Същност на българите (Sastnost na balgarite) 3.5.1. Мизия, (ІV в. пр.н.е. – ІІІ в.)
Анотация: На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои страни от живота в Древна Мизия. Древна Мизия под римска власт: Мизия (Moesia - на гръцки: Μοισία, Μυσία, на латински, Moesiarum) е древна област и Римска провинция на Балканите по южния бряг на река Дунав. Тя включва територии от съвременните северна Република Македония, южна Сърбия (Горна Мизия), Северна България, юго-източна Румъния, южна Молдова и Буджак (южна Бесарабия) [Moesia:]. С названието Буджак се означава южната част на историческата област Бесарабия, сега най-югозападната част на Украйна, включена в състава на Одеска област, и южния край от Република Молдова. Районът е заключен между Черно море и рекитеДунав, Прут и Днестър [Budjak:]. Горна Мизия (на латински: Moesia Superior) е новообразувана римската провинция през 85-86 г.
Император Домициан разделя Мизия на две - Горна и Долна. Граница между двете новообразувани провинции е река Цибрица в Монтанска област. Територията на провинцията обхваща на запад днешна Източна Сърбия до линията със сегашния и стар римски път Белград - Чачак (към провинция Далмация), на юг достига до Северна Македония, на изток обема София и Софийско, а на север граница е Дунав. Главен град е Ниш [Горна Мизия:].
Долна Мизия (на латински. Moesia Inferior) е новообразувана римската провинция през 85-86. Територията на провинцията обхваща днешна Северна България (без Видинско) с Добруджа. По-важни римски градове в Долна Мизия са: Томи (Констанца) Уточнение:
Използваните гръцки названия в разглежданата тема са в съответствие с цитираните източници. Но е необходимо да се отчита, че в древността цялата територия на съвременна Гърция е била управлявана от представители на български родове. Виж повече: Мизия, Истрос, 400-350 г. пр.н.е.
Истер (Ister; латински: Hister, гръцки: Istros (῎Iστρος)) е разпространено название през древността на долната част на река Дунав. Град Истрос е основан от Милет през VII век пр.н.е. върху по-старо тракийско селище на Черно море [Истрос:]. Истрос, 400-350 г. пр.н.е.
Дионисопол, ІІІ в. пр.н.е.
Дионисопол или Дионисополис (на гръцки: Διονυσόπολις, Κρουνοί, Krounoi, на латински: Dionisiopolis) e антично селище под днешния град Балчик. Селището постепенно прераства в полис – град-държава със собствена територия, закони и монетосечене [Дионисопол:]. Дионис е божество на възраждащата се и умиращата природа, плодородието, на лозарството, гроздобера, виното, на веселието и ритуалната лудост, религиозния екстаз и театъра [Дионис:]. Дионисопол
Тирсът е религиозен инструмент, жезъл. Състои се от дълга пръчка, увита с бръшлян или лозови листа, на чийто връх има шишарка. Пръчката е изготвена от стеблото на гигантски копър (Ferula communis). Характерен елемент е за култа към Дионис. Самият бог и неговите вакханки често биват изобразявани с тирс в ръка [Тирс:]. Калатис, 260-220 г. пр.н.е.
Калатис е най-южната гръцка колония на румънския бряг на Черно Море. Основана е от колонизатори от Хераклея Понтика през IV в пр. Хр. Това е единствената дорийска колония със социално-олигархична система. През 262 година преди Христа влиза в конфликт с Томи, който е подпомогнат от византийската флота. През периода III-VI в. сл. Хр. са изградени обществени сгради, базилики и укрепителни зидове. Нашествията на мигриращите племена, довели до упадъка на града до VII в. В Калатис е открит единственият папирус в страната, изложен понастоящем в музея. Античното пристанище на Калатис, както и част от античния полис в момента са залети от Черно море [Калатис:]. Томи (Tomis ) е един от главните градове на времето в Мизия. Монетарницата в Томи е произвеждала собствени монети в знак на лоялност към Рим. Съвременният град Констанца (Кюстенджа), Румъния е построен на мястото на Томи [Tomis:]. Калатис, 225-190 г. пр.н.е.
Калатис, 225-190 г. пр.н.е.
Истрос, 88-86 г. пр.н.е.
Калатис, 88-86 г. пр.н.е.
