската керамика и тази от късносарматския период в Европа вече стана дума. При изследване на въоръжението в Източен Туркистан (III-IV в. сл. Р. Х.) археолозите намират аналогия между откритите колчани и колчаните от Перещепино [AtStamatov:].

3. Има и доста по-различни мнения - едно от тях::

Кушани са сакски номадски племена, от източноирански произход, нахлули в Средна Азия между 140130 пр.н.е. от север и завладели остатъците от гръко-бактрийските царства в района. Първоначално били известни под общото наименование саки. Етнонима "кушани" става известен от монетите на един от техните управители – Герай и вероятно е събирателен [Кушани:].

Съществуват различни мнения за годините на управление на владетелите на Кушанската империя. Представяме две от тях:

Герай (1-30 г.), перви владетел (под вопрос)

(1) Куджула Кадфис (Кадфис I) (30-80 г.)

Вима Такто (80-105 г.) Велик Спасител (Сотер Мегас)

(2) Вима Кадфис (105-127 г.) перви велик император на Кушан

(3) Канишка I (127-147 г.)

(4) Васишка (151-155 г.)

(5) Хувишка (155-187 г.)

(6) Васудева I (191-225 г.), последен Велик Император

Канишка II (226-240 г.)

Васишка (240-250 г.)

Канишка III (255-275 г.)

Васудева II (290-310 г.)

Чху (310?-325? г.)

Шака I (325-345 г.)

Кипунада (350-375 г.)

(1) Куджала Кадфиз 10-60 г.

Вима Такто, (60-80 г.)

(2)Вима Кадфиз (80-115 г.)

(3)Канишка I (115-137 г.)

(5) Хувишка (137-155 г.)

(4) Васишка I (155-163 г.)

Канишка ІІ (163-180 г.)

(6) Васишка ІІ (Васудэва) (180-233 г.)

Канишка ІІІ (230-250 г.)

Васудева ІІ и Васишка (250-260 г.)

Васудева ІІ (260-300 г.)

Шака (300-330 г.)

Гадахара (320-350 г.)

Ксандеш (335-336 г.)

Кипанада (330-360 г.)

Кидара (360-380 г.

Яхудея (3 в., 4в.? - неизвестна датировка) [Царе Кушан:].

Знаци на владетелите на Кушанската империя

Илюстрация № 2.

Знаци (дамги) на Кушаните (K. Janichen, Bildzeichen der koniglichen Hoheit…; С. П. Толстов. Из предистории Руси; его же. Древний Хорезм…) [Драчук 1975: Таблица ХХVІІ, Рис. 2].

Първият знак на Каниска (№ 1) е Т.11 (знак на рода Дуло), а при следващите преобладават с четири рамена, което вероятно сведетелства за внесена допълнителна материалност в Кушанската империя. 

Сравни долната част на знак № 1 с Меровинги, Лангобарди, Херсонес и долната част на знак № 22 с Волжка България.

Куджула Кадфиз, 20(30)-80 г.

Илюстрация № 3.

Лице: Надпис: Кудхуда Кадфиз, владетел на Кушан.

Гръб: Надпис: KHUSHANA YAUASA KAPHASA SACHA DHARMATIDASA (Кудхуда Кадфиз владетел на Кушан, Благочестиви) [Кадфиз І:]. (Вляво комбинация от Т.13 и Т.25 в края на всяко рамо.)

Куджула Кадфиз/Вестител, около 30-80 г.

Илюстрация № 4.

Лице: Бюст.

Гръб: Император на кон, богиня Nike го овенчава с венец; гръцки надпис [KKadphis: 2836].

Куджула Кадфиз, около 30-80 г.

Илюстрация № 5.

Лице: Бюст с диадема, наподобява Хермес, гръцки надпис. (Яката на бюста е изобразена чрез „мълния” – сдвоен знак Т.11.)

Гръб: Херкулес прав, държи тояга и лъвска кожа, надпис Kharosthi [KKadphis: 2844].

Още един вариант.

