Същност на българите
2.1. Вестник ЗА БЪЛГАРИТЕ, бр. 3 - 5, 1996.

 2.1.3. Вестник ЗА БЪЛГАРИТЕ - Брой 3

Вестник
ЗА БЪЛГАРИТЕ,
които желаем
ВСИЧКИ ДРУЖНО ДА ВЪЗПРАВИМ БЪЛГАРИЯ, СЕГА!
петък, 20 септември 1996 г. Двуседмичник. София, брой 3.

 Уважаеми читателю,
 Нашият вестник си поставя амбициозната задача да помогне ние, българите, да поемем пътя към просперитета.

В бр. 1 изразихме любовта си към Българина. Посочихме разумната алтернатива за изход от кризата. Отбелязахме, че девизът на българина "Аз съм!" ни е осигурявал нашите най-високи постижения; той ни е докарвал нашето най-ниско падение; сега отново той ще ни помогне.
Формулирахме в 5 точки уникалната ситуация, в която се намира България и предложихме задължителното условие - да обединим свободната си воля; притежаваме всички необходими качества и възможности; ние, Българите, сме в състояние да направим рай в нашите земи само за няколко години.

В бр. 2 обосновахме насочеността на еволюционния процес към непрекъснато качествено нарастване на сложността на материята. Разгледахме понятието "материя" и го разширихме до "еволюираща материя", започваща от Големия взрив като "начало". Установихме мястото на "липсващата материя" и на проблема за безкрайната делимост/неделимост. Човекът, видът Хомо сапиенс, като продукт на еволюцията е достигнал в процеса на своето развитие до нивото на човешкия разум.

В този брой представяме втората от формулираните теми в бр. 1.

ЕВОЛЮЦИЯТА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
СЕ ОТРАЗЯВА ОБЕКТИВНО В (ПОЦЕСА НА) НАРАСТВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО.
БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ Е В ЧИСЛОТО НА ВОДЕЩИТЕ

Преди всичко да обобщим какво ни предоставя еволюционния подход. Той позволява да тръгнем от закономерностите, предхождащи Големия взрив и от Големия взрив, като "начало"; да видим как "еволюиращата материя" от първото еволюционно ниво на "първичните субстрати" се развива на качествено все по-високи равнища, за да достигне до познатите ни три основни групи форми на движение на материята - неорганична, биологична, обществена (тримерно пространство-време).
Насочеността на еволюцията продължава към качествено все по-високите нива на ИЗЦ и съществата, които формират "Космическата Йерархия", на върха на която са закономерностите, които "затварят" кръга (навивката) на спиралата със закономерностите, предхождащи Големия взрив. Тук сложността и нивото на разумност са недостъпни, за да бъдат обхванати от нашия човешки разум, липсват думи и научна терминология за тяхното описание; религиозната догма ги субективизира, идеализира, персонифицира в Бог, Отец, Господ, Създател и т.н.
Еволюционният подход ни дава основание да разглеждаме еволюционния процес като едно цяло, при което всеки елемент (параметър) представлява част от цялото и носи пълна информация за цялото. На практика това означава, че ако ние, хората, успеем да открием и проследим развитието на който и да е параметър в процеса на еволюцията, то той ще ни предостави информация и за самия еволюционен процес.

Еволюционният подход ни позволява използването на обективни критерии за оценка, които позволяват да се проследи развитието на човешкото общество и да се конкретизира мястото на България в глобалния еволюционен процес.

Проблемът е чисто човешки - колко и какви параметри сме в състояние да констатираме и измерим обективно. Такова е мястото на понятието "разумност", което разгледахме в бр. 2. Същото се отнася и за понятията ""материя", "духовност", "свобода", "съзнание" и др., но които ние, хората, не сме в състояние да измерваме. В процеса на търсене констатирахме, че "нарастването на населението на Земята" може да бъде еволюционен параметър; ще го използваме в представянето на настоящата тема.
Ще цитираме труда на Пекка Кууси от Финландия, който с  най-искрена любов към хората е написал книгата "Этот человеческий мир" (Москва, "Прогрес", 1988). Авторът разглежда развитието на човека, анализирайки ръста на населението на Земята за период отпреди няколко милиона години до наши дни. По приведени от него данни, допълнени и от други източници и с прогнозите за 2000 година са начертани кривите на Фиг. 2 и Фиг. 3. Те отразяват

 

ГЛОБАЛНОТО НАРАСТВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Фиг. 2. Нарастване на населението     Фиг. 3. Съвременно нарастване на
на Земята                                              населението на Земята

На построените графики на Фиг. 2 и Фиг. 3 се забелязват три стръмни участъка, които отразяват скокообразното количествено нарастване на населението.

