Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.2. Македония (VІ хил. пр.н.е.-ІІІ в.)

3.5.2. Македония-1 (VІ хил. пр.н.е.-ІІІ в.) – общности, селища 

 

Анотация:

Представените изображения категорично показват (онагледяват), че през разглеждания период от VІ хил. пр.н.е. до ІІІ в. на териториите на съвременна Македония - Гърция, Република Македония и Южна Албания са пребивавали български племена, начело на които са стояли български владетели.

Всичко друго може да се дискутира, но използваните знаци категорично онагледяват кои са македонците и кои са владетелите на Древна Македония.

 

3.5.2. Македония-1 (VІ хил. пр.н.е.-ІІІ в.) – общности, селища 

Съдържание:

Предварителни бележки

Древна Македония                                                   Илюстрация № 1

Табличка от Дупяк (VІ хил. пр.н.е.)                             Илюстрация № 1а

Елимея (ХІV-VІ в. пр.н.е.)                                        Илюстрации № 2 - № 4

Потидея (VІ-V в. пр.н.е.)                                          Илюстрации № 5 - № 8

Посейдон (VІ в. пр.н.е.)                                           Илюстрация № 9

Олинтос (V-ІV в. пр.н.е.)                                          Илюстрации № 10 - № 12

Амфиполис (ІІ-І в. пр.н.е.)                                        Илюстрации № 13 - № 23

Македонски койнон (ІІ-ІІІ в.)                                     Илюстрации № 24 - № 29

 

3.5.2. Македония-2 (ІV-ІІІ в. пр.н.е.) - Филип ІІ (359-336 г. пр.н.е. 

Филип ІІ (359-336 г. пр.н.е.)

 

3.5.2. Македония-3

Александър ІІІ Македонски (336-323 г. пр.н.е.)

 

3.5.2. Македония-4

Диадохи

 

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на разновидност Т.11 – владетелски знак на рода Дуло, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността (историята) на Македония.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

Предварителни бележки

1. Доколкото ни е известно в древността производството на монети и на (някои) керамични изделия е било монопол на съответния владетел. Тогава е имало голяма почит към родовата принадлежност и към родовия знак. От една страна, не е била възможна случайност при ползването на родов знак, неговото фалшифициране, кражба и др. От друга страна, е било естествено владетелят да назначава и да поверява производството на такава отговорна работа на хора от своя род или от други близки родове. Следователно, монограмите върху произвежданите изделия и монети са свързани в общия случай с владетелски родови знаци и в частност с родовия знак на владетеля.

2. Разгледани са голямо количество (повече от 1000) изображения. Знаците върху тях са много и разнообразни. От тях избираме и показваме само някои троични знаци на българите и знаци на български владетели.

3. Съществува версия, според която монограмите върху монетите „са инициали на монетния магистрат [sparotok-romfeia: 16]. Необходимо е да уточним, че върху произведените монети са изобразявани богове, почитани по-раншни владетели или самите владетели. Освен това няма съмнения, че  производителите на монети са изпълнявали волята на владетеля. Следователно върху монетите и бил поставян знака на владетелския род, към който е принадлежал съответния владетел или знака на рода, от който е бил „монетния магистрат”.

4. Допускаме, че някои от представените изображения могат да са фалшифицирани. В нашия случай това не е от особено значение, защото първо, фалшификаторите не са случайни хора – те са специалисти и познават монетата, която подправят и второ, те подправят монета, която е известна, т.е. те копират знаци от действителни монети. Следователно монограмите върху монетите ни предоставят информация както за владетеля така и за неговото обкръжение.

5. Все пак нека да отчитаме, че представените изображения не съдържат цялата информация за Македония и за македонците, а само ограничена част от нея, до която сме се докоснали.

 

Древна Македония

Древна Македония (на гръцки: Μακεδονία) е името на антично царство, възникнало според сведенията на гръцките хронисти в 640 г. пр.н.е. и съществувало до 148 пр.н.е. Основното население са древните македони, чиято етническа принадлежност е спорна. За пръв владетел на Македония се смята Пердика I. Държавата обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела. За кратък период от време царството се превръща в хегемон на полуострова при царуването на Филип II Македонски и в мощна световна империя, след като Александър Велики завладява по-голямата част от познатия свят [Macedonia:].

