Същност на българите (Sastnost na balgarite)
3.0. Теми
3.5. "Величие" и "падение" (съдба, карма) при българите
3.5.1. Мизия, (ІV в. пр.н.е. – ІІІ в.)
Анотация:
Използваните знаци в Древна Мизия онагледяват непосредствена връзка с българите.
На Илюстрация Знаци са представени 30 групи знаци на българите. Те са разгледани в три книги: „Тангра” - знак на българите, 2003 г.; По следите на Знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност, 2005 г. и По следите на знак „Тангра”. Докосване до същността на българите, 2009 г. В настоящото изследване ще се опитаме като вървим по следите на знак „Тангра” да получим възможност за докосване до някои страни от живота в Древна Мизия.
Илюстрация Знаци. Тридесет групи знаци на българите
Древна Мизия под римска власт:
Мизия (Moesia - на гръцки: Μοισία, Μυσία, на латински, Moesiarum) е древна област и Римска провинция на Балканите по южния бряг на река Дунав. Тя включва територии от съвременните северна Република Македония, южна Сърбия (Горна Мизия), Северна България, юго-източна Румъния, южна Молдова и Буджак (южна Бесарабия) [Moesia:].
С названието Буджак се означава южната част на историческата област Бесарабия, сега най-югозападната част на Украйна, включена в състава на Одеска област, и южния край от Република Молдова. Районът е заключен между Черно море и рекитеДунав, Прут и Днестър [Budjak:].
Долна Мизия (на латински. Moesia Inferior) е новообразувана римската провинция през 85-86. Територията на провинцията обхваща днешна Северна България (без Видинско) с Добруджа. По-важни римски градове в Долна Мизия са: Томи (Констанца)
[Долна Мизия:].
Използваните гръцки названия в разглежданата тема са в съответствие с цитираните източници. Но е необходимо да се отчита, че в древността цялата територия на съвременна Гърция е била управлявана от представители на български родове. Виж повече:
Мизия, Истрос, 400-350 г. пр.н.е.
Илюстлация № 1
Мизия, Истрос, драхма сребро, 400-350 г. пр.н.е.
Лице: Лица на мъжки глави, дясната преобърната – близнаците Кастор и Поллукс.
Гръб: ΙΣΤΡΙΗ, морски орел хванал делфин. Монограм ЕТЕ долу [Moesia -coins: Moesia, 6522]. (Монограм - два сдвоени знака Т.26 - прав и обърнат вариант.)
Истер (Ister; латински: Hister, гръцки: Istros (῎Iστρος)) е разпространено название през древността на долната част на река Дунав. Град Истрос е основан от Милет през VII век пр.н.е. върху по-старо тракийско селище на Черно море [Истрос:].
Истрос, 400-350 г. пр.н.е.
Илюстлация № 2
Истрос, статер сребро, 400-350 г. пр.н.е.
Лице: Две мъжки глави, лявата преобърната
Гръб: ΙΣΤΡΙΗ, морски орел хванал делфин с човката си. А под делфина [Castor-pollux:]. („А“ – знак Т.7.б с хоризонтална линия (или вписан знак Т.28) между рамената на знака.)
Дионисопол, ІІІ в. пр.н.е.
Илюстрация № 3
Дионисопол, Мизия, монета бронз, гражданска емисия, около ІІІ в. пр.н.е.
Лице: Глава на Дионис с бръшлян.
Гръб: ΔIONY, боздуган между две звезди, Π монограм в долното ляво поле, NK (?) монограм в долното дясно поле, всичко във венец [Moesia-dionysopolis: Colosseum 112, 206, Image112_206.jpg:]. („Две звезди“ – стилизиран знак Т.5; „П монограм“ – комбинация от знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака, две хасти и хоризонтална линия най-горе.)
Дионисопол или Дионисополис (на гръцки: Διονυσόπολις, Κρουνοί, Krounoi, на латински: Dionisiopolis) e антично селище под днешния град Балчик. Селището постепенно прераства в полис – град-държава със собствена територия, закони и монетосечене [Дионисопол:].
Дионис е божество на възраждащата се и умиращата природа, плодородието, на лозарството, гроздобера, виното, на веселието и ритуалната лудост, религиозния екстаз и театъра [Дионис:].
Дионисопол
Илюстрация № 4
Дионисопол, Долна Мизия, монета бронз
Лице: Глава на Дионис с венец
Гръб: ΔIONY, тирс с панделка [Moesia-dionysopolis: Moushmov 73A-2, Image 73A-2:]. („Панделката“ на тирса е изобразена чрез два сдвоени знака Т.24.)
