Тук вестникът е представен преди оформянето на страниците във формат А4

Същност на българите

 2.1. Вестник ЗА БЪЛГАРИТЕ, бр. 1 - 5, 1996.
 2.1.5. Вестник ЗА БЪЛГАРИТЕ - Брой 5


Вестник
ЗА БЪЛГАРИТЕ,
които желаем
ВСИЧКИ ДРУЖНО ДА ВЪЗПРАВИМ БЪЛГАРИЯ, СЕГА!
петък, 1 ноември 1996 г. Двуседмичник. София, брой 5.

В първите четири броя представихме съществената част от предлагания Eволюционен подход.
В бр. 1 изразихме любовта си към Българина. Посочихме разумната алтернатива за изход от кризата. Отбелязахме, че девизът на българина "Аз съм!" ни е осигурявал нашите най-високи постижения; той ни е докарвал нашето най-ниско падение; сега отново само той може да ни помогне.
Формулирахме в 5 точки уникалната ситуация, в която се намира България и предложихме задължителното условие за излизане от кризата.
В бр. 2 обосновахме насочеността на еволюцията на планетата Земя, като част от Всеобщия космически еволюционен процес, към непрекъснато качествено нарастване сложността на материята.
В бр. 3 обосновахме насочеността на еволюцията на човешкото общество и мястото на България. Българската нация е в челото на последната еволюционна вълна.
В бр. 4 разгледахме еволюцията на човека като част от еволюцията на човешкото общество. Формулирахме смисъла на човешкото съществуване.
В този брой ще се опитаме да осмислим един от най-актуалните проблеми у нас в момента.
 
ПОЛИТИКА - ПОЛИТИЦИ - НИЕ, БЪЛГАРИТЕ
 
Проблемът е много сложен, но е от изключителна важност за настоящия кризисен период в България. От неговото решаване ще се определи бъдещето на българската нация.
Да започнем с една от основните страни на политиката -
 
ФОРМАЛЕН/НЕФОРМАЛЕН ЛИДЕР
 
Досега разгледахме лидерството като "наследство" от животинската ни основа - лидерът "управлява" човешката общност; фактически - властва над хората.
Да се опитаме да вникнем по-дълбоко в проблема, като започнем от най-малката човешка общност - съвременното семейство. Още на това ниво се проявяват двете страни на лидерството - формален (официален) и неформален (действителен) лидер. Най-често формалният лидер е мъжът (за пред хората); обикновено неформалният лидер е жената.
Лидерството се нарушава когато в семейството се намеси третият (външният) - още един неформален лидер.  Възможни са няколко варианта като изход: разрушава се семейството; третият се отхвърля; приема се при определени условия като се преразпределя лидерството.
С увеличаване на членовете в общността, сложността на връзката формален/неформален лидер нараства.
На ниво държава интересите стават толкова много и разнородни, че се достига до групиране в различни партии, съюзи и т.н.; прави се "разграничаване" на властите. На държавно ниво съществено влияят външните интереси.
 
В действителност държавата (и светът) се "управлява" от
неформални групировки.
 
Интересен парадокс: всеки от нас би се възмутил, ако семейният ни партньор заяви, че съвместният живот му допада, но е решил да си намери любовник (-ца). А у нас стана "нормално" държавните ни мъже (политиците) да ходят по чужбина да се оплакват от опонентите си, от народа си, да търсят помощ или подкрепа в предстоящите избори и т.н.
 
ПАРТИЯТА - ПОЛИТИКЪТ
 
А какво представляват нашите съвременни политици (управници)?  Защо се кълнат в името на народа, говорят от името на народа, а доведоха народа ни до просешка тояга?
Да започнем с ПАРТИЯТА - група от хора, които са обединени от общи възгледи, общи идеи. Те могат да бъдат най-различни, даже противоположни:  монархическа - републиканска, комунистическа - фашистка, социалистическа, капиталистическа, селска, демократична и т.н. Субективността в човешката същност позволява на хората да отразят в съответната идея само определена страна от Истината (обективните закономерности).
ПОЛИТИКЪТ е активната фигура в партията, привърженик и ревностен пропагандатор на съответната идея. Обикновено той представя тази идея като самата Истина, изтъквайки нейните положителни страни; старае се да привлече колкото е възможно повече привърженици.
Но същото правят и опонентите. Веднага се вижда, че
 
организацията на човешкото общество на политически партии е порочна –
тя разделя хората, групира ги и противопоставя различните групи една на друга.
 
