Същност на българите

         2.4. По следите на знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската 
                                     държавност, София: Зимек-99, 2005, 128 с. 

                                                        2.4.2. Резюме

        Изследването се осъществява от позициите на Мирогледна Система на Бъдещето. Обосновава се, че древните Български Знаци като разновидности на Знак „Тангра" са изконно български и съответстват на българската същност. Те са в същността на българите чрез „българския ген", участват в енергетиката на българите. Проявяват се избродирани в българските шевици, вплетени са в плетките, втъкани са в българските килими. Тяхната троичност струи от българските народни песни и танци чрез неравноделния такт и т.н.
        Чрез съпоставяне на двете групи знаци – на княжеските знаци на Великите Киевски князе от династията Рюриковичи, създали Киевска Рус, от една страна, и от друга страна, с нашите Български Знаци, се установява съвпадение, което свидетелства за българския произход на Рюрик и на Рюриковичи. По аналогичен начин стои въпросът и при турците.
        При съвременните турци се е запазил терминът „Гьок Тюрк" („Gök Türk") и неговата по-стара форма „Кьок Тюрк" („Кök Türk "), които се отнасят за техните предци и означават „божествени или небесни тюрки". От това следва твърдението, че наследената от предците „благородна 'синя' кръв" „тече в жилите на целия турски народ". Родоначалникът на турците (тюрките) е Огуз. А основната част от родовите (владетелските) знаци на неговите наследници – Огузите, съвпадат с нашите Български Знаци, което свидетелства за техния български произход. Звучи почти невероятно, но материалният носител на Знака, неговото изображение, се пренася през хилядолетията без изменения и се явява обективен критерий за истинност.
Изследвани са някои паралели във взаимоотношенията между руското и българското, и между турското и българското в триъгълника „руснаци – турци – българи", които позволяват да се добие представа за наличие на същностна общност и на конкретна специфика.
        Изследването е свързано с монографията „’Тангра' – знак на българитеи цели да покаже, че съвременната ситуация в България би следвало да се разглежда като продължение от миналото, а в настоящето се формира бъдещето.
        Ще успеем ли да осмислим и да изберем очертаващата се възможност за преход към нова духовност в перспективното направление на Еволюцията?
        В Послеслов се предлага практическа възможност за използване на Силата на Знак „Тангра".
Назад към:  Начало  или   Съдържание