Първият скок на бърз растеж, според науката, настъпва преди около 35 хиляди години. Той се свързва с изчезването на неандерталеца и с окончателното утвърждаване на вида Хомо сапиенс, на съвременния човек на Земята. Този количествен скок в ръста на населението съвпада с редица качествени преобразувания в развитието на човешкото общество. За това свидетелстват кардиналните изменения в културата на хората - чрез археологични находки се установява тогавашната поява на първите предмети със символичен характер - двумерни и тримерни украшения за тяло и натурални изображения. Културният взрив обхваща едновременно големи части от Западна и Източна Европа.

Вторият скок отразява окончателното утвърждаване на селскостопанската дейност в живота на хората и преминаването им към отседнал живот. Количественият скок в ръста на населението отново съвпада с качествено нарастване разумността на човека; тя е достигнала до ниво, което му позволява да организира живота си по нов начин и да изхрани значително по-голямо количество хора.

Третият скокообразен ръст на населението е съвременният. Той започва през ХVII век, развива се с времето, преминавайки в експонента. Добре е известно, че това количествено нарастване на хората съвпада с възникването и развитието на съвременната научно-техническа революция и на качествените скокове във всички области на човешката култура - наука, техника, изкуство и т.н.

Определено се вижда, че ръстът на населението, отразен в кривите на Фиг. 2 и Фиг. 3, се разделя на три подобни по характер периода. Всеки един от тях започва с процес на постепенно количествено увеличаване на хората и завършва в края на периода със скокообразен ръст на населението на Земята. Количественото нарастване на населението на Земята е пряко свързано с качественото развитие на човека. Характерът на развитие и на трите периода във времето са в съответствие със законите на диалектиката - непрекъснато се увеличава скоростта на еволюцията (продължителността на всеки следващ период намалява) и всеки следващ скок е по-голям от предидущия.
Да обърнем внимание на нещо важно, което е характерно за първите два периода: нарастването на населението се определя изключително от възможността то да бъде изхранено, т.е. да оцелеят определен брой хора. Развитието на новото качество в края на периода достига своя завършек, с което приключва скокообразното нарастване на населението. Новото качество изчерпва своето съдържание, след което се преминава към стабилен живот, но вече на новото по-високо ниво в следващия период.

Възниква следният въпрос: какво би трябвало да се очаква в бъдещето развитие? Настоящето се изявява върху основата на миналото, а бъдещето ще се прояви върху основата на настоящето. В нашия случай това означава, че в настоящето вече би трябвало да са заложени всички основни параметри на бъдещето. Следователно, ако успеем да анализираме обективно настоящето, в него ще можем да прозрем идващото бъдеще.
Предвижданията на различни специалисти по изследване на бъдещето (футуролозите) формират

ПРОГНОЗИТЕ ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО НАРАСТВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

(съответно и за развитието на човешкото общество), за периода до 2100 година; позволяват класификация в следните три варианта:
Първо. Непрекъснат възходящ ръст на населението и задоволяване на постоянно растящите потребности на хората.
Второ. Ръстът на населението на Земята достига до определено ниво и се стабилизира.
Трето. Към тази група специалисти принадлежат така наречените "фаталисти", които са стигнали до извода, че не е възможно да се постави под контрол нарастването на населението на Земята. То ще продължи да не се съобразява с възможностите за изхранване; ресурсите на Земята ще се изчерпят; след достигане на определен максимум ще настъпи рязко спадане с последващо загиване на човешкото общество.

АНАЛИЗ на трите групи прогнози:

Първият от тези три варианта за нарастване на населението, включително и възможността за разселване в Космоса, е най-малко вероятният. Ако се запази досегашното темпо на нарастване, населението на Земята би трябвало да достигне стотици, даже хиляди милиарди. Според съвременните ни разбирания, Земята не е в състояние да изхрани, даже да поеме толкова голям брой хора. Вариантът за разселване в Космоса е твърде проблематичен, защото нарастването на населението значително изпреварва икономическото и техническото развитие, които би трябвало да осигурят създаването на необходимата техника и условия за разселване. А как стои проблемът от морална гледна точка - не можейки да решим собствените си земни проблеми, ние ги прехвърляме в Космоса; имаме ли право да разглеждаме Космоса като заден двор на Земята? Следователно твърде е малка вероятността нарастването на населението, т.е. развитието на човешкото общество да продължи по познатия ни досега начин.

