Същност на българите
2.1. Вестник ЗА БЪЛГАРИТЕ, бр. 2 - 5, 1996.

 2.1.2. Вестник ЗА БЪЛГАРИТЕ - Брой 2

Вестник
ЗА БЪЛГАРИТЕ,
които желаем
ВСИЧКИ ДРУЖНО ДА ВЪЗПРАВИМ БЪЛГАРИЯ, СЕГА!
петък, 6 септември 1996 г. Двуседмичник. София, брой 2.

Уважаеми читатели,
Нашият вестник си поставя амбициозната задача да помогне ние,българите, да поемем пътя към просперитета. Последователно, в няколко брояще представим подход, който позволява като тръгнем от Големия взрив, презеволюцията на Земята и човешкото общество, да достигнем до проблемите набългарската нация, до проблемите на Българина и да изберемнай-благоприятния вариант за тяхното решаване.
Сега човекът е обявен за "венец" на еволюцията, за "господар" наЗемята. Ако ние, хората, осмислим своето място в процеса на еволюцията, навсеки от нас ще се наложи да преосмисли редица свои действия илибездействия.

В бр. 1 изразихме любовта си към Българина. Посочихме разумната алтернатива за изход от кризата. Отбелязахме, че девизът на българина "Аз съм!" ни е осигурявал нашите най-високи постижения; той ни е докарвал нашето най-ниско падение; сега отново той ще ни помогне.
Формулирахме в 5 точки уникалната ситуация, в която се намира България и предложихме задължителното условие - да обединим свободната си воля; притежаваме всички необходими качества и възможности; ние, Българите, сме в състояние да направим рай в нашите земи само за няколко години.

В този брой представяме първата от формулираните теми.
Ние ще приветстваме всяко градивно мнение, насочено към формирането на новата философска концепция; тя трябва да се гради в свободен диалог.
Възможно е някой да се затрудни при първото прочитане на материалите. Не се притеснявайте, опитайте отново, посъветвайте се, обсъдете, намерете спокойно кътче, отново прочетете, обмислете и всичко ще ви стане ясно.
А сега, дайте свобода на разума си, позволете на мисълта да полети в простора; започваме работа; ние ще творим...

ЕВОЛЮЦИЯТА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е НАСОЧЕНА
И Е В СЪОТВЕТСТВИЕ С
ВСЕОБЩИТЕ ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА РАЗВИТИЕ НА КОСМОСА

Проблемът за еволюцията е твърде сложен и силно дискусионен.  Науката се оповава изцяло на еволюцията, християнската религия я игнорира. А как ние, хората, увлечени в ежедневието, можем ли да почувстваме този проблем? Ето това ще се опитаме да направим сега. Пристъпваме към представянето на еволюционния подход.  Започваме с

РАЗВИТИЕТО НА ОСНОВНИТЕ ФОРМИ

За онагледяване на нашите разсъждения ще използваме схемата от Фиг.  1

                          Фиг. 1. Еволюция на материята (схема)