И колкото нивото на съответните политически дейци е по-ниско, толкова противопоставянето е по-остро, достигайки до "Смърт!" за лошите (естествено другите).
След "изборната" победа, политикът заема "своето" място в йерархията на държавната власт. Затова политикът от една страна се стреми да спечели неговата партия, а от друга - да завоюва колкото е възможно по-голямо влияние и да се придвижи по-високо в политическата йерархия към лидерството, осигуряващо му по-високо положение във властта.
За формален лидер обикновено се избира представителна фигура, която преследвайки своите лични интереси, представлява интересите на своята партия, но в същото време е задължена да балансира с интересите на другите групировки; докато някоя от тях не стигне до извода, че е достатъчно силна и може да измени "статуквото" в своя полза.
 
ПОЛИТИКЪТ
 
Инстинктът за лидерство е заложен в биологията на човека. Но докато при животните лидерството е свързано с борбата за оцеляване на индивидите и за запазване на вида като не се посяга върху живота на конкурента, то при хората се достига до големи жертви - понякога милиони, чрез войни или под различни лозунги от рода на "унищожаване на врага в партийните редици". И това се прави, за да се държат в безпрекословно подчинение всички останали.
Да си представим как един "висш политик-държавник", седнал в дълбокото кресло (понякога с възглавнички, за да не се изгуби в него) приема идващите един по един молители. И той раздава "Правдата" и "Благоволението си". Ами има ли по-върховно щастие за такъв човек? Да си припомним как звучат лидерските амбиции: "Държавата - това съм аз!", "Партията - това съм аз! Който критикува мен, критикува Партията!", "Демокрацията - това сме ние!" и т.н.
Затова политиците създават закони, чрез които налагат на хората да просят разрешение от властимащите. Затова има партии, политици, лидери - защото всичко това носи власт и материални облаги, и то големи облаги. И колкото се върви към все по-високите нива на властта, толкова по-големи стават облагите. Затова някои така стръвно се стремят към политиката. Затова политиката у нас властва над икономиката ("законно" или незаконно).
Затова не може да бъде премахната мафията, бюрокрацията и корупцията, защото техните корени неразривно са свързани с политиците и властта.
Ето затова политиката е мръсна работа - защото носи власт и материални облаги, а за постигането им този тип хора не подбират средства; нали някой друг може да ги измести. И колкото скрупулите са по-малко, толкова вероятността за постигане на "заветната" цел е по-голяма. Ето затова до върховете на политическата йерархия се домогват предимно хора с нисък интелект и култура, но голяма агресивност.  Затова основното правило в политиката е липсата на правила.
Политик става този, който се стреми към власт и големи облаги, но по бърз и лек "законен" път, за разлика от специалиста, който чрез къртовски труд се утвърждава между другите. Възможно ли е истинският професионалист, познал изстраданото щастие на успеха, да зареже работата си и да стане политик?
Нека да си представим следната ситуация: един честен човек, избран честно, заема полагащото му се място в държавната власт. Неформалните групировки, които управляват политиците, имат интерес да вкарват в политиката нови и свежи "специалисти" с добра репутация, за да ги ползват като параван. Докогато е възможно, след което ги обявяват за виновни (несправили се) и ги подменят с нови. И така нашият честен човек веднага попада под ударите на съществуващата вече корумпирана среда.
Той има няколко възможности:
- бързо да се корумпира както всички останали;
- да остане верен на своята честност, но за да си запази мястото трябва да се прави, че нищо не вижда - превръща се в параван за другите и те с удоволствие ще го държат докато им е нужен;
- доброволно да се откаже от властта - това ще му навлече ред неприятности, но ако се съгласи да ги понесе, ще успее;
- да започне борба с корупцията. Първоначално ще получи предупреждения. След това ще започнат компромати (няма идеални хора - всеки си има слабости). Ако и това не помогне, следва "отстраняване от играта".
А сега нека всеки сам да прецени: кой и защо утвърждава, че политиката не е мръсна работа; че всеки от нас е "длъжен" политически да гласува в предстоящите избори.
Още един парадокс:
 
съвременната "демократична" система създава външно впечатление, че хората (народът) избират своите политици и управници. Фактически, те се определят от неформално управляващите групировки и се налагат чрез държавната машина.
 
