Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0.  Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите

3.5.1. Тракия, ІV в. пр.н.е.-ІІІ в.

Анотация:
Използваните знаци онагледяват как Тракия е същностно свързана с българите през хилядолетията.

Съдържание:

На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои малко известни страни от нашата действителност.

Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите

Натъкваме се на значително по-широко разбиране за понятието „Тракия“. Представяме поредица примери:

Византион, Тракия, 387-340 г. пр.н.е.

 
Илюстрация № 1
Византион, Тракия, сребърна хемидрахма, монетарница Византион, около 387-340 г. пр.н.е.
Лице: Предната част на крава с приповдигнат десен крак; монограм под преден крак.
Гръб: Глава на украсен тризъбец [Thrace-Byzantion: GS64359 ]. (Монограм: знак Т.27.а и знак Т.27.б (с хоризонтална линия между рамената на знака – “A”) с едно общо рамо; „украсен тризъбец” -  знак Т.11 - знак на рода Дуло.)

Византион е основан от гръцки колонизатори от Мегара през 657 г. пр.н.е. Градът е възстановен като нова стоица на Римската империя от Константин І през 330 г. и е преименуван на Константинопол. Става столица на Отоманската империя след неговото завладяване през 1453 г. [Thrace-Byzantion:].

Мѐгара (на гръцки: Μέγαρα) е град край Саронически залив, при Коринтския провлак, Южна Гърция. През VІІІ-VІ век пр.н.е. е голям древногръцки полис, важен търговски и занаятчийски център. Негови жители са основали много колонии в Сицилия, Пропонтида и по бреговете на Черно море. В края на ІV век е разрушен от готите [Мѐгара:].

Уточнение:
Използваните знаци през периода VІ-І в. пр.н.е. показват, че територията на съвременна Гърция, в това число Мегара и Коринт (и създадените от тях колонии), са били управлявани от представители на български родове. Виж повече:
3.5.6. Гърция-Съдържание - http://www.za-balgarite.com/3.5.6.Greece-Sadarjanie.html
3.5.6. Мегара - http://www.za-balgarite.com/3.5.6.Megara.html
3.5.6. Коринт-Съдържание : - http://www.za-balgarite.com/3.5.6.Corinth-Sadarjanie.html     
Следователно, за онова време не би могло да се говори за гръцки колонизатори.

 

Византион, Тракия, 250-100 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 2
Византион, Тракия, сребърна тетрадрахма, монетарница Византион, 250-100 г. пр.н.е.
Лице: Глава с диадема на обожествен Александър и с рог на Амон
Гръб: Атина Победоносец на трон, Нике в протегната дясна ръка, лява ръка почива върху кръгъл щит, украсен с Горгонейон, копие напречно срещу дясната страна, BAΣIΛEΩΣ вдясно, ΛYΣIMAXOY вляво, монограм вляво, BY под трона, тризъбец най-долу [Thrace-Byzantion: GS19747]. (Монограм – сложна комбинация, в която са различават: знак Т.27.б с вписан знак Т.13/Т.27.а, две хасти, хоризонтални линии долу и горе; „тризъбец” -  знак Т.11 - знак на рода Дуло.)

Амон е древноегипетски бог, който е покровител на град Тива. От ХVІІ в. пр.н.е., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с бог Ра (Амон Ра) Узер Мат Мери Ре Амун /Рамзес II/ и става върховен египетски бог, закрилник на фараона, заедно с властта и управлението му. Той е представян като човек с глава на овен със спираловидни рога – символ на плодовитостта [Амон:].

Византион, Тракия, 240-220 г. пр.н.е.


Илюстрация № 3
Тракия, Византион, монета бронз, монетарница Византион, около 240-220 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Посейдон с панделка.
Гръб: Глава на тризъбец, дръжка със стилизирани делфини на всяка стрена. Надпис PV (архаичен византийски монограм), EPI долу вдясно, ∆IOΣKOYP долу вляво [Thrace-Byzantion: GB89852]. („Тризъбец” - комбинация от знак Т.11 (знак на рода Дуло) и може би знак Т.5 между рамената, два знака Т.25 от двете страни на долното рамо на тризъбеца, знак Т.13 най-долу.)

