Същност на българите
2.1. Вестник ЗА БЪЛГАРИТЕ, бр. 4 - 5, 1996.

 2.1.4. Вестник ЗА БЪЛГАРИТЕ - Брой 4

Вестник
ЗА БЪЛГАРИТЕ,
които желаем
ВСИЧКИ ДРУЖНО ДА ВЪЗПРАВИМ БЪЛГАРИЯ, СЕГА!
петък, 4 октомври 1996 г. Двуседмичник. София, брой 4.

Уважаеми читателю,
Ще повторим накратко целите, които си поставя този вестник. Ние, Българите, сме в процес на дълбока криза. Единственият възможен изход от нея е Българинът сам да помогне на себе си; в противен случай ни очаква жалко съществуване в продължение на десетки години, водещи към гибел.
От една страна това е ясно на всеки от нас, но от друга все още някои се надяват на "нещо". На какво? На чудо ли? В няколко последователни броя предлагаме подход , който позволява ние, Българите, да осмислим себе си, своето място в света и да изберем своя път към просперитета. Но подходът е само първата крачка; следващите трябва ние, всички заедно да осмислим и извървим в доброжелателен диалог.
Този подход е резултат на повече от 15 години търсене и труд. В момента нито науката, нито религията са в състояние да предложат разумно обяснение на протичащите в света кризисни процеси и да посочат благоприятен изход от тях.Търсенето на изход от кризата е общочовешки проблем и той може да бъде намерен само от нация, която има необходимото еволюционно и интелектуално ниво. Ние, българите, имаме всичко необходимо, за да тръгнем по пътя към просперитета.

В бр. 1 изразихме любовта си към Българина. Посочихме разумната алтернатива за изход от кризата. Отбелязахме, че девизът на българина "Аз съм!" ни е осигурявал нашите най-високи постижения; той ни е докарвал нашето най-ниско падение; сега отново само той може да ни помогне.
Формулирахме в 5 точки уникалната ситуация, в която се намира България и предложихме задължителното условие за излизане от кризата.
В бр. 2 обосновахме насочеността на еволюцията на планетата Земя, като част от Всеобщия космически еволюционен процес, към непрекъснато качествено нарастване сложността на материята.
В бр. 3 обосновахме насочеността на еволюцията на човешкото общество и мястото на България. Българската нация е в челото на последната еволюционна вълна.
В този брой представяме третата от формулираните в бр. 1.

ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА
КАТО ЧАСТ ОТ ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕШКОТО ОБЩЕСТВО Е В СЪОТВЕТСТВИЕ С ВСЕОБЩИТЕ КОСМИЧЕСКИ ЕВОЛЮЦИОННИ ПРОЦЕСИ.

Бурното развитие на събитията в България, като част от произтичащите кризисни процеси в Източна Европа и в света, изискват осмисляне на проблемите от гледна точка на еволюцията на самия човек, личността чрез т.н. проблем "същност на човека". Това ще ни позволи да направим напречни сечения на обществото, да групираме хората по отношение на тяхната разумност и достигнатото от тях еволюционно ниво, да осмислим мястото на всяка група, на всеки отделен човек и ролята им в живота на човешкото общество и бъдещото развитие.
В брой 2 разгледахме насочеността на еволюцията на планетата Земя в съответствие с Всеобщите космически еволюционни процеси. За произтичащите еволюционни процеси на Земята ние съдехме чрез развитието на материята, нагледно представени на Фиг. 1. Такъв подход се обяснява с факта, че петте органа за възприятия в човека са насочени към материята, измервайки я в количествени единици. За еволюционните процеси в качествено отношение ние съдим чрез нашия човешки разум. Видът Хомо сапиенс, човекът не е в състояние да измерва качеството, т.е. развитието на човека е достигнало до такова ниво в еволюцията, което му позволява да мери количеството, но не и качеството. Например, ние говорим, че разумността при човека е на качествено по-високо ниво от тази при животните, но можем само описателно да изразим разликата между двете качествени нива.
Аналогичен подход използвахме в брой 3 при разглеждане насочеността на еволюцията на човешкото общество и мястото на България. За качествените процеси в еволюцията на човека съдехме чрез количественото измерване ръста на населението на Земята.
Изследването на еволюционните процеси чрез измерване количеството на развиващата се материя (респективно нарастването на населението) е дискусионен, но е оправдан, защото цялата материя - от атома през Земята до Космоса, е неразривно свързана в едно цяло и всеки неин отделен параметър, измерен обективно, би следвало да даде необходимата ни истинна информация за изследвания процес.
Сега да разширим обхвата на изследване на човека, като преминем към понятието