ПОЛИТИК - СПЕЦИАЛИСТ - ДУХОВНО БОГАТ ЧОВЕК
 
По какво се различават политиците, специалистите и духовно богатите хора? Политикът постоянно е в положение на кръгова отбрана и в многобой с всички останали себеподобни. Но той не може да съществува сам; затова непрекъснато се разделя с едни, обединява се с други в зависимост от интереса в момента (чуйте как звучи това: "Преструктуриране на политическото пространство"). Политикът не може да съществува сам без стадото, на което трябва да бъде "водач". Той е силен само в борбата за власт и облаги.
Специалистът познава своите възможности и се включва само там, където е силен и тежи на мястото си.
Духовно богатата личност търси начин да осмисли себе си и света. Това е пътят на творчеството.
 Как се отнася всеки един от тях при решаването на определен остър проблем? Политикът започва да се оглежда, да се ослушва на всички страни - защо са му поставили този проблем; може ли да отложи решаването му, защото кой знае каква беля може да му навлече; няма ли начин да го прехвърли на някой друг? След това започва да "мъдрува" как ще реагират останалите, особено опонентите; каква ще бъде реакцията "отвън"? Каква ще бъде изгодата му ? И накрая може "евентуално" да се "замисли" дали народът ще има полза.
Ето конкретен пример: тъй като българските политици не познават възможностите на нашите специалисти, пък и ги е страх да не сбъркат, отиват на най-простия за тях вариант - докараха външни специалисти да решават проблемите на България. Акъл!?  Чужди хора да учат нашите специалисти как се управлява селско стопанство, икономика, финанси!?
Господа политици, нашите специалисти могат да управляват света, камо ли една България.
Специалистът обмисля проблема, преценява дали може да го реши и ако вижда възможен изход се захваща за работа, като си прави сметка какво ще получи. Политикът с всички сили се старае да избяга от проблема; специалистът търси решение за проблема!
Духовно извисеният човек, ако прецени, се захваща с решаването на проблема, без да се интересува какво ще получи.
Затова управниците и творците никога не се погаждат и не могат да съществуват съвместно (например Бетовен). Ако се утвърдят политиците, те експлоатират специалистите и подтискат духовно богатите личности - не дават изява на творците, защото само им "създават проблеми". Ако се даде простор на разума и интелекта, за политиците няма да има място в живота.
 
Политикът никога няма и не може да даде простор на българина да твори,
защото се страхува от него, че няма да може да го владее!
 
Нека да подчертаем - има хора, които тръгват към политиката с чисти намерения. Нещата не са черно/бели и имат своите многобройни нюанси. Не би следвало да се разбира, че само политиците са носителите на всички беди, а всички останали са идеални. Всеки има право на собствен избор, но никой няма право да налага волята си над волята на другите, както обикновено правят този тип хора. Затова тук нещата се разглеждат от принципната им страна, без персонализация.
А могат ли духовно богатите хора, които към момента са водещи в еволюцията на Земята да поемат ръководството на човешкото общество. Това е най-естественият вариант от еволюционна гледна точка; очевидно това е бъдещето. Но на този етап все още не е възможен; този тип хора "не владеят" интригата, която е определяща в сегашното "управление". В момента идеалистът с добри намерения не може да бъде спасител на България. Всичко ще си дойде по местата, когато основната част от хората осмислят пътя на развитие на човешкото общество и почувстват необходимост да тръгнат по него.
От досегашните ни разсъждения става ясно, че политиците, напъвайки се да спрат хода на еволюционните процеси в човешкото общество, само задълбочават кризата и увеличават страданието на българския народ.
 
