Същност на българите (Sastnost na balgarite)
                                                   
3.0.  Теми
                          3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите 
    

                                                     3.5.11. Италия

 

Съдържание:

Етруски (ХІІ-ІІІ в. пр.н.е.)

Римляни

Лангобарди

 

Етруски (етруси) (ХІІ-ІІІ в. пр.н.е.)

 

Анотация:
Етруските като най-древна цивилизация на територията на Италия са ползвали
троични знаци, а някои техни родове вероятно са принадлежали към рода Дуло.
   
 На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани
в книгите: "Тангра" - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак "Тангра".
Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак
"Тангра". Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване
ще се опитаме като вървим по следите на знак "Тангра" и по-специално по следите
на разновидност Т.11 - владетелски знак на рода Дуло, да получим възможност
за докосване до някои малко известни страни от историята на Италия.
Илюстрация Знаци. 30 групи знаци на българите
 
      Понятието "Етруска цивилизация" е съвременно английско название,
дадено на древната цивилизация на Италия приблизително в района на
Тоскана (Tuscany). Древните римляни наричат нейните създатели Tusci или Etrusci.
Тяхното римско име произлиза от термините Tuscany, което се отнася до централната
им област Etruria.
       Най-ранното споменаване на етруските намираме в Хомеровските химни (Химн
на Дионисий, 8). Гесиод в Теогония (1016) споменава "славата на тиренците" [Етруските:].
      Основната хипотеза е, че те са местни - Дионисий от Халикарнас (І в. пр.н.е.)
твърди, че етруските били коренни жители на Италия и били древен народ, който
нe приличал на никой друг по своя език, начин на живот и обичаи [Баркър 2002: 45].
      Самите етруски са се наричали расни или расени [Етруските:].
      Коментарът на Херодот от V в. пр.н.е. (Истории, т. І, 94) е, че лидийците от Мала Азия
под водачеството на Тирениус се заселии в Етрусия [Баркър 2002: 45].
      Трета, съвременна теория отчасти произлиза от римския историк Ливий, който
твърди, че етруските дошли в Италия от север, през Алпите [Баркър 2002: 45].
Според Дж.Доналдсън пеласгите нахлули в Апенинския полуостров от север,
заселили се първо в Етрурия и там основали империя [Donaldoson 1852: 22].
Почитаните от етруски и латини богове: Арес, Бакхус-Дионис, Земла, Лата, С(в)етлан
и др. са от трако-пеласгийски  произход.       Вл. Цонев също свързва произхода
на етруските с пелазгите (предци на траките) - преселници от Атлантида, част
от които се установява в Египет. След построяване на Египетските пирамиди
освободените работници се разселват по крайбрежието на Средиземно море.
Част от тях с водач Пелазг отиват в Италия около 2000-1300 г. пр.н.е. [Цонев 2010: 110-125].
      Съгласно преданията още през ХІ в. пр.н.е. са съществували етруски селища.
През VІІІ в. пр.н.е етруските започват да играят значителна роля в средна и северна
Италия, а през VІ в. пр.н.е вече са крупна сила в Средиземно море.. Етруските вероятно
не са създали единна държава [Виланова:].
      Етруските се считат за създатели на първата развита цивилизация на Апенинския
полуостров с големи градове със забележителна архитектура, прекрасни изделия
от метал, керамика, живопись и скулптура, обширна дренажна и иригационна система,
писменост, а по-късно и производство на монети.
      Съгласно традициите, в Етрурия (приблизително територията на съвременните
Тоскана и Лацио) съществувала конфедерация от 12 основни градове-държави,
обединени в религиозен и политически съюз [Етруските:].
      Апогеят на етруските е VІІ-VІ в. пр.н.е. Тогава Рим се управлява от етруски царе,
които принадлежат към династията на Тарквините Тарквиний Приск (Стари)
(577-534 г. пр.н.е.), Сервий Тулий и Тарквиний Горди (534-509 г. пр.н.е.). След като
Тарквиний Горди е свален от власт, държавата е обявена за република и е
управлявана от консули [Цонев 2010: 110, 122].
      По време на своето най-голямо могъщество около VІІ-V в. пр.н.е., этруските са
простирали своето влияние на значителна част от Апенинския полуостров до
подножието на Алпите на север и до околностите на Неапол на юг.
      Древните гърци са наричали етруските тирени (или тирсени). Частта от
Средиземно море между Апенинския полуостров и островите Сицилия, Сардиния
и Корсика се наричала Тиренско море, тъй като в продължение на няколко стотици
години тук са господствали етруските мореплаватели .[Етруските:]
      Разцветът на етруската култура не е продължителен. В края на VІ в. пр.н.е. се
наблюдава отслабване в резултат на противоречия между етруските общини. [Виланова:] 
      В началото на ІV в. пр.н.е. войните с римляните и мощното галско навлизане
в полуострова завинаги подриват могъществото на  этруските. Постепенно те били
погълнати  от разрастващата се римска държава [Етруски:].
      През І в. пр.н.е. от някогашната Етрурия остава само спомен, въпреки че
римляните възприемат от тях множество обичаи и традиции [Цонев 2010: 126].
      Централно място в етруската религия заема вярата им в задгробния живот - при
погребенията преобладават кремацията... поставят костите и праха в специални урни.
Често те по външния си вид приличат на къщи и са оформен
и по начин, наподобяващ лицата на починалите. През VІІІ-VІІ в. пр.н.е. част от етруските
изоставят кремирането и започват да прилагат трупополагането [Цонев 2010: 125].
 