СЛОЖНА ЙЕРАРХИЧНА СИСТЕМА

Всяко звено от еволюционната верига от атома през клетката и организма до Космоса може да бъде представяно като сложна йерархична система. Между системите от различните основни групи има качествена разлика, очертала се в процеса на еволюцията.
Всяка сложна йерархична система се характеризира със:
- структурна организация (материални носители) - това, което ние, хората наричаме материя, до което можем непосредствено да се докоснем и да възприемем с нашите пет органа за възприятия. В процеса на еволюцията материалните носители се развиват; ние ги групирахме в различни качествени нива в познатите ни три основни групи форми на движение на материята - неорганична, биологична и обществена; обосновахме наличието и на други основни групи преди неорганичната и след обществената;
- функционални отношения. Материалните носители притежават определени свойства и встъпват в определени взаимоотношения; те еволюират паралелно с развитието на материалните носители, като прерастват във все по-високи качествени нива в познатите ни три основни групи - от взаимодействия (в неорганичната основна група) през отношения (в биологичната група) към обществени отношения (в обществената група);
- структурните и функционалните нива са "потопени" в средата. Взаимоотношенията между тях и външната среда зависят от еволюционното ниво, до което е достигнала съответната сложна система. Сложните йерархични системи се простират в дълбочина от "дъното" на материята ("първичните субстрати") до мегамащабите на Космоса, обхващайки и върха на "Космическата Йерархия";
- началните условия - това е най-трудната част за осмисляне, защото ние се намираме в положението на "наблюдател" и съдим от позицията "вътре в системата" за неща, които са "външни" по отношение на същата тази система. Ние говорихме вече по този въпрос, че възможностите на наблюдателя при подобна ситуация са твърде ограничени; вероятността да осмислим пълно "началните условия" за възникване на Вселената и в частност на човека и човешкото общество са нищожни. Тук да обърнем внимание на следния факт: човекът винаги взема решения в режим на недостиг на информация.

Всяка сложна йерархична система се явява част от някакво цяло,
достигайки до закономерностите, предхождащи Големия взрив.

Същността на човека е неотделима част
от същността на еволюционния процес
и от закономерностите, предхождащи
Големия взрив.

СЪЩНОСТТА НА ЧОВЕКА КАТО СЛОЖНА ЙЕРАРХИЧНА СИСТЕМА

 разглеждаме като съвкупност от следните компоненти:
- човешки организъм (структурна организация, материален носител); във философията се използва термина "биологичното" в същността на човека; тук се отнася тялото от триединната теологична същност на човека (тяло, душа, дух);
- обществени отношения (функционални отношения); "социалното" в същността на човека; тук можем да отнесем теологичното понятие "душа", като връзка между тялото и Божествената съставка "дух".
Да изразим собственото си отношение: приемаме, че понятието "дух", като комплексно понятие се явява част от цялото "Бог" (закономерностите предхождащи Големия взрив) и притежава необхватна за човешкия разум сложност.
- външна среда - от Земните условия, в които съществуваме, през Слънчевата система до Космоса и до закономерностите, предхождащи Големия взрив;
- началните условия са твърде неясни за нас, хората.

Предлаганият еволюционен подход ни предоставя възможност да вникнем дълбоко в същността и да стигнем до извода:

всички различни представи за същността на човека (философска, християнска, юдейска, будистка, мюсюлманска и др.) имат един и същи корен; всяка една от тях представлява субективно отражение на обективната реалност; тяхното обединение в едно цяло е неминуемо, но на качествено нова основа.

Какво е отношението на съвременната наука към всеки от тези компоненти и тяхното развитие в процеса на еволюцията?

Като че ли най-добре е  изучен човешкият организъм. На нас, хората, ни се струва, че след като можем да пипнем "нещото" и да го възприемем чрез нашите органи за възприятия, след като можем да го разрежем със скалпела и да го изследваме, то това "нещо" е разбираемо и възприемливо. Но когато  опрем до "нещо" по-конкретно и се насочим към неговата същност, неминуемо стигаме до извода, че неговата същност се простира до закономерностите, предхождащи Големия взрив със сложност, необхватна  за ограничените възможности на човешкия разум.
Така например, функционирането на мозъка и работата на клетката и на още много други системи притежават такава колосална сложност, че те все още са недосегаеми за нас. Науката все още не е в състояние да констатира кое от тях как се развива в човешкия  организъм в хода на еволюцията.
По отношение на обществените отношения и тяхното развитие във времето изследванията на науката са много и разнообразни, но в редица случаи постигнатите резултати са спорни, а понякога даже са противостоящи, което може да се обясни с необхватната им сложност и със субективността на човека-изследовател.
Положението с влиянието на средата е твърде сложно. Докато все пак има определени виждания за влиянието на някои елементи от Земята (например при по-топлия климат хората са по-темпераментни), то по отношение влиянието на планетите, на Слънцето (вече се отчита влиянието на отделни негови страни) и на Космоса изследванията са все още в зародиш. Даже се спори дали въобще съществува такова  влияние или всичко е мистика и шарлатанство.
Началните условия науката не изследва.

ИНДИВИДУАЛНОСТТА В ЧОВЕКА

Когато говорим за отделния човек трябва да отчитаме, че всеки от  нас притежава неповторима индивидуалност. Тя се корени в генетичния код на човешкия организъм, наследен от родителите, в семейното  възпитание и във въздействието на социалната среда; все още не е  изяснено влиянието на природната среда (земна и космична). В дълбочина тази индивидуалност би трябвало да започва от нивото на  "първичните субстрати" и да е в съответствие със "зададените начални  условия". С индивидуалност се характеризира и всяка човешка общност (социум, етнос, нация и т.н.)
Тук се натъкваме на интересен парадокс: добре е известно на  науката, че всяка клетка от човешкия организъм, съдържайки генетичната верига, се явява носител на пълна и цялостна информация за човека като вид и като индивидуалност. Но в такъв случай носител на пълната информация би следвало да бъдат и всяка група клетки, всеки орган и целият човешки организъм. Очевидно нещата са твърде сложни и науката предпочита да ги загърби, но изводът е ясен: информация за човека и неговата индивидуалност може да се получи и чрез емпиричния материал, натрупан от хиромантията, френологията, графологията, астрологията, от човешкото биополе и т.н. А носител на информация за здравословното състояние на човека са не само общоприетите: температура, кръв, кръвно налягане, урина и др., но и всичко в човека - от отделната клетка, през всеки орган и всяка система до целия човешки организъм, в т.ч. и от енергийните им