Вторият вариант съвпада с общия ход на еволюцията, в съответствие е с графиките от Фиг. 2 и Фиг. 3 и би трябвало да се разглежда като трети пореден скок, аналогичен на първите два, с последваща стабилизация.

Третият вариант за неконтролиран "възход" с последващо загиване би могъл да настъпи поради ниското ниво на развитие на човешката разумност, т.е. всичко ще продължава, както досега, без съществени изменения докато човешката общност загине.

 Отново се сблъскваме с различни мнения на специалистите, очевидно субективни, всяко едно от които отразява само една определена страна от обективните процеси на еволюцията.

За да открием обективното направление в развитието на човешкото общество чрез нарастването на населението, е необходимо да разгледаме в по-крупен мащаб най-горния участък на експонентата от Фиг. 3. Ако нашите досегашни разсъждения са коректни, там би следвало да се намират признаците на предстоящото бъдеще.
На пръв поглед изглежда странно свързването на нарастването на населението с общественото развитие на човешкото общество. Като че ли в него се смесват две неща - ръстът на населението, което се измерва в количествени единици и развитието на човешкото общество, което се характеризира преди всичко с качествени изменения. Анализът на тези два процеса в глобален мащаб и във времето показва, че те са непосредствено свързани и представляват две страни на един и същ еволюционен процес. (Нарастването на населението е свързано с редица фактори като: детска раждаемост и детска смъртност; създаване на определени социални условия за отглеждане на децата и за по-добър живот на хората; подобряване на медицинската помощ и т.н. Всичко това в комплекс води до намаляване на смъртността и до увеличаване продължителността на човешкия живот.)
По данни от специализираните статистически справочници на Организацията на обединените нации (ООН) на Фиг. 4 са построени графики за относителното нарастване на населението в света, по региони и за някои страни за периода от 1950 г. до 1995 г.

СЪВРЕМЕНОТО НАРАСТВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО,

Да разгледаме количественото нарастване на населението по региони, представено на графиките на Фиг. 4

Фиг. 4. Относително нарастване на населението по региони

Графиките на Фиг. 4 ни позволяват да разграничим четири групи:

Първа. С най-висок прираст на населението са регионите Африка и Латинска Америка.

Втора. Прираст, близък до средния за света, бележат Азия (като регион, без бившия СССР), Китай и Океания.

Трета. Сравнително по-нисък от световния темп в нарастването на населението имат Северна Америка, бившия СССР и Япония.

Четвърта. Най-нисък е прирастът на населението в Европа.

Даже една бегла съпоставка на различията в съвременното ниво на развитие по региони и страни налага извода за наличието на обратно пропорционална зависимост между темповете на нарастване на населението и съвременното им културно равнище (тук използваме най-широкото значение на понятието "култура"). Можем да отбележим наличието на най-висока култура в европейските страни и определено по-ниско ниво на обществено развитие в страните от Африка и Латинска Америка.
Този извод се потвърждава от влиянието на нивото на образованост. Статистиката на ООН установява тенденция на намаляване на раждаемостта с повишаване нивото на образование. По данни на ООН в развиващите се страни, в края на 70-те и началото на 80-те години, жените със седем и повече годишно образование раждат два пъти по-малко деца в сравнение с останалите. Образованието създава социален микроклимат, в резултат на който раждаемостта спада. В развитите страни разликата в нивото на раждаемост сред жените с образование и без образование е по-малка, което можем да обясним с по-високото общо ниво на развитие на разумността.
Кривите от Фиг. 4, отразявайки обективната реалност, показват, че в редица региони е налице непрекъснато намаляване скоростта на нарастване на населението. Така например, прирастът на населението се понижава под 0,2% годишно за региона Северна Европа от втората половина на 70-те години; за региона Западна Европа от първата половина на 80-те години; за регионите Южна и Източна Европа в края на 80-те години. Анализът на ръста на населението за някои страни показва съществено намаление на прираста на населението: Великобритания - на 0,1% годишно (от 1975 г.); Дания на 0,01% годишно (от 1980 г.); отрицателен ръст (намаляване) на населението - ГДР, ФРГ (от 1975 г.), Швейцария (от 1987 г.), УНР (от 1980 г.) и т.н.

Всичко дотук може да се обясни с факта, че създаването на бъдещото дете е акт на целенасочено разумно решение - независимо дали това са съображения на двамата родители (финансови, социални, етични и др.) или на жената в борбата й за еманципация и т.н. И този тип решения за намаляване на раждаемостта добива масов характер в страните с най-висок жизнен стандарт като Англия, Германия, Швейцария, докато в страните, където масово се шири нищетата не се наблюдава такава тенденция.