 

Илюстрация № 1

Карта на Древна Македония по времето на Филип II, 336 г. пр.н.е. [Macedonia:].

 

Табличката от Дупяк 

Илюстрация № 1а

Табличката от Дупяк (на гръцки Диспилио) е дървена табличка, върху която има знаци; датирана е с въглероден анализ към 5260 година преди новата ера. Самата табличка е силно повредена след излагането ѝ на влиянието на кислорода извън водите на езерото и в момента се консервира [Табличката от Дупяк:]. (Начинът на подреждане на знаците ни навежда на мисълта за вид писменност, но липсата на повторяемост свидетелства за изброяване на знаци, някои от които са троични знаци на българите. Например, първа колонка: първи знак - знак Т.26 страничен вариант, трети - знак Т.27.а, и по-надолу – знак Т.24 с удължено средно рамо, знак Т.26 страничен вариант с удължено странично рамо, знак Т.29 страничен вариант; втора колонка: знак Т.11 прав вариант с допълнително четвърто рамо, знак Т.26 наклонен вариант с удължено хоризонтално рамо, знак Т.6, знак Т.7; трета кононка: знак Т.11 с хоризонтална линийка в основата на знака, знак Т.27.б, знак Т.27.а, знак Т.3; четвърта колонка: знак Т.11 обърнат вариант с допълнително четвърто рамо, знак Т.26 с удължено хоризонтално рамо, комбинация от два знака Т.26 страничен вариант с общо хоризонтално рамо, знак Т.6, знак Т.7 и др.; освен това има знаци, които символизират Единичността (кръг с точка/кръг) и Двоичността (равностранен кръст или неговите елементи - вертикална и хоризонтална линии).

Диспилио, букв. Две пещери“, гръц. Δισπηλιό, българско название (до 1926 г.) Дупяк — археологически обект - намерени са остатъци от селище на брега на езеро от епохата на неолита, което представлявало изкуствен остров близо до съвременното село Диспилио на езерото Орестиада в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония [Диспилио:, Дупяк:].

 И още едно мнение: важността на тези открити недостоверности е във факта, че най-старите от тях са датирани около хиляда години преди прото-Шумерската пиктографска писменост от Урук (съвременен Ирак), която обикновено е считана за най-старата известна писменост (около 4000 хил. г. пр.н.е.). Анализът на символите показа, че те имат известно сходство с писмените документи от Близкия Изток,  придържайки се към мнението, че те вероятно са възникнали независимо от Шумерската цивилизация. Има известно подобие между тези символи и други неолитни системи от символи, открити на други места като далечните Египет, Крит и даже Китай. Обаче китайските учени внушават, че такива знаци, създадени при сходно развитие, не биха могли да бъдат наречени предшественик на писмените форми; те са се развивали самостоятелно в много общности [theeuropeancradle:]. (Интересна е връзката с Китай, където подобни знаци се появяват след около 1000 г. при неселение от европоиден тип.)

 

Елимея (ХІV-VІ в. пр.н.е.)

Елимиотите или Елимея е античeн регион в Горна Македония, Гърция. През древността областта е управлявана от фамилиите Еани (Aiane) и Дердас (Derdas).

През 355 г. пр.н.е. елимиотите стават част от царството на Древна Македония.

Някои по-известни елимиоти:

Антигон I Монофталм (382-301 г. пр.н.е.), диадох, цар на Древна Македония;

Калас, генерал и сатрап на Александър Македонски;

Кен, генерал на Александър Македонски;

Клеандър, офицер на Александър Македонски;

Махатас от Елимея, аристократ, баща на Харпал и Филип;

Харпал, аристократ, приятел на Александър Македонски;

Филип, сатрап на Индия;

Фила, втора съпруга на Филип II Македонски [Елимея:].

Дердас е бил архонт (върховен управител) от елимиотите от времето на Филип ІІ Македонски. Неговата дъщеря Фила се омъжва за Филип [Derdas:].

 

 

Еани или Каляни, или Калян (на гръцки: Αιανή) е село в Западна Македония, Гърция [Еани:].