Тирсът е религиозен инструмент, жезъл. Състои се от дълга пръчка, увита с бръшлян или лозови листа, на чийто връх има шишарка. Пръчката е изготвена от стеблото на гигантски копър (Ferula communis). Характерен елемент е за култа към Дионис. Самият бог и неговите вакханки често биват изобразявани с тирс в ръка [Тирс:].
Калатис, 260-220 г. пр.н.е.
Илюстрация № 5
Мизия, Калатис. Статер злато. Около 260-220 г. пр.н.е. В името на Александър III Македонски.
Лице: Глава на Атина с коринтски шлем, украсен със змия
Гръб: Нике права, държи венец и стилис; ΑΛΕΧΑΝΔΡΟΥ вдясно, монограм в ляво поле [moesia-kallatis-5363423]. (Монограм – знак Т.4.)
Калатис е най-южната гръцка колония на румънския бряг на Черно Море. Основана е от колонизатори от Хераклея Понтика през IV в пр. Хр. Това е единствената дорийска колония със социално-олигархична система. През 262 година преди Христа влиза в конфликт с Томи, който е подпомогнат от византийската флота. През периода III-VI в. сл. Хр. са изградени обществени сгради, базилики и укрепителни зидове. Нашествията на мигриращите племена, довели до упадъка на града до VII в. В Калатис е открит единственият папирус в страната, изложен понастоящем в музея. Античното пристанище на Калатис, както и част от античния полис в момента са залети от Черно море [Калатис:].
Томи (Tomis ) е един от главните градове на времето в Мизия. Монетарницата в Томи е произвеждала собствени монети в знак на лоялност към Рим. Съвременният град Констанца (Кюстенджа), Румъния е построен на мястото на Томи [Tomis:].
Калатис, 225-190 г. пр.н.е.
Илюстрация № 6
Мизия, Калатис, тетрадрахма сребро, около 225-190 г. пр.н.е. В името на Александър III Македонски.
Лице: Глава на Херакъл с шапка от лъвска кожа
Гръб: Зевс седнал, държи скиптър; ΒΑΣΙΛΕΩΣ вляво, ΑΛΕΧΑΝΔΡΟΥ вдясно, ΠΑ монограм във вътрешното ляво поле [Moesia_kallatis:]. (Монограм – комбинация от знак Т.27.б с хоризонтална линия между рамената на знака, две хасти и хоризонтална линия най-горе.)
Калатис, 225-190 г. пр.н.е.
Илюстрация № 7
Мизия, Калатис. Тетрадрахма сребро. Около 225-190 г. пр.н.е.. В името на Александър III Македонски.
Лице: Глава на Херакъл с шапка от лъвска кожа
Гръб: Зевс седнал, държи скиптър; ΒΑΣΙΛΕΩΣ вляво, ΑΛΕΧΑΝΔΡΟΥ вдясно, ΣE монограм във вътрешното ляво поле [moesia-kallatis-5363425]. (Монограм – комбинация от знак Т.27.а с две хасти и хоризонтална линия между рамената на знака.)
Истрос, 88-86 г. пр.н.е.
Илюстрация № 8
Долна Мизия, Истрос, статер злато, около 88-86 г. пр.н.е. В името на Лизимах от Тракия.
Лице: Глава с диадема на обожествения Александър с рог на Амон
Гръб: Атина Победоносец седнала, подпряна на щит, напречно копие отзад; ΒΑΣΙΛΕΩΣ вдясно, ΛΥΣΙΜΑΧΟΥ увенчан от Нике вляво, ΙΣ под трона, ΔΙ във вътрешното ляво поле, украсен тризъбец [Moesia-istros:]. („Тризъбец“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло.)
Калатис, 88-86 г. пр.н.е.
Илюстрация № 9
Мизия, Калатис, статер злато, около 88-86 г. пр.н.е. В името на Лизимах от Тракия.
Лице: Глава с диадема на обожествения Александър с рог на Амон
Гръб: Атина Победоносец седнала, подпряна на щит, напречно копие отзад; ΒΑΣΙΛΕΩΣ вдясно, ΛΥΣΙΜΑΧΟΥ увенчан от Нике вляво, KAΛ под трона, CѠ във вътрешното ляво поле, украсен тризъбец [Moesia-kallatis:]. („Тризъбец“ – знак Т.11 – знак на рода Дуло.)
Британик, 41-55 г.
Илюстнрация № 10
Тракия-Мизия, Британик, 41-55 г. Монета бронз от Томи.
Лице: BPITANNIKOY. Глава с лавров венец.
Гръб: TOMI HPW горе и долу; три класа жито между два факела [thrace/tomis: RPC 1834]. („Три класа жито“ – три стилизирани знака Т.6; „два факела“ – две двойки стилизирани знаци Т.24 един в друг.)