 
Этруски. Расна (Расена) конфедерация
 
 
Илюстрация № 1
Етруска цивилизация с 12 града от Етруската Лига, 1200-550 г. пр.н.е. [Етруска Лига:, 
Etruscan League:].
 
 
Използване на троични знаци
 
 
Илюстрация № 2
Погребална урна (урна-жилище) от печена глина (теракота) от ранната желязна ера,
от некропол край Кастел Гандолфо (Лациум). Британски музей, Лондон [Баркър 2002: 71].
(Знак Т.26 върху капака на урната - свидетелство за принадлежността на собственика към рода Дуло.)
   
 
Илюстрация № 3
Капак на древна етруска урна , гробище гр. Алба, Италия [Gallica:]. (Централният
знак е по модел на Т.26 (точката горе насочва към знак Т.11) - вариант на знака н
а рода Дуло. Вдясно - знак Т.27.д със знаци един в друг.)
 
Алба е град в Северозападна Италия [Алба:].
 
 
 
Илюстрация № 4
Детайл от фрески в етруска гробница, Тарквиния [Етруски:]. (Дървото е изобразено
чрез знак Т.7 на две нива - основните клони и разклоненията в клоните.)
Тарквиния (Tarquinia) e град в италианската провинция Витербо, регион Лацио в Етрурия.
Градът се намира на 87 км северо-западно от Рим. Тарквиния е древно селище на етруските [Тарквиния:].
Илюстрация № 5
Етруски лъв - плоча, 650-600 г. пр.н.е. [Pendant:]. (Горе - поредица от знаци Т.27.а един до друг с точка;
вляво - знак Т.27.а (може би в зигзаг); долу - знак Т.7.)
 
 
 
Илюстрация № 6
Етруски воин, открит около Viterbo, Италия, датиран около 500 г. пр.н.е. (Поредица
от три знака Т.27.а един в друг на шапката на воина; върху щита са изобразени
комбинации от три кръга, които се срещат и в други древни култури.)
 
 
Илюстрация № 7
Бронзова етруска скулптура на юноша от Перуджи, Италия. Ермитаж (Рис. 1).
Детаил от скулптура - гравиран орнамент (Рис. 5). [Voschinina: Рис. 5]. (Т.27.а и Т.27.б.)
 
  
 
Илюстрация № 8
Гръцки чаши (скифои) от първата половина на VІІІ в. пр.н.е. с украса в геометричен
стил от некропола "Куатро Фонтанили" при Вейи. Анализите на глината показват,
че двете от ляво са местно производство (вероятно направени от гръцки евбейски
майстор във Вейи), а другите две от дясно са вносни (музей "Вила Джулия" в Рим)
[Баркър 2002: 127]. ("Гръцки чаши" с български знаци Т.27.а един в друг. Подобна
комбинация виж в тема Халдеи.)
 
      Обобщение:
      В представени изображения са ползвани следните троични знаци: Т.7, Т.26 (Т.11), Т.27.а, Т.27.б, Т.27.д,
 
      Извод:
      Етруските като най-древна цивилизация на територията на Италия са ползвали
троични знаци, а някои техни родове вероятно са принадлежали към рода Дуло.
 
      Предстои доразработване на другите части от темата.

 

 

Източници

Баркър 2002: Баркър, Г. и Расмусен, Т. Етруските. София, Летера Прима, 2002, с 71. (Graene Barker and Tom Rasmussen. The Etruscans.)

Виланова: URL: http://historik.ru/books/item/f00/s00/z0000016/st088.shtml

Етруските: URL:  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8

Цонев 2010: Цонев, Владимир. Гените на българите и цивилизацията. София, Летера прима, 2010.

Etrus: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Etruscan_civilization

Etruscan League: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Etruscan_civilization

Gallica: URL: http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k2007691/f14.image.pagination

Martha, Jules (1853-1932). Manuel d'arch�ologie �trusque et romaine. Paris, A. Quantin, 18??.
Pendant: URL: http://www.usc.edu/dept/LAS/wsrp/educational_site/uscarc/Pendant.shtml

Voschinina: URL: http://rec.gerodot.ru/etruria/voschinina01.htm

Алба: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0_(%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F)
Етруска Лига: URL: http://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/17961#.D0.94.D1.80.D1.83.D0.B3.D0.B8.D0.B5_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.B4.D0.BC.D0.B5.D1.82.D1.8B_.D0.BE.D0.B1.D0.B8.D1.85.D0.BE.D0.B4.D0.B0
Етруски: URL: http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_colier/5276/%D0%AD%D0%A2%D0%A0%D0%A3%D0%A1%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%AF
Тарквиния: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F
Donaldoson 1852: URL: J. W. Donaldoson, Varronianus, A Critical and Historical Introduction to the Ethnography of the Ancient Italy and to the Philological Study of the Latin language. London, Jhon Parker and Son, 1852.

Назад към:  Начало  или  Съдържание