Куджула Кадфиз, около 30-80 г.

Илюстрация № 6.

Лице: Бюст с диадема, наподобява Хермес, гръцки надпис. (Яката на бюста е изобразена чрез „мълния” – сдвоен знак Т.11.)

Гръб: Херкулес прав, държи тояга и лъвска кожа, надпис Kharosthi [KKadphis: B6.2].

Уточнение:

Монети на Куджула Кадфиз, около 30-80 г.

1. Върху достъпните ни в Интернет изображения на монети, свързани с името Кудхуда Кадфиз, не са показани троични знаци като владетелски знак. Комбинация от троични знаци се вижда само върху гърба на монета на Илюстрация № 3.

2. Изображението на гърба на монетата на Илюстрация № 4 - богиня Nike увенчава царя с венец, е използвана и в други древни държави; тази сцена позволява да се направи връзка между владетели на държави, отдалечени във времето и пространството.

3. Изобразяването на „мълния” като яка на бюста на лицето на монетата на Илюстрация № 5  и Илюстрация № 6 позволява да се направи връзка между владетелите на различни държави (Египет), отдалечени във времето и пространството.

Да обърнем внимание на следните две версии:

Според едната, Кудхуда Кадфиз не е произвеждал собствени монети, но по негово време е било пуснато огромно количество медни монети от името на цар Сотер Мегас, от които до нашата съвременност са се съхранили десетки хиляди. Нещо повече – те са били в обръщение в Авганистан и през ХХ в. Предполага се, че Кудхуда Кадфиз си е присвоил тази титла (Велик Освободител) [Кадфиз І:].

Според другата, Вима Такто или Вима Такту е бил кушански цар през 80-90 г. Той е споменат в Китайските исторически хроники наHou Hanshu във връзка с неговия баща Кудхуда Кадфиз [Vima_Takto:].

Последователно показваме четири монети на Вима Такто и две на Сотер Мегас.

Вима Такто, псевдоним Сотер Мегас (Велик Освободител), 80-90 г., бронз.

Илюстрация № 7

Лице: Бюст на Вима Такто, с гръцка царска шапка с лента и с лъчи, държи скиптър, тризъбец зад него. (Тризъбецът е комбинация от Т.11 с напречна черта (Т.4) и кръг.)

Гръб: Император възседнал кон с гръцка царска шапка с лента и с лъчи, държи скиптър. Тризъбец; повреден надпис на гръцки ΒΑΣΙΛΕΥ ΒΑΣΙΛΕΥΩΝ ΣΩΤΗΡ ΜΕΓΑΣ (Цар на царете, Велик Освоботител) [Vima_Takto:]. (Тризъбецът е комбинация от Т.11 с напречна черта (Т.4) и кръг.)

Вима Такто

Илюстрация № 8

Друга бронзова монета на Вима Такто [Vima_Takto:]. (Тризъбецът е комбинация от Т.11 с напречна черта (Т.4) и кръг.).

Илюстрация№ 8.

Другабронзова монета на Вима Такто [Vima_Takto:].(Тризъбецът е комбинация от Т.11 с напречна черта (Т.4) и кръг.).

Сотер Мегас, император на Кушан, дата около 55-105 г.

Илюстрация№ 9.

Лице: Бюст с диадема държащ скиптър. (Тризъбец катокомбинация от Т.11 с напречна черта (Т.4) и кръг.)

Гръб: Конник държащ камшик. Гръцки надпис с преводЦар на церете, Велик Спасител [ancientimports.com: 18518]. (Тризъбец катокомбинация от Т.11 с напречна черта (Т.4) и кръг.)

Сотер Мегас на Кушаните, дата 78-110 г.

Илюстрация№ 10.

Лице: Бюст, държащ скиптър. (Тризъбец катокомбинация от Т.11 с напречна черта (Т.4) и кръг.)

Гръб: Конник [ancientimports.com: 21343].(Тризъбец като комбинация от Т.11 с напречна черта(Т.4) и кръг.)

Сотер Мегас, Кушанска империя, дата 55-105 г.