СУБЕКТИВНОСТТА НА ЧОВЕКА-ИЗСЛЕДОВАТЕЛ

Много е писано за същността на човека, за спецификата на Българина, но всеки автор-изследовател, като субективно човешко същество, разглежда човека и в частност същността на Българина, в съответствие със своите разбирания. Освен това, факт е, че хората се отличават твърде силно помежду си. В някои от тях доминира биологичното, в други - социалното и т.н. Някой от тях може да убива себеподобните си "за удоволствие" и да ги "яде с наслада", а друг може да пренесе себе си в жертва заради същите тези себеподобни. Нали и Васил Левски, и неговият предател са все човеци, все българи!?
А ние се стремим да се доберем до обективни критерии, вън от нашето съзнание, чрез които да се насочим към по-високи информационни нива.

ПЕРСПЕКТИВАТА В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА

Да се опитаме да потърсим предвестника на онова ново, към което еволюцията е насочила човешкото общество?
Съвременната наука не е в състояние да оцени нивото на развитие на обществените отношения и на човешкия организъм. Ролята на средата е толкова слабо изследвана, че трудно могат да се обосноват специфичните географски и климатични условия като фактор. Науката не разполага с изследвания, които биха могли да ни ориентират за направлението на бъдещото развитие на човека.
Ще използваме възможностите, които ни предоставя еволюционният подход: разглеждаме еволюцията на Земята, на човешкото общество и на човека като цялостен обективен процес, който е неотделима част и е в съответствие с Всеобщите космически еволюционни процеси. За перспективата в еволюцията на човека ние, хората, можем да съдим само по отделни показатели (страни), които сме в състояние да осмислим.
Да обобщим нашите досегашни разсъждения и да се опитаме чрез тях да очертаем интересуващите ни

ПАРАМЕТРИ НА БЪДЕЩИЯ ЧОВЕК И НИЕ, БЪЛГАРИТЕ

1. "По-фина" материя, "по-фина" енергия.
Науката няма представа за същността на тези "по-фини" материя и енергия и не е в състояние сега да констатира техните елементи като бъдещо качество в нас, хората.
Ясно е, че такива понятия звучат "меко казано" странно за слуха на съвременния човек. Тук става дума за търсене на качествено новото в обективното направление на еволюцията. А за много Българи тези понятия вече имат стойност.
Да подчертаем още веднъж: тук не става дума за мистика, а за качествено новото, което принадлежи на бъдещето, но се заражда в настоящето и което засега все още търсим да осмислим.
2. По-високо еволюционно ниво.
В настоящия материал констатирахме различното (неравномерно)  еволюционно ниво на хората на Земята и твърде високото еволюционно ниво на нас, Българите.
Развитието на човешката "духовност" (силно дискусионно понятие) е един от резултатите от еволюцията при хората. Достигнатото духовно равнище на нас, хората, в процеса на еволюцията разглеждаме като елемент от еволюционното ниво.
Науката не е в състояние да "измерва" духовността, защото тя е качество, поради което не можем да правим изводи за бъдещето на този параметър.

3. По-високо ниво на развитие на разумността.
Вече обосновахме нивото на разумността по региони и страни. Разглеждаме интелекта като елемент на разумността. За високия интелект на Българите вече говорихме.

4. Повече сетива за възприятия.
Човекът със своите пет органа за възприятия - зрение, слух, обоняние, осезание и вкус, е в състояние да възприема само онази част от информацията, която се отнася до познатите ни три основни групи форми на движение на материята (неорганична, биологична, обществена), съответстващи на тримерните пространствено-времеви параметри на материята.
Всички тези наши органи работят в определени граници. Например, установен е честотният обхват на зрението и слуха. С помощта на различни прибори се постига разширяване обхвата на нашите възприятия, но резултатът обезателно се привежда към известните ни характеристики в трите основни групи форми, за да може да бъде възприет.
Очевидно, по-високото еволюционно ниво след общественото, би трябвало да съдържа повече от три измерения и да не е достъпно за познатите ни пет органа за възприятия. Предлаганият еволюционен подход ни подтиква да осмислим необходимостта от повече органи за възприятия на следващото еволюционно ниво. Но тяхното зараждане би трябвало да започне на нашето. Вероятно, това представляват онези неясни за науката състояния като прозрение, интуиция, "виждане" зад пределите на нашите нормални възприятия, в миналото и бъдещето, телепатия, биоенерготерапия и т.н.
Да обърнем внимание на така наречените "екстрасенси". Тяхното съществуване и изяви като единични случаи се губи далеч в хилядолетната човешка история . Количественият им ръст би следвало да съответства на достигнатото ниво на еволюцията в човешкото общество. Известно е, че сега броят на екстрасенсите в България рязко нараства.
Можем да дадем следното обяснение: от една страна у нас се прояви повишен интерес към навлязлата нова литература; от друга страна, тези процеси са резултат от "връхлитането на еволюционната вълна" на територията на България; тя е тази, която предизвиква тези процеси, само външната страна на която ние, хората, можем да забележим и осмислим.
И отново да подчертаем: тук не става дума за различните шарлатани, които са съпътствали човешкото общество от неговото зараждане. Ние разглеждаме обективните факти, появата на неизвестни неща, които не подлежат на обяснение от съвременната наука и които очевидно принадлежат към бъдещето.