 

Илюстрация № 2

Съдове, Археологически музей, Еани, ХІV в. пр.н.е. [Aiani-Museum:]. (Рисунъкът върху съдовете и в зигзаг, който оформя горе Т.27.а и долу Т.27.б. (На територията на съвременна България такъв мотив се използва през VІ хил. пр.н.е. и може да се види и в съвременността. Виж например Илюстрация № 2 и № 5, 2.5. По следите на знак „Тангра“. Докосване до същността на българите, София: Зимек-99, 2009, 96 с., 2.5.4. Тяло (pdf file ) - Тяло (pdf file) - http://www.za-balgarite.com/2.5.4.%20Kniga.pdf; е-страница: www.za-balgarite.com)

 

 

Илюстрация № 3

Златна фибула, Археологически музей, Еани, VІ в. пр.н.е. [Aiani-Museum:]. (Рисунъкът върху фибулата и в зигзаг, който оформя горе Т.27.а и долу Т.27.б.)

 

 

  

Илюстрация № 4

Глинена подставка, Археологически музей, Еани, ХІV в. пр.н.е. [Еани:]. (Стените на съда са оформени в зигзаг; рисунъкът върху стените (увеличен детайл) е комбинация от зигзаг с Т.27.а и Т.27.б.)

 

 

Потидея (VІ-V в.. пр.н.е.)

Неа Потидея (на гръцки: Νέα Ποτείδαια) е селище в Северна Гърция, област Централна Македония, Халкидики. Съвременното селище е основано през 1922 г. на мястото на колонията Потидея (Потидая), основана около 600 г. пр.н.е от коринтяните (?) с цел улесняване на търговията с античното македонско царство [Неа Потидея:].

Потидея, колония на Коринт (?), започва да произвежда монети около 500 г. пр.н.е. Производството на сребърни монети се прекратява при блокадата на Потидея от Атина през 432-429 г. пр.н.е. [Macedon:].

Халкидики е голям полуостров в северна Гърция, Централна Македония, Гърция. На Халкидики е имало селища на организирани общества от 4000г. пр.н.е. и най-старите жители тук са били тракийци и пеласгийци. През VIII в. пр.н.е. в този район нахлуват преселници от Халкида (оттук идва и съвременното наименование Халкидики) и Еретрия. В края на V в. 32 града на Халкидики основават „Лига Халкидики” („община Халкидеон“) с център Олинтос. През 348 г. пр.н.е. цар Филип обединява района в Македонско царство [Halkidiki:].

Корѝнт (на гръцки: Κόρινθος, Коринтос) е древногръцки полис и съвременен град в Южна Гърция, област Пелопонес, административен център на дем Коринт. Намира се на 78 километра югозападно от Атина, на Коринтския провлак между Централна Гърция и Пелопонес [Корѝнт:].

 

 

Илюстрация № 5

Халкидики, Централна Македония, Гърция [Olynthus:].

 

 

Потидея (Potidaea), Халкидики, Централна Македония, Гърция.

 

Илюстрация № 6

Тетрадрахма, около 525-500 г. пр.н.е.

Лице: Посейдон Хиппий на кон, държи тризъбец. (Посейдон е с копие, което завършва с „тризъбец” - знак Т.11 – знак на  рода Дуло.)

Гръб: Квадрат диагонално разделен [Potidaea: SNGANS_687].

 

 

Потидея (Potidaea), Халкидики, Централна Македония, Гърция.

 

Илюстрация № 7

Тетробол, около 500-480 г. пр.н.е.

Лице: Посейдон Хиппий на кон, неразбираем символ долу. (Посейдон с копие, което завършва с „тризъбец” - знак Т.11 – знак на  рода Дуло.)

Гръб: Архаична женска глава в квадрат [Potidaea: SNGANS_687].

 

 

Потидея (Potidaea), Халкидики, Централна Македония, Гърция.

 

Илюстрация № 8

Тетробол, около 500-480 г. пр.н.е.

Лице: Посейдон Хиппий на кон, държи тризъбец, звезда долу. (Посейдон с копие, което завършва с „тризъбец” - знак Т.11 – знак на  рода Дуло.)

Гръб: Архаична женска глава в квадрат [Potidaea: SNGANS_692].