Да разгледаме групата материални форми, които лежат в основата на обкръжаващата ни природа, в това число и на нас самите. Започваме от атома като позната ни основна градивна частица. (Под нивото на атома са елементарните частици и физическия вакуум, които са в процес на изследване.) Атомите се обединяват в молекули, групират се в съединения и всички заедно стоят в основата на неорганичната материя. Тя се състои от безброй образувания, изграждащи нашата планета Земя. Науката приема, че планетата Земя и цялата Слънчева система са се появили преди около 4,5 милиарда години.
Само няколко стотици милиона години след появата на Земята, на основата на атомите, молекулите, органичните молекули (доказано е, че в Космоса съществуват органични молекули) и съединенията, възниква живата клетка. Силно дискусионен е въпросът как се е появила тя - предложени са редица хипотези, но засега все още липсва единно мнение.
В процеса на еволюцията, в продължение на няколко милиарда години, клетката еволюира във все по-сложни образувания, във все по-усложняващи се форми като тъкани, органи, системи, организми. Всички те са в основата на биологичната (органична) основна група форми на движение на материята (понятията форми на движение на материята, основни форми на движение на материята, основни групи форми на движение на материята, използваме като работни), състояща се от два големи класа - растения и животни.
Еволюцията на Земята продължава и само преди няколко милиона години (този срок също е дискусионен) се появява човекът, с най-сложното материално образувание - човешкият организъм. Човекът от своя страна се явява основа на обществената основна група форми. Тук също се води остра дискусия около възникването на човека.
Така формираната поредицата основни форми на движение на материята - физически вакуум, елементарни частици, атом, молекула, органична молекула, клетка, тъкан, орган, система, организъм, човешки организъм, ни позволява да направим следните изводи:
- всяка нововъзникнала основна форма се появява последователно във времето, по-сложна е от предидущата и представлява нов качествен скок; появата на клетката и на човешкия организъм представлява принципно нов качествен скок в процеса на еволюцията;
- основните форми, които се явяват принципно нов качествен скок, са принципно нова качествена основа за следващите форми в поредицата;
- поредицата основни форми очертава направлението в процеса на еволюцията като възходящо движение към непрекъснато усложняване (подреждането на Фиг. 1 изобразява насочеността на еволюцията - нагоре като качество и напред във времето).
Съвременната наука счита, че еволюционният процес протича на основата на самоорганизацията, саморазвитието и има случаен характер, т.е. в резултат на натрупванията (например много и разнообразни органични и неорганични съединения) при определени условия, случайно възниква новото качество - клетката. Но случайността се поражда от необходимостта. А в разглежданата от нас поредица основни форми необходимостта винаги "случайно" предизвиква всеки следващ еволюционен скок и все в едно и също направление - усложняване. Следователно, необходимостта "изтегля" случайността само в едно и също направление. Това е именно насочеността в процеса на еволюцията.

ГЛОБАЛНАТА ЕВОЛЮЦИЯ Е НАСОЧЕНА

Да направим необходимите ни изводи за еволюцията в условията на планетата Земя, отразена в схемата на Фиг. 1.
1. Еволюцията в условията на планетата Земя протича като глобален процес във времето (напред) и към повишаване на качеството (нагоре).
2. Разграничават се основните групи форми на движение на материята; разглеждаме ги като отклонение (дивергенция) от глобалния еволюционен процес; всяка от тях възниква последователно в процеса на еволюцията.
Всяка основна група форми служи за основа за следващите по-висши основни групи форми. Първоначално се появява планетата Земя (неорганичната материя), която се явява основа (среда) с необходимите условия за възникването на живота в биологичната основна група. Последната се явява основа за появата на човешкия вид. Тази последователност би трябвало да е валидна и за целия Космос (не могат да се появят растителни видове, без наличието на съответната среда за тяхното възникване - планета).
3. Всяка основна форма, която се явява принципно нов качествен скок, е фундаментален материален носител за съответната основна група. Това е: атомът за неорганичната основна група форми, клетката - за биологичната основна група, човешкият организъм - за обществената основна група.
4. Систематизирани са продуктите на еволюцията за всяка основна група форми; еволюцията на материята в групата има "таван" - остава ограничена в границите на съответната основната група.
5. Възприетият подход ни заставя да приемем, че процесът на еволюция не може да бъде ограничен в рамките на познатите ни три основни групи форми - би трябвало да съществуват и други - преди неорганичната и след обществената (ясно се очертават границите между известните ни три основни групи; не са ясни границите с неизвестните основни групи).
6. Откроява се основното направление в процеса на еволюцията, насочеността на еволюцията, към непрекъснато качествено нарастване сложността на материята, непрекъснато качествено нарастване степента на нейната организираност.  Материята става качествено все "по-фина" с всяка нововъзникнала основна форма и във всяка следваща основна група форми на движение на материята.
7. Еволюцията в условията на планетата Земя се разглежда като отклонение и като неотделима част от Всеобщия Космически еволюционен процес, за който ние, хората, имаме твърде ограничена представа.
8. Еволюционният процес протича неравномерно във времето и пространството.