5. Всеки човек би трябвало да е осмислил себе си, своето място в
света; да приема свободата като отговорност, а индивидуалността като
уникалност, която носи пълна отговорност за всяко свое действие.

Прави впечатление колко много българи се отстраниха от "активен обществен живот" при последните събития. Можем да кажем - това са хората, които не приемайки "новото", са в процес на осмисляне на себе си и своето място в света. И това е една от проявите на идващото ново качество. (А кресльовците така и няма да разберат за какво става дума.)
Но бездействието в отговорен час за България не е ли също форма на поемане на отговорност? Не е ли време вече за събуждане и изява? България нас чака ...

6. Очаква ни усвояване на качествено нови знания, създаване на качествено нови технологии на базата на неизчерпаемата Космическа енергия. Излиза, че ние, Българите, трябва да осъзнаем, че новите технологии ще са подвластни на хората, които са тръгнали към новото качество.
Малко разнообразие:

НЯКОИ ОТ ПРИНЦИПИТЕ НА СЪВРЕМЕНАТА НАУКА СА В СЪОТВЕТСТВИЕ С
"НЕПОКЛАТИМАТА" ЛОГИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ШОП

Чували ли сте, че нашият български шоп има определена роля при възникването на науката? Не? Ето каква е тя: добре е известна шопската максима: "Те такова животно нема!" Ситуацията при науката понякога е подобна. Науката разполага с определен инструментариум за изследване на материята. Той се базира на петте органа за възприятия, с които борави човека. От друга страна, науката разработва методология за изследване на обекта, която позволява устойчива повторяемост на всеки научен експеримент в процеса на познанието. За откритие се приема само онова ново знание, към което може да се приложи съответният научен инструментариум при изследването и да позволява многократна повторяемост на опита от различни изследователи.
"Шопската максима" на науката веднага влиза в действие, когато видът на обекта излезе от границите на възприетите от науката догми. Такъв е случаят с "екстрасенсите" - при тях са налице някакъв нов вид възприятия, които не се поддават на изследване с традиционния инструментариум. И тогава науката казва: "Те такова животно нема!", обръща им гръб и ги игнорира тотално. Засега науката не може все още да осмисли, че тук става въпрос за някакви нови качества, за изследването на които са необходими принципно нови подходи.
Очевидно, по време на възникването на науката са били натрупани доста негативни настроения срещу религията като догма, поради което науката възниква като нейно отрицание - път в познанието само чрез изследване на материята в нейните три измерения и само чрез материалния експеримент, основан на петте органа за възприятия.

В разглежданите досега проблеми използвахме отделни страни на еволюционния подход като обективен критерий за истинност. Да се опитаме да видим как изглежда

ЧОВЕШКОТО ОБЩЕСТВО В ЕВОЛЮЦИОНЕН АСПЕКТ

В хода на еволюционния процес, от животинския свят се появява човекът и човешкото общество при перспектива на развитие - бъдещият нов Човек. Как се разпределят количествено хората от човешкото общество, в зависимост от достигнатото от тях еволюционно ниво?
Една ограничена част от хората би следвало да са на вълната на еволюцията и вече да са се устремили към бъдещия нов Човек с присъщите му нови качества. Друга също ограничена част от хората са на опашката на еволюцията и са най-близо до животинския свят с присъщите за животните качества. Останалата огромна част от хората се намира между тези две крайни положения като естествено в "златната среда" би следвало да се намира основната част от човешкото общество.
На Фиг. 8 (номерацията на схемите започва от бр. 2) е показано нагледно количественото разпределение на хората, в зависимост от постигнатото от тях еволюционно ниво.

Фиг. 8. Количественото разпределение на хората в зависимост от постигнатото от тях еволюционно ниво.

Формират се четири основни групи в човешкото общество:

- Първата група включва хората, притежаващи най-високо еволюционно ниво, с най-развита разумност, духовност, мъдрост, любов. Тези хора са твърде ограничена част от човешкото общество. Те са носители на новото в развитието на човека. Те могат да пренебрегнат личните си интереси в името на определена цел - обществена дейност, наука, изкуство и др. В най-изявените случаи разумът надделява до такава степен, че се осъществява пренасяне в жертва на личните интереси, даже и на собствения живот, в името на хуманността, в името на определена цел. Това са хората, които създават новото знание, достигат върховите постижения в областта на изкуството и резултатите от тяхната дейност се запазва най-дълго в паметта на човечеството. Някои от тези хора стават носители на новите идеи. Голяма част от тези хора отдават изцяло себе си, остават неизвестни, но проправят пътя на всички останали.