 Досега разгледаните факти ни дават основание за следните

ИЗВОДИ:

- количественото скокообразно нарастване на населението отразява качествените скокове в общественото развитие на човешкото общество, разделяйки историческия ход на съответни периоди;

- налице са първите обективни признаци за прекратяване съвременния експоненциален ръст на населението на Земята;

- развитието на разумността в човека е водеща тенденция в еволюцията на човешката общност. Наблюдаваното движение към социализация и хуманизация на живота в редица страни от Западна Европа е естествено следствие от този процес;

- процесите на прогресивни преобразувания постепенно обхващат все повече човешки общности;

- потвърждава се скокообразният характер на еволюцията на планетата Земя за този период (аналогично на еволюцията на материята на Фиг. 1, бр. 2 и неравномерното й развитие по географски райони и страни (аналогично на Космическата еволюция);

- човешкото общество се намира пред прага на преход към следващия качествено по-висш етап в своето развитие.

 

СЛЕДВАЩИЯТ КАЧЕСТВЕНО ПО-ВИСШ ЕТАП

А какво представлява той? Дали човешкото общество навлиза в четвъртия етап от своето развитие в рамките на обществената основна група или се намира пред прага на възникването на следващата по-висша основна група форми на движение след обществената? Конкретен отговор не може да се намери засега, но можем да изкажем някои съображения, приемайки, че елементите от предстоящото бъдеще са сред нас, хората, и ние можем да ги открием, анализираме, осмислим и да предвидим идващото утре. Да изкажем някои съображения:

1. Ако се запази досегашният характер в нарастването на населението, четвъртият етап би трябвало да има продължителност стотици години. Разполагаме ли ние, хората, с толкова време? Редица факти свидетелстват за наличието на обективни признаци за предстоящи глобални катаклизми.

2. От възникването на човешкото общество "силата" (властваща в животинския мир) е била съществен (водещ, определящ) фактор в междучовешките отношения. Вече подписаните споразумения в областта на разоръжаването и контрола над въоръженията, обединяването на усилията срещу замърсяването на околната среда, концепцията за устойчиво развитие, говорят за поява на първите признаци на нова по-висока разумност, регулираща отношенията между хората. Това са процеси, в които възможностите на разума доминират над силата на биологичните инстинкти; налице е тенденция за "преодоляване" на биологичната основа от предидущата основна група.

3. Трите досегашни скока в ръста на населението са били обуславяни от възможността за изхранване на съответното население.

При първите два скока в ръста на населението самият ръст започва с настъпването на новото качество - при новата по-висока разумност се осигурява по-голяма възможност за изхранване на по-голям брой население. Скокообразният ръст на населението приключва с изчерпване възможностите на новото качество. Следва стабилизация до идването на новия качествен скок.
Сегашното прекратяване ръста на населението е нещо качествено ново - този ръст е прекратен чрез човешката разумност. На съвременния етап настъпването на новото качество започва със спиране ръста на населението - той вече не се определя от възможността за изхранване, а от разумно човешко решение. Това е принципно ново качество, отличаващо се от предидущите скокове и свидетелства, че при съвременния възходящ еволюционен процес се проявяват първите обективни признаци за поява на принципно нова, качествено по-висока разумност.
Естествено за нас, българите, представлява съществен интерес.

МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ В ГЛОБАЛНИЯ ЕВОЛЮЦИОНЕН ПРОЦЕС.

Преди всичко да се опитаме да обобщим съществуващите мнения: какво представляваме ние българите? Какво е нашето място в света? Те са твърде разнообразни, даже противоречиви. Да посочим някои от тях, формиращи крайните две групи:
Някои положителни оценки:
Добре е известно, че независимо изследване е установило високото интелектуално ниво на нас, българите, и ни е поставило на второ място в света след евреите. Нашего брата веднага е изтълкувал този факт: Това е така, защото там отидоха нашите, българските евреи.
Българските кандидат-студенти удивиха света с постигнатите изключително високи резултати при кандидатстването си в престижните западни университети за учебната 1994/1995 г. Всепризнати са постиженията на някои наши учени, музиканти и т.н.
Най-високата оценка принадлежи на твърде шокиращото твърдение, че ние, българите, имаме древен произход, а българската писменост е в основата на всички останалите земни писмености!?

