Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.2. Македония

3.5.2. Македония-3.7 – Анализ и изводи: Александър ІІІ Македонски (336-323 г. пр.н.е.)

 

3.5.2. Македония

3.5.2. Македония-1 (ХІV в. пр.н.е.-ІІІ в.) – общности, селища              - Илюстрации № 1-№ 29;

3.5.2. Македония-2 (ІV-ІІІ в. пр.н.е.) - Филип ІІ Македонски (359-336 г. пр.н.е.) - Ил. № 201-№ 225

3.5.2. Македония-3 - Александър ІІІ Македонски/Велики (336-323 г. пр.н.е.)

3.5.2. Македония-3.1 (ІV-ІІ в. пр.н.е.) - Т.5, Т.6, Т.7, Т.11, Т.26,др.       - Илюстрации № 301-№ 330;

3.5.2. Македония-3.2 (ІV-ІІ в. пр.н.е.) - Т.13                                           - Илюстрации № 331-№ 354;

3.5.2. Македония-3.3 (ІV-І в. пр.н.е.)-Т.2, Т.14, Т.17, Т.23, Т.24, Т.28   - Илюстрации № 355-№ 383;

3.5.2. Македония-3.4 (ІV-І в. пр.н.е.) - Т.18                                            - Илюстрация № 384-№ 409;

3.5.2. Македония-3.5 (ІV-ІІ в. пр.н.е.) - Т.27.a („М”), Т.27.б („А”)           - Илюстрации № 410-№ 437;

3.5.2. Македония-3.6 (ІV-І в. пр.н.е.) - „мълния”, „Н”                             - Илюстрации № 438-№ 462;

3.5.2. Македония-3.7 – Анализ и изводи                                              - Илюстрации № 463-№ 466;

3.5.2. Македония-4 - Диадохи.

 

Анотация:

Представените троични знаци - знаци на българите, позволяват да се докоснем до някои страни от същността на Александър ІІІ Македонски/Велики.

 

 

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” и по-специално по следите на знаците на българите, да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от древността (историята) на Македония.

 

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

 

 

Разгледани са около 1500 изображения на монети, произведени по време на властването на Александър ІІІ Македонски/Велики и в негова чест след смъртта му. Представените монограми позволяват да бъдат разграничени няколко групи:

- троични знаци на български родове, изобразени в болшинството екземпляри;

- знак „Н” на гръцката общност е изобразен до около 1% от общото количество;

- знак „Н” с допълнения, т. е. комбинация между знак „Н” и троични знаци - родови знаци в резултат на родствени връзки (сродяване) между представители от гръцката общност и български родове под 10%;

- различни други изображения.

От общото количество разгледани монети са подбрани около 150 изображения с ясно изобразени монограми/знаци, без повторения или голяма близост, които са представени  в шест части: 3.5.2.Македония-3.1, 3.5.2.Македония-3.2, 3.5.2.Македония-3.3, 3.5.2.Македония-3.4, 3.5.2.Македония-3.5, 3.5.2.Македония-3.6 - Александър ІІІ Македонски/Велики.

 

Анализът на използваните троични знаци – знаци на българите, на територията на Древна Македония ни позволяват да разграничим няколко страни на проблема и да извлечем интересуващите ни изводи.

 

В Таблица 1 са представени някои основни родови знаци/монограми, използвани по времето на Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики.

 

Таблица 1

Илюстрация № 463

Знаци/монограми на български родове, участвали в управлението на древна Македония по времето на Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики.

 

Пояснения:

1. Таблицата е разделена на две части; втората част е продължение на първата.

2. На първия ред е показана приетата номерация на групите троични знаци съгласно горната Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите.

3. На втори и четвърти ред са показани основните знаци/монограми, използвани по време на властването на Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики.

4. На трети и пет ред са показани номерата на Илюстрациите, от които са извлечени монограмите.

 

Представените монограми върху монетите показват/онагледяват родовата организация в българската общност.

Извод 1:

Българската общност в древна Македония е имала ясно изразена родова организация.

Българските родове са имали знаци - родови знаци, които основно са били троични знаци или комбинация от троични знаци. В разгледаните теми за древна Македония виждаме десетки различни родови знаци.

Извод 2:

Десетки български родове са участвали в управлението на древната Македонска държава.