 - Четвъртата група включва хората, които се намират на най-ниското еволюционно ниво и са най-близо до животинската ни основа. За тях смисълът на живота е в борбата за власт и пари без да се подбират средствата; придобиването на материални блага е най-висша ценност. Те изповядват насилието като единствено "средство за справедливост"; в стремежа си към извличане на максимални печалби те са готови да унищожат цели народи; експлоатират безогледно природата; за тях благородството е присъщо само на "идиотите" (виж Достоевски), а любовта към ближния е анахронизъм.
Това са алчни хора, дълбоко влюбени в себе си, за които няма нищо по-ценно от личното "аз", поставяйки го над всичко и над всички. За тази група хора е присъща организираната престъпност ("законна" или извън закона), рецидивът, бруталността, меркантилността и т.н.
Към тази група принадлежат обикновено хората, които "управляват" човешкото общество. Със своята духовна ограниченост, с ниското ниво на развитие на разумността, тези хора владеят до съвършенство интригата, принципа "разделяй и владей", успяват да се обградят със себеподобни и държат в подчинение всички останали, извличайки максимални облаги за себе си.
Между тези две крайни групи хора остава основната част от човешкото общество, която подлежи на влияние и управление.
- Втората група - направили са решителна крачка в еволюционното си развитие; проявяват интерес към идеите на хората от първата група.
- Третата група включва хората, тръгнали по пътя на еволюцията, но все още са останали под силното влияние на четвъртата група. Това е най-леко подаващата се на манипулации група; към нея можем да причислим и "тълпата".

Предлаганата крива на разпределение на хората от Фиг. 8 е валидна през цялото време на съществуване на човешкото общество и за всеки конкретен социум.

Мястото на пунктираните линии "А", "Б" и "В"  е динамично, но в процеса на еволюцията те се изместват все  по-наляво, увеличавайки количеството на хората, тръгнали по пътя на еволюционното направление.

Хората с най-високо еволюционно ниво (първа група) и хората с най-ниско еволюционно нива (четвърта група) са играли винаги твърде съществена роля в живота на човешкото общество. Първите са създавали идеите на човечеството, а последните са ги експлоатирали за свои користни цели. Този процес се е повтарял многократно в историята.

Така например една от най-високо "духовните" концепции - "християнството", попаднала в ръцете на властимащите, буквално прекъсна културното развитие на човечеството и разкъса връзката с постигнатото от древните култури. В името на тази концепция в продължение на дълги векове е била потискана всяка прогресивна мисъл, на клади са изгаряни най-светлите умове и то с една единствена цел - запазване на облагите (виж например Еразъм Ротердамски).
Подобна ситуация се създаде в продължение на няколко десетки години с комунистическата концепция. Една хуманна идея беше превърната от сталинизма в средство за подтискане на всичко хуманно и прогресивно с цел властване над хората.
Аналогично е положението сега с днешните "демократи" в България, които използват съвременните процеси в развитието на човешкото общество като средство за постигане на власт и лично облагодетелстване.
Естествено, обективните закони действат неумолимо - "християнството" властва в продължение на столетия, "сталинизмът" - десетилетия, на съвременните "демократи" се падат няколко години.
Предложеното разпределение на хората показва, че подходът към различните групи хора би следвало да е твърде различен.

РОБОТОПОДОБИЕ - БОГОПОДОБИЕ ПРИ ЧОВЕКА

А сега да се опитаме да осмислим някои други аспекти, свързани със същността на човека.
Известно е, че съвременното научно знание не разполага с информация за съществуването на разум по-висш от човешкия, поради което се счита, че човекът, видът Хомо сапиенс е връх в еволюцията на живота на планетата Земя.
Известно е, че чрез процеса на познанието ние, хората, натрупваме знания и постепенно все по-задълбочено опознаваме заобикалящата ни Природа. Според науката, не съществуват ограничения в познавателния процес, т.е. рано или късно ние, хората, ще достигнем до пълната истина. Прави се изводът, че човекът като разумно същество е в състояние да осмисли чрез своя разум себе си и заобикалящия го свят; следва заключението, че човекът е господар на Земята и може да я подчини на своя разум; в перспектива да овладее Космоса.
Ние ще се опитаме да обосновем нещо по-различно.

БИОЛОГИЯТА В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ РАБОТИ КАТО СЪВЪРШЕН АВТОМАТ

Процесите в организма на човека, които са свързани с оцеляването му като индивид - дишане, пиене, хранене, отделяне, реакция при опасност и т.н., не са свързани с мисловната му дейност, с неговото съзнание. Съзерцаваме и възприемаме света, без да мислим как става това, движим се спокойно, без да се замисляме върху самото движение и още безброй изключително сложни процеси "просто" си работят сами; ние даже не сме в състояние да осмислим колосалната им сложност. Всички системи в човешкия организъм работят гладко, без намесата на нашия разум.
Процесите в организма на човека, които са свързани със запазването му като вид (акт на оплождане, износване на плода, раждане и т.н.) също протичат, без намесата на нашия разум. Човек се ражда без да знае защо; расте и се развива, стига до определена възраст и се размножава; след това постепенно старее и умира, предавайки щафетата на следващите поколения. Човекът със своя разум няма отношение към своето създаване, не знае смисъла на своето съществуване както като вид, така и като индивид.
От клетката през растителния и животинския свят до човека, еволюцията е усъвършенствала системите, осигуряващи запазването на видовете, но всички те работят по аналогичен начин - те са програмирани до съвършенство и процесите в тях протичат автоматично.
Функционирането на биологията в човешкия организъм по същество има роботоподобен характер; веднъж създадена, тя следва замисъла на своя Създател ( за нас, хората, той е непостижим).