Да погледнем към другата страна:
Известно е, че понятието "българин" в някои страни се свързва с "крадец", "бандит"; известни са ни и други не дотам престижни оценки като "диваци и варвари", "тъмен балкански субект"; самите ние сме си измислили твърде неласкаво определение: "българска работа".
А становищата на нашите политици за България представляват палитра от най-разнообразни мнения, включваща всички цветове и оттенъци на дъгата (само май трибагреникът ни нещо бледнее).
Естествено всеки един от нас може да добави още редица свои мнения, но няма да стигнем до единно мнение за мястото на България и на българите в света? Всички известни ни становища са или на определени личности, или на различни организации, социуми (макар и авторитетни). Но всички тези мнения се характеризират със своята субективност и отразяват само определена страна от същността на българите. Човекът, като вид Хомо сапиенс, няма достъп до Абсолютната Истина. На тази основа се водят и всички спорове - всеки защитава собственото си мнение и забравя, че то отразява само една страна, само част от Истината.

А сега да видим какво ни говорят някои обективни факти като разгледаме графично представеното количествено нарастване на населението в бившите социалистически страни и на Балканите.

Фиг. 5. Относително нарастване на населението в бившите социалистически страни

Фиг. 6. Относително нарастване на населението на Балканите

Графиките на Фиг. 5 и Фиг. 6 ни насочват към следния

Извод: разумността на българския народ е на нивото на най-развитите нации и е далеч пред редица западноевропейски страни, Япония, САЩ и др. (за разлика от тях, българинът си има достатъчно свои слаби страни, които са му пречили да се изяви досега).

Твърде е актуален

НАЦИОНАЛНИЯТ ПРОБЛЕМ

Представлява интерес да се очертае мястото на различните малцинствени общности в България. За съжаление, не е възможно да се намери пряк отговор на този въпрос, защото преди няколко десетки години беше прекратено воденето на тази статистика. Но би могло да получим косвена представа за положението на т.н. "турци" в България чрез анализ на населението на редица окръзи, в които те са компактни маси.

     

Фиг. 7. Относително нарастване на населението в някои окръзи на България.

Графиките ни подтикват към следните изводи:

1. Възходящата част на трионообразната крива в ръста на населението в Кърджалийски окръг през годините 1952-1964 е типична за Турция (Азия);

2. Начупеният характер на кривите говори за непрекъснато напрежение, в което е живяло населението в тези окръзи. След 1980 г. е започнал процес на приобщаване на "турците" към българите т.е. процесът им на европеизация е бил реален и активен;

3. Последствията от т. н. "възродителен процес", нанесъл сериозни травми на българското общество, процесите на изселване и връщане на хората, с времето ще покажат, че приобщаването на тези хора към българския народ е в съответствие с тенденциите на еволюционния процес за българската нация и ще продължи да се развива, въпреки временните затруднения.

Разбира се представляват интерес и другите малцинствени общности като цигани, арменци, евреи и др., но за тях не разполагаме с данни.
Не съм специалист по етническите проблеми, но целта тук е чрез графиките на Фиг. 7 да се покаже обективността на избрания параметър, защото подходът разкрива същностната страна на процеса. Например, всеки специалист би трябвало да потвърди, че нивото на "турците" в България е на по-високо ниво от турците в Турция; нивото на "турците" в Силистра е на по-високо ниво от тези в Кърджали. Също така могат да се обяснят събитията (като явления), които във времето адекватно са съпровождали кривите от графиките и да се види тяхната обективност.
За съжаление, нашите политици никога не са имали национална стратегия и тяхната "политика" се е определяла от конюнктурата. И както обикновено става в подобни случаи страдат обикновените хора. А много добре е известно, че ние, българите, винаги сме живели в човешки добросъседски отношения със всички малцинствени общности в България.

От всичко изложено дотук можем да направим няколко

ОБОБЩЕНИЯ:

1. Обективните процеси на еволюцията имат определящ характер над събития, които за нас, хората, са имали съществен, даже световен характер, като:

- относително най-високите загуби на човешки потенциал през Втората световна война в Полша не са оказали съществено влияние върху ръста на населението в тази страна (виж Фиг. 5);

- политическата система на управление няма определящо значение в развитието на разумността като обективно протичащ процес. Това се потвърждава от анализа на кривите за Северна Америка и СССР (Фиг. 4); аналогична е ситуацията при ФРГ и ГДР; Турция и Албания, България и Гърция (Фиг. 6). Интерес представлява Куба - поколението, израстнало при социализма, има значително по-високо ниво на разумност, което може да се обясни със сравнително по-ниското ниво на развитие в страните от региона. Очевидно, съществено значение има онази обществена организация, като среда, която е в състояние да предостави на хората простор за развитие на потенциалните им човешки възможности.