ВИНАТА
 
Основната вина за изпадане в кризата носи този, който е изпаднал в нея - целокупният български народ, но... има едно голямо НО! За развитието на кризата и за нейното задълбочаване има два вида вина. Едната е активната - на тези, които ни доведоха до кризата и продължават да я задълбочават с цел лично облагодетелстване. (Да разграничим "неформалните лидери", останали в сянка от "изпълнителите" - приказката за зелника.) Другата вина е вината на потърпевшия. Критерият е ясен, но като правило най-виновните викат най-силно: "Дръжте виновните!". Кой плаща вината - народът.
Но нека да си го кажем право в очите:
 
чрез противопоставянето ние сами създаваме среда за изява на политиците,
а чрез вечното си "хитруване на дребно" - среда за изява на мошениците.
 
И "те" знаят това много добре и правят всичко възможно (и засега им се удава) да "поддържат огъня".
Политиците имат интерес да размият "вината" - тя да се поеме от партията, от "всички", за да не им се търси в бъдеще конкретна отговорност.
На всички е известно, че в продължение на въпросните 45 години, на хората (тук не влиза управляващия "елит") се плащаше малко, за да може да се осигуряват безплатни образование и медицинска помощ. Големи средства се заделяха за отдих (за всеки според мястото му в гьола), за развитие на културата и спорта. Огромни бяха капиталовложенията за изграждане на цяла една нова икономика и т.н. И всичко се правеше с парите на народа; и затова всичко се наричаше "общонародна собственост".
След това изведнъж всичко стана "държавно" и започна... "масовото раздържавяване" (поединичното разграбване).
По подобен начин протича процеса "масова приватизация". Три милиона българи си "купиха" бонови книжки на стойност по 25 хиляди лева за "преразпределение" на нашата, на българския народ собственост. Само след няколко месеца стойността на боновете се преполови. Но в процеса на "преразпределение" на собствеността "всички имат еднакво право да участват" в подялбата на "баницата" - едни с девалвиралите двадесет и пет хиляди лева, а други, примерно, с по двадесет и пет милиарда лева, но вече всички те са "равни" в участието си.  Ето как вината за натрупаните мръсни пари се размива до вина на всички - ами вече всички сме участници в процеса на приватизация, т.е. в разграбването на държавата.
Нека да осмислим съвременните нюанси на понятието "мародерство": разграбване ("раздържавяване", "приватизация" и др.) на собствеността на народа, като предварително са разрушени или ликвидирани (обезсилени) държавните структури за защита - МВР, МНО, съд, прокуратура, следствие и др.
 
ОТГОВОРНОСТТА
 
Бяхме свидетели как някои наши политици се изсилиха и започнаха да заявяват, че "поемат политическата отговорност" за отрицателните последствия от миналите неразумните действия на своите партии, съюзи и т.н.
Как да се разбира понятието "поемане на отговорност"? Да си послужим с пример. Ако синът на някои от нас счупи стъклото на съседа, естествено бащата поема пълна отговорност, като заплаща нанесената вреда или поправя прозореца. Поемането на отговорност изисква цялостно възмездяване на отрицателните последствия.
А нашият политик "поема върху себе си отговорността" за делата на своята политическа групировка, но плаща не той - плащаме всички ние, българите.
В такъв случай в какво се състои неговата политическа отговорност? Той просто декларира своята безотговорност пред този, който все още не е в състояние да осмисли нещата.
Следователно, тези, които утвърждават, че е необходимо някоя политическа сила да поеме отговорност за съдбините на България или не разбират за какво става дума или преследват определена "политическа" цел, която не е в интерес на българите. Политикът не е в състояние да поеме отговорност. Отговорността може да бъде само лична. Многократно се доказа от живота, че колективната, партийната отговорност размива вината и води към колективната безотговорност.
Да си припомним мисълта на известния Алберт Айнщайн: "...всички политически ръководители би трябвало собствено да са патологични случаи, тъй като нормален човек не би могъл да поеме толкова голяма отговорност..."
Още няколко парадокса, характерни за нашите политици-управници:
- търсят заеми във валута "отвън", а българите разполагат с големи количества от същата тази валута, но в "буркан банк". А кой и защо вкара валутата на българите в буркана?
- западните държави дават "мило и драго", за да привлекат специалисти ("сиво вещество"), а нашите "управници" разпиляват по света българските висококвалифицирани специалисти "без да им мигне окото".
Нашите "управници" не могат да проумеят(!?), че разполагат с най-ценното, което може да съществува на този свят - компетентни специалисти; те са в състояние и пари, и злато, и всичко друго да спечелят; само да им се осигури необходимата среда за изява.
В момента българските политици от всички цветове и нюанси, от името на своите партии, се борят за спасяването на България. Въпрос: за какво им е България без българите (които са подложени на истински геноцид)? Нашите управници изпълняват "чужда воля"; само на тях е необходима България без българите.
За съжаление глашатай на екзекуторите на българския народ е "българската информационна индустрия". Тя се втурна да гони пикантната, сензационната страна на информацията (това разгледахме в бр. 1); да рекламира и да поощрява изявата на най-ниските, на първичните страсти в човека - секс, пари, насилие, блудкави филми... И това се прави с цел да се отвлече вниманието на българите от техните насъщни проблеми, за да могат през това време някои други да се награбят...
 