Посейдон (Poseidon) – в древногръцката митология е бог на морето, бурите и земетресенията; в римската митология – Нептун; в етруската – Nethuns [Poseidon:]. (Посейдон се изобразява с атрибут „Тризъбец” - знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Тракия, Месембрия, 300-250 г. пр.н.е

Илюстрация № 4
Тракия, Месембрия (Несебър), Черно море. Монета АЕ (мед, бронз или месинг), около 300-250 г. пр.н.е.
Лице: Шлем
Гръб: Надпис METAM-BRIANWN, колело [Mesembria:]. (Знакът в колелото наподобява на знак Т.27.в/г. с точка между двата знака (и още две странични точки), която символизира енергийния взрив при съприкосновение на знаците.)

В монетарница Месембрия (Несебър) са били произвеждани много възпоменателни монети за Александър ІІІ Македонски. Показваме няколко примери:

 

Александър ІІІ Македонски, 250-175 г. пр.н.е.

     
Илюстрация № 5
Александър ІІІ, тетрадрахма сребро, монетарница Месембрия (Несебър), произведена 250-175 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Херакъл с шапка от лъвска кожа.
Гръб: BAΣIΛEΩΣ AΛEΞANΔΡOY, Зевс седнал, държи орел и скиптър; Коринтска каска и монограм ΠA в ляво поле, ΠY монограм под стола [alexander_III: Price 1106]. (Знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака, две хасти и  хоризонтална линия над комбинацията; знак Т.17 с хоризонтална линия над знака.)

 

Александър ІІІ Македонски, 250-175 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 6
Александър ІІІ, тетрадрахма сребро, монетарница Месембрия (Несебър), произведена 250-175 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Херакъл с шапка от лъвска кожа.
Гръб: BAΣIΛEΩΣ AΛEΞANΔΡOY, Зевс седнал, държи орел и скиптър; Коринтска каска в ляво поле, ΠYΡ монограм под стола [alexander_III: Price 1013]. (Знак Т.18, знак Т.28 на дясната хаста и хоризонтална линия над комбинацията.)

Александър ІІІ Македонски, 175-150 г. пр.н.е.

      
Илюстрация № 7
Александър ІІІ, тетрадрахма сребро, вероятно Келтска имитация, Долен Дунав, монетарница Месембрия (Несебър), произведена 175-150 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Херакъл с шапка от лъвска кожа.
Гръб: BAΣIΛEΩΣ AΛEΞANΔΡOY, Зевс седнал, държи орел и скиптър; Коринтска каска и ΔA  в ляво поле, ΠY монограм под стола [alexander_III: Price 1047:]. (ΠY - знак Т.18 с хоризонтална линия над знака.)

Лизимах, 297/6-282/1 г. пр.н.е.

  
Илюстрация №  8
Царе на Тракия, македонски. Лизимах, 305-281 г. пр.н.е. Тетрадрахма, сребро, около 297/6-282/1 г. пр.н.е., монетарница Лампсак.
Лице: Глава с диадема на обожествен Александър и с рог на Амон
Гръб: Надпис ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΛΥΣΙΜΑΧΟΥ, Атина Победоносец седнала с лява ръка, подпряна на щит, монограм над полумесеца [Lysimachos: Lot 428]. (Монограм: комбинация от знак Т.13 с хоризонтална линия както при знак Т.4; кръг между рамената на знака; две хасти и хоризонтална линия над комбинацията.)

Лизимах (Lysimachus) е генерал и пълководец на Александър Македонски. По-късно е един от неговите диадохи („приемниците“) и става цар на Тракия от 306 г. пр.н.е., Мала Азия от 301 г. пр.н.е. и Македония от 288 г. пр.н.е. заедно с Пир [Лизимах:].

Лампсак или Лапсеки е пристанищен град на малоазийския бряг във вилает Чанаккале, Република Турция [Лампсак:].

Атина в  митологията е богинята на мъдростта и войната. Дъщеря е на Зевс и Метида [Атина:].

Мъжкото име Никефорос (Νικηφόρος), означава „победоносец“ или „победоносен“ [Никефорос:].