МЯСТОТО НА ЧОВЕКА

В момента науката не е в състояние констатира продължаващото развитие на вида Хомо сапиенс; тя не може да установи и наличието на някакъв по-висш еволюционен продукт от човека и затова утвърждава, че човекът е "връх", "венец" в процеса на еволюцията (даже не само на планетата Земя).
Това е парадокс, защото излиза, че цялата еволюция е "работила" само за появата на вида Хомо сапиенс, след което е спряла. Подобно нещо утвърждава и религията - интересно единомислие в гледните позиции на непримиримите противници. А ясно се вижда, че в продължение на разглежданите няколко милиарда години еволюцията има определена насоченост и не е възможно, след възникването на човека този процес да е преустановил своето движение. Това противоречи на най-елементарната логика. По-логично е процесът на еволюция да е непрекъснат и да продължава около нас и в самите нас, независимо от нашето съзнание; да не свършва с възникването на човека и човешкото общество, а да продължава.
Като продукт от произтичащите еволюционни процеси, видът Хомо сапиенс и човешкото общество са само едно стъпало; вярно - най-висшето, което ни е известно засега. (Но тъй като всяка следваща нова основна форма възниква върху фундамента на предидущите, то наченките на бъдещите основни форми в еволюцията би следвало да се намират вече между нас хората!? Към този въпрос ще се върнем допълнително.)

Предлаганият подход към еволюцията предизвиква възникването на огромно количество въпроси. Ограниченият обем не ни позволява да започнем сега тяхното цялостно осмисляне, а и нашите възможности няма да ни позволят да намерим отговор на всеки от тях. Нещо повече, колкото по-дълбоко се навлиза в проблемите, толкова повече стават и въпросите, на които не може да се намери отговор и все повече липсват думи в човешкия език за описване на открехналата се част от необозримото. Затова тук ще се спрем само на някои аспекти, които са пряко свързани с разглежданите проблеми.

ОСНОВНИ ГРУПИ ФОРМИ ПРЕДИ НЕОРГАНИЧНАТА

Да изкажем някои съображения за основната група форми на движение на материята преди неорганичната.  Известно е на науката, че при елементарните частици не са валидни някои от познатите ни тримерни пространствено временни закономерности. Например, не могат да бъдат едновременно измерени положението и моментът на една частица с произволна точност. Схемата на Фиг. 1 подсказва, че елементарните частици вероятно принадлежат към друга основна група форми - преди неорганичната, където вероятно действат съответните специфични закономерности, различни от познатите ни досега в трите основни групи. Може би с това следва да се обясни защо науката толкова трудно напредва в изследването на елементарните частици и при формирането на теориите за "Великото обединение".
Ако се опитаме да надникнем още по-дълбоко в материята, би трябвало да допуснем съществуването и на други основни групи форми на движение на материята. Не е известно какъв е техният брой, но избраният подход ни води към някакво всеобщо отправно начало, към някаква отправна точка, от която стартира процеса на еволюцията.
За съвременната наука това е "Големият взрив"; материята, събрана в една точка в състояние на безкрайна плътност (сингулярност), избухва; следва саморазвиващ се процес на разлитане; науката по секунди обосновава възникването на познатите ни материални форми.
Но каква е причината, кой или какво е заставило материята да стигне до състоянието "сингулярност"? Това са въпроси, които науката не желае да разглежда. Затова пък там се е настанила религията и казва, че това е Бог. А следвайки приетата логика, ние сме задължени да приемем, че определени закономерности, с необхватна за човешкия разум сложност, са предизвикали тази колосална концентрация на материята. При определени условия възниква Големият взрив и целият по-нататъшен процес на образуване на Вселената и на нас самите, се развива по вече предопределен от споменатите закономерности сценарий. "Някой" е "натиснал спусъка" на началото; религията вярва, че това е Бог. А защо е необходимо да се уповаваме на "вярата" (тук понятието "вяра" свеждаме до човешко качество), след като по логичен път достигаме до извода за съществуването на тези колосални по сложност, предхождащи всичко закономерности (към този феномен ще се върнем отново в следващите материали). За тях ние можем да съдим по резултатите от проявленията, част от които сме в състояние да възприемаме и да осмисляме. Очевидно неизвестните са твърде, твърде много...

ОСНОВНАТА ГРУПА ФОРМИ СЛЕД ОБЩЕСТВЕНАТА

Ако погледнем в другия край на схемата от Фиг. 1, във водещото направление на еволюцията, възприетата логика отново ни заставя да приемем съществуването на основна група форми след обществената, характеризираща се със свои специфични закономерности и изградена от съответната по-фина материя; и отново тя е със сложност, недостъпна за нашия разум (поне засега).
Човешките органи за възприятия позволяват директно възприемане на материята, която е в границите на познатите ни три основни групи форми, в границите на тримерните пространствено-времеви параметри. Очевидно, материята в основната група форми след обществената е на качествено по-високо ниво, вероятно съдържа повече от три измерения и не е достъпна за познатите ни пет органа за възприятия.

ИЗВЪНЗЕМНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Използваната досега логика определено сочи, че човекът на планетата Земя не може да е изолирано явление в необятния Космос. Ние хората сме се появили в резултат на еволюционен процес в продължение на около 4,5 милиарда години.  Предполага се, че Големият взрив се осъществява преди около 15-20 милиарда години. Напълно логично е еволюцията за определени условия да е започнала в различно време. Ето ги Извънземните цивилизации (ИЗЦ), всяка една от които е възникнала при определени, специфични начални условия, развила се е в конкретна среда и е достигнала до съответно еволюционно ниво.
Очевидно, на различни места достигнатото ниво на развитие би следвало да е различно. Там, където нивото на еволюцията е подобно на нашето (или по-ниско), ние хората все още не сме в състояние да го констатираме. А където еволюцията е достигнала до по-висши форми от човешката? Човекът е еволюирал няколко милиона години, а до какви нива са достигнали в развитието си съществата, които са еволюирали стотици милиони или даже милиарди години? Тяхното ниво би следвало да е толкова високо, че те биха могли да се намират между нас и ние да не сме в състояние да ги забележим. А те от своя страна да не желаят да установят контакт с нас, земните жители, като ни наблюдават колко сме примитивни, колко е ниско нивото на нашия човешки разум - избиваме се помежду си, безотговорно и безогледно грабим и замърсяваме природата...

КОСМИЧЕСКАТА ЙЕРАРХИЯ

Допускайки съществуването на основна група форми на движение на материята след обществената, ние сме длъжни да приемем съществуването и на други основни групи форми след нея, а от тука и на някаква огромна йерархична структура от различни еволюционни нива (цивилизации, същества и т.н.); фактически достигаме до така наречената "Космическа Йерархия".
Очертава се необходимостта от съществуването на някакъв връх в Космическата Йерархия с възможно най-голяма сложност, очевидно отново недостъпна за възприемане от нашия ограничен разум. Религията е категорична - това е Бог. (Човекът, притежавайки ограничена разумност като ниво на развитие, субективизира, персонифицира и идеализира тези обективни космически закономерности, защото осмислянето на тяхната сложност е недостижимо за нас, хората.) Ето тук се затваря кръгът на сложността - закономерностите, предшествали "Големия взрив" и върхът в Космическата Йерархия. И отново се изправяме пред необхватната сложност...

Всяко еволюционно стъпало очевидно се характеризира с определени свои специфични особености (качества). Общото в процеса на еволюцията би трябвало да бъдат качествените скокове към все по-високи нива от предидущите. Следователно, ако сме в състояние да проследим развитието на определени параметри, би трябвало да можем да наблюдаваме как те, в целия еволюционен процес, непрекъснато "скачат" към следващите качествено по високи нива.