Илюстрация№ 11.

Лице: Бюстс диадема, държи скиптър

Гръб: Император на кон, дамга пред него [ancientimports.com: 23658]. (Тризъбец катокомбинация от Т.11 с напречна черта (Т.4) и кръг.)

Сотер Мегас, Кушанска империя, дата 80-100 г., бронз.

Илюстрация№ 12.

Лице: Бюст с диадема, държи скиптър. (Тризъбец катокомбинация от Т.11 с напречна черта (Т.4) и кръг.)

Гръб: Император на кон, дамга пред него [ancientimports.com: 23673]. (Тризъбец катокомбинация от Т.11 с напречна черта (Т.4) и кръг.)

Вима Кадфиз, Кушанскаимперия, дата 105-130 г.

Илюстрация№ 13.

Лице: Император прав, тризъбец вляво. (Комбинация от Т.11 с четири рамена и сложна фигура с Т.28.)

Гръб: Шиваправ пред бик [ancientimports.com:21375].

Вима Кадфиз, първи велик кушански император, 80-103 г.

Илюстрация№ 14.

Лице: Туловище на император с корона и диадема,държащ тояга и остен за слон, гръцки надпис: King Vima Kadphises. (Върху предмета в дясната ръка - Т.27.а един вдруг; емблемата зад главата - комбинация от Т.11 с четири рамена и сложна фигура с Т.28.)

Гръб:Шива прав с пенис, държащ тризъбец и кожа на елен; надпис на Kharoshti език: Vima Kathphishasa tratara [Vima-Kadphises:3004]. (В дясната си ръка държи Тризъбец на Шива съссекира; вляво – емблема/комбинацияот Т.11 с четири рамена и сложна фигура с Т.28; вдясно -символ нандипада.)

Нандипада(nandipada) – тризъбец върху кръг. Вбудизма кръгът символизира Дхарма (Dharma), а тризъбецът - триратна (triratna) или  „Трите истински скъпоценности” – Буда,Дхарма и Самгха [nandipada:].

Вима Кадфиз, монета отпървата четвърт на ІІ в., злато.

Илюстрация№ 15.

Лице: Глава на император с корона и диадема в рамка на прозорец; гръцки надпис: Цар Вима Кадфиз (King Vima Kadphises).

Гръб: Тризъбец на Шива със секира, дамга вляво, символнандипада вдясно

[Vima-Kadphises:3005]. (Тризъбецът със секира завършва от двете си страни със знак Т.11;повтарят се ембемите от Илюстрация № 14.)

Вима Кадфиз, монета отпървата четвърт на ІІ в.

Илюстрация№ 16.

Лице:Император прав, прави жертвоприношение на олтара, топор, дамга и тризъбец съссекира в полето, надпис: BACIΛEYC BACIΛEWN CWTHP MEΓAC OOHMO KAΔΦICH (Вдясно- комбинация от Т.11 с четири рамена и сложнафигура с Т.28.)

Гръб:Шива прав, държи тризъбец и кожа на елен, бик Нанди, рамка от маниста [Vima-Kadphises: 3006].(Вляво комбинация от Т.25 и кръг - символ нандипада.)

Нанди – бик, който Шива язди;пазител на портата на Шива и Парвати в митологията Хинду [Nandi:].

Канишка (Каниска), 78-123 г. [БСЭ, т. 11, с. 328].

Кушанска монета с изображения на Канишка І и Буда. Злато.

Илюстрация № 17.

Лице: Надпис: Крал на кралете. Канишка Кушаните.

Гръб: Надпис: Буда и монограм на Каниска вдясно [Kanishka:]. (Комбинация от Т.11 с четири рамена и сложна фигура с Т.28; знак Т.27.а един в друг е изобразен по краката на фигурите от двете страни за монетата; на лицето на монетата - знак Т.27.а на кръста на дрехата и на ръкава на лявата ръка; Т.27.б върху полите на дрехата.)

 

 

Кушанска монета с изображения на Канишка І и на Хелиос. Злато.