2. Човешката общност в хода на еволюцията вече е навлязло в процес на преход към ново качество. Процесите във времето се развиват с непозната скорост. Човечеството се намира пред принципно нова, несъществувала досега ситуация, с възможност за разумен изход или за неразумен фатален край.

ПОСЛЕДНАТА ЕВОЛЮЦИОННА ВЪЛНА И БЪЛГАРИЯ

Обосновахме, че последната вълна на еволюцията е стартирала в региона Северна Европа през втората половина на 70-те години. Тя се задържала около пет години и е отминала. Това се отразява във факта, че се установява нова по-голяма скорост на нарастване на населението в тези страни (виж кривата за Северна Европа след 1980 г. на Фиг. 4). Преминала е региона Западна Европа през първата половина на 80-те години; там се е задържала около десет години и е отминала; След това се е насочила към региона Източна Европа в края на 80-те години.

Еволюционните процеси в западните държави протичат плавно. Непосредствен резултат от преминалата еволюционната вълна са процесите на Европейската интеграция, съдържаща перспективните направления на хуманизация и социализация, но съхранила все още рецидива на старото - комерсиализацията и милитаризацията.
Спокойният ход на еволюцията в страните от Западна Европа носи определени положителни елементи за населението в тези страни, но за сметка на това изисква значително по-продължително време. А разполага ли човешкото общество с такова време?

Еволюционната вълна премина и през бившите соцстрани от Централна Европа и ги отмина; резултатът е ориентацията им към западноевропейския модел на демокрация.

Ние сме свидетели как процесите на съвременната криза придобиха лавинообразен характер в страните от Източна Европа; еволюционната вълна предизвика бурен преходен процес и стовари непосилно бреме върху плещите на народите им. С пълна сила всичко това се отнася и за България. Очевидно, ние сме в процес на дълбока криза. На пръв поглед кризата е беда, лоша и нежелана; това е отрицателната страна на кризисния процес. Но това е само едната й страна.
Видимата част на причините за кризата, като айсберг, за нас хората са процес на пълно изконсумиране на старите обществени отношения. Периодът от времето, през което трае кризата е преходният процес от старото към новото. Кризата е задължителна форма на осмисляне на старото в търсене на новото. Колкото е по-дълбока кризата, толкова по-дълбоко сме затънали в старото и не можем да се разделим с него, но затова пък колкото е по-голяма остротата й, толкова е по-голяма вероятността да се премине към ново качествено ниво. Т.е. нещата придобиват съвсем друг характер ако се разгледат като преходен процес към идващото ново качество. Този процес придоби твърде високи темпове, които ще изведат народите от Източна Европа в авангарда на еволюцията на Земята.

Еволюцията ражда новото там, където има най-силно движение и определено това са страните от Източна Европа.

Да помислим каква би могла да бъде посоката на следващото движение на еволюционната вълна. На югозапад от България са страните, в които събитията придобиха твърде насилствен характер; това противоречи на новите тенденции в еволюцията; следователно, това направление отпада.
На юг е Африка; там еволюционното ниво е твърде ниско, за да може да поеме идващото ново качество; и това направление отпада.
На изток е Азия - положението е аналогично.
На североизток са страните от бившия Съветски съюз. Те също страдат от еволюционната вълна и как ще се развият събитията е сложно за предвиждане; твърде са тежки проблемите в тези страни.
На север са страните, които се ориентираха към  западноевропейския модел на обществена организация.
И от всичко това следва, че на нас, българите, се отрежда "специално" място в предстоящите глобални процеси.

В момента в България се борят две тенденции - първата, за пълно дублиране на Западноевропейския модел на демокрация и втората (все още интуитивно), в търсене на принципно нов подход за бъдещо развитие.
Заминаването на много млади хора от България през последните години, достигането до отрицателен прираст на населението у нас говори, че българската нация в момента преживява сериозен период на национално самоосмисляне и самоосъзнаване.
Няма друга страна, в която да е настъпил такъв голямо сриване в количеството на населението (виж Фиг. 5 или Фиг. 6).