Известно е качествено по-високото еволюционно ниво на човека, в сравнение с останалия растителен и животински свят. Към него се отнасят редица

ТИПИЧНИ ЗА СЪВРЕМЕНИЯ ЧОВЕК КАЧЕСТВА

като разум,  воля, свобода, любов, емоции, вяра, духовност, гордост и т.н. Нека да помислим какво представляват те.
Да започнем с

ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ

като си припомним някои факти, резултат от дейността на човешките разумни същества:
От хилядолетия до наши дни твърде съществена час от дейността на хората е била насочена към изобретяване на средства за убиване на себеподобните. Известно е, че за тази цел са впрягани всички върхови човешки постижения. В резултат от това в момента е натрупан огромен арсенал от различни оръжия за масово убиване, достатъчен да унищожи живота на Земята няколко пъти. Естествено възниква въпросът доколко е разумен този наш "човешки разум"?
От друга страна, човешкият индивид се стреми да властва над себеподобните, над животните и растенията, над Земята, над Космоса. Да отбележим, че тази тенденция е наследена от животинските видове; добре е известно, че животното убива само, за да осигури своето изхранване; лидерът в животинското стадо има основната задача чрез
властване над останалите да запази и да продължи рода (вида). А човешкият "разум" е разширил тези възможности до безгранично трупане на богатства, за да властва. Тази тенденция се разширява до властване на една общност над друга и се изражда в стремежа на определена държава към световно господство.
Последствията от това са твърде плачевни - хората са разделени на бедни и богати, изродили се в проблема "богати - бедни" (Север - Юг"). Той крие колосална сила и на никого не е известно, кога може да избухне и да помете със своята разрушителна мощ цивилизацията в човешкото общество. И пак възниква въпросът - доколко е разумен този наш "човешки разум"?
Освен това "човешкият разум" непрекъснато работи за безмилостно експлоатиране на жизнено важните земни ресурси, които както е известно са на изчерпване; а тогава ...?
Резултат от "разумната човешка" дейност е тоталното замърсяването на околната среда, достигнало до такива заплашителни размери, че вече съществува реална опасност от глобална катастрофа.
И всичко това се прави от "човешкия разум" с единствената цел - удовлетворяване на биологичните потребности на хората, или по-точно максимално задоволяване биологичните потребности на ограничена част от хората. Човешкият разум, от своето възникване досега, през целия период на своето съществуване, предимно е работил за биологичните потребности на вида си.
Естествено, има още много примери, с които може да се покаже, че "човешкият разум" далеч не е толкова разумен. Нещо повече - той е твърде, твърде несъвършен и досега едва е направил своите първи стъпки. По същество досега човешкият разум е обслужвал преди всичко биологията в човека.
В своята ежедневна дейност хората чувстват необходимост да бъдат ръководени и обикновено всеки от нас също се стреми да ръководи някого. И затова хората са групирани (разделени) в най-различни общности; като се започне от семейството, премине се през всякакви колективи, сдружения, достигне се до държавата и т.н. И всички тези общности уж са създадени с цел обединение, а както вътре в тях, така и между тях има непрекъснато "боричкане" за надмощие кой да надделее над останалите.
Нима това не е същият онзи стаден инстинкт, наследен от животните, само че вече облечен в определена човешка специфика?
Да обърнем внимание за какво използваме

ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ И СВОБОДА

Поставяме въпрос - колко от нас използват волята си, свободата си като средство за задоволяване на биологичните си потребности и кой от нас е в състояние да насочи волята си за постигане на такъв начин на живот, чрез който да не накърнява интересите на останалите хора? И колко от хората са осмислили свободата като висша отговорност (а не като благо) и свободната воля като непосилно тежко бреме, но единствено средство за извисяване на личността?

ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ

Отново да отправим въпрос - каква част от хората изявяват любовта си към това, което е свързано с оцеляването и запазването на вида Хомо сапиенс ( любов към себе си, към жената/мъжа, поколението, родителите, нацията, държавата и т.н.) и колко от нас могат да обичат човека затова, че той е човек? А колко от нас се замислят за любов към Природата, Земята, Космоса, които са нашата среда (само среда ли?) за съществуване и без които нас просто нямаше да ни има?

ЧОВЕШКИТЕ ЕМОЦИИ

Тук отново можем да забележим, че човешките емоции (аналогично при животните) са във връзка с биологията на човека. Те обслужват същата тази човешка биология, за която установихме, че работи като съвършен автомат, без намеса на нашето съзнание. Човешките емоции би трябвало да се разглеждат като съответстващи на достигнатото от нас еволюционното ниво на разумност. Очевидно над него емоциите са излишни.

ЧОВЕШКАТА ВЯРА

Вярата като човешко качество е нещо, което съществено отличава нас, хората, от животните. Всеки човек вярва в нещо. Някои хора се стремят единствено към материалното благополучие и вярват, че то ще им донесе пълното щастие. В определена част от хората вярата е насочена към нещо идеално - някаква идея, определена концепция и т.н. Вярата най-силно се изявява в религията - чрез вярата в Бога.
Поставяме въпрос: ако човекът наистина е достатъчно разумен и е в състояние да осмисли себе си и света около себе си, защо му е нужна вярата? Достатъчно е да познава добре земните закономерности, като част от космическите и да живее в съответствие с тях, т.е. достатъчно е самото знание, а не вярата в незнанието, в някакви измислени от човека неосъществими идеали или предоставени ни от някого "истини".
Да обърнем внимание на начина, по който Божествените истини са поднесени на човека чрез светите писания - те се дават в образен вид, като притчи или в вид на забрани (десетте Божи заповеди), т.е. това е подход, достъпен за възприемане от същества, които не са дорасли да осмислят себе си и обкръжаващия ги свят и затова им се дава знание в "сдъвкан" вид.