РАЗУМ И РАЗУМНОСТ

Като пример да разгледаме развитието на понятието "разумност".
Твърде разпространено е схващането, че разумът е присъщ само за човека. Редица специалисти (етолози) ни уверяват, че при животните е налице разумна дейност. Всички религии са категорични в съществуването на висш разум. Понятието "космически разум" все по-настойчиво търси своето място. Съществуват мнения за наличие на разум в неорганичната материя и т.н.
Определенията за понятието "разум" могат да бъдат сведени към: "способност да се мисли", "способност да се разбират нещата и явленията", "творческа познавателна дейност за разкриване същността на действителността" и т.н.; при всички тези определения понятието разум се привързва към възможностите на човека.
Ясно е, че човешкият разум е характерен за нивото на развитие на обществената основна група форми на движение; той е специфично качество за вида Хомо сапиенс. Като продукт в процеса на еволюцията, той не може да се появи от "нищото" и би следвало да се разглежда като качествен скок, възникнал от по-низшата биологична основна група, а той от своя страна би трябвало да се породи като качествен скок от още по-ниското ниво, т.е. на нивото на неорганичната материя би следвало да съществуват "елементи на разум". И ако продължим по този начин ще стигнем до "дъното" на материята, до така наречените "първични субстрати", в които разумът би трябвало да се намира в елементарен (зародишен) вид.
Понятието "разумност" се свежда до "притежаващ разум", "свойство на разумен", "качество на разумен".
Приемаме по-широко тълкуване на понятието "разумност" - като всеобщо свойство на материята, която еволюира и придобива ново качество във всяка по-висша основна група форми на движение на материята.
Разумността в основната група форми след обществената би трябвало да бъде на по-високо ниво от нашата и да се характеризира с качествено по-висока степен на организация.  Логично е "разумността" да продължава да нараства качествено във всяко следващо по-високо ниво в Космическата Йерархия. А нивото на "разумност" на върха, а нивото на "разумност" на закономерностите, предхождащи Големия взрив? Очевидно ние, хората, не сме в състояние да осмислим тяхната сложност...
От всичко следва, че понятието "разум" е конкретно качество, присъщо на вида Хомо сапиенс, характеризиращо се с определена степен на развитие на разумността.

ЕВОЛЮИРАЩАТА МАТЕРИЯ

Да се опитаме да изкажем някои съображения относно понятието "материя", което досега използвахме твърде активно. В най-общ смисъл ние, хората, свързваме понятието "материя" само с това, което нашите органи за възприятия са в състояние да възприемат и нашият разум може да осмисли. Съвременната наука налага допълнително ограничение:  обектът да позволява изследване чрез повторяем експеримент.
Положението с философската категория "материя" е твърде сложно.  Водят се остри дискусии, които вероятно няма да приключат в близко бъдеще. Тук ще изразим нашето становище, което е в съответствие с предлагания подход: възприемаме вещта, физическият обект като материален носител, който има определени свойства и встъпва в съответни отношения; материалният носител и отношенията се развиват. Еволюцията на материалните носители е изобразена на Фиг. 1 чрез поредицата основни форми и чрез "продуктите на еволюцията". Еволюцията на отношенията също може да се проследи:  отношенията имат характер на взаимодействия на нивото на неорганичната основна група форми на движение; прерастват в биологични отношения в биологичната основна група; достигат до обществени отношения в обществената основна група и т.н.!?
Към понятието "материя" ще се върнем допълнително, но сега ще добавим, че през погледа на системния подход то се разширява до материални носители, отношения, среда, начални условия.
Предлаганият подход налага необходимостта от въвеждане на понятието "еволюиращата материя", т.е. материята има съответни специфични характеристики, качествено все по-висши, в съответствие с еволюционното ниво във всяка следваща основна група форми на движение на материята.
И така стигнахме до най-дълбоките нива на материята, навлизайки в проблема за

БЕЗКРАЙНАТА ДЕЛИМОСТ/НЕДЕЛИМОСТ НА МАТЕРИЯТА

Известно е, че мненията още на древните философи по този въпрос се разделят в две основни групи концепции:  философски атомизъм и философски антиатомизъм.
Философският атомизъм утвърждава дискретния, прекъснатия строеж на материята; в нейната пределна дълбочина се стига до последните неделими, крайно малки частици ("атоми").
Философският антиатомизъм се придържа към мнението, че никога не може да се стигне до последната същност на материята, утвърждава се количествената и качествената безкрайност на материята.
Предлаганият подход ни позволява да осмислим определящото мястото на наблюдателя. Ако сме на нивото на закономерностите, предхождащи Големия взрив, можем да направим извод, че те би трябвало да представляват едно цяло, аналогично на друго подобно цяло, отнасящо се към друга, аналогична на нашата Вселена, т.е.  те имат дискретен характер.
От позицията на наблюдателя, който се намира на нашето място, вътре във Вселената, тези закономерности придобиват вид на Бог, Абсолют и т.н. (тук липсват научни термини, нямаме други подходящи думи в езика ни). За нас те са недостижими, необхватни, безкрайно сложни, непознаваеми и в никакъв случай не можем да ги опишем като дискретни. Ние сме в състояние да ги опознаваме опосредствено, единствено чрез резултатите от техните проявления. А първото им проявление, очевидно формира основните форми от първата основна група, т.е. това са "първичните субстрати". Като материален носител те вече притежават определени свойства и встъпват в съответни отношения, формирайки първата основна група форми на движение на материята. За техните количествените и качествените характеристики естествено нямаме и представа.
Мястото на наблюдателя е определящо и за всяка друга "единица" като атом, клетка, човешки организъм, човешко общество и др. У нас не буди съмнение тяхната дискретност като "завършено цяло"
Но ако наблюдателят е част от тях, вътре в тях? Неминуемо той ще се сблъска с колосалната сложност на техните закономерности, обхвата на които очевидно се разширява до закономерностите, предхождащи Големия взрив. И в никакъв случай не може да се говори за някаква дискретност. В разглеждания еволюционен подход към материята, съгласно концепцията за Големия взрив, изведнъж се натъкваме на