 

 

Посейдон

 

Илюстрация № 9

Посейдон държи тризъбец. Коринтинска плочка, 550-525 г. пр.н.е. [Poseidon:]. („Тризъбецът” – знак Т.11 – знак на рода Дуло; на ръкава знак Т.26 с удължено средно рамо.)

 

Посейдон, Посидо́н или Посидаон (на старогръцки: Ποσειδών, микен. po-se-da-o, беотийска форма Потидаон, оттук и град Потидея) в древногръцката митология е бог на моретата. Негово оръжие е тризъбецът, с който Посейдон може да разклати земята и да разбие всеки предмет. Посейдон се считал за покровител на развъждането на конете и имал прозвището Хиппий (Конний). Свещените животни на Посейдон били конят, делфина и бика; свещеното дърво - бор. Изобразяван е като могъщ мъж, като правило с тризъбец в ръка. Римляните го отъждествявали с Нептун [Посейдон:].

 

Да отбележим разликата между трите илюстрации от Потидея и тази за Посейдон – в първите три Посейдон  държи „тризъбеца” заплашително с готовност за атака, а в последната „тризъбецът” има представителна роля. Предполагаме, че изображенията от Потидея са спомен от времето когато „Тризъбецът” (знак Т.11 – знак на рода Дуло) е бил използван като оръжие във войната между боговете. (Сравни с богинята Дурга – Илюстрация № 5, тема: Индия-1 - http://www.za-balgarite.com/3.5.32%20India-1.html, е-страница: www.za-balgarite.com). И още нещо: в коринтските монети Посейдон е представен чрез Пегас или делфин, а тук наблюдаваме изображение на самия бог, което ни дава основание да предположим, че това е местно творчество, а не привнесено отвън чрез коринтяните (?).

 

 

Олинтос (V-ІV в. пр.н.е.)

Олинтос е бил древен град на полуостров Халкидики, съвременна област Централна Македония, Гърция [Olynthus:].

 

Македония, Олинтос (Оlynthos), Лига Халкидики, 432-348 г. пр.н.е.

 

Илюстрация № 10

Древна македонска монета, Олинтос, монетарница Олинтос.

Лице: Глава на Аполон с лавров венец

Гръб: Надпис ХALKI-DEWN, тризъбец [olynthos:]. („тризъбец” - стилизиран знак Т.26.)

 

 

Македония, Олинтос (Оlynthos), 400-350 г. пр.н.е.

 

Илюстрация № 11

Древна македонска монета, Олинтос, монетарница Олинтос

Лице: Глава на Аполон с лавров венец.

Гръб: Тризъбец [Coins: 1]. („тризъбец” - стилизиран знак Т.26.)

 

 

Македония, Олинтос (Оlynthos), Лига Халкидики, 360-348 г. пр.н.е.

 

Илюстрация № 12

Древна македонска монета, Олинтос, монетарница Олинтос

Лице: Глава на Аполон с лавров венец.

Гръб: Надпис CALKI-DEWN, тризъбец [olynthos:]. („тризъбец” - стилизиран знак Т.26.)

 

 

Амфиполис (ІІ-І в. пр.н.е.)

Амфиполис (на гръцки: Aμφίπολις), Централна Македония, Гърция е древен гръцки (?) град-държава (Polis). Атинска колония, основана през 437 г. пр.н.е. от стратега Хагнон († 412 г. пр.н.е.), важен пункт на атиняните в Тракия. Контролира и взема златните и сребърни изкопи от мините в Тасийска Перая. Пристанището му се намира на устието на река Струма (първо се наричала Aioneios) и се казва на старото тракийско селище Ейон (Eion или Ennea Hodoi; на гръцки: ννέα δόι, "Деветте пътя"). Атина прави опити да завладее територията още през 464 г. пр.н.е., но тракийското племе едони я отблъсква в битката при Дабреск. Градът се предава през 424 г. пр.н.е. на Брасид, пълководец от Спарта. През 356 г. пр.н.е. градът е превзет от Филип II [Амфиполис].

Археологически обекти в околността свидетелстват за интензивното присъствие на хора още от средата на неолита до ранножелязната епоха (5000-750 г. пр.н.е.) [Лозанова:].

 

 

Амфиполис

 

     

Илюстрация № 13

Монета, 196-168 г. пр.н.е.