 

Извод 3:

Между многото български родове е имало някои основни, които са били по-приближени до владетеля и които вероятно са играли водеща роля в управлението на древната Македонска държава.

 

Извод 4:

Александър ІІІ Македонски/Велики е бил непосредствено свързан с българските родове и не би могъл да принадлежи към гръцката общност, защото „Н” – знакът на гръцката общност като монограм е бил използван твърде ограничено.

 

Твърди се, че Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики принадлежат към династия Аргеади. Троичните знаци върху монети започват да се използват от времето на Филип ІІ Македонски и този процес продължава до падането на Македония под римска власт, независимо от принадлежността на владетелите към различни династии. От друга страна се вижда, че на територията на Македония се използват троични знаци поне от ІІ хил. пр.н.е. (от информацията, с която разполагаме). Всичко това поставя под сериозно съмнение достоверността на твърдението за принадлежността на Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики към династия Аргеади.

 

Извод 5:

Използваните десетки родови знаци като монограми върху монетите не ни позволяват да преценим към кой български род са принадлежали Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики. Допускаме, че техният произход е бил свързан с няколко български рода, т. е. те са били продукт от сродяване между български родове.

 Възможен отговор получаваме от Волжка БългарияБългарските владетели във Волжка България започнали да считат себе си за потомци на Искандер Зулкарнайн (Александър Македонски) и знакът "Бури Баш" получил названието „Дамга на Искандер“ [Нурутдинов 1994:] - Знак Т.27.б/а - комбинация от знак Т.27.б и знак Т.27.а един в друг- родов знак  и някои разновидности (Виж:   3.5.51.Волжка България–владетелски знаци.)

Извод 6:

Българският геном е твърде устойчив и сега, след повече от 2000 години, съществена част от населението на Македония в Гърция е свързано с българското.

 

Вече обърнахме внимание, че в древността българските родове са имали знаци, така нар. родови знаци. Те са били троични знаци, защото същността на българите е свързана с троичността и с троичните знаци. Доколкото ни е известно в древността не е била възможна  случайност при ползването на родов знак, неговото фалшифициране, смяна, подмяна, кражба и т. н. Родовият знак е бил поставян върху всичко, което е било свързано с рода като производство на изделия (керамика, камък, монети и др.), облекло, пособия и др.; владетелският знак е заемал представително място върху корони, скиптри, мечове и др.

Досега на е-страницата www.za-balgarije.com бяха представени повече от 20 древни държави на територията на Евразия – на изток от Япония и Корея до Франция и Белгия на запад. Използването на знак Т.11/Т.9 – знак на рода Дуло, недвусмислено/категорично показва/онагледява, че в тези държави в продължение на хилядолетия родът Дуло е заемал водещо място в създаваните от българите държави и империи в Евразия, че владетелят на съответната древна държава, принадлежал към (бил е представител на) рода Дуло, е управлявал еднолично и пълновластно. (Да уточним, че думата „Дуло” е съвременно разбиране/произношение. Доколкото ни е известно съгласната „д” се е появила по-късно; думата в древността вероятно е звучала като „уло”, „уно”.)

Нещо различно наблюдаваме в древна Македония при управлението на Филип II Македонски и Александър III Македонски/Велики: по онова време са били използвани десетки родови знаци на различни български родове, т. е. десетки български родове са участвали в управлението на древна Македония. Изобразените знаци/монограми върху монетите не ни дават основание да предположим, че някои от тях са владетелски. Ако са били такива, то те би следвало да заемат определено място върху монетата и да бъдат по-често използвани в сравнение с всички останали. От тук произтичат два извода:

 

Извод 7:

Разгледаните повече от 1500 изображения не ни позволяват ясно да разграничим владетелски знак както за Филип ІІ Македонски, така и за Александър ІІІ Македонски/Велики.