Тиберий Клавдий Цезар Британик (на латински: Tiberius Claudius Caesar Britannicus; 41-55 г.) е син и официален наследник на римския император Клавдий и неговата трета съпруга Месалина, отровен от сина на четвъртата (Агрипина), Нерон [Британик:].
Каракала, 200 г.
Илюстрация № 11
Династия Северан, Каракала Цезар, медна монета асарий, около 200 г. Никополис ад Иструм, Долна Мизия
Лице: Бюст, гола глава на Каракала
Гръб: Полумесец с шестлъчна звезда [Caracalla Caesar:]. („Шестлъчна звезда“ – стилизиран знак Т.5.)
Династията Севери е била римска императорска династия, управлявала Римската империя между 193 и 235 г., по време на Римския императорски период. Династията е основана от император Септимий Север (193–211 г.), който се издига на власт след Годината на петимата императори като победител в гражданската война от 193–197 г. и съпругата му Юлия Домна. След кратките царувания и убийствата на двамата им синове Каракала (198–217 г.) и Гета (209–211 г.), които наследят баща си в управлението на империята, самите роднини на Джулия Домна поемат властта, като издигнат Елагабал ( 218–222 г.) и след това Север Александър (222–235 г.) [Severan_dynasty:].
Асарий -дребна гръцка или латинска монета [Асарий:].
Каракала, 198-217 г.
Илюстпация № 12
Долна Мизия, Никополис ад Иструм, управител Флавий Улпиан
Каракала, 198-217 г. (Цезар 196-198 г.) - Lucius Septimius Bassianus - Caracalla
Лице: AV K M AVP – ANTΩNINOC. Бюст с лавров венец
Гръб: V ΦΛ OVΛΠIAN-NIKOΠOΛI (долу) ΠPOC I. Асклепий прав, държи увита около жезъла змия [Caracalla005:]. (Вдясно знак Т.11 – знак на рода Дуло.)
Флавий Улпиан (Flavius Ulpianus) e политик и сенатор на Римската империя в началото на ІІІ век. През 210-213 г. той е управител на провинция Долна Мизия [Флавий Улпиан:].
Каракала (Caracalla), роден е в Лугдунум (дн. Лион) през 186 г. в семейството на бъдещия император Септимий Север и Юлия Домна с името Луций Септимий Басиан (Lucius Septimius Bassianus). По-късно е наречен Марк Аврелий Север Антонин Август - римски император през периода 211-217 г.. Прякорът му идва от качулатите туники (вид ямурлук), които носел и раздавал на народа [Каракала:].
Асклепий (на гръцки: Ασκληπιός, Асклепиос) в древногръцката митология е бог лечител [Асклепий:].
Елагабал, 218-222 г.
Илюстрация № 13
Елагабал, 218-222 г. Долна Мизия, монетарница Томи, монета бронз,
Лице: Бюст с лавров венец
Гръб: Орел с разперени крила и с венец в клюна върху мълния [Elagabal:, image01066.jpg]. (Мълния – сдвоен знак Т.2 – оръжие на боговете, виж повече: 3.5.99. "Мълния"-1 - http://www.za-balgarite.com/3.5.99.%20Tunderbolt-1.html)
Елагабал или Хелиогабал, около 204 -222 г, официално известен като Антонин, е римски император от 218 до 222 г. Неговото кратко царуване е забележимо за сексуални скандали и религиозни противоречия. Близък роднина на династията Северан, той произхожда от видно арабско семейство в Емеса (Хомс), Сирия, където в ранната си младост служи като главен жрец на бога на слънцето Елагабал. След смъртта на братовчед си император Каракала, Елагабал е издигнат до началник на 14-годишна възраст в армейски бунт, подбуден от баба му Юулия Маеса срещу краткотрайния наследник на Каракала, Макрин [Elagabalus:].
Елагабал, 218-222 г.
Илюстрация № 14
Елагабал, 218-222. Долна Мизия. Никополис ад Иструм, монета бронз.
Лице: Бюст с лавров венец
Гръб: Орел върху мълния [Moesia-Nikopolis, image01067.jpg].
[image01067.jpg:]. (Мълния – сдвоен знак Т.2 – оръжие на боговете.)
Александър Север, 222-235 г.
Илюстрация № 15
Александър Север, монета бронз асарий от Дионисопол, Долна Мизия-Тракия, 218-222 г. от н.е.