Във връзка със заминаването на голям брой специалисти от България заслужава да обърнем внимание на следното: ако ние сме в преходен процес към идващото ново качество, все пак са необходими определени движещи сили, които да реализират на практика новото. Кои са те? Да започнем с поколението на пенсионна и предпенсионна възраст; техният опит е най-голям, но събитията у нас доказаха твърде голямото им обременяване с миналото; очевидно, това поколение не е в състояние да изнесе новите качествени промени. (Нека да уточним, че тук не става въпрос за революция, а за създаване и съграждане на новото качество.)
Явно и следващото по-младо поколение не е в състояние да направи нещо съществено ново, защото то се "обезкръви" от големия "отток" на специалисти; а и това поколение, израстнало и възпитано в условията на миналото, също е достатъчно силно обременено.
Да осмислим следното: вероятно тези наши сънародници ще живеят по-добре в материално отношение в другите страни. Нашите специалисти са добре подготвени, те се трудолюбиви, амбициозни и ще се наложат със своите качества, но ... те ще останат завинаги чужденци; ще виждат, че ги управляват хора с по-нисък интелект и с по-ограничени възможности; с времето ще се увеличава тяхната носталгия по България, по българското и това постоянно ще им тежи.

От еволюционна гледна точка излиза, че тези хора са "изведени" от България, за да отстъпят място на следващото поколение, на което се "пада честта" да реализира идващото ново качество в България. Следователно, у нас в процес на съзряване е едно ново, твърде мощно младо поколение. Задачата на всички останали българи е да ги открием, да ги подкрепим и да им помогнем.

ОБЕКТИВНИЯТ ХОД НА ЕВОЛЮЦИЯТА Е НЕУМОЛИМ

Да обърнем внимание към още един обективен фактор. Известно е, че всяка човешка общност като държава, империя и т.н. възниква на базата на някаква идея, която се е явявала основа за обединението на съответните народи и насочването им в определено направление. Обикновено идеята възниква в главата на един човек, следва привличане на съмишленици, увличане на масите и реализация на идеята в практиката (създаване на държавата, империята). След постигането на определената цел започва процес на на развитие, достига се до някакъв апогей. Управляващият елит постепенно узурпира идеята и я експлоатира за постигането на своите користни цели - придобиване на власт и богатство. Властимащата групировка все повече богатее, придобивайки абсолютна власт; напълно се откъсва от народа; следва духовна деградация, разложение. Империята (държавата) постепенно запада, докато се стигне до нейното рухване. Народът плаща греховете на управниците.
И тази история се повтаря непрекъснато, но времето от възникване до загиването на съответната държава в исторически аспект непрекъснато намалява - за Египет това е период от хиляди години, за Римската империя намалява до стотици години и т.н., за да достигне до десетки години за сталинизма в СССР и страните от Източна Европа и да приключи при съвременните "демокрации" само за няколко години.
И този процес се повтаря за всяка нова концепция, за всяка нова идея, обхванала големи обществени слоеве.

Заслужава внимание още един факт. Докато ние, българите, "кротко съществувахме" под Османско, в западноевропейските страни "кипеше и вреше". Там се изковаваше новата обществено-икономическа формация - капитализма. И тя победи, защото беше нещо по-ново, по-прогресивно.
Но на тази наша Земя няма нищо вечно. Очевидно тази организация на човешкото общество изконсумира своите възможности. (Все още това не може да се види и да се разбере от много хора.) Известно, че никой доброволно не се отказва от завоюваните "благинки", особено ако те са по-големи. Така вероятно ще бъде и със страните от Запада - те няма да успеят да осмислят настъпващото "утре". Известно е, че всяка една формация сама си е гробокопач за собственото загиване. Но за разлика отпреди, когато с революция в една или друга страна се е разрешавал проблемът между новото и старото, то сега ситуацията е коренно различна. Нарушено е глобалното равновесие, поради което вероятно ще се наложи да плаща цялото човешко общество.

А как е днес у нас? Само за няколко години се формира една много богата прослойка. Пред нашите очи става това непрекъснато забогатяване (естествено на гърба на държавата и на народа). Свидетели сме на все по-силното влияние на различните "лоби"-та в управлението. Пред нашите очи се разгръщат изключително бурно протичащи процеси, утежнени от специфичното ни местоположение - върху малката територия на България се сблъскват противоречивите интереси и на "великите" сили. А по-нататък ... би ли следвало да чакаме времето на разложението и загиването (чака ли ти се, брате Българино?)?

А как е в световен мащаб? Няколко стотици семейства притежават преобладаващата част от капиталите на човечеството (а една малка част от тях владее лъвския дял). Спомняте ли си филмите, описващи "сладкия" живот на тези люде, виждате ли тяхната духовна деградация? Това да ви напомня нещо от историята? Но е обективен критерий ...