 

 

 Извод 8:

Голямото разнообразие от използването на десетки различни знаци/монограми върху монетите потвърждава общоприетото мнение, че това са монограми на монетни магистрати, които са управлявали производството на монети. Важно е да отбележим, че използването на троични знаци говори/онагледява, че монетните магистрати:

- са заемали определено високо ниво в управленската йерархия на държавата Македония. За пример можем да посочим, че монетните магистрати на Месамбрия в определени моменти са били и стратези на града (3.5.2.Македония-3.3); монетните магистрати в Рим са използвали тази си дейност за техните покровители или собствена политическа кариера (3.5.2.Македония-3.4);

- са принадлежали към приближените до владетеля български родове. Било е естествено владетелят да назначи и да повери такава отговорна работа като производство на монети на човек от рода или от близки родове. Поради което вероятността монограмите върху монетите да са свързани с управляващия владетелски род е изключително висока. Още повече, когато едни и същи инициали се повтарят с времето и на различни територии.

- са били в роднински връзки с владетеля; по-честото използване на определени знаци говори, че съответния български род е бил на по-високо ниво в йерархията на държавното управление, т. е. бил е един от основните български родове.

 

Има съществена особеност при използването на (отношението към) знак Т.11/Т.9 – знак на рода Дуло, по време на управлението на Филип ІІ Македонски и Александър ІІІ Македонски/Велики. Този знак във вид на монограми и при двамата владетели е бил използван или в страничен, или в обърнат вариант (вероятно това е било знак на някакво разклонение от рода Дуло).

Относително по-широкото използване на знак Т.11/Т.9  върху монети по времето на Филип ІІ Македонски ни дава основание да предположим, че той се е считал в значителна степен свързан с рода Дуло.

Относително ограниченото използване на знак Т.11/Т.9  върху монети по времето Александър ІІІ Македонски/Велики ни дава основание да предположим, че Александър ІІІ Македонски/Велики не се е считал до такава степен свързан с рода Дуло. Като специфика при него отчитаме многократно използване на знаци с хасти.

От една страна това звучи нелогично: как може синът по наследствена линия съществено да се отличава от рода на баща си, но от друга, е известно, че при българите родовата наследственост се е предавала и по майчина линия. В конкретния случай в живота на Александър голямо влияние е оказал родът на майка му Олимпия. Неговият възпитател в детството е бил от рода на Олимпия. Олимпия е оказвала силно влияние върху сина си и му е осигурявала път за реализация, в това число и чрез опита за отравяне на първия син на Филип ІІ – Филип ІІІ Аридей. Противопоставила се е на Касандър, за да даде път за развитие на внука си Александър ІV – син на Александър ІІІ, в резултата на което вероятно е предизвиква смъртта си – Касандър нарежда тя да бъде убита. Знаците на българските родове в Епир също потвърждават принадлежност на тамошните български родове не към рода Дуло, а към други родове (това ще покажем в бъдещата част за Епир).

 

Има още една съществена особеност при използването на знак Т.11/Т.9 по време на управлението на Филип ІІ Македонски и на Александър ІІІ Македонски/Велики: този знак в прав вариант е бил използван само във връзка с боговете. Прав вариант на знак Т.11/Т.9 виждаме на върха на скиптъра на някои богове (виж например № 425 на долния десен ъгъл на Таблица 1), т.е. знак Т.11/Т.9 е бил обожествяван и е бил присъщ само за боговете.

 

Върху монетите, произведени по време на властването на редица владетели на Персия, в това число и на Дарий ІІІ, виждаме използването на знак Т.11 на върха на скиптъра на владетеля, т. е. Дарий ІІІ е считал себе си представител на (принадлежащ към) рода Дуло и като такъв естествено негово право и задължение е било да използва този знак и да се представя с него.

За изясняването на това се налага да се върнем към

 

Ахеменидите са владетелска династия на древната персийска държава (558-330 г. пр.н.е.); води началото си от Ахемен, вожд на съюз от персийски племена. Неговият потомък Кир ІІ (558-530 г. пр.н.е.) основава огромната Персийска империя, която в най-голямата си мощ се простира от Гърция до Индия. През 330 г. пр.н.е. под ударите на Александър Македонски държавата на Ахеменидите прекратява съществуването си [БСЭ, т. 2. с. 458].

 

Артаксеркс II до Дарий III (390-300 г. пр.н.е.)

Илюстрация № 464
Лице: Бягащ цар с корона и брада; държи нож и лък.
Гръб: Удължена щанца [achaemenid:]. (Знак Т.11 – знак на рода Дуло, зад рамото на царя. Използването на разновидност Т.11 върху лицевата страна на монетите от представените владетели от Ахеменидите би следвало да означава, че те са съзнавали принадлежността си към рода Дуло.)