Лице: Глава на млад Дионисий с бръшлян.

Гръб: Надпис: ΜΑΚΕ/ΔΟΝΩΝ над и под козел, монограм в полето горе, друг вляво, монограм ΑΜΦΙ вдясно [forumancientcoins: goal]. (Монограмът вдясно е комбинация от знак Т.13 горе и знак Т.2/Т.13 долу; „Е” в полето горе вдясно – знак Т.26 – Т.11 без долната част.)

 

През 168 г. пр.н.е. последният македонски владетел е победен от Рим. Македония е разделена на четири републики със столици Амфиполис, Пелагена, Пела и Солун. През 158 г. пр.н.е. Римския сенат разрешава на три от републиките да произвеждат монети [aristotelis.blog:].

 

Амфиполис

 

  

Илюстрация № 14

Монета, 168-149 г. пр.н.е.

Лице: Глава на Посейдон.

Гръб: Боздуган с дъбов венец, монограми горе и долу [wildwinds amphipolis: Moushmov_6017]. (Монограмът е комбинация между знак Т.13 с хоризонтална линия (както при Т.4) с две хасти или знак Т.18 с хоризонтална линия, както при Т.4.)

 

 

Амфиполис

 

  

Илюстрация № 15

Сребърна тетрадрахма, 158-149 г. пр.н.е.

Лице: Бюст на Artemis Tauropolos в центъра на македонски щит, лък и колчан на рамо .

Гръб: Надписи под и над боздуган с дъбов венец, мълния вляво [wildwinds amphipolis: sg1386]. („Мълнията” вляво е изобразена чрез сдвоен знак Т.11; монограмът е комбинация от знак Т.13/Т.18 с „Е” на дясната хаста и „Т” на лявата хаста (може би и знак Т.28 над знака Т.13/Т.18); дъбовите листа са изобразени чрез стилизиран знак Т.7.; трите точки са използвана комбинация – виж тема: 3.5.43.Корея.)

Артемида (на старогръцки: ρτεμις) — е древногръцката богиня на лова, плодородието, богиня на женското целомъдрие, покровителка на всичко живо на земята. Тя дава щастие в брака. Самата тя е девственица. Дъщеря е на Лето и Зевс. Сестра-близначка на Аполон [Артемида:].

Артемида Браурония (Artemis Tauropolos или Brauronia) е едно от имената на тракийската Велика богиня-майка, свързана с плодородност и многообразието на света [Тракийската религия:].

 

 

Още едно изображение на такава монета

Амфиполис под римска власт

 

     

 

Илюстрация № 16

Тетрадрахма, 158-150 г. пр.н.е., монетарница Амфиролис

Лице: Глава на Артемида с диадема, лък и колчан на рамо, в центъра на македонски щит, декориран със седем осемлъчеви звезди с двойни звезди, всяка отделена чрез три топчета.

Гръб: Надпис: ΜΑΚΕΔΟΝΩΝ / ΠΡΩΤΗΣ, боздуган, монограм; долу два монограма, всичко в дъбов венец, мълния във външното лявото поле [aristotelis.blog:].

(„Мълнията” вляво е изобразена чрез сдвоен знак Т.11; монограмът е комбинация от знак Т.13/Т.18 с „Е” на дясната хаста и „Т” на лявата хаста (може би и знак Т.28 над знака Т.13/Т.18); дъбовите листа са изобразени чрез стилизиран знак Т.7.; трите топчета/точки са използвана комбинация – виж тема: 3.5.43.Корея.)

 

И още едно изображение на такава монета

Македонска тетрадрахма

 

  

Илюстрация № 17

Тетрадрахма, произведена след 168 г. пр.н.е.

Лице: Артемида в центъра на македонски щит, колчан и лък зад нейното рамо.

Гръб: Боздуган с венец, надпис: MAKE(Delta)ON(Omega)N горе и (Pi)P(Omega)TH (Sigma) долу [Greek coins: SG 1386]. (Вляво „мълния” – сдвоен знак Т.2, изработен с точки; долу вдясно монограмът е комбинация от знак Т.13/Т.18 с „Е” на дясната хаста и „Т” на лявата хаста (може би и знак Т.28 над знака Т.13/Т.18); дъбовите листа са изобразени чрез стилизиран знак Т.7.)