Илюстрация № 18.

Лице: Надпис: Канишка, крал на кралете.

Гръб: Надпис: Хелиос, монограм на Канишка вляво [Kanishka:]. (Комбинация от Т.11 с четири рамена и сложна фигура с Т.28.)

Канишка, Император на Кушан, дата 130-158 г.

Илюстрация № 19.

Лице: Император прав до олтар, държи тризъбец

Гръб: Шива прав с четири ръце, държи тризъбец [ancientimports.com: 21377]. (Вляво комбинация от Т.11 с четири рамена и сложна фигура с Т.28.)

Канишка, дата: 128-150 г.

Илюстрация № 20.

Лице: Император с корона и диадема, държи скиптър и прави жертвоприношение на олтар, Бактрийски надпис наоколо: Император Канишка, дамга вляво. (Дамгата е Т.11 с четири рамена и хоризонтална линия.)

Гръб: Лунарно божество Мао прав, държи сабя и благославя с протегната ръка, лунен сърп зад рамената, вдясно Бактрийски надпис: MAO, дамга вляво [Kanishka I: 3155]. (Дамгата вляво е комбинация от Т.11 с четири рамена и сложна фигура със знак Т.28.)

 

Хувишка,155-189 г. [Huvishka:].

Монетите на Хувишка са много и разнообразни. Göbl идентифицира 25 различни изображения на лицевата страна на златните монети и 25 божества на обратната страна [Huvishka:].

Тук показваме три монети, чрез които се виждат основните използвани варианти за изобразяване на монограма (емблемата) на Хувишка:

- Илюстрация № 21. Вероятно това е основното изображение – знак Т.11 с четири рамена, под него – хоризонтална линия и Т.14 с две къси наклонени чертички;

- Илюстрация № 22. Изображение, при което под Т.11 остава Т.14 с двете къси дъгички; необходимо е да се отбележи, че при Кушаните се е практикувало съкръщаване на надписи върху монетите – вероятно и при изобразяване на знака им;

- Илюстрация № 23. Изображение, при което най-долната част на знака е Т.13 с две къси чертички,

Хувишка, 155-189 г., бронз [Huvishka:].

Илюстрация № 21.

Лице: Ездач на слон, надпис.

Гръб: Лунарно божество Мао [Huvishka: 3275].

 

 

Хувишка, 126-164 г., император на Кушан след смъртта на Канишка

Илюстрация № 22.

Лице: Канишка язди слон; надпис на кушански език с гръцки букви: Цар на царете , Хувишка Кушан (Върхът на копието е стилизиран знак Т.2; опашката на слона наподобява Т.6.)

Гръб: Гръцкия бог Херакъл с шапка от лъвска кожа, държи тояга в дясната си ръка и кратуна в лявата. Гръцки надпис „Херакъл”. Монограм („дамга”) вляво [wiki/Huvishka:].

Хувишка, 155-189 г., злато [Huvishka:].

Илюстрация № 23.

Лице: Бюст на императора, надпис (Отпред на короната е поставен знак наподобяващ Т.28; на върха на скиптъра – усложнен вариант на Т.2; на лявата ръка върху лентата е изобразена поредица от кръг с точка.)

Гръб: Слънчево божество Митра [Huvishka: G250]. (Вляво емблема.)

Васудева І (Vasudeva I), наследява Хувишка, 189/195-225 г., злато, дата: 200-225 г.

 

Илюстрация № 24.

Лице: Император с корона и диадема, с ореол, държи тризъбец и прави жертвоприношение на олтар, втори тризъбец над олтара, Бактрийски надпис наоколо. (Над олтара "тризъбецът" е изобразен чрез Т.11, а в лявата ръка - знак Т.9.)

Гръб: Шива с две ръце, държи тризъбец и диадема, бик Nandi , бактрийски надпис вляво, дамга вдясно [Vasudeva-I: G09]. ("Тризъбецът" в лявата ръка на Шива  - знак Т.11; дамгата е комбинация от Т.11, хоризонтална линия и комбинация от Т.27.б и Т.27.б с широката част един към друг с докосващи се рамена във вертикален план (в други монети тази комбинация е във вид на "А") - сравни с Франция.)