Британик, 41-55 г.
Тиберий Клавдий Цезар Британик (на латински: Tiberius Claudius Caesar Britannicus; 41-55 г.) е син и официален наследник на римския император Клавдий и неговата трета съпруга Месалина, отровен от сина на четвъртата (Агрипина), Нерон [Британик:]. Каракала, 200 г.
Династията Севери е била римска императорска династия, управлявала Римската империя между 193 и 235 г., по време на Римския императорски период. Династията е основана от император Септимий Север (193–211 г.), който се издига на власт след Годината на петимата императори като победител в гражданската война от 193–197 г. и съпругата му Юлия Домна. След кратките царувания и убийствата на двамата им синове Каракала (198–217 г.) и Гета (209–211 г.), които наследят баща си в управлението на империята, самите роднини на Джулия Домна поемат властта, като издигнат Елагабал ( 218–222 г.) и след това Север Александър (222–235 г.) [Severan_dynasty:]. Асарий -дребна гръцка или латинска монета [Асарий:]. Каракала, 198-217 г.
Флавий Улпиан (Flavius Ulpianus) e политик и сенатор на Римската империя в началото на ІІІ век. През 210-213 г. той е управител на провинция Долна Мизия [Флавий Улпиан:]. Каракала (Caracalla), роден е в Лугдунум (дн. Лион) през 186 г. в семейството на бъдещия император Септимий Север и Юлия Домна с името Луций Септимий Басиан (Lucius Septimius Bassianus). По-късно е наречен Марк Аврелий Север Антонин Август - римски император през периода 211-217 г.. Прякорът му идва от качулатите туники (вид ямурлук), които носел и раздавал на народа [Каракала:]. Асклепий (на гръцки: Ασκληπιός, Асклепиос) в древногръцката митология е бог лечител [Асклепий:]. Елагабал, 218-222 г.
Елагабал или Хелиогабал, около 204 -222 г, официално известен като Антонин, е римски император от 218 до 222 г. Неговото кратко царуване е забележимо за сексуални скандали и религиозни противоречия. Близък роднина на династията Северан, той произхожда от видно арабско семейство в Емеса (Хомс), Сирия, където в ранната си младост служи като главен жрец на бога на слънцето Елагабал. След смъртта на братовчед си император Каракала, Елагабал е издигнат до началник на 14-годишна възраст в армейски бунт, подбуден от баба му Юулия Маеса срещу краткотрайния наследник на Каракала, Макрин [Elagabalus:]. Елагабал, 218-222 г.
Александър Север, 222-235 г.
И още един пример със знак „Δ“ Александър Север, 222-235 г.
Гордиан III, 238-244 г.
Марк Антоний Гордиан (на латински: Marcus Antonius Gordianus Pius), или Гордиан ІІІ е римски император, който управлява от 238 до 244 г. С неговото възкачване приключва т.нар. Година на шестимата императори [Гордиан ІІІ:]. (Мълния – сдвоен знак Т.2 – оръжие на боговете.) Мизия, Филип ІІ, 247-249 г.
Марк Юлий Филип Младши (на латински: Marcus Julius Philippus Severus) е син на Отацилия Севера и император Филип І Араб, който го издига за съимператор и наследник. Филип Млади носи титлата цезар от 244 до 247 г. и август от 247 до 249 г. През 247 г. получава поста на консул. След разгрома на баща му при Верона, малолетният Филип е убит в Рим от преторианците [Филип ІІ:]. Бог Серапис
Серапис е египетски бог, чийто култ е създаден от династията на Птолемеите в Египет. Култът му е синкретичен, обединил елементи от култовете на Озирис и Апис. Почитан е основно в Мемфис като бог на подземния свят, плодородието, лечител и спасител. Култът към това божество е въведен от египетския владетел Птоломей І [Серапис:]. Модиус е тип цилиндрична шапка или корона, открити в древното Египетско изкуство [Modius:]. И още едно изображение на Бог Серапис:
В древността на територията на Западна Мала Азия е същектвувала държавата Мизия, управлявана от представители на български родове. Виж повече:
Използвани знаци: Т.2, Т..4,Т.5, Т.6,Т.11,Т.15, Т.24, Т.26, Т.27.а, Т.27.б, „мълния” Извод: |