"ЛИПСВАЩАТА МАТЕРИЯ"

Изчисленията на специалистите показват, че съществува критична стойност на плътността във Вселената, която предопределя по-нататъшното й развитие. При стойност равна на критичната, Вселената е стационарна.  При стойност под критичната - Вселената ще продължава да се разширява вечно; при плътност над критичната - материята във Вселената след определено разширение ще започне да се свива до колапс.
Специалистите, сумирайки масата на цялата видима материя:  звезди, галактики, газови облаци, достигат до количествени стойности в размер на около 1% от критичната плътност. Ако се добави и стойността на вероятно съществуващата "тъмна маса", се получава оценка на максималната стойност до около 10% от критичната плътност, т.е. "липсва" около 90% от масата във Вселената.
Вече можем да осмислим, че видимата част от Вселената - това, което се побира в нашите тримерни представи в границите на познатите ни три основни групи форми, представлява твърде ограничена част от цялата материя. Ясно като бял ден е, че "липсващата материя" се намира в основните групи форми преди неорганичната и след обществената и те съставляват основната част от материята на Вселената. Многократно виждаме, че и съвременната наука, и религията говорят за едно и също, изследват един и същ обект, но от различни, противоречащи си позиции. Космосът е единен, а това, че ние човеците от вида Хомо сапиенс, го възприемаме по различен начин или изобщо не желаем да го възприемем, очевидно си е наш проблем.

"ЕНЕРГИЯТА"

По подобен начин би трябвало да се отнесем и към понятието "енергия" и връзката й с материята, т.е. енергията притежава специфични характеристики за съответната основна група форми и става все "по-фина" с всяка по-висша основна група форми. Съвсем естествено е наличието на същества, значително по-висши от нас хората, и в материално, и в енергийно състояние, и с разумност значително по-висша от нашата. И това е реалност, до която ние не можем да се докоснем, поради ограничеността на нашите възприятия и разумност.

ОБЕКТИВНАТА ЦЕННОСТ НА ЕВОЛЮЦИОННИЯТ ПОДХОД

Още в самото начало предупредихме, че в предлагания подход не претендираме за Абсолютната Истина. Но още на този етап ние трябва да имаме ясна представа за реалната полезност на еволюционния подход. И за такава оценка има обективен критерий, който е в съответствие с достигнатото ниво на развитие: една концепция е толкова по-вярна, колкото на повече въпроси може да предложи задоволителен отговор; а тук се намира отговор на кардинални въпроси, които твърде отдавна "висят" за решение от човешкото общество.

СМИСЪЛЪТ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО

Предлаганият еволюционен подход позволява да се изведе смисълът на съществуването въобще - движение в посока, съответстваща на основното направление на еволюционния процес.

Досега отделихме съществено място на материята. Заслужава си да обърнем внимание на един интересен парадокс:

ЖИВОТЪТ В РАЗВИТИТЕ ЗАПАДНИ ДЪРЖАВИ Е ОРГАНИЗИРАН В СЪОТВЕТСТВИЕ С
ЛЕНИНОВОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА МАТЕРИЯТА