 Определено количество от нас, българите, и основно нашите политици се надяват на

ПОМОЩ ОТВЪН

- от определени страни или от блокове.
А сега нека сами да помислим как могат да ни помогнат такива страни като например САЩ, Япония, Франция и др., при които интелектуалното и еволюционното нива на населението им е по-ниско от нашето; те просто не са в състояние да вникнат в същността на нашите проблеми. (Това може да обоснове всеки, който познава хората в тези страни.)
При Германия ситуацията стои малко по-различно - очевидно нивото на разумност е на високо ниво. Но ако можеше така да се помага, те преди всичко щяха да решат проблемите на своите сънародници от бившата ГДР и да изравнят жизнения стандарт.
Очевидно някои нямат да се съгласят с изказаните съображения. Тогава нека да направим следното предположение: съберат се всички западни страни и решат, че много ни обичат, че желаят да ни помогнат и ни изсипят наведнаж 100 милиарда долара безвъзмездна помощ. Ще ни стигнат ли? И още как, ще си каже всеки! А сега нека да помислим за колко време тези пари ще изчезнат като вода в пустинята и нищо съществено няма да се промени. Но затова пък у нас ще се появят милиардери.
Елементарен пример, но той ясно показва, че

никой на никого не може да помогне,
ако човек сам на себе си не желае да помогне.

Тежко се пишат тези редове. Такава мътилка е у нас, в България ... такава бъркотия ... всичко ври и кипи... А добре е известно, че там, където ври, на повърхността изплува лекото, пяната...

Ей, българи, спрете, опомнете се! Къде сте тръгнали да разграбвате и да продавате България? Погрешна посока сте избрали! А България е била, е, и ще бъде! Всички ние сме гости на тази Земя Българска, днес ни има - утре ни няма. А Българите ще бъдат!

Разбирам ви, че когато човек тръгне по този път и си "сложи главата в торбата" е много трудно да се спре. Вие се надявате да пребъдете - над българите ли ... ? Трудно ще ви бъде ... Вие се надявате да оставите пари и богатство на своите деца и внуци. А помисляли ли сте, че тези мръсни пари могат да им тежат докато са живи, а челата на вашите поколения да останат белязани и да изгарят от парите на позора?

Е, брате Българино,
не е ли време вече да се събудим?!
България тебе чака! България нас чака!
Нали ние, Българите,
ще възправяме отново България!

И затова отново опираме до

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ФИЛОСОФСКОТО ОСМИСЛЯНЕ

И отново някой ще възрази - сега нямаме хляб, а тук се предлага създаване на нова концепция; кое е по-важно хляба или философията? Нима може човек да мисли за такива неща след като му липсва хляба за оцеляването? (А кой ни докара до това положение?)
Досега за човека същественото най-важно нещо е било осигуряването на хляба (и малко зрелища разбира се), поради което на настоящия етап се стига до определена безизходица.
Борбата за хляба е започнала от възникването на човека като вид, продължавала е през цялото време на съществуването на човешкото общество, за да премине през милионите години на възход и падение и да стигне до наши дни; и пак да не можем да разберем, че по този начин не е възможно да се осигури хляба.
Сега на преден план излиза необходимостта от ново осмисляне на света, на самите нас, защото днес няма хляб поради ниската разумност на човека, утре ще липсва вода, в други ден няма да има въздух за дишане.
Освен това лесно се "управляват" неуките и изплашените, те още по-лесно се поддават на манипулации. Само просветеният човек може да си отговори на вълнуващите го въпроси в т.ч. и защо в момента Българинът не може да свърже двата края. А еволюционното ниво на Българина е достигнало такова високо равнище, което не само му позволява, но и му налага да осмисли себе си, времето в което живее и сам да избере своя път в бъдещето.

От всичко написано до тук в този брой можем да направим заключение, че

развитието на човешкото общество е насочено и е в съответствие с направлението на Еволюцията. Мястото на България, на нас, българите, е в челото на еволюционната вълна. Сега (като време), тук в България (като място) еволюционната върна разгръща процесите на съграждане на новото качество.

И пак се очертават двата възможни варианта:

- или ще приемем предизвикателството, което ни отправя еволюцията и ще й отговорим адекватно,
-или ще бъдем смазани под тежестта на новата еволюционна вълна.

Изводът се налага сам:

Ние, българите, имаме един единствен път за оцеляване –
осмисляне и активна дейност в съответствие с
основното направление на Еволюцията.

А в какво се изразява еволюцията на човека? В какво се изразява тази качествено нова разумност, която като че ли е много трудно да открием в съвременната българска действителност? Четете в брой 4.