Лице: AYT K M AYΡ CEY AΛEZANΔΡOC, бюст с лавров венец
Гръб: ΔIONYCOΠOΛEITΩN, Великият Бог изправен с калатос на главата, държи рог на изобилието и патера над осветен олтар долу вляво. Знак за стойност Δ в дясно поле [Moesia-dionysopolis: AMNG 381.4]. (Знак „Δ“ е изобразен чрез знак Т.27.б с хоризонтална линия под знака.)
Марк Аврелий Север Александър (на латински: Marcus Aurelius Severus Alexander), роден като Марк Юлий Гесий Басиан Алексиан (на латински: Marcus Julius Gessius Bassianus Alexianus), известен като Александър Север е римски император от династията на Северите. Управлявал от 222 до 235 година [Александър Север:].
И още един пример със знак „Δ“
Александър Север, 222-235 г.
Илюстрация № 16
Александър Север, монета бронз от Дионисопол, Мизия
Лице: AYT K M AYΡ CEY AΛEZANΔΡOC, бюст с лавров венец
Гръб: ΔIONYCOΠOΛEITΩN, Великият Бог изправен, държи патера над олтар и рог на изобилието. Δ в дясно поле [Moesia-dionysopolis: Moushmov 101]. (Знак „Δ“ е изобразен чрез знак Т.27.б с хоризонтална линия под знака.)
Гордиан III, 238-244 г.
Илюстрация № 17
Долна Мизия, Никополис ад Иструм. Гордиан III, 238-244 г монета бронз
Лице: Бюст с лавров венец
Гръб: Орел, изправен, върху мълния, венец в клюна и с разперени крила [Moesia_Nikopolis, image00304.jpg]. (Мълния – сдвоен знак Т.2 – оръжие на боговете.)
Марк Антоний Гордиан (на латински: Marcus Antonius Gordianus Pius), или Гордиан ІІІ е римски император, който управлява от 238 до 244 г. С неговото възкачване приключва т.нар. Година на шестимата императори [Гордиан ІІІ:]. (Мълния – сдвоен знак Т.2 – оръжие на боговете.)
Мизия, Филип ІІ, 247-249 г.
Илюстрация № 18
Долна Мизия, монетарница Томи. Римска провинция.
Филип ІІ, 247-249 г. (Цезар 244-247 г.).
Лице: Бюст на Филип ІІ, гологлав с ризница и лице към Серапис. Надпис: M IOVΛ ΦIΛIΠΠOC KAICAP AVΓ
Гръб: Надпис: MHTPO ΠONTOV TOMEΩC. Асклепий с гола гръд стъпва напред, гледа настрани, държи с дясната си ръка увита около жезъла змия, а с лявата придържа наметало [Philip-II:]. (Гънките на дрехата на корема образуват два знака Т.27.а един в друг.)
Марк Юлий Филип Младши (на латински: Marcus Julius Philippus Severus) е син на Отацилия Севера и император Филип І Араб, който го издига за съимператор и наследник. Филип Млади носи титлата цезар от 244 до 247 г. и август от 247 до 249 г. През 247 г. получава поста на консул. След разгрома на баща му при Верона, малолетният Филип е убит в Рим от преторианците [Филип ІІ:].
Бог Серапис
Илюстрация № 19
Мраморен бюст на Сепарис с модиус. Главен култов център Serapeum в Александрия [Serapis:]. (Гънките на дрехата на гърдите формират знак Т.27.а.)
Серапис е египетски бог, чийто култ е създаден от династията на Птолемеите в Египет. Култът му е синкретичен, обединил елементи от култовете на Озирис и Апис. Почитан е основно в Мемфис като бог на подземния свят, плодородието, лечител и спасител. Култът към това божество е въведен от египетския владетел Птоломей І [Серапис:].
Модиус е тип цилиндрична шапка или корона, открити в древното Египетско изкуство [Modius:].
И още едно изображение на Бог Серапис:
Илюстрация № 20
Бог Серапис и неговите атрибути [Серапис:]. (Скиптърът завършва горе със стилизиран знак Т.15.)
В древността на територията на Западна Мала Азия е същектвувала държавата Мизия, управлявана от представители на български родове. Виж повече:
3.5.4. Мизия-1 - Кизик - http://www.za-balgarite.com/3.5.4.MalaAzia-Mysia-1.html
3.5.4. Мизия-2 - Пергам - http://www.za-balgarite.com/3.5.4.MalaAzia-Mysia-2.html
3.5.4. Мизия-3 - Абид и др. - http://www.za-balgarite.com/3.5.4.MalaAzia-Mysia-3.html
Използвани знаци: Т.2, Т..4,Т.5, Т.6,Т.11,Т.15, Т.24, Т.26, Т.27.а, Т.27.б, „мълния”
Извод:
Използваните знаци в Древна Мизия онагледяват непосредствена връзка с българите.