Артаксеркс II - Артахшатра II (Artaxšaçrā II) 404-358  г. пр.н.e.

Дарий III - Дараявахуш II (Dārayavahuš II) 335-330 г. пр.н.e., убит от Бес, заел неговото  място.

Артаксеркс V Бесс - Артахшатра V (Artaxšaçrā V) 330-329 г. пр.н.e., разпънат.

От 329 г. пр.н.e. Персийската империя престава существуването си; завоювана е от Александър III Велики (Македонски) [Ахемениди:].

Да разгледаме Таблица 2 със знаци върху печати при Ахеменидите:

Таблица 2

Илюстрация № 465

Знаци върху печати при Ахеменидите [Ольховский 2001:].

 

Можем да направим следния коментар: печати могат да имат само хора от управленския елит. Следователно, между тях би следвало да има и печати с владетелски знаци, но от таблицата не може да се разбере кои са те;

 

Ако направим сравнение между използваните знаци в Македония и в Персия, можем да забележим известно сходство: и в двете държави се използват троични знаци – знаци на българите. Но има различия: съществен дял при използваните знаците на българските родове в Македония се пада на знаци с хасти, каквито не виждаме в Персия. В Персия са били използват знаци, които са по-близки до оригиналните, представени в Илюстрация Знаци. В Македония наблюдаваме знаци, които онагледяват смесване на (роднински връзки между) българските родове, докато в Персия знаците остават „по-чисти”, т. е. родовете запазват своята относителна самостоятелност. Сходството говори, че и в двете държави българските родове са имали водеща роля. Различията можем да обясним с хилядите години разделение на тези две български общности.

 

Да направим съпоставка между използването на знак Т.11 – знак на рода Дуло, в Персия и в Македония.

 

Илюстрация № 466
Използване на знак Т.11 в Персия от Дарий ІІІ и в Македония при богиня Нике.

 

В Персия чрез използването на знак Т.11 – знак на рода Дуло, владетелите са се считали за представители на (принадлежащи към) рода Дуло. В Македония знак Т.11 е бил обожествяван и е бил свързван с боговете. В древността голямо престъпление е било посегателство към боговете на съответната общност. От тук произтича предположението, че Александър ІІІ Македонски/Велики е считал за кощунство (самозванство) използването на божествен знак от човешко същество, т. е. всеки, който си е позволявал да използва този божествен знак като свой владетелски знак е следвало да бъде строго наказан. А когато това е между държави, изходът е само войната.

От това следват още два извода:

 

Извод 9:

Войната между Персия – Дарий ІІІ (тема: 3.5.34. Ахемениди - http://www.za-balgarite.com/3.5.34.%20Ahemenidi.html) и Македония - Александър ІІІ Македонски/Велики е била война между двама български владетеля, между български родове, т. е. война между западащият род Дуло в Персия и мощно възходящия неизвестен ни по име български род на Александър ІІІ Македонски/Велики.

 

Извод 10:

Александър ІІІ Македонски/Велики така разрушава държавата Персия, че тя повече никога не се възстановява.

 

Заключение:

Представените троични знаци - знаци на българите, позволяват да се докоснем до някои страни от същността на Александър ІІІ Македонски/Велики.

 

 

Източници:

БСЭ: Большая советская энциклопедия, Москва, Советская энциклопедия, 1970-1978, Третье издание.

Нурутдинов 1994: Ф.Г.-Х. Нурутдинов. Важнейшие символы и гербы родов, городов и губерний булгар. В: Бахши Иман. ДЖАГФАР ТАРИХЫ  (История Джагфара). Том второй.  Редакция вестника "Болгар иле", 1994, с. 143-151. URL: http://baltavar.narod.ru/Tom2.htm
Ольховский 2001: Ольховский,  В.С. ТАМГА (к функции знака). Историко-археологический альманах, No 7, Армавир, 2001, стр. 75-86. URL: http://www.kroraina.com/alan/olhovskij.html

achaemenid: URL: http://www.grifterrec.com/coins/achaemenid/achaemenid.html

Ахемениди: URL: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%90%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2

Назад към:  Начало  или  Съдържание