Обобщение:
Политиката разделя хората и ги противопоставя.
Политикът в своята същност е некомпетентен.
Той единствено се интересува от властта и материалните облаги.
Политикът не е в състояние да носи отговорност за своите действия.
Политиците са търтеите в обществото.
Политиката и политиците не носят полза на обществото, а само вреда.
Те не са необходими на човешкото общество.
 
Изводът е:
наближава времето, когато политиците вкупом
ще бъдат изпратени на бунището на историята.
 
Но това вероятно ще стане в бъдеще, а сега все пак трябва да се намери
 
РЕШЕНИЕТО НА ПРОБЛЕМА
 
Можем ли да се отървем от политиците-лидери на този етап? Много е трудно! Те са твърде жизнеустойчиви, твърде адаптивни. Те са готови да се кълнат и в Бога и в дявола, да се боядисат и пребоядисват, само да си осигурят желаното местенце във властта.
А има ли възможност да се промени у нас системата на политическото управление, след като в цял свят управляват политиците? Вече отбелязахме, че в другите държави могат да си живеят по този начин още доста дълго време. Ние, българите, имаме проблеми, не те. Ние сме принудени да търсим изход от кризата, в която сме изпаднали.
Какво е решението на проблема? Веднага може да се каже, че единственият изход е коренна промяна на системата и замяна на политиците със специалисти, които са в състояние да поемат лична отговорност, за разлика от "политическата отговорност" на политиците.
На съвременния етап само специалистите, които притежават достатъчно знания, опит и сили, могат да се справят и с некомпетентните политици.
Как да стане всичко това на практика? Ние предлагаме подход, който може да формулира конкретни решения, но това не е достатъчно.  Необходимо е да се извърви целият път до постигане на национално съгласие по пътя на открития и доброжелателен диалог. Ето тук трябва да си каже думата всеки един от нас, българите. Всеки от нас трябва да осмисли себе си; да поеме своята лична отговорност и едва тогава може да се формира Решението на проблема.
Да си припомним отново разгледаните в миналите броеве два варианта за избор:
 
Първият вариант е чакане, водещо към гибел.
 
Вторият вариант е активно действие в съответствие с направлението на еволюцията на човешкото общество.
 
Ясно е, че веднага възникват огромно количество въпроси, отговорите на които ние, българите, трябва да търсим и открием. Така че продължението... тепърва започва!
 
С издаването на вестник "ЗА БЪЛГАРИТЕ" нашата основна цел беше да направим опит да помогнем на българите чрез предлагания Еволюционен подход. Фактически концепцията вече е представена. Към настоящия момент вестникът "не тръгна". Очевидно е необходимо да се "свият знамената" за "по-добри времена".
И отново ще завършим с това, с което започнахме:
 
ОБИЧАМ ТЕ, БРАТЕ БЪЛГАРИНО!


Назад към Начало или към  Съдържание