Лизимах, 288/7-282/1 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 9
Царе на Тракия, Лизимах. Тетрадрахма сребро, около 288/7-282/1 г. пр.н.е., монетарница Амфиполис.
Лице: Глава с диадема на обожествен Александър и с рог на Амон
Гръб: Надпис ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΛΥΣΙΜΑΧΟΥ, Атина Победоносец седнала с лява ръка, подпряна на щит, монограм [Lysimachos: Lot 313]. (Монограм: комбинация от знак Т.27.а с две хасти, на дяснятя хаста знак Т.26.)

Амфиполис или Амфипол е древен полис, разположен на устието на Струма в Югоизточна Древна Македония [Амфиполис:].

Лизимах, 280 г. пр.н.е.

          
Илюстрация № 10
Цар на Тракия, Лизимах, тетрадрахма сребро, монетарница Лизимахия, произведена след 280 г. пр.н.е.
Лице: Глава на обожествен Александър.
Гръб: BAΣIΛEΩΣ ΛYΣIMAXOY, Атина Победоносец седнала, глава на лъв отпред, монограми ME и CE [Kings/lysimachos: Jenkins 21v]. (монограм ME – знак Т.18 със знак Т.26 на дясната хаста; монограм CE – знак Т.26, вляво знак Т.28.)

Лизимах, ІІІ в. пр.н.е. 
   

Илюстрация № 11
Тракия, царе, Лизимах, 323-281 г. пр.н.е., статер злато, монетарница Калатис, произведена около ІІІ в. пр.н.е.
Лице: Глава на обожествен Александър с диадама и с рог на Амон..
Гръб: BAΣIΛEΩΣ ΛYΣIMAXOY, Атина Победоносец седнала, държи Нике в протегната дясна ръка, лява ръка почива на щит; монограм EKΩ над коляното, KAΛ под трона [Kings/lysimachos: AMNG 255]. (Монограм: комбинация от знак Т.13 и знак Т.26 - един от знаците върху Розетата от Плиска – около три вeка преди Плиска); украсен тризъбец  - знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Розетата от Плиска 


Илюстрация № 12
Розетата от Плиска е български средновековен бронзов артифакт, намерен в старата столица Плиска [Rozeta:]. (Използваният знак онагледява същностната връзка между македонци и българи.)

Лизимах, 250-150 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 13
Царство Тракия, Лизимах 305-281 г. пр.н.е., златен статер, монетарница Византион, 250-150 г. пр.н.е.
Лице: Глава с диадема на обожествен Александър и с рог на Амон
Гръб: BAΣIΛEΩΣ ΛYΣIMAXOY, Атина седнала, Победа в протегната дясна ръка, почиващ ляв лакът върху щит, монограм вляво, BY под трона, тризъбец, украсен с два малки делфина [Thrace-Byzantion: SH48867]. (Монограм – сложна комбинация, в която са различават: знак Т.27.б с вероятно вписан знак Т.13/Т.27.а, две хасти, хоризонтални линии долу и горе, знак Т.28 най-горе; „тризъбец” -  знак Т.11 - знак на рода Дуло.)

Лизимах, 175-150 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 14
Тракия, Византия, статер злато, около 175-150 г. пр.н.е. В името на Лизимах.
Лице: Глава с диадема на обожествен Александър и с рог на Амон
Гръб: Надпис ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΛΥΣΙΜΑΧΟΥ, Атина Победоносец седнала с подпряна на щит лява ръка, монограм вляво, BY под трона, украсен тризъбец вляво  [Lysimachos-Lot 422]. (Комбинация от знак Т.27.б с две хасти, със знак Т.26 на дясната хаста; хоризонтална линия над комбинацията, знак Т.28 най-горе .)

Лизимах, около ІІ в.

     
Илюстрация № 15
Царе на Тракия. Лизимах, 323-281 г. пр.н.е. Посмъртна тетрадрахма, злато, около ІІ в. пр.н.е. Византия.
Лице: Глава обожествен Александър Велики с рог на Амон
Гръб: Атина на трон, държи Нике, монограм, BY под трона, тризъбец [Lysimachos 4182:]. (Монограм: сложна комбинация, в основата на която е знак Т.13 и допълнения вдясно към долното рамо на знака (възможно е недовършен вариант - знак Т.27.а и вписан знак Т.27.а/Т.28); „Тризъбец“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Лизимах, ІІ в. пр.н.е.