Еволюционният подход ни позволява да видим в нова светлина определението на В.И.Ленин за материята: "Материята е философска категория за означаване на обективната реалност, която е дадена на човека в неговите усещания, която се копира, фотографира, отразява от нашите усещания, съществувайки независимо от тях". Ленин формулирана това определение в труда си "Материализъм и емпириокритицизъм", публикуван през 1909 г.
Без да навлизаме в анализ ще отбележим, че тази формулировка от една страна определя материята като съществуваща обективно, независимо от нашето съзнание, а от друга - приема, че материя е само това, което се отразява чрез нашите органи за възприятия, т.е.  в границите на познатите ни три основни групи форми. Определено можем да твърдим: във всички бивши социалистически страни не се допускаше друго мнение, освен Лениновото.  Въпреки многото дискусии и конгреси, въпреки многото различни мнения на изключително широк кръг специалисти, властващо оставаше определението на Ленин.
Вижда се, че още в зората на зараждането на една нова организация в човешкото общество на базата на комунистическата идея, в самия фундамент на философското й осмисляне, е заложено твърде ограничено разбиране за материята - човешките органи за възприятия възприемат и човекът осмисля обективно материята, свеждайки я в границите на познатите ни три основни групи форми на движение на материята. Очевидно развитието в социалистическата система е било блокирано още в самия й зародиш; системата се оказва затворена в границите на конкретни основи, твърде тесни да поберат обективния ход в развитието на човешкото общество. След като се видя краха на социалистическата система, цялата комунистическа идея беше осъдена като принципно погрешна. Ето тук се изправяме пред въпросния парадокс: в основите на цялата западна демокрация е залегнало същото това лениново определение за материята; оказва се, че най-върлите противници на Ленин, в действителност се явяват негови най-ревностни привърженици!? Основната ценност в тази система е консумативният, потребителския просперитет; основната цел е задоволяване на материални потребности на хората, или по-точно - максимално задоволяване на материалните потребности на твърде ограничена част от хората. Най-проспериращи и уважавани са тези от тях, които успяват да натрупат пари, власт; за които идеалът е охолния живот, сексът, насилието и т.н. С една дума всичко се свежда до материята в границите на познатите ни три основни групи форми; нещо повече - само до твърде ограничена част, останала ни в наследство от животинския свят. Една процъфтяваща на вид човешка организация се е самоосъдила на загиване, защото се е затворила в примитивното ниво на биологичните потребности и не е в състояние да осмисли обективния ход на еволюционния процес.
Да уточним нашата позиция: материалните потребности на хората трябва да бъдат обезпечени, но се оказва твърде опасно превръщането им в основна цел. С това можем да обясним факта, че основният научен и производствен потенциал преди всичко се използва за създаване на средства за унищожаване на себеподобните и технологии за безогледна експлоатация на природните ресурси. Като резултат на които се достигна до нарушаване на основния екологичен баланс.
Всичко това определя реалността на предричаните глобални катастрофи - човешкото общество се е отклонило от основното направление на Еволюцията и унищожавайки средата върху която съществува, то само формира собствената си гибел.
Изводът се налага сам: западната демокрация, като форма на организация на човешкото общество, принадлежи на миналото, а не на бъдещето!

ЩЕ РЕШИ ЛИ НЕВОЛЯТА НАШИТЕ ПРОБЛЕМИ?

А сега нека да помислим какво става с този, който изпадне в беда: ако веднага не си "плюе на ръцете" и не се захване с работа, започва да се вайка, да вика, да моли, да търси помощ, да упреква и след като никой не отговори на воплите му, не му остава нищо друго освен да "извика неволята" и сам да си реши проблемите. Ето това е нашата съдба. И колкото по-бързо проумеем, че само ние сами можем да си помогнем, толкова по-бързо ще решим проблемите си. А дотогава ще продължаваме да затъваме все по-дълбоко...
А вижте какво става със Западните страни. Те са доволни от положението в което се намират; привличат колкото си поискат наши специалисти като "сиво вещество", набират работници за каквато им е необходима черна работа - пак от нас, а "нашите" търчат, че ще си изпотрошат краката, кой как да изпревари другите и да се намести на "по-хубаво" местенце. А сега съдете сами, как да изтълкуваме думите на президента на САЩ в неговата предизборна кампания, че при тях всичко е хубаво и от тук нататък ги очакват само хубави неща.

А има ли обективни критерии, които биха могли да ни дадат представа за естествения ход в развитието на човешкото общество, за насочеността в еволюцията на човешкото общество? Може ли да се конкретизира мястото на България в глобалните процеси? Това ще се опитаме да осмислим в следващия брой.