Ето как изглеждат монограмите при представените три варианта:

 

     

 

 

Амфиполис

 

 

     

        

Илюстрация № 18

Тетробол, 158-149 г. пр.н.е.

Лице: Македонски щит, боздуган и MA KE в центъра.

Гръб: Вляво македонска каска, отзад тризъбец, три монограма наоколо [wildwinds amphipolis: sg1387]

Допускаме, че по онова време съвместно са живели в Амфиполис четири общности. Три от тях са били възглавяване от български владетели, знаците на които са изобразени като монограми: Т.27.а с линия под знака и с две хасти, комбинация от Т.27.а с две хасти и „Е” (Т.11 без долната вертикална линия), Т.11 – знак на рода Дуло. Не ни са известни имената на два от трите владетелски рода, поради което ще ги назовем условно в съответствие с монограмите им: род „М”, род „МЕ”. Ще продължим да търсим техните имена.

За четвъртия знак - знакът „Н” предполагаме, че е комбинация от две вертикални линии с хоризонтална линия между тях, с което се получава силно заземяване, материалност. Силната материалност е характерна за гръцката общност, поради което допускаме, че това е монограм (знак) на четвъртата общност - гръцка. Но в дясно от знака „Н” е поставен знак Т.28, което ни дава основание да предположим, че тогава е имало сродяване между българска и гръцка общности. Комбинацията „Н” със знак Т.28 е била изобразена и върху други македонски монети.

 

 

Амфиполис под римска власт

     

Илюстрация № 19

Тетрадрахма, 158-150 г. пр.н.е., под римска власт, монетарница Амфиролис.

Лице: Глава на Артемида с диадема, лък и колчан на рамо, в центъра на македонски щит, декориран със седем осемлъчеви звезди, всяка отделена чрез три топчета.

Гръб: Надпис: ΜΑΚΕΔΟΝΩΝ / ΠΡΩΤΗΣ, боздуган, горе монограм НР; долу N, всичко в дъбов венец, мълния във външното ляво поле [aristotelis.blog:]. („Мълнията” вляво е изобразена чрез сдвоен знак Т.2; дъбовите листа са изобразени чрез стилизиран знак Т.7; трите топчета/точки са използвана комбинация – виж тема: 3.5.43.Корея. При комбинацията „Н” със знак Т.28, знакът Т.28 е поставен в горната част на дясната хаста.)

 

Амфиполис

 

Илюстрация № 20

Монета, І в. пр.н.е.

Лице: Глава на Зевс с лавров венец.

Гръб: Надпис, орел на мълния [wildwinds amphipolis: Moushmov_5971]. (Това изображение е използвано и в Египет при Птоломеите; „Мълнията” е комбинация от два сдвоени знака Т.2/Т.11.)

 

 

Още едно подобно изображение. Амфиполис.

 

Илюстрация № 21

Монета, І в. пр.н.е.

Лице: Глава на Зевс с лавров венец.

Гръб: Надпис, орел на мълния [wildwinds amphipolis: Moushmov_5996]. (Това изображение ни показва устойчивото му използване в Амфиполис. То е било използвано и в Египет при Птоломеите; „Мълнията” е комбинация от два сдвоени знака Т.2/Т.11.)

 

 

Амфиполис

 

Илюстрация № 22

Тетробол, І в. пр.н.е.

Лице: Глава на Зевс с лавров венец.

Гръб: Надпис, орнаментиран тризъбец с делфини [wildwinds amphipolis: AR4Obol-7]. (Разкрасяването  на „тризъбеца” с орнаменти и хоризонталната линия в долната част на знака във вид на сериф подсказват, че създателите на изображението са представили нещо известно и важно, което има достойно място върху монетата, но те не са разбирали силата на знака Т.11 – знак на рода Дуло, защото са го заземили чрез серифа. Долу вляво на „тризъбеца” е изобразен монограм „М”, обърнат вариант.)

 

 

Амфиполис

 

  

Илюстрация № 23

Монета, 187?-31 г. пр.н.е.

Лице: Глава на Посейдон с диадема.