Илюстрация № 16
Царство Тракия, Лизимах. Статер злато, монетарница Томи, ІІ в. пр.н.е.
Лице: Глава на обожествен Александър с диадема и с рог на Амон.
Гръб: BASILEWS LUSIMACOU, Атина Победоносец седнала, монограм вляво, ТО под трона, тризъбец долу [Thracian Kingdom: Moushmov 1785]. („К“ – комбинация от хаста със знак Т.27.а вдясно и хоризонтарна линия над комбинацията

Марония, Тракия, 130 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 17
Марония, Тракия, тетрадрахма сребро, около 130 г. пр.н.е.

Лице: Глава на млад Дионис, обвита с бръшлян
Гръб: DIONUSOU SWTHPOS MARWNITWN. Дионис прав, държи грозд, монограми в полетата [Maroneia:]. (Сложен монограм – комбинация от знак Т.27.б с вписан знак Т.13, две хасти, хоризонтална линия над комбинацията и знак Т.28 най-горе.)

Марония или Мароня e градче в Северна Гърция. Намира се на няколко километра от беломорския бряг в невисоката част на планината Родопи в Гърция [Марония:].

Дионис в митологията е божество на възраждащата се и умиращата природа, плодородието, на лозарството, гроздобера, виното, на веселието и ритуалната лудост, религиозния екстаз и театъра [Дионис:].

Марония, Тракия, 130 г. пр.н.е.

      
Илюстрация № 18
Марония, Тракия, тетрадрахма сребро, около 130 г. пр.н.е.
Лице: Глава на млад Дионис, обвита с бръшлян
Гръб: ΔIONYΣIOY ΣΩTHΡOΣ MAΡΩNITΩN. Дионис гол, прав, държи грозд и две копия, монограми в полетата [thrace/maroneia:]. (Сложни монограми: комбинация от знак Т.27.б с вписан знак Т.13, две хасти, хоризонтална линия над комбинацията, знак Т.28 най-горе и хоризонтална линия най-долу; комбинация от знак Т.27.б с вписан знак Т.13, две хасти, хоризонтална линия над комбинацията и знак Т.28 вляво горе.)

Митрадат VI Евпатор, 88–86 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 19
Царе на Тракия. Лизимах, 305-281 г. пр.н.е. Статер злато, произведен при Митрадат VI Евпатор. Томи, около 88-86 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Александър Велики с диадема и с рог на Амон
Гръб: ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΛΥΣΙΜΑΧΟΥ. Атина седнала на трон, държи Нике в дясната си  ръка, копие в лявата и с подпрян на щит ляв лакът; долу тризъбец, ΔI монограм; TO под трона [Mithradates1:]. („Δ“ – изобразен чрез знак Т.27.а с хоризонтална линия под знака; „тризъбец“ – знак Т.11 . знак на рода Дуло.)

Tomi – съвременен град Констанца в Румъния, също известен като Tomis. Томи (Tomis) е един от главните градове на времето в Мизия. Монетарницата в Томи произвежда собствени монети в знак на лоялност към Рим. Съвременният град Констанца (Кюстенджа), Румъния е построен на мястото на Томи [Tomi:, Tomis:].

Митрадат VI Евпатор, 88–86 г. пр.н.е.

  
Илюстрация № 20
Царе на Тракия. Лизимах, 305-281 г. пр.н.е. Статер злато, произведен при Митродат ІV Евпатор, Томи, около 88-86 г. пр.н.е.
Лице: Глава на Александър Велики с диадема и с рог на Амон
Гръб: ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΛΥΣΙΜΑΧΟΥ,  Атина седнала на престол, държи Nike в дясната си ръка, копие в лявата и с подпрян на щит ляв лакът; долу тризъбец; под дясната ръка на Атина ΛY [Mithradates2:]. (ΛY – знак Т.27.б и знак Т.13.)

Тракия, І в. пр.н.е.