ЧОВЕШКАТА ДУХОВНОСТ

Духовността е човешко качество, което не може да бъде ясно формулирано от науката. С това понятие работи религията - духът ни е предоставен от Бог със сътворяването на човека. Известно е, че някои хора с развита духовност са в състояние да подчинят на волята си определени свои биологични функции.
С качеството "духовност" ние, хората, се извисяваме над животинското. Това е "богоподобието" в човека. Но нека да попитаме в каква част от хората духовността доминира над биологията? - нищожна; на пръсти се броят тези хора. И отново се вижда, че от възникването на човека досега, биологията в човека е надделявала над духовността. Следователно, качеството "духовност" в човека би трябвало да се разглежда като потенция, която на практика не се е проявила, развила, не се е реализирала. Високата духовност се отнася само за отделни индивиди, а огромната част от хората живеем като роботи.
Да обърнем внимание от какво се определя

ГОРДЕЕНЕТО ПРИ ЧОВЕКА

То се свежда до външната (физическа) красота, модно облекло, богатство, пари, луксозна кола, красива къща, вила, яхта, власт, почетни титли и т.н. Да сте чули някой да се гордее със голямото си знание (има се предвид знанието, което достига до извода за ограничеността на човешките възможности за знание; а не до псевдознанието, с което се надуват полузнаещите) или с високата си духовност. Високото човешко самочувствие и гордост отново се свеждат до биологията на човека (например, как се надува пуякът).

И от всичко казано дотук излиза, че гореизброените "типично" човешки качества, с които превъзхождаме останалия растителен и животински свят на Земята, са подчинени на биологията в човека. Целият наш човешки разум, от неговото възникване до момента е "работил" за роботоподобието при човека. Ние, хората, сме съществували като роботи.
Възниква нов въпрос - чии роботи сме; кой ни е създал, с каква цел? Въпросите са много, отговорите не задоволяват, но ние имаме право да продължим да търсим техния отговор.

СЪВРЕМЕНАТА ПАРАДИГМА И ЧОВЕКА

Да помислим от какво се определят действията на човека, неговата мотивация.
Човек от раждането си започва да получава информация, въздействие от обществото. В процеса на възпитанието, образованието, всеки човек си формира определена концепция, житейска философия, която го съпътства до края на дните му (известно е, че само в изключително редки случаи може да настъпи същественото й изменение). Мотивацията в човека се определя преди всичко от неговата собствена житейска философия; тя е отражение на обществената, която пък определя поведението на човешкото общество като цяло.
Следователно, всички проблеми, в които е затънало човешкото общество и от които не се вижда изход, се определят от съвременната човешка концепция (парадигма), еволюирала в продължение на много хиляди години, но достигнала до праг, който ние, хората, трябва да осмислим (и евентуално да преодолеем, ако ни стигне разумността).
В какво се състои спецификата на времето в което живеем, на съвременната глобална криза, в която е навлязло човешкото общество? Оказва се, че в процеса на еволюцията човешкото общество е достигнало да такъв момент в своето развитие, в който властващата общочовешка концепция за живота вече не е в състояние да реши проблемите му, даже го заплашва с гибел; човешкото общество за първи път от своето възникване на прага на принципно нов качествен етап в своето развитие.

НОВАТА ФИЛОСОФСКА КОНЦЕПЦИЯ

Развитието на съвременната криза показва, че човешкото общество не е в състояние да преживее с досегашните си разбирания; човешкото общество се нуждае от цялостно преосмисляне, от нова философска концепция, която да обедини разпокъсаното и противоречащо си човешко знание в едно ново цяло, в съответствие с еволюционно новия качествен етап. Съвременните задачи, които стоят пред човешкото общество се нуждаят от нов подход в тяхното решаване.
Човекът, от своето възникване като "разумно същество" досега се е държал  като  робот; той не  е бил в състояние да осмисли себе си, смисълът на своето съществуване, своето място на планетата Земя и в Космоса; човекът не е бил в състояние да поеме отговорността от своите пагубни действия върху Природата, поради което човешкото общество бавно, но неотклонно върви към своята гибел.
От всичко написано дотук следва, че от възникването на човешкото общество досега, "биологичното" в човека е доминирало над всичко останало, т.е. човекът, видът Хомо сапиенс, е бил "мислещо животно", роботоподобно същество, което несъзнателно е следвало замисъла на своя Създател.
Ние, хората, сме длъжни да приемем, че новото време изисква от човека не само да осмисли себе си, своето място на планетата Земя, смисъла на своето съществуване, но да преосмисли и действията си - това е единственият възможен път за оцеляването на човека.
Чрез предстоящия преход ние, хората, ще преминем към новото качество на по-висока разумност, духовност и т.н.
Ето в това се състои предизвикателството на времето, в което живеем - в необходимост от създаването на нова философска концепция, чрез която да преосмислим себе си и света около нас.
В такъв случай кой и къде трябва да създаде новата концепция? Естественият отговор е: науката в развитите страни, където е съсредоточен основният научен потенциал. Но животът доказа, че на учените е необходимо твърде много време. Освен това, там хората
живеят достатъчно добре и очевидно могат да не бързат засега ...
Възможно ли е новата концепция да възникне в слаборазвитите страни в Африка, Азия, Латинска Америка? Малко е вероятно.
Ето как логиката ни заставя да стигнем до извода, че новата философска концепция ще възникне там, където има най-остра необходимост от нея, в такива страни, където кризата се изявява най-остро, където вече е под въпрос физическото оцеляване на хората. В България са налице всички необходими и достатъчни условия за създаването на тази нова философска концепция.
Ето в това се състои предизвикателството на времето към нас, Българите: да възприемем, че оцеляването на човешкото общество и в частност на нас, Българите, налага създаването на нова философска концепция.
Тук можем да формулираме:

СМИСЪЛЪТ НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

Смисълът на съществуването на човешкото общество съвпада със смисъла на съществуване на цялата Вселена - движение в съответствие с направлението на еволюцията; непрекъснато издигане по стъпалата на Йерархията.

Да конкретизираме:

Смисълът на съществуване на отделния човек досега е бил в несъзнателно движение, в съответствие с направлението на еволюцията;
Смисълът на съществуване на съвременния човек сега прераства в съзнателно движение, в съответствие с основното направление на еволюцията. Конкретно за всеки от нас, хората, Българите, този смисъл се изразява в развиване на все по-висока разумност, духовност и др.

Всеки участник в еволюционния процес, всеки един от нас като неповторима индивидуалност (единичното), човешкото общество (като цяло), всяка човешка общност, всяка нация (като част от цялото) носи своята отговорност.

Да обобщим някои наши констатации, които осмислихме досега, за да направим определени изводи: еволюцията е насочена; протича неравномерно във времето и пространството чрез качествени скокове.
На определен етап от еволюционния процес, човекът, видът Хомо сапиенс, се откъсва от животинския свят и преминава на следващото по-високо ново качествено ниво. Върху животинската основа, в която е програмирано всичко, необходимо за оцеляването му, се появява възможност за развитие на нови качества: по-висока разумност (човешкия разум), духовност, вяра, воля, свобода, любов и т.н. Те предоставят възможност на човека на новото еволюционно ниво сам да избира своя път в живота и начина си на съществуване.

Еволюцията и при вида Хомо сапиенс протича неравномерно; резултатите към настоящия момент позволяват групиране на хората:

- най-ниското еволюционно ниво при човека, което е най-близо до животинското, придържа хората към стремежа за задоволяване на биологичните потребности, без да подбират средства за това; разумът е подчинен на инстинктите; това прави хората РОБОТИ - те живеят като програмирани автомати и правят всичко, без да желаят да осмислят резултатите от своите действия; това е четвърта група хора от Фиг. 8, стр. 5.

- на следващото по-високо еволюционно ниво са РОБОТОПОДОБНИТЕ, които са тръгнали по пътя на еволюцията, но все още не са в състояние цялостно да преодолеят животинските си стремежи; това са втора и трета група хора от Фиг. 8, стр. 5.

- на най-високото еволюционно ниво са хората, които решително са тръгнали по пътя на еволюцията; те са в състояние да осмислят себе си, своето място в света, свободно избират начина си на живот, поемат пълна отговорност за резултатите от своите действия; това са БОГОПОДОБНИТЕ; това е първа група хора от Фиг. 8, стр. 5.

Борбата за "насъщния", която сега придоби особено остра форма, получава нов смисъл:

- роботите, като биологично най-силни, заграбват и натрупват придобитите от всички хора материални блага; те определят колко и при какви условия да дават "хляб" на всички останали хора;

- роботоподобните, масата от хората, подражавайки на роботите, превръщайки борбата за хляба в основна цел на настоящия етап, създават среда за съществуване и изява на роботите;

- богоподобните могат да преживяват със съвсем малко и евтина храна и търпеливо "изчакват" развръзката от настоящата ситуация (а главоломната скорост, с която се развиват събитията, напомня, че това време неизбежно приближава).

Изводът е съвсем ясен: не е необходимо да се надпреварваме с роботите "в борбата за хляба", защото те винаги ще излизат победители; очевидно трябва принципно да се смени подходът;

На този етап да направим предварително някои изводи:

1. Човешкото общество в процеса на своята еволюция е достигнало до съвършено нов етап - преход към ново качество. "Потопът", за който се пише в продължение на последните няколко хиляди години, заема своето естествено място като кардинално средство за разчистване пътя на Еволюцията. Колкото и странно да звучи за нашия, човешки разум, библейските предсказания съвпадат с логиката на еволюционния подход - "потопът" ще има избирателен характер: за да не се спира еволюционният процес за хората, които са достигнали до необходимото еволюционно ниво, ще бъдат унищожавани роботите и онези работоподобни, които окончателно са останали под тяхното влияние.

2. Изборите по модела на "западната демокрация" означават: роботоподобните избират роботите (или по-точно онези, които ще им служат най-добре).

3. Родните ни политици, "в името на България", очевидно възнамеряват да се бият помежду си до последния българин.

Е, БРАТЯ БЪЛГАРИ, ДЕРЗАЙТЕ!

Продължението следва в бр. 5, издаването на който ще се забави с две седмици.