Гръб: Надпис около буздуган с венец, монограми горе и долу [wildwinds amphipolis: sg1396] („Мълнията” вляво е изобразена чрез сдвоен знак Т.11; монограмът е комбинация от знак Т.18 с „Е” (Т.11 без долната част) на дясната хаста, с хоризонтална линия над знака и знак Т.28 над нея.)

 

 

Македонски койнон.

След превземането на Македония, Рим започва организирането на нейната територията по римски образец. Градовете се обединяват в сдружения [Герасимова:]. Македония се превръща в Македонски койнон.

Не разполагаме с информация за използване при римски императори на „мълния” върху монети, произведени в Рим. Такива изображения виждаме при македонските владетели, особено и при тези, които наследяват Александър Македонски по цялата негова империя и в частност на територията на Македония след превземането й от Рим. Няколко примера за произведени монети в Македония в чест на римски императори.

 

Римски императори:

Хадриан (Hadrian) (117-138 г.)

 

Илюстрация № 24

Лице: Надпис, бюст в броня с лавров венец.

Гръб: Надпис, крилата мълния [macedonia/koinon: Moushmov 5884]. („Крилата мълния” - стилизирана комбинация „мълния”.)

 

 

Антонин Пий (Antoninus Pius) (138-161 г.)

Илюстрация № 25

Лице: Надпис, гологоглав с къдрава коса.
Гръб: Надпис, крилата мълния [macedonia/koinon: Varbanov 3036]. („Крилата мълния” - стилизирана комбинация „мълния”.)

 

 

Марк Аврелий (Marcus Aurelius) (161–169 г. с Луций Вер; 169–177 г. сам; 177–180 г. с Комод)

 

Илюстрация № 26

Лице: Надпис, гологоглав с лавров венец.
Гръб: Надпис, крилата мълния [macedonia/koinon: Moushmov 5889]. („Крилата мълния” - стилизирана комбинация „мълния”.)

 

 

Фаустина ІІ, дъщеря на Антонин Пий и съпруга на Марк Аврелий

 

Илюстрация № 27

Лице: Надпис, бюст.
Гръб: Надпис, мълния [macedonia/koinon: Moushmov 5893]. („Крилата мълния” - стилизирана комбинация „мълния”.)

 

 

Комод (Commodus) (177–180 г. с Марк Аврелий; 180–192 г. сам)

 

Илюстрация № 28

Лице: Надпис, гологлава глава.
Гръб: Надпис ΘECCAΛONIKEΩN NEΩK ΠVΘIA, тризъбец, покрит с пет топки; урна, амфора вдясно, всяка съдържа палма [GordianIII:]. („тризъбец” – стилизиран знак Т.26.)

 

 

Провинциални монети. Солун, Македония.

Гордиан III (Marcus Antonius Gordianus Pius) е римски император, който управлява от 238 до 244 г. [Гордиан III:].

 

Илюстрация № 29

Лице: Надпис AV K M ANTΩNIOC [ΓOPΔIANO]C; бюст в ризница.

Гръб: Надпис ΘECCAΛONIKEΩN NEΩK ΠVΘIA, тризъбец, покрит с пет топки; урна, амфора вдясно, всяка съдържа палма [GordianIII:]. („тризъбец” – стилизиран знак Т.26.)

 

Използвани троичните знаци:  

Т.2, Т.3, Т.6, Т.7, Т.11, Т.13, Т.18, Т.27.а, Т.27.б, Т.24, Т.26, Т.28, Т.29, „мълния” (сдвоени Т.2 и Т.11)

Обобщение:

Представените изображения категорично показват (онагледяват), че през разглеждания период от VІ хил. пр.н.е. до ІІІ в. на териториите на съвременна Македония - Гърция, Република Македония и Южна Албания са пребивавали български племена, начело на които са стояли български владетели.

 

Източници:
Герасимова: Герасимова, B. URL: http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/17.pdf
Корѝнт: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%82
Лозанова: Лозанова, Ваня. Амфиполис - Праисторически период. URL:
Тракийската религия: URL: http://www.numizma.com/magazine/tag/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/
  
wildwinds amphipolis: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/macedonia/amphipolis/

Табличката от Дупяк: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%94%D1%83%D0%BF%D1%8F%D0%BA
Macedonia : http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F
Назад към:  Начало  или  Съдържание