Илюстрация № 21
Тракия, монетарница Томи, монета от мед или бронз, І в. пр.н.е.
Лице: Глава на Зевс с лавров венец.
Гръб: TO-MEI/TE/(NWN), орел върху мълния с разтворени криле, инициали на Диоскури от двете страни [thrace/tomis:]. (Мълнията е комбинация от два сдвоени знака Т.2 един срещу друг; виж повече:
3.5.99. "Мълния"-1 - http://www.za-balgarite.com/3.5.99.%20Tunderbolt-1.html
3.5.99. "Мълния"-2 - http://www.za-balgarite.com/3.5.99.%20Tunderbolt-2.html)

Диоскури (Dioscuri) (в превод от гръцки – синове на Зевс, Зевсови потомци) се наричат двамата братя близнаци Кастор (Castor) и Полидевк (Polydeuces), чиито сестри са хубавата Елена и Клитемнестра, и всички заедно деца на Леда и спартанския цар Тиндарей. Според преданията от римската митология, заради пословичната любов между двамата братя, Зевс ги възнесъл на небето като съзвездие Близнаци, което и до ден днешен показва пътя на моряците, на които те помагали [Диоскури:].

Тракия, І в. пр.н.е.


Илюстрация № 22
Тракия, монетарница Томи, монета от мед или бронз, І в. пр.н.е.
Лице: Бюст на Зевс с лавров венец.
Гръб: TO-MEI/TE/(NWN), орел върху мълния с разтворени криле [thrace/tomis:]. (Мълнията е комбинация от два сдвоени знака Т.2 един срещу друг.)

Византия, Тракия, Германик, 37-41 г.


Илюстрация № 23
Германик, монета бронз от Византия, Тракия. 37-41 г. Магистрат Agalleos.
Лице: ΓEΡMANIKOY, гола глава.
Гръб: EΠI AΓA]ΛΛEΩΣ HΡOXENOY, тризъбец между два делфина  [Thrace/Byzantium: RPC 1779C]. („Тризъбец“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Гай Цезар Германик (31 август 12-24 януари, 41 г.), познат още като Калигула, е третият император на Римската империя. Управлява в периода 37-41 г. Известен е със своя показно екстравагантен, ексцентричен и жесток деспотизъм. Той е запомнен в историята като лудия, заради странните му действия и решения. Калигула е убит през 41 г. от преторианци [Германик:].

Тракия, Юлия Домна, 193 до 211 г.

  
Илюстрация № 24
Юлия Домна, монета Триас, монетарница Томи, Тракия
Лице: IOVΛIA ΔOMNA CEB, бюст във воал.
Гръб: MHTΡ = ΠON TOMEΩC,  Посейдон прав, държи тризъбец и делфин, знак за стойност Γ [thrace/tomis: Varbanov 4873]. (Тризъбец – знак Т.11 – знак на рода Дуло.)

Юлия Домна (на латински: Julia Domna; около 170-217 г.) е била римска императрица от 193 до 211 г.; съпруга на римския император Септимий Север (от 187 г.). Тя е майка на императорите Каракала и Гета. Септимий Север, който починал през 211 г., назначил Каракала и Гета за съвладетели, но въпреки усилията на Юлия да съхрани мира между братята през 212 г. войници на Каракала убили Гета и Каракала останал едноличен владетел. Отношенията с майка му били сложни, поради участието в убийството на брат му. Юлия Домна фактически обаче била неговия пръв министър, а в негово отсъствие замествала императора [Юлия Домна:, Julia Domna :].

Тракия, Geta, 209-211 г.

     
Илюстрация № 25
Тракия, монета бронз, монетарница Томи, Geta (209-211 г.).
Лице: AVT K P CEP GETAC AV. Бюст с лавров венец и с ризница.
Гръб: MHTROPONTOU TOMEWC. Немезида права, държи везни и жезъл, колело в краката; долу  [thrace/tomis: Moushmov 2019]. (Везната е изобразена чрез два знака Т.27.б; колелото (на съдбата) е изобразено чрез знак Т.5.)

Публий (Луций) Септимий Гета е римски император, управлявал заедно с баща си Септимий Север и по-големия си брат Каракала в периода 209-211 г. [Гета:].

Немезида (Nemesis) в древногръцката митология е богинята на възмездието [Немезида:].

Тракия, Юлия Паула, 219-220 г.

    
Илюстра;ия № 26
Юлия Паула. Монета бронз, монетарница Томи, Тракия.
Лице: IOYΛIA KOΡNHΛIA ΠAYΛA, бюст с воал
Гръб: ΠONTOY TOMEOC, Немезида права, държи везни в протегната дясна ръка, рог на изобилието в лявата ръка, колело в краката, Δ в лявото поле [thrace/tomis: Moushmov 2098]. (Блюдата на везната са изобразени чрез два знака Т.27.б. До краката колелото на съдбата е изобразено чрез знак Т.5 в кръг; горе вляво знак Δ - Т.27.б с хоризонтални линии отгоре и отдолу със серифи.)