 

 

Канишка ІІ, 227-247 г., император на Кушан, дата: 227-247, монетарница вероятно Peshawar, злато.

Илюстрация № 25.

Лице: Император прав, извършва жертвоприношение на олтар, бактрийски надпис („Тризъбец” - Т.11, над олтара вляво, „тризъбец” - Т.11 - знак на рода Дуло, в лявата ръка; комбинация от Т.25 и кръг - символ Нандипада вдясно.)

Гръб: Оешо (Шива) с бик Nandi [kanishka2:]. (Шива с „тризъбец” - Т.11, в лявата ръка; комбинация от знак Т.11 с четири рамена, под него хоризонтална линия и комбинация от Т.27.б и Т.27.а. във вид на „А”.)

Васишка (Vasishka), наследява Канишка ІІ; баща на Канишка ІІІ, вероятно 247-165 г., злато.

Илюстрация № 26.

Лице: Император с корона и диадема, държи знаме и извършва жертвоприношение на олтар, втори тризъбец над олтара, бактрийски надпис наоколо; Δ вдясно, thaмежду краката на Брахми писменост, pa на Kharoshthi писменост вляво. („тризъбец” в дясната ръка – Т.11, „тризъбец” над олтара - Т.9.)

Гръб: Бактрийската богиня Ardochsho на трон, държи диадема и Рог на изобилието, Бактрийски надпис вдясно, Брахми tha горе вдясно, дамга вляво [Vasishka:]. (Дамгата е изобразена чрез знак Т.26 с четири рамена и комбинация от Т.27.б и Т.27.а във вид на „А”.)

Kharoshthi е древна индийска писмена система от ІІІ до ІV в. Пишело се е отдясно наляво и използвана при Gandhari и Санскрит [Kharoshthi:].

Васишка (Vasishka), наследява Канишка ІІ; баща на Канишка ІІІ, вероятно 247-165 г., злато.

 

Илюстрация № 27.

Лице: Император с корона и диадема, държи знаме и извършва жертвоприношение на олтар, втори тризъбец над олтара, бактрийски надпис наоколо; вдясно chhu на Брахми писменност, tha между краката, vai вляво. ("тризъбец" в дясната ръка - знак Т.11, "тризъбец" над олтара - знак Т.11 или знак Т.9.)

 Гръб: Бактрийската богиня Ardochsho на трон, държи диадема и Рог на изобилието; бактрийски надпис вдясно, tha на Брахми горе дясно, тамта вляво [Vasishka:]. (Дамгата е изобразена чрез знак Т.26 с четири рамена, под него хоризонтална линия и комбинация от Т.27.б и Т.27.а един срещу друг с широката си част с докосващи се рамена във вертикален план - сравни с Франция.)

 

 

Васишка (Vasishka), наследява Канишка ІІ; баща на Канишка ІІІ, вероятно 247-165 г., злато.

Илюстрация № 28.

Лице: Император с корона и диадема, държи тризъбец и извършва жертвоприношение на олтар, втори тризъбец над олтара, бактрийски надпис наоколо,  Брахми букви: ra da вдясно, gho или yo между краката. („Тризъбецът” и в едната, и в другата ръка – Т.11.)

Гръб: Двурък Шива, държи тризъбец и диадема, бик Nandi вляво, Бактрийски надпис вдясно, дамга вляво [Vasishka:]. (Тризъбецът е изобразен чрез знак Т.11, а дамгата – чрез Т.26 с четири рамена, под него части от хоризонтална линия и комбинация от Т.27.б и Т.27.а един срещу друг с широката си част с докосващи се рамена в хоризонтален план – сравни с Франция.)

Васудева ІІ (Vasudeva II), наследява Канишка ІІІ, 275-300 г. [vasudeva2:]

Илюстрация № 29.

Лице: Император с корона и диадема, с ореол, държи тризъбец и прави жертвоприношение на олтар, Бактрийски надпис наоколо, допълнително Брахми букви: ra da вдясно, gho или yo между краката, ga вляво. („Тризъбец” в дясната ръка и над олтара - Т.11; „тризъбец” в лявата ръка – Т.11 или Т.9.)

Гръб: Шива с две ръце прав, държи тризъбец и диадема, бик Nandi вляво отзад, Бактрийски букви вдясно, дамга вляво [Vasudeva2: G633]. (Шива държи тризъбец – Т.11; дамгата е изобразена чрез знак Т.26 с четири рамена, под него хоризонтална линия и комбинация от Т.27.б и Т.27.а един срещу друг с широката си част с докосващи се рамена в хоризонтален план - сравни с Франция.)

Yaudheya, Кушан, ІІІ в.

Илюстрация № 30.

Лице: Бог Karttikeya, паун в краката

Гръб: Yaudheya прав с ръка на хълбок [ancientimports: Yaudheya].

Karttikeya е по-малкия син на Шива и Парвати, божество на войната  [Karttikeya:].

 

 

Шака (Shaka), средата на ІV в.

Илюстрация № 31.

Лице: Император с корона и диадема, ореол, държи знаме и извършва жертвоприношение на олтар, повреден Бактрийски надпис наоколо, Брахми надпис: Shaka вдясно, pa под ръката. („Тризъбец” в дясната ръка и над олтара - Т.11; „тризъбец” в лявата ръка – Т.11 или Т.9.)

Гръб: Богиня Ardochsho на трон, държи диадема и Рог на изобилието, Бактрийски надпис вдясно, дамга вляво [Shaka: G581]. (дамгата е изобразена чрез знак Т.26 с четири рамена, под него хоризонтална линия и комбинация от Т.27.б и Т.27.а един срещу друг във вид на „А”.)

Mahi, късен ІV в.

Илюстрация № 32.

Лице: Император с корона и диадема, ореол, държи знаме и извършва жертвоприношение на олтар, повреден Бактрийски надпис наоколо, Брахми надпис: Mahi вдясно, mi под ръката. („Тризъбец” в дясната ръка и над олтара - Т.11; „тризъбец” в лявата ръка – Т.11 или Т.9.)

Гръб: Богиня Ardochsho на трон, държи диадема и Рог на изобилието, повреден Бактрийски надпис вдясно, дамга вляво [Kipanadha:: G582].  (Дамгата е изобразена чрез знак Т.26 с четири рамена, под него хоризонтална линия и комбинация от Т.27.б и Т.27.а един срещу друг във вид на „А”.)

Кушански печат с иранското божество.

Илюстрация № 33.

Кушанският печат от Карнелин (тигрово око) представя иранското божество Адшо (Adsho) със символа triratana вляво и монограма на Кушанската династия вдясно. Божеството използва стреме [Kanishka:]. (Символът triratana вляво е комбинация от Т.26 и кръг (виж знаци № 27 и № 32 от таблицата в началото); монограмът на Кушанската династия вдясно е комбинация от знак Т.11 с четири рамена, две дъги (на други места е хоризонтална линия) и Т.14 - все пак е необходимо да отчитаме, че това е съвременна интерпретация на този монограм)

Triratana е ранен Будистки символ, датиращ от около ІІ в. пр.н.е. Оригиналният Triratana се състои от три части (отдолу нагоре):

- лотосов цвят с кръг;

- диамантен жезъл;

- символ с три разклонения, символизиращи трите скъпоценности на Будизма: Buddha, Dharma и Sangha [Triratana:]. (Сравни с текста Нандапада към Илюстрация № 14.)

Няколко примера за използване и на други троични знаци:

Илюстрация № 34.

Каниска. Ковчеже. Британски музей. [Kanishka:]. (Върху капака на ковчежето са изобразени знаци Т.2 и Т.13.)

Илюстрация № 35.

Реликви (мощи) на Буда от ступа на Каниска в Пешавар, Пакистан [Kanishka:]. (В основата на пирамидалната конструкция е изобразен „W” – комбинация от два знака Т.27.а с допрени рамена – спомен за тази комбинация е запазен в немския език, където буквата „W” има значение на двойно „V”).

Илюстрация № 36.

Медна монета от Таримската котловина, І-ІІ в.

Лице: Китайски йероглиф: LUH () TCHU TSIEN "Six tchu (of) money" (Наподобява разновидност Т.13 обърнат вариант с хоризонтална линия (както при Т.4.)

Гръб: Изображение на кон [Kanishka:]. (По онова време са били използвани български троични знаци, които са преминали в китайската йероглифика.)

 

         Обобщения

         1. Върху представените Илюстрации наблюдаваме използването на следните разновидности на знак "Тангра": Т.2, Т.6, Т.11, Т.13, Т.25, Т.28, Т.27.а, Т.27.б, "мълния" като комбинация от два противоположно разположени сдвоени знака Т.11; няколко комбинации между Т.27.б и Т.27.а: във вид на "А", с еднаква големина на знаците с докосващи се рамена от към широката част във хоризонтален и във вертикален план (по-късно тази комбинация виждаме като емблема на автомобилите "Рено" - виж Франция).

         2. Владетелите от династията на Кушаните ползват монограми в продължение на три века - от Вима Токту (І в.) до Mahi (ІV в.). Монограмът на Вима Токту е комбинация от разновидност Т.11 (знак на рода Дуло), пресечен с хоризонтална линия (както при Т.4) и кръг. Същият Монограм се запазва и при Сотер Мегас. От следващия владетел - Вима Кадфиз се въвежда четвърто рамо в Т.11, което приемаме като внасяне на допълнителна материалност; кръгът се модифицира до разновидност Т.14, а вертикалната линия или се запазва, или изчезва, или се заменя с къси чертички (дъгички). Внасянето на допълнителна материалност се потвърждава още от стремежа на императорите да се самообожествяват (виж по-долу).

         3. Монограмът при Вима Токту и Сотер Мегас свидетелства, че тези императори са съзнавали принадлежността си към рода Дуло. За следващите поколения владетели това не може да се твърди - по скоро при тях вероятно родът Дуло, от една страна, се запазва като спомен, а от друга - чрез обожествяването на знак Т.11, се е обожествява и самия род Дуло.

         4. Интересно е използването на (отношението към) разновидност Т.11 (знак на рода Дуло):

         4.1. Във вид на "тризъбец":

- веднъж го виждаме на обратната страна на монетите като скиптър в ръцете на различни богове, т. е. той е атрибут на боговете (може да се разглежда като обожествяване на рода Дуло);

- друг път е поставен на олтара върху лицевата страна на монетите - естествено е да се приеме, че олтарът е средство за връзка с боговете и атрибутът на боговете да се използва за улесняване на този контакт;

- трети път "тризъбецът" е в ръцете на императора над олтара на лицевата страна на монетите - би могло да се разсъждава, че императорът използва атрибута на боговете за улесняване на връзката с тях;

- при четвъртия вариант "тризъбецът" е в ръцете на императора във вид на скиптър - императорът се ползва с атрибута на боговете, т.е той е поставен на нивото на боговете като равнопоставен - наблюдаваме обожествяване на императора.

         4.2. Подобен извод може да се направи и чрез емблемата (дамгата) на кушанските императори:

- когато тя е поставена на лицевата страна на монетите, редом с императора, това подчертава владетелския й произход;

- когато обаче тя е поставена върху обратната страна на монетата, редом с боговете, това би могло да се разглежда като обожествяване на самата емблема, т.е. обожествяване на владетеля чрез неговата емблема.

         4.3. Същото се отнася и за символа Нандипада:

- естествено е поставянето му върху обратната страна на монетата редом с боговете, т.е. той има божествен характер като атрибут на боговете; 

- когато обаче този символ се намира върху лицевата страна на монетата редом с императора, то това би могло да се разглежда като право на императора да ползва божествените атрибути, т.е. самият император се обожествява.

         4.4. Свидетелство за обожествяването на владетеля може да се наблюдава в размяната на местата на емблемата (поставен върху обратната страна на монетата редом с бога) и символа Нандипада (поставен върху лицевата страна на монетата редом с императора) при една и съща монета (Илюстрация № 25).

         4.5. Началото на обожествяването на императорите от династията на Кушаните наблюдаваме още при Куджула Кадфиз чрез поставяне на "мълния" (комбинация от два противоположно разположени сдвоени знака Т.11, символизираща бога - сравни с Египет) на врата на императора върху лицевата страна на монетата на Илюстрации № 5  и № 6. (Все пак да отчитаме, че не е съвсем ясно дали изображението върху лицевата страна на тези монети е на бог Хермес или е на Куджула Кадфиз по подобие на Хермес; приемаме втория вариант като по- вероятен.)

         5. Отношенията между хуни и кушани, владетелите на които вероятно принадлежат към рода Дуло, се характеризира с остро противопоставяне.

 

         Изводи

         1. Използването на знаци върху монетите на владетелите от династията на Кушаните онагледява: монограмът при Вима Токту и Сотер Мегас свидетелства, че тези императори са съзнавали принадлежността си към рода Дуло. За следващите поколения императори е по-вероятно приемането на рода Дуло като спомен, а чрез обожествяването на знак Т.11 наблюдаваме обожествяване на рода Дуло и самообожествяване на самите императори.

         2. Създаването на Кушанската империя се предхожда от остро противопоставяне между хуни и кушани, владетелите на които вероятно принадлежат към рода Дуло.

         3. Краят на Кушанската империя започва с вътрешни размирици, противоборство, разделение - държавата се разпада на две части и вероятно последвалите съперничество и противопоставяне.

 

 

         Източници

БСЭ: Большая советская энциклопедия, Москва, Советская энциклопедия, 1970-1978, Третье издание.

Драчук 1975: В. С. Драчук. Системы знаков Северного Причерноморья (Тамгообразные знаки Северопонтийской периферии онтичного мира первых веков нашей эры). Часть ІІ. Киев, Наукова думка, 1975.   URL: http://ifolder.ru/14792259

Кушани: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Кушанско царство: URL: http://imtw.ru/lofi/index.php/t2556.html

Царе Кушан: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%9A%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B0

ancientimports: URL: http://www.ancientimports.com/cgi-bin/category.pl?id=505

AtStamatov: Стаматов, Атанас. TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ.

URL: http://www.protobulgarians.com/Kniga%20AtStamatov/Prarodina.htm

coinindia: URL: http://www.coinindia.com/highlights.html

Huvishka: URL: http://coinindia.com/galleries-huvishka.html

Kanishka: http://en.wikipedia.org/wiki/Kanishka

Kanishka I: URL: http://coinindia.com/galleries-kanishka.html

Kanishka2: URL: http://coinindia.com/galleries-kanishka2.html

Karttikeya: URL: http://www.experiencefestival.com/karttikeya

Kharoshthi: URL: http://www.wazu.jp/gallery/Fonts_Kharoshthi.html

KKadphis: URL: http://www.grifterrec.com/coins/kushan/kushan.html

Kushan: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F

Nandi: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Nandi_(bull)

nandipada: URL: http://www.art-and-archaeology.com/india/glossary1.html

Shaka: URL: http://coinindia.com/galleries-shaka.html

Triratana: URL: http://www.wordiq.com/definition/Triratana

Vasishka: URL: http://coinindia.com/galleries-vasishka.html

Vasudeva-I: URL: http://coinindia.com/galleries-vasudeva.html

Vasudeva2: url: http://coinindia.com/galleries-vasudeva2.html

Vima-Kadphises: URL: http://coinindia.com/galleries-vima-kadphises.html

wiki/Huvishka: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Huvishka

Назад към:  Начало  или  Съдържание 

Предстои оправяне на файла