Юулия Корнелия Паула или Юулия Паула е била известна римска благородничка, която е станала императрица на Рим (219-220 г.) като първата съпруга на римския император [Julia Paula:].

Гордиан III 238-244 г.


Илюстра;ия № 27
Гордиан III и Транквилина.
Лице: AVT K M ANT ΓOPΔIANOC AVΓ [ΦO]V CAB [TPA]NKVΛΛINA; бюст на Гордиан ІІІ с лавров венец и с броня, и с лице към Транквилина.
Гръб: Орел с разтворени крила върху мълния [GordianIII:]. (Мълнията е комбинация от два сдвоени знака Т.2 един срещу друг.)
Гордиан III (Marcus Antonius Gordianus Pius) е римски император, който управлява от 238 до 244 г. [GordianIII:].

Транквилина с пълното име Фурия Сабиния Транквилина или Сабиния Транквилина (Furia Sabinia Tranquillina; Sabinia Tranquillina; 225-244 г.) е императрица и съпруга на римския император Гордиан ІІІ [Транквилина:].

Извод:
Използваните знаци онагледяват как Тракия е същностно свързана с българите през хилядолетията.

Използвани знаци:  Т.2, Т..4, Т.5, Т.9, Т.11, Т.13, Т.15, Т.17, Т.18, Т.24, Т.25, Т.26, Т.27.а, Т.27.б, Т.27.в/г, Т.28, „мълния”

Източници:
Амон: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BE%D0%BD
Амфиполис: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%D1%84%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81
Атина: URL:  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)
Германик: URL: https://ezdapress.com/1300/%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b3%d1%83%d0%bb%d0%b0/
Гордиан III: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BD_III
Дионис: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81
Диоскури: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BE%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B8
Лампсак: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D1%81%D0%B0%D0%BA
Лизимах: URL:  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%85
Марония: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F
Мѐгара: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0
Немезида: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B0
Никефорос: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80
Серапис: URL: http://sirius1-bg.org/index.php/serapis-bei
Транквилина: URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0
B0
alexander_III: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/macedonia/kings/alexander_III/t.html GordianIII: URL: http://www.provincial-romans.com/provincial/Rulers/GordianTranquillina.htm
Julia Domna : URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Julia_Domna
Julia Paula: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Julia_Cornelia_Paula
Kings/lysimachos: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/lysimachos/t.html
Lysimachos: URL: https://www.coinarchives.com/a/results.php?search=Lysimachos&s=0&upcoming=0&results=100
Lysimachos 4182: URL: http://www.acsearch.info/search.html?search=&view_mode=0&c=40&a=217&l=&page=5
Lysimachos-Lot 422: URL: https://www.coinarchives.com/a/lotviewer.php?LotID=1762239&AucID=4053&Lot=422&Val=a3539466e5c57e14e22e9f3f2ce2b33f
Maroneia: URL: http://www.forumancientcoins.com/gallery/thumbnails.php?album=1499
Mesembria: URL: http://www.forumancientcoins.com/gallery/displayimage.php?album=1499&pos=106
Mithradates1: URL: https://www.coinarchives.com/a/lotviewer.php?LotID=1789806&AucID=4128&Lot=130&Val=558e73f7e60dbef6d65b38a515150ae2
Mithradates2: URL:
https://www.coinarchives.com/a/lotviewer.php?LotID=1789805&AucID=4128&Lot=129&Val=a2c75e7315f7ff50d6a7e26929aca82b
Poseidon: URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Poseidon
Rozeta: URL: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0
Thrace-Byzantion: URL: https://www.forumancientcoins.com/catalog/roman-and-greek-coins.asp?vpar=581&pos=21&iop=50&sold=1
Thrace/Byzantium: URL: http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/byzantium/t.html
thrace/maroneia: URL: https://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/maroneia/t.html
Thracian Kingdom: URL: https://www.wildwinds.com/coins/moushmov/thracian_kingdom.html
Tomi: URL: https://en.wikipedia.org/wiki/Tomi

Назад към:  Начало  или  Съдържание   или  3.5